Историите, които ме научиха да живея

Изглеждай глупав, но…

Изглеждай глупав, но бъди мъдър в глупостта си!

Един суфи мистик пътувайки отседнал в един град. Новината за него пристигнала в града преди самия него, славата му се носела навсякъде. Събрали се хората и му казали:

– Изнеси ни някоя проповед.

Мистикът казал:

– Аз не съм умен човек, защото освен това съм и глупак. Вие ще се объркате от моето учение, затова е по-добре да запазя мълчание.

Но колкото повече се опитвал да избегне проповедта, толкова повече те настоявали, толкова повече се заинтригували от неговата личност.

Накрая склонил и казал:

– Добре. Идващият петък ще дойда в джамията… – Това било мюсюлманско населено място… – и за какво искате да говоря?

Те казали:

– Разбира се, за Бога.

И така, дошъл момента – събрало се цялото село, той предизвикал истинска сензация. Застанал на амвона и попитал:

– Знаете ли нещо за това, което се каня да кажа за Бога?

Разбира се, селяните отговорили:

– Не, не знаем какво ще ни говориш.

– В такъв случай – казал той – е безсмислено, защото ако изобщо не знаете, нищо няма да разберете. Необходима е известна подготовка, а вие сте абсолютно неподготвени. Всичко ще е напразно, затова няма да говоря.

Селяните изпаднали в недоумение: какво да правят? Убедили го да дойде отново следващия петък. В петък той отново пристигнал на мястото. Задал същия въпрос, но вече всички селяни били подготвени. Попитал:

– Знаете ли за какво се каня да ви говоря?

Те казали:

– Да, разбира се.

А той казал:

– В такъв случай не е необходимо да говоря. Ако вече знаете – всичко е приключено. Защо ми досаждате напразно? Само ми губите времето… И напуснал джамията.

Селяните били съвсем озадачени – какво да сторят с този човек? Но сега любопитството им направо ги подлудило. Сигурно крие нещо! Та по някакъв начин отново го убедили.

Той склонил и дошъл отново, и задал същия въпрос:

– Знаете ли за какво ще говоря? Сега селяните били поумнели. Казали:

– Половината от нас знаят, другата половина не знаят. Мистикът казал:

– Е, в такъв случай пак не е необходимо да казвам нещо. Тези, които знаят, сега могат да кажат на тези, които не знаят…

Това е мъдрият и глупавият човек – изглежда глупав, но е много мъдър в глупостта си; той е мъдър, но се държи като глупак.

Ошо