Историите, които ме научиха да живея

Кой е ходжата

Кой е ходжата

За да си оползотвори делника, веднъж Настрадин Ходжа се изправил със секира пред тополата в двора си.

– Тополо, удари и твоят час – рекъл й. – Откак те помня, все точиш ръст към небето, а нито плод някакъв даваш, нито сянка хвърляш за прохлада. Каква файда от тебе? По волята на Аллаха, днеска ще те отсека…

Ходжовица чула думите му. Домъчняло й за дървото, на него някога вързвали люлката на първородния им син. Тя сърдито подвикнала на мъжа си:

– Ходжа, не забърквай Аллаха в глупавите си приумици! На обречените тополи Той праща гръмотевици, а не пишман секачи…

– Млъквай, мари! – сърдито я скастрил Настрадин. – Какво ти разбира жена от аллаховите работи! Аз ли съм ходжата или ти?

След тези убийствени аргументи той замахнал със секирата срещу нещастното дърво. За беда, брадвата отскочила назад и с опакото си яко халосала по крака самозвания секач, който изревал от болка.

– Прости ми, Аллах! – вдигнал Настрадин насълзени очи към небето. – Че е неведома волята ти, неведома е. Ама откъде можех да знам, че баш жена ми посвещаваш в божествените си намерения?