Историите, които ме научиха да живея

Човешката суета

Човешката суета

Настрадин Ходжа се появил в двореца с разкошен тюрбан, за да иска пари за бедните.

Идваш да ме молиш за пари, а носиш на главата такова скъпо нещо. Колко струва този великолепен тюрбан? — попитал султанът.

Подарък ми е от един много богат човек. А цената му, доколкото разбрах, е петстотин жълтици — отвърнал Настрадин Ходжа.

Везирът промърморил: Това е лъжа. Никой тюрбан не струва толкова много.

Настрадин Ходжа рекъл:

Не съм дошъл тук само за да моля, дошъл съм и да търгувам. Знам, че в целия свят има само един владетел, който може да го купи за шестстотин жълтици. А аз ще дам печалбата си на бедните и така ще увелича необходимото дарение.

Султанът се поласкал и му дал каквото поискал. На излизане Настрадин Ходжа казал на везира:

Везирът може и да знае колко струва един тюрбан, но аз пък знам докъде се простира човешката суета.