Историите, които ме научиха да живея

Търговецът и неговия папагал

Търговецът и неговия папагал

Приказките на Мевляна

Един търговец имал папагал, красива и умна птица, но я държал в затворен кафез.

Един ден се заприготвял да пътува до Индия. Събрал всички роби и слугини и един по един ги запитал какъв армаган да им донесе от там. Всеки поискал по нещо. Накрая търговецът и папагала си запитал:

– Ей, красиво птиче мое, какво ще искаш ти от Индия?

– Като срещнеш тамошните папагали да им разкажеш как живея тук. Кажи им: “Папагалът ми е мой затворник, гледам го в клетка, храня го. Селям ви изпраща от клетката си, да летите на свобода, а той тук да гасне. Правилно ли е – пита. Хич да не е, някоя утрин и него да спомните та да може да си отдъхне” – отговорил папагалът.

Приготвил търговецът кервана си и потеглил. Дни и нощи на път, най-после стигнал до Индия. По пътя си видял няколко папагала, накацали по скалите. Запрял коня си и им рекъл:

– Здравейте красиви птици. Търговец съм аз от земи далечни, на гурбет съм тук. В моя дом имам и аз папагал, хабер ви изпраща. – И разказал заръката на папагала си.

Още не завършил думата си, един от папагалите потреперил, паднал и издъхнал.

Същисал се търговецът, притеснил се:

“Що сторих аз, горкия, та докарах птичето до смърт. Ще да е било някой роднина на моя папагал, та от мъка се гътна”.

Минало не минало, търговецът приключил задачите си в Индия, напазарил и се върнал в къщи. Зарадвал робите и слугите си с дарове. Папагалът гледал от клетката, гледал и накрая рекъл:

– Мен няма ли да зарадваш, господарю?

– Мила птичко, по-добре да не ти разказвам що се случи, че още се чудя и мая на стореното и съжалявам.

Папагалът обаче настоявал и търговецът заразказвал:

– Още първите папагали, които срещнах в Индия аз заговорих и им предадох скъпи поздрави от теб. После им предадох и думите ти. Едва замлъкнал, една птица се разтрепери, обели очи, гътна се и умря. Горчиво съжалих, че съм им разказал, но какво да се стори – казано беше.

Едва завършил думата си търговецът, папагалът в клетката потреперил, изпънал се, тупнал на пода и и издъхнал.

Същисал се търговецът, спуснал се към безжизненото телце в клетката и се завайкал:

– Ах, любимо птиче, какво се случи с тебе, как тъй стана, какво ти сторих…

После изнесъл мъртвия папагал от клетката и го положил до отворения прозорец. Едва се отдръпнал и птицата разперила криле и политнала навън. Кацнала на най-високия клон на близкото дърво.

Търговецът извикал изненадан:

– Ей, красавецо, каква е тая работа? Кой те научи как да ме изиграеш?

– Любими господарю – рекъл папагалът от високото – Онзи папагал от Индия, като чул за съдбата ми и приел селяма ми, се престорил на мъртъв и така хабер ми пратил. Каза ми: “Ако искаш да се спасиш, умри!” И аз, както видя, се престорих на мъртъв и се спасих от затвора си.”

Из книжката “Mesneviden secme hikayeler”

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=144621