Историите, които ме научиха да живея

Двамата Хоакин Гонсалес

Двамата Хоакин Гонсалес

В едно село живели двама мъже, които носели едно и също име – Хоакин Гонсалес. Единият бил свещеник в местната църква, а другият – шофьор на такси. Съдбата пожелала двамата да умрат в един и същи ден. Стигнали пред небесните двери, където ги очаквал свети Петър.

– Как се казваш? – попитал свети Петър първия покойник.

– Хоакин Гонсалес.

– Свещеникът?

– Не, не, шофьорът.

Свети Петър погледнал тефтера си и казал:

– Добре, заслужил си да бъдеш в рая. За теб са приготвени тази златоткана туника и този платинен жезъл с инкрустирани рубини. Можеш да влезеш…

– Благодаря, благодаря… – казал шофьорът. Минали още двама или трима души, след което дошъл редът на другия герой.

Как се казваш?

– Хоакин Гонсалес.

– Свещеникът…

– Да.

– Много добре, чадо. Заслужил си да бъдеш в рая. За теб са приготвени тази ленена роба и тази дъбова тояжка, инкрустирана с гранит.

– Извинете – обадил се свещеникът, – не искам да противореча, но мисля, че има някаква грешка. Аз съм Хоакин Гонсалес, свещеникът!

– Да, чадо, заслужил си да влезеш в рая, за теб е приготвена тази ленена роба…

– Не, не може да бъде! Аз познавам другия човек, караше такси, живееше в моето село, беше ужасен шофьор! Качваше се на тротоарите, всеки ден се блъскаше в нещо, веднъж връхлетя върху една къща… Шофираше толкова зле, че събаряше уличните лампи и отнасяше всичко, което се изпречеше на пътя му… А аз прекарах седемдесет и пет години от живота си, проповядвайки всяка неделя в църквата. Как може на него да дадат златоткана туника и платинен жезъл, а на мен това? Сигурно има грешка!

– Не, няма никаква грешка – отговорил свети Петър. – Работата е там, че тук, на небето, започнахме да оценяваме всичко така, както правите вие по време на земния си живот.

– Как? Не разбирам…

-Съвсем просто е: сега оценяваме според резултатите… Виж, ще ти обясня твоя случай и веднага ще ти стане ясно: през последните двайсет и пет години при всяка твоя проповед хората задрямваха; но всеки път, когато той беше зад волана, хората се молеха. Значи имаме резултат! Сега разбираш ли?

Оценяването на живота въз основа на резултатите е твърде дребнав подход, за да бъде вземан на сериозно.

Ако все пак заложа на резултатите, току-виж, с малко късмет, съм завоювал моменти на слава; ако обаче се съсредоточа върху начинанието и Пътя, ще постигна не резултати, а щастие.

Смисълът на живота определя посоката.

А посоката означава много повече от резултата.

Хорхе Букай