Историите, които ме научиха да живея

Тимур и Молла Настрадин

Тимур и Молла Настрадин

Веднъж господарят Тимур се подготвял за война. В деня, когато войската трябвало да тръгне на поход, той казал на своя съветник Молла Настрадин*:

– Ти също се приготвяй! Достатъчно вече само си ял и спал. Нашият век е век на меча, а не на празните приказки. Ти ще дойдеш заедно с мен на поход.

Колкото и да се старал Молла, не можал да се измъкне и трябвало да замине. Накрая намерил някъде един лък, седнал върху един козел и отишъл при Тимур.

Тимур първо силно се разсмял, а после попитал:

– Какво е това, Молла? Нима не можа да намериш кон, та си седнал на този козел?

– Не можах да намеря кон, господарю, козелът не ми позволи. Той каза: “Ако повелителят не може да се раздели с теб, то аз не мога още повече! Където и да отидеш, аз съм длъжен да бъда заедно с теб.”

Тимур разбрал, че Молла отново се подиграва с него, но за да не разберат това околните, казал:

– Е, добре, виждам, че си взел лък, но не виждам стрелите.

– Да, стрели нямам – отвърнал Молла.

– С какво ще стреляш по враговете тогава?

– С тези стрели, които те ще хвърлят към нас.

– Твоята глупост е направо удивителна! А ако враговете не стрелят в нас?

– Ако враговете не стрелят, то и война няма да има. За какво са ми тогава стрели?

* Молла Настрадин или Настрадин Ходжа е известен герой от фолклорното наследство на много от народностите в Средна Азия, Крим, Кавказ, Азербайджан, Турция и Иран. Изследванията сочат, че прототипът на Молла е живял някъде през XIII-XIV в., а мъдростта на неговите весели истории най-често се свързва със суфите – езотеричните духовни учители на исляма. Тимур е истинското име на Тамерлан – един от великите владетели на ислямския изток по онова време, който често присъства в анекдотите за Молла Настрадин.