Историите, които ме научиха да живея

Момче и слон

Момче и слон

Това се случило в едно отдалечено село. Младо момче, син на бедняк, бил здрав и много силен. Толкова силен, че когато царят минавал през селото върху слона си, момчето хващало слона за хобота и той не можел да пристъпи. Това предизвиквало недоволство у царя и възторг у народа, който се събирал на пазара и се смеел на царя. Царят повикал министъра си и му казал:

– Това повече не може да се търпи. Не смея повече да минавам през селото, а момчето вече се разхожда и из другите села и никога не знам къде ще се засечем. Трябва да направиш нещо. Трябва да му намалиш някак си силата и енергията.

– Ще трябва да се посъветвам с мъдреците, защото и представа си нямам какво да направя – отговорил министърът – ако момчето имаше лавка, щеше да работи там и да се изтощава; ако работеше в кантора или ако беше учител, той щеше да изразходва силите си. Но той е просяк и няма нищо и с нищо не се занимава. Живее за собствено удоволствие. Народът го обича и затова го храни, така че момчето нищо не прави – спи и яде и се наслаждава на живота.

И така министърът отишъл при един мъдрец. Старецът му наредил следното:

-Направи едно нещо. Иди и кажи на момчето, че ще му даваш по една златна рупия всеки ден, ако той прави едно съвсем дребно нещо. Да ходи и да пали лампата в селския храм всеки ден. Нищо повече – когато се стъмни, да ходи в храма и да пали лампата. И ти ще му даваш за това по една рупия.

– Но как ще помогне това? – удивил се министърът. – Той ще има повече за ядене и няма да има нужда да проси, така че ще се сдобие с още по-голяма сила.

– Направи, каквото ти казвам – настоял мъдрецът.

Така и било направено. На следващата седмица, когато царят минавал през селото, момчето се опитало пак да спре слона, но не успяло. Слонът го повлякъл.