Историите, които ме научиха да живея
Защо живея така?
Приказки за възрастни
Защо живея така?
Веднъж хората задали на живота един и същи въпрос: „Защо живея така?”
Първият човек попитал:
– Защо живея така? Често боледувам, неуспехите постоянно ме съпровождат… Аз съм буквално като магнит за всички неприятности…
И животът му отговорил:
– Защото живееш НАПУК. Обиден си на целия свят, попаднал си в капана на ненавистта и злопаметността. А трябва да се живее ЗА РАДОСТ на себе си, околните, Бог. Тогава ще бъдеш щастлив.
Вторият човек опитал Живота:
– Защо живея така? В постоянна борба с някого или с нещо… Все нещо не е както трябва…
И животът му отговорил:
– Защото живееш ВЪПРЕКИ. Въпреки всичко и всички. Ти си точно като непораснало дете, все още се бунтуваш, никак не можеш да се спреш. Затова имаш такъв объркан живот. А трябва да се живее БЛАГОДАРЕЙКИ. Тогава и ти ще бъдеш щастлив.
И третият човек попитал Живота:
– Защо живея така? Постоянно завися от мнението на околните, не съм уверен в себе си…
И Животът му отговорил:
– Ти живееш, за да ти ЗАВИЖДАТ. А трябва да живееш така, че да ВДЪХНОВЯВАШ с примера си. Тогава и ти ще бъдеш щастлив.
Четвъртият човек попитал живота:
– Кажи, защо живея така? В постоянен стрес и напрежение…
И Животът му отговорил:
– Ти живееш, за да ДОКАЖЕШ някому нещо. Твоят живот се състои от установени теореми, които постоянно водят до „това, което трябва да се докаже”. Но това не е нужно на никого. Не е нужно нищо на никого да се доказва. По този начин само си губиш времето и силите: и за доказателства, и за това да подхранваш мисловните образи на други хора в главата си, които винаги ще са гладни и ще изискват внимание към себе си – още, и още, и още. А трябва да се живее в АКСИОМАТА НА ЩАСТИЕТО.
И петият човек попитал Живота:
– Защо живея така. Животът за мен е пълно разочарование…
И Животът му отговорил:
– Защото живееш ПОКАЗНО. А къде си истинският ти? Трябва ДА БЪДЕШ, А НЕ ДА ИЗГЛЕЖДАШ. Ето тогава и ти ще бъдеш щастлив.
Шестият човек попитал Живота:
– Защо живея така? Скучно и безинтересно…
И Животът му отговорил:
– Защото Животът ПРЕМИНАВА ПОКРАЙ ТЕБ. Ти си буквално като „премъдра пясъчна риба” – скрил си се от Него. А трябва да се живее така, че Животът да се спре от любопитство, да не те подминава, да се заинтересува от теб… Тогава и ти ще бъдеш щастлив.
И седмият човек попитал Живота:
– Защо живея така? Нищо не ми носи радост…
И Животът му отговорил:
– Защото живееш НЕ СВОЯ ЖИВОТ. И тези радости на са твои. Намери себе си, своите чувства, желания, мечти, цели, думи, усещания, книги, филми, песни, обкръжение…. НАМЕРИ СВОЯ ЖИВОТ! Тогава и ти ще бъдеш щастлив.
Веднъж хората попитали Живота: „Защо живея така?”
Ако бяхте Своя Собствен Живот, какво бихте отговорили сами на себе си?
Превод Петя Стоянова