Историите, които ме научиха да живея

Маймуната

Маймуната

Веднъж князът отишъл в маймунската  гора. Както го видели, маймуните  се изпокрили в паника,  останала  само една  маймуна,  която  изобщо  не  му  обръщала внимание  и  подскачала от  клон  на клон,  сякаш  показно.  Князът  пуснал стрела  в  нея,  но  тя  я  хванала  в  полет.  В  отговор  князът  заповядал на  приближените  си  всички  да  стрелят  по  нея,  полетял  дъжд  от  стрели  и  маймуната паднала  мъртва. Тогава  князът  се  обърнал  към своя  приятел  Йен–Буй:

– Видя  ли  какво  се  случи?  Това  животно  рекламираше  ума  и  способностите  си.  То  вярваше, че  е недосегаемо,  вярваше  в  силата  и  майсторството  си.  Помни  тази  случка!  Никога  не  показвай  пред хората най–добрите си качества.

Когато  се  върнали  в  двореца,  Йен–Буй  станал  ученик  на  княза,  той  ден  и  нощ  работел  върху себе си,  за  да  се  избави  от  всичко,  което  го  прави  да  изпъква.  Скоро  в  кралството  вече никой  не  знаел нито  как  да  се  държи с  него,  нито  пък  как  да  го  манипулира…..

* * *

Тази  история  съдържа един  от  най–тайните  ключове  на  Дао. Дао казва,  че  всичко,  което  е прекрасно  в  човека,  трябва  да  се  пази  и  съхранява  дълбоко.  Това,  което  е  истинско  във  вас,  трябва  да се съхранява  в сърцето,  защото,  когато  истината  е  скрита  в  сърцето,  тя  израства като  зърно,  попаднало в  благодатна  почва.  Ако  го  измъкнете  навън,  за  да  го  види  всеки,  то  просто  умира, умира без  полза. Така  във  вас никога  няма да  цъфнат  цветя.  Обръщайте  се във  всичко  истинно  и  прекрасно  като  към зърно.  Внимателно  му  предоставете  почва  в  сърцето си и  не го  демонстрирайте  на всеки  и  навсякъде.

Но  всеки  прави  обратното.  Това, което  е  неправилно,  вие  криете  и  не  искате  никой  да  види,  а това,  което  е прекрасно  –  дори  ако  и  не  е  така  –  вие  непрекъснато  изваждате на  показ  пред всички,  вие го демонстрирате,  опитвате  се  да  го  рекламирате,  да  го  прославите.

От  това  идва  и  гасненето  на  човека  –  защото  уродливото  расте,  а  истинското  се  губи  и  изсъхва.

Неистинското  расте,  то  става  зърно  и  дава  плодове,  а  истинското  се  изхвърля  и  умира.

Обръщайте  се  към всичко,  което  е  истинно  и  прекрасно  във  вас,  като  към зърно….