Историите, които ме научиха да живея

Тъжна притча за притчите

Тъжна притча за притчите

Веднъж множество мъдри притчи се събрали заедно на раздумка, както се случва и при хората.

Всяка разказвала себе си, а останалите слушали, радвайки се на мъдростта на сестра си. Само една седяла тихо в ъгълчето и тъжно се усмихвала.

И ето, всички притчи се изказали, само тя не отронила нито дума. Няколко от съседките и учудено я попитали:

-Защо така страдалчески мълчиш?

-Не ти харесва това, което чу от нас ли?

Тъжната притча отвърнала:

-Може ли първо нещо да ви попитам, мъдри мои сестри?

-Разбира се! Питай! – зашумели притчите.

-Ето, хората са ви слушали. Какво казваха след това?

-Хвалеха ни …

-Цъкаха с език …

-Радваха се …

-Клатеха глава …

-Усмихваха се …

-Казваха:”Вярно е!”

Дълго изброявали притчите, а приятелката им ги слушала. Когато казали всичко, тя отново заговорила:

-Хубаво е, че са били доволни. Хубаво е, че са ви разбрали, оценили вашата мъдрост и истина. Но започнаха ли след това да постъпват по друг начин? Или останаха същите, каквито бяха?

Отговорът бил мълчание.

-Затова съм и тъжна притча, сестри мои.