Историите, които ме научиха да живея

Ангелите са сред нас

Ангелите са сред нас

Току-що си купих кафе.

Възрастна дама:

– Минете Вие, господине. Аз вече не бързам за никъде. Навярно Ви чакат и днес ще свършите безброй добри дела.

– Благодаря, госпожо. Но откъде знаете дали ще са добри?

– Не сте ли поглеждали над рамото си?

– Многократно.

– Толкова съм близо вече до тях. Затова ги виждам.

– Благодаря, госпожо. Лек ден.

– Лек ден и на Вас, господине.

Понечих да тръгна. Тогава старата госпожа ме хвана за ръка. Все едно ме обхвана желязно менгеме. Толкова здраво стискаше.

– Грижете се за себе си – изрече в лицето ми с най-прекрасната усмивка на света.

Нещо тежко тупна до краката ми. Керемида от покрива. Точно там, където трябваше да се намирам, ако не беше ме хванала.

Обърнах се, за да ѝ благодаря. Нямаше я.

Те са сред нас! Не се заблуждавайте! Даже не ми се разля кафето. Внимавайте за стъпките си.

Автор: Hasan Efraimov, facebook.com