Историите, които ме научиха да живея

Днес, два дни след погребението на партньора ми, получих букет от цветя, които той е наредил за мен преди седмица. В бележката пишеше: “Дори ракът да ме победи, искам да знаеш, че ти си момичето на мечтите ми.”

Днес спечелих дело в съда, което бе продължило много дълго време. Преди 14 месеца разбрах, че моят съсед редовно бие кучето си. Така че аз го отвлякох и затова бях арестуван. Много пари ми струваше съдебния процес, но днес, когато се събудих и почувствах топлината на моя рошав приятел в краката ми, аз знаех, че всичко това си е струвало.

Дъщеря ми се прибра от училище и ме попита, къде тя може да научи езика на глухите. Попитах я защо иска, а тя отговори, че има ново момиче в нейното училище, което е глухо и знаело само езика на жестовете и тя нямаше с кого да разговаря.

Днес, аз избрах грешен номер и случайно изпратих съобщение на баща ми: “Обичам те”, което бе предназначено за съпруга ми. Няколко минути по-късно получих отговор: “И аз те обичам. Татко. Това беше толкова трогателно, защото рядко си казваме такива неща помежду си.

В нашето училище, точно като във всяко друго, има едно момиче, което е по-популярно от всяка друга. Тя е невероятно красива и интелигентна и всички момчета биха направили всичко, за да привлекат вниманието й. Но тя прекарва цялото си време само с едно момче – малкия си брат, който има аутизъм.

Дядо ми и аз търсехме снимки и когато попаднахме на една стара снимка, на която танцуват по време на парти с баба ми, която е починала преди няколко години, той ме прегърна и каза: “Винаги помнете, че дори и ако нещо не трае вечно, това не означава, че не си е струвало времето.”

Аз работих като консултант относно това, как да се справяме с децата, в продължение на 15 години. По-късно се натъкнах на едно от децата, с което бях работил преди. Беше трудно дете, винаги беше разстроено и ядосано на живота. Едно време, аз нарисувах картина на Супермен и написах съобщение за това, как супергероите никога не се отказват и винаги печелят. Това малко момче сега е пожарникар и  спасява живота на хората. Ние си поговорихме след толкова много години, а преди раздялата той отвори портфейла си и ми показа рисунката на Супермен, която бе пазил през цялото това време.

Имам диабет. Преди две години, майка ми почина и си взех котката, която  нарекох Кит. Наскоро се събудих в 3 часа сутринта, когато Кит седна на краката ми и започна да мяука. Никога не съм го чул да прави това толкова силно и упорито преди. Станах да погледна какъв е проблема и изведнъж се почувствах много слаб. Проверих нивото ми на кръвната захар. Беше паднало до 53, а лекарят ми беше казал, че нормалното ниво е 70-120. По-късно, в болницата, ми беше казано, че ако Кит не ме беше събудил, не бих се събудил отново.

Голямо бездомно куче ме последва от метрото почти до входната врата на моя апартамент. Тогава изведнъж един мъж се появи пред мен с нож и ми каза да дам портфейла си. Преди да реагирам по някакъв начин, кучето беше се хвърлило към него. Той пусна ножа и избяга. Сега съм си в безопасност у дома и всичко това е благодарение на бездомното куче.

Попаднах в книжарница и си купих един екземпляр от книгата, която бе открадната от мен, когато бях дете. Бях толкова изненадана, когато я отворих и установих, че това е същата открадната книга. На първата страница имаше моето име  и съобщението на дядо ми,което той написа, когато ми я подари: “Аз наистина се надявам, че много години по-късно тази книга отново ще попадне в ръцете ти, и ти ще я прочетеш отново.”