Историите, които ме научиха да живея

Притча за надеждата

Притча за надеждата

Един младеж бил осъден на смърт за някакво много сериозно престъпление. Присъдата е сурова и не подлежи на обжалване. Отишла майката в тъмницата при сина си и му казала: „Сине, не се отчайвай. Утре ще отида при краля, ще падна в краката му и ще го моля за помилване. Господ вижда, че си млад и глупав, постъпил си необмислено, но не заслужаваш такова сурово наказание… Утре ще те поведат към ешафода. Не се бой от нищо – аз ще успея да те спася. Гледай към мен. Ако дойда в черни дрехи – не съм успяла, кралят не те е помилвал. Ако съм с бели – ти си спасен! Чакай ме, синко!” Жената казала това и си отишла…

Кралят приел нещастната жена и я изслушал внимателно. Но провинението на сина й било твърде тежко – бил тръгнал срещу краля и трябвало да бъде наказан за това… Той не му дал прошка…

Убитата от мъка жена едва се дотътрила вкъщи и безчувствена рухнала на пода… Рано сутринта била на площада, където щял да бъде екзекутиран синът й. Тя била с ослепително бяла рокля – венчалната й, която измъкнала от стар сандък… Очите й сияели от щастие, въпреки че сърцето й с свивало от мъка и болка – виждала своя горещо обичан син за последен път… Синът се качил на ешафода. Очите му търсели майката и най-после я видял. Той се усмихнал, помахал с ръка и запитал с устни: „Всичко е наред, нали?” Майката кимнала утвърдително с глава. Синът съвсем спокойно сложил главата си под брадвата на палача, твърдо убеден, че ей сега ще се появи пратеникът на краля и ще отмени екзекуцията… Главата му отлетяла в кошницата… Народът ахнал от ужас… Майката паднала в несвяст. Сърцето й спряло да бие…

Помнете: Не трябва да се убива последната надежда на човек!!!