Здравословен живот и лечение

Германска нова медицина

Печат

 

 

 

 

1.

 

Германска нова медицина

 

 

 

вестник "Лечител", Брой: 47, 22.11.2007

 

Д-р Хамер срещу цялата медико-фармацевтична гилдия

 

Всеки рак започва като силно драматично психично изживяване

 

 

 

Д-р Рике Герд Хамер, бивш преподавател в университетите на Мюнхен и Тюбинген в Германия, поставя началото на така наречената Германска нова медицина след пространни изследвания и лечебна практика, започнала в края на 70-те години. Тя убедително базира природата на болестта върху универсални биологични принципи и взаимодействието между трите нива, които съставляват организма - психиката, мозъка и органите. В тази Нова медицина заболяванията имат биологичен смисъл, а не са грешки на природата. Д-р Хамер постига изключителен успех с раковата си терапия - при един от съдебните процеси, с които защитниците на конвенционалната медицина се опитват да го атакуват, прокурорът се вижда принуден да признае, че след 4-5 години 6000 от 6500 пациенти предимно в напреднал стадий на рак са все още живи. Това е над 90% - почти пълната противоположност на резултатите, които могат да бъдат очаквани след конвенционално лечение на рак в напреднал стадий.

 

 

 

Всъщност д-р Хамер започва своите изследвания върху рака, след като развива рак на тестисите малко след трагичната смърт на 17-годишния си син Дирк, прострелян по време на ваканция в Средиземноморието (по това време д-р Хамер има своя практика в Рим). Тогава той си задава въпроса дали смъртта на сина му е била причината за болестта. Впоследствие проучва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните характеристики, които кръщава

 

Железните правила на рака:

 

Първо. Всеки рак и свързано с него заболяване започва като СДХ или Синдром на Дирк Хамер - тежко, силно драматично и изолиращо "конфликтно-шоково" изживяване. То се проявява едновременно на трите нива – психика, мозък и органи.

 

С други думи д-р Хамер стига до извода, че едно физическо събитие може да породи биологически "конфликт-шок", който се проявява във видима физическа трансформация в мозъка и води до измерими промени в нервно-физическите параметри и до развитие на ракови образувания, язви, некрози и функционални нарушения в определени органи в тялото. Ако конфликтът бъде разрешен, на раковия или некротичния процес се дава заден ход за коригиране щетите и връщане здравето на пациента.

 

Д-р Хамер смята, че болестта се предизвиква единствено от шок, за който сме напълно неподготвени. Това означава, че ако по някакъв начин можем да се подготвим за шокиращото събитие, няма да се разболеем. Всъщност той самият не обича да използва думата "рак" - според него той по-скоро е специална биологична реакция на необичайна ситуация.

 

Второ. Естеството на психическия конфликт определя мястото на фокуса или Огнището на Хамер в мозъка и онова на рака в органа.

 

Трето. Протичането на конфликта определя развитието на Огнището на Хамер в мозъка и това на рака в органа.

 

В момента на конфликт-шока възниква късо съединение, фокус на активност в определено място в мозъка. То може да бъде заснето с помощта на компютърна томография (КТ) и изглежда като серия от концентрични кръгове. Това е Огнището на Хамер. Ако конфликтът по-късно бъде разрешен, този образ се променя, развива се оток и накрая белег.

 

Тези мозъчни лезии са толкова специфични и прецизно разположени, че д-р Хамер с удивителна точност диагностира болестите само по КТ на мозъка на пациента. Освен това той демонстрира, че в момента на възникване на концентричните кръгове в мозъка и КТ на засегнатия орган може да покаже такава концентрична лезия. Щом възникне Огнището на Хамер, органът, който се контролира от конкретния мозъчен център, регистрира функционална трансформация. Тя може да се изразява в новообразувание, загуба на тъкан или загуба на функция. Според д-р Хамер това се случва в мига, в който психическият шок достигне подсъзнанието, и в същата секунда се инициира ракът или друго заболяване. Тежестта на болестите може да зависи и от други психологически, енергийни и хранителни фактори, но природата и местоположението им се определят от съдържанието на конфликт-шока.

 

Хамер смята, че връзката между ключовите емоционални шокови събития, засяганите мозъчни зони и свързаните с тях органи се е развила като адаптация в еволюцията на човека от сходни програми в животинския свят. Когато неочаквано изпитаме емоционално страдание, се пуска в ход аварийна коригираща програма - биологична програма за конфликт, имаща за цел да върне индивида към нормалното му състояние. Такива програми могат даже да обхващат цели семейства или други групи.

 

Хамер дава следния пример: майка вижда детето си да претърпява лоша злополука. От гледна точка на еволюцията малките деца по-бързо се възстановяват, когато получават допълнително мляко. Затова биологичната програма за конфликт се стреми да стимулира производството на мляко чрез увеличаване броя на гръдните клетки. Ако майката е десничарка, това ще предизвика незабавна поява на Огнище на Хамер в конкретна част от дясното й мозъчно полукълбо, която е свързана с лявата гърда. Щом детето се оправи, започва разрешаването на конфликта и вече не е нужно допълнително мляко. Майката развива доброкачествена форма на туберкулоза във въпросната гърда, която разрушава излишните гръдни клетки. Но ако микобактериите, нужни за това, липсват, тогава мястото може просто да се калцира и да остане като латентен тумор.

 

Същият процес е в сила и при животните. Овца, чието агънце е било изядено от вълк, е склонна към развитие на рак на вимето. Обикновено обаче тя разрешава конфликта, като ражда друго агне.

 

Следният пример би могъл да илюстрира първоначалната полза за оцеляването от този механизъм. Представете си, че лъв преследва антилопа. Тя трябва незабавно да мобилизира всичките си средства за оцеляване. Симпатиковата нервна система поема командването и в допълнение се активира специфичен център в мозъка, който стимулира белодробната дейност. След като е отървало кожата, животното си отпочива и парасимпатиковата нервна система поема управлението за известно време, докато телесните функции се нормализират.

 

Ако вместо това един човек получи диагноза рак, дори и тя да е погрешна, същата биологична програма се задейства от същия страх от смъртта, който в случая с животното му е помогнало да избяга. Нивото на стреса скача и връзката мозък-бял дроб се активира, но в тази ситуация няма къде да се бяга. Докато конфликтът бъде разрешен, което може да отнеме години, ще съществува постоянен стрес, както и мозъчно стимулиране на белодробната активност, която тук приема формата на повишаващ се капацитет на белия дроб посредством непрестанното делене на клетки.

 

Този процес може единствено да бъде спрян с изключване на пусковия механизъм в мозъка чрез обезвреждането на първоначалния конфликт-шок. Това се случва, когато пациентът впоследствие се подлага на операция или природна терапия, за които вярва безрезервно, че ще го излекуват. Но същата тази процедура при човек, който има съмнения относно ефикасността й, ще ???

 

 

 

Конфликти, болести и органи

 

Изборът на фокус на конфликта става с подсъзнателна асоциация. Така например биологичните конфликти, които са свързани с вода и други течности (олио, мляко...), водят до рак на бъбреците, страхът от смъртта - до белодробен рак, а "глътването на по-голяма хапка, отколкото сме в състояние да храносмелим" в психологически план - до рак на стомаха или червата.

 

Първоначално в животинския свят наистина е ставало дума за голяма хапка храна, но за нас това може да бъде прекомерно задлъжняване или всякакъв друг ангажимент, който сме поели и не можем да изпълним. Фокусът обаче не се определя от самото събитие, а по-скоро от психологическото му значение за нас в момента на настъпването му.

 

Хамер илюстрира това с друг пример - за жена, която заварва съпруга си в леглото с друга. Като сексуално разстройващ конфликт той предизвиква рак на матката. Ако вместо това се изживее като конфликт с партньора, тогава при жена десничарка той води до рак на дясната гърда. Ако усещането от конфликта е страх и отвращение, той причинява хипогликемия, а при загуба на самоуважение може да се развие рак на срамната кост.

 

Ако липсата на самоуважение беше възникнала по повод на спортен провал, а не във връзка със секса, то тогава проблемът щеше да се прояви в крак или ръка, а може би в пръстите или рамото.

 

Други типични събития, които биха могли да доведат до биологични конфликти, са различни ситуации на загуба - на любим човек, на работа, на ценно притежание или територия.
Д-р Хамер вярва, че повечето метастази или вторични тумори се предизвикват от страха от рака или страха от смъртта в резултат на получената ракова диагноза или отрицателна прогноза. И в този случай обаче породеният конфликт-шок може да не е страх, а по-скоро гняв, негодувание или конфликт на отделяне от партньора или децата, и тогава туморите ще се появят на различни места. Също така диагностирането на рак на дебелото черво обикновено води до вторичен чернодробен рак заради подсъзнателния страх от гладуване.

 

По принцип отчаянието, загубата на надежда и смисъл създават хроничен стрес, който възпрепятства лечението на рака и другите болести, но не е причината за тях. Според Хамер истинският им причинител е неочакваният травматичен шок, за който човек е емоционално неподготвен. Следният списък изброява някои от връзките между конфликтните емоции и съответните органи, които те засягат:

 

 

 

Надбъбречна кора: Грешна посока, отклоняване от правия път

 

Пикочен мехур: Грозен конфликт, мръсни номера

 

Кости: Липса на самоуважение, комплекс за малоценност

 

Млечна жлеза: Конфликт, свързан с грижи или дисхармония

 

Млечен канал в гърдата: Конфликт, причинен от раздяла

 

Лява гърда (при жени десничарки): Конфликт във връзка с дете, майка, дом

 

Дясна гърда (при жени десничарки): Конфликт с партньора или други хора

 

Бронхи: Териториален конфликт

 

Шийка на матката: Тежка безизходица, разстройване, неудовлетвореност

 

Дебело черво: Грозен "несмилаем" конфликт

 

Хранопровод: Нещо, което не може да бъде прието или преглътнато

 

Жлъчка: Конфликт, свързан със съперничество

 

Сърце: Постоянен конфликт

 

Черва: Невъзможен за преглъщане гняв

 

Бъбреци: Нежелание за живот, свързан с вода или течност конфликт

 

Ларинкс: Страх или уплах

 

Черен дроб: Страх от гладуване

 

Бял дроб: Страх от смърт или задушаване, включително и страх за някой друг

 

Лимфни жлези: Загуба на самоуважение, свързана с мястото

 

Меланом: Чувство на омърсеност, опетненост, оскверненост

 

Средно ухо: Невъзможност да бъде получена жизненоважна информация

 

Уста: Нещо, което не може да бъде преглътнато или задържано

 

Панкреас: Предизвикващ тревога и ядове конфликт с хора от семейството или по повод наследство

 

Простата: Грозен конфликт със сексуален характер или подтекст

 

Ректум: Страх, че човек е безполезен

 

Кожа: Нарушена душевна или емоционална цялост

 

Далак: Шок от физическа или емоционална рана

 

Стомах: Несмилаем гняв, който е преглъщан твърде дълго

 

Тестиси и яйчници: Свързан със загуба конфликт

 

Щитовидна жлеза: Чувство на безпомощност

 

Матка: Сексуален конфликт

 

А ето и връзката между конфликтите и някои болести:

 

 

 

• Диабет и хипогликемия: Жена десничарка развива понижена кръвна захар вследствие на безпокойство и отвратеност, а ако е левичарка, заболява от инсулинозависим диабет. Мъж, който си служи с дясната ръка, развива инсулинозависим диабет от конфликт на съпротива и борба срещу нещо, а ако е левичар, получава хипогликемия.

 

• Сърдечен инфаркт: борба за територия.

 

• Хемороиди: и жените десничарки с криза на идентичността, и мъжете левичари с гняв, породен от териториални проблеми, в оздравителната фаза ще развият хемороиди.

 

• Множествена склероза и парализа: неспособност да се избяга, да се продължи напред или да не се отстъпи, или пък незнание какво да се прави.

 

• Лицева парализа: страх, че човек ще загуби достойнството си, след като е станал за смях или се е превърнал в обект на подигравки.

 

• Псориазис: свързан е с конфликт на отделяне от майка, баща, семейство, дом, приятели или домашни любимци.

 

• Психозите от всякакъв тип са свързани с едно или повече активни Огнища на Хамер във всяко мозъчно полукълбо.

 

• Витилиго, левкодерма: брутален или грозен конфликт на раздяла.

 

 

 

По отношение на СПИН д-р Хамер наблюдава, че никой никога не е умирал от него, без преди това да са му казали, че е ХИВ-позитивен, и без да вярва в това. Заключението е, че точно както и при рака, отрицателното възприятие, свързано със СПИН, става причина за опустошителния му ефект.

 

Левичарите развиват проблеми в страната, противоположна на тази при истинските десничари. Коя ръка е водещата, можете да проверите, като наблюдавате коя от двете е отгоре, когато пляскате. При десничарите всички мускули от дясната страна на тялото са свързани с партньорите и евентуално други хора, а от лявата - с децата или собствената майка. Промени могат да настъпят вследствие на хормонални изменения, например в резултат на употребата на противозачатъчни таблетки или менопаузата.

 

 

 

Оздравителната фаза

 

Началото на СДХ или конфликт-шока е различно от това на други конфликти, които преживяваме в ежедневието си. То предизвиква постоянен стрес, който води до студени ръце и крака, загуба на апетит и отслабване, безсъние и непрекъснато връщане на мислите към съдържанието на конфликта. Ако той не бъде разрешен скоро, продължителният стрес ще доведе до специфични симптоми и развитие на рак или друга болест.

 

Щом конфликтът бъде разрешен, пациентът вече не е ангажиран с неговото съдържание, апетитът му се връща, ръцете му се стоплят отново и сънят му се нормализира, но може да усеща слабост, умора и нужда от почивка. Тези ефекти показват, че контролът е поет от парасимпатиковата нервна система. Това е началото на оздравителната фаза, която може да бъде продължителна и трудна.

 

През първата част от тази фаза наблюдаваме задържане на вода и възпаления, но туморът спира да расте. Това в крайна сметка води до криза на оздравяването, която Хамер нарича епилептична или епилептоидна криза, тъй като се предизвиква от оток в Огнището на Хамер в мозъка. Тя се проявява с уникални симптоми за всяка болест.

 

След това тялото започва да изхвърля насъбраната вода, силата на пациента постепенно се възвръща и телесните функции се нормализират. Тогава съединителната тъкан в мозъка, невроглията, започва да поправя Огнището на Хамер. Това може да бъде изтълкувано от конвенционалните рентгенолози като бързо растящ мозъчен тумор и да се започне съответно лечение. Хамер пише, че истински мозъчни тумори не съществуват, тъй като невроните в мозъка не могат да се делят.

 

Той изчислява, че 99% от мозъчните инциденти като удари, кръвоизливи, кисти и тумори се дължат на оздравителни събития в Огнищата на Хамер и следователно са временни и самозатихващи, освен ако не бъде проведена неадекватна медицинска интервенция. Най-важната помощ в такива ситуации е намаляването на отока в мозъка.

 

По време на оздравителната криза е възможно пациентът за кратко да изпита наново първоначалния психологически конфликт, придружен със студени ръце и студена пот. Това служи за потискането и премахването на отока в мозъчната лезия, което след това позволява и на другите условия в тялото да се нормализират. Критичният момент е точно преди края на оздравителната криза, когато става очевидно дали организмът е достатъчно силен, за да елиминира болестта. В трудни случаи с дълга или интензивна продължителност на конфликта може да се появи масиран мозъчен оток, за който Хамер използва инжекции с кортизон. В природолечението вместо това се прилагат избрани терапии с урея и противовъзпалителни средства.

 

Уреята има силни диуретични свойства и отличен ефект при опасно високо налягане на течностите в мозъка. Обикновено се използват 20 мл урея 2 до 5 пъти дневно. В литературата например е описан животозастрашаващ случай на масиран тумор в мозъка, който напълно изчезнал след прилагане на 256 мл урея 30%. Този доклад показва ясно, че предполагаемият мозъчен тумор в действителност е представлявал масиран оток, както допуска Новата медицина.

 

Така наречената епилептична криза може да бъде изживяна във вид на сърдечна атака, белодробен емболизъм, хепатит или белодробна инфекция. Като цяло по време на кризата на оздравяването пациентът изпитва по-силен дискомфорт, отколкото през периода на активния растеж на тумора. През първата част от оздравителната фаза проблемите основно се дължат на задържането на вода, възпаленията и отока на тъканите, които биха могли да причинят големи болки. Хамер възприема отока, независимо дали в мозъка или в друг орган, като положителен знак за оздравяване.

 

Възстановяване на тъканите

 

След оздравителната криза аденокарциномите се елиминират от гъбички и микобактерии, а вирусът на хепатита допълнително може да спомогне за възстановяване на черния дроб. През този стадий бактерии, вируси и гъбички, които способстват за разграждане на туморите и регенериране на увредените тъкани, също предизвикват възпаление, болки и температура.

 

Ако намирате за странно, че Хамер гледа на микробите като на жизненоважни приятели и помощници в лечението на рака, то трябва да знаете, че той е направил и още по-изненадващо откритие. В своята онтогенетична система от тумори и еквивалентни на рака заболявания той разграничава два противоположни процеса през фазата на активния конфликт. В зависимост от местоположението на Огнището на Хамер в мозъка може да има умножаване или разрушаване на клетките.

 

В първия случай има клетъчно възпроизводство и туморен растеж през конфликтната фаза, а през оздравителната излишните клетки се премахват с помощта на микроби. Във втория се наблюдава разрушаване на клетките по време на конфликта, което води до язви, некрози и дупки в тъканите, засягащи например костите (остеопороза), бъбреците, далака или яйчниците.

 

През оздравителната фаза в този втори случай съществува стремеж за запълване на дупките чрез клетъчно възпроизводство. Некрозите и остеолизите (разтваряне на костна тъкан) се отстраняват от бактерии, които първо образуват абсцеси, в началото запълвани с ръбцова, а по-късно с гранулираща тъкан, докато се образуват остеосаркоми, лимфоми, фиброми и оздравителни кисти. Често срещана през фазата на оздравяването е и левкемията, например след увреждане на костната тъкан в резултат на радиация, химикали или рак на костите.

 

Според Хамер тези състояния са самоограничаващи се и излизат от контрол само при възникване на допълнителни конфликт-шокове или ако тялото е твърде старо или слабо, както и вследствие намесата на конвенционалната медицина. За разлика от нея, природните терапии укрепват тялото и мозъка през този мъчителен период.

 

Излекуване на душевния конфликт

 

Главната задача при всеки раков случай е да се открие началното емоционално шоково изживяване и да се гарантира неговото излекуване. Много често то вече се е коригирало и пациентът страда от ефектите на оздравителната фаза.

 

Например някой е загубил бизнеса си, но сега се е отдал на ново, удовлетворяващо го начинание. Като пост-ефект той може да има тумор, който постепенно се превръща в латентен или в крайна сметка се разгражда. Около 40% от туморите, които се откриват при рутинни медицински прегледи, се определят като стари и безвредни, тоест латентни и калцирани. При все това обаче могат да възникнат усложнения, ако медицинска намеса вдъхне страх от смъртта - конфликт-шок, който води до активизиране на същия или развитие на нов тумор.

 

В други случаи първоначалният конфликт все още може да е активен или да е възникнал втори активен конфликт. Трябва да се върнем назад, вероятно 1-2 години преди началото на нашия проблем, и да анализираме емоциите си през този период, както и преди и след него. Медитацията и регресионната терапия също могат да помогнат за откриването на конфликт-шока.

 

Ако продължаваме да имаме силна емоционална реакция, когато разкрием съдържанието на конфликта, можем да сме сигурни, че той все още не е разрешен. Ако е възможно, най-добре е да го разрешим по естествен път. Например ако той е причинен от загубата на партньор, тогава намерете нов; ако сте загубили дете, забременейте отново, осиновете си дете или си вземете домашен любимец. Ракът спира да расте след третия месец, тъй като бременността е с предимство.

 

Ако естественото разрешение е невъзможно, тогава използвайте техники за визуализация самостоятелно или с помощта на партньор или специалист. В спокойна и предразполагаща към медитация обстановка пресъздайте и повторно изживейте конфликта, но като го подмените с желан или приемлив изход. Сътворете и преживейте този нов изход възможно най-живо и детайлно, вижте го, почувствайте го, даже го чуйте и помиришете. Опитайте да превъзмогнете конфликта с помощта на умствените образи.

 

Ако никой от тези методи не е възможен, тъй като чувствате, че поради някаква причина трябва да продължите настоящото си изпитание, тогава единствено увеличеното духовно разбиране и приемане би могло да ви помогне. При всички случаи си дайте сметка за уязвимите си точки и избягвайте всякакви по-нататъшни конфликт-шокове. Ако все пак се случи да изпитате такъв, освободете се от него възможно най-бързо. Можете да улесните допълнително фазата на оздравяването, ако имате вътрешната убеденост, че тя ще е кратка и лека, и ще доведе до пълното ви излекуване.

 

Всъщност Хамер не нарича болестите болести, а смислени биологични програми на природата. Цитира се, че той е работил с повече от 31 хиляди пациенти и е наблюдавал потвърждение на своите теории във всеки един от случаите без изключение. Самият Хамер твърди, че като цяло неговата Нова медицина постига успех в 95% от раковите случаи.

 

Преследването

 

Сименс, производителите на КТ-оборудването, потвърдиха независимо съществуването на Огнищата на Хамер в мозъка. Нещо повече, тяхната диагностична стойност беше доказана през 1998 година в университета на Трнава в Словакия. Въпреки това д-р Хамер бе подложен на ужасни гонения.

 

Според закона в Германия разрешителното на един лекар за практикуване може да бъде отнето, ако той е с "отслабени умствени способности". Този именно закон е използван от германски областен съд през 1986 година, за да се отнеме на Хамер правото да практикува. Като доказателство за неадекватното му умствено състояние съдът посочва, че той не желае да оттегли теориите си и да се врече във вярност към принципите на ортодоксалната медицина. Нещо повече, според правосъдния орган той бил неспособен да се върне в правата вяра - опитал се да убеди група видни професори в правотата на теориите си само месец преди делото! Година по-късно същият този съд постановява да бъде направена психиатрична оценка на умствените му способности, която Хамер отказва. Въпреки това назначен от съда психиатър, без никога да го е виждал, му поставя диагноза, че е психопат.

 

През 1997 година д-р Хамер е арестуван и държан в затвора 18 месеца по силата на малко известен закон за природолечението, въведен по времето на Хитлер с цел репресиране на циганите. Престъплението му е, че дал безплатен здравен съвет на хора, които го попитали за мнението му. Прокурорът открито заявява, че трябва да бъдат използвани всички средства за отстраняване на Хамер от обществото. За сравнение делото срещу убиеца на неговия 17-годишен син Дирк - италианския принц Виктор Емануил Савойски (небезизвестния братовчед на Симеон Сакскобургготски), се отлага 13 години и завършва с абсурдната присъда от 6 месеца условно.

 

Впоследствие срещу Хамер са започнати съдебни преследвания в различни страни. Според тях той е масов убиец, защото лишава раково болни пациенти от, както се твърди, безвредното и ефикасно лечение, предлагано от ортодоксалната медицина. Някои сравняват този лов на вещици със съдбата на д-р Семелвайс, който умира на 47-годишна възраст в приют за душевноболни, защото препоръчвал хирурзите да си измиват ръцете преди операция.

 

През 1999 година д-р Хамер се премества да живее в Испания, тъй като съдилищата в Германия, Австрия, Франция и Швейцария вече искат да го съдят за всеки раково болен, който е починал, следвайки съветите му. Срещу него има и висящо частно дело за голяма сума пари, защото препоръчал на пациент да не се подлага на химиотерапия. Това означава, че всеки практикуващ медик е длъжен да предложи химиотерапия или ще бъде изправен пред финансов крах. Макар че много отделни лекари, между които и професори по медицина, са потвърдили принципите на Германската нова медицина, никой германски университет досега не се е съгласил да ги тества въпреки съдебно нареждане университета на Тюбинген да проведе такива тестове.

 

Д-р Хамер преживява 8 опита за убийство, а медиите в Германия го третират като умопомрачен престъпник. (Той отново е вкаран в затвора във Франция от септември 2004 до февруари 2006 година, а понастоящем е намерил убежище в Норвегия. - б. п.) Други лекари и природолечители в Европа, които практикуват в съответствие с принципите на Германската нова медицина, също са обект на преследване. В Австрия, Белгия, Франция, Германия и Испания властите започват процедури за отнемане правото на практикуване на такива лекари. Съдебните дела се водят от години. Единствено испанските съдилища са възприели просветената позиция, че не е тяхна работа да разрешават конфликта между противоречиви медицински теории и терапии. Ожесточената разправа от страна на властите е разбираема, защото широкото разпространение и прилагане на Новата медицина би сложило край на господството на медико-фармацевтичния комплекс.

 

През 2001 година виден невролог открито защити д-р Хамер, като публикува книга за Новата медицина и настоя теориите му да бъдат официално проверени. Понеже д-р Терезе фон Шварценберг е представител на висшата аристокрация, медиите се видяха в затруднение каква позиция да заемат. Дотогава те бяха писали за д-р Хамер по най-пренебрежителния начин, а изведнъж една изтъкната личност твърдеше, че той е прав и заслужава Нобелова награда! Въпреки всичко официалният отговор на онколозите все още си остава, че е пълен абсурд да се допуска, че емоциите могат да играят важна роля за зараждането и лечението на рака, и следователно твърденията на д-р Хамер не трябва да бъдат проверявани.

 

Коментар

 

Моето собствено разбиране и опит не оставят никакво съмнение за първостепенната важност на нашите емоции и вярвания в причиняването и лечението на болестите ни. Нещо повече, трудовете на д-р Хамер създават впечатлението за един сериозен и щателен изследовател, чиито открития бяха потвърдени от редица научни институции и практикуващи лекари, в това число професори по медицина. Да го отричат продължават само тези, които отказват да погледнат доказателствата му.

 

Затова аз нямам съмнения за валидността на неговата главна предпоставка, а именно, че определени заболявания и особено ракови болести са свързани с видими лезии на определени места в мозъка, както и с определени психологически изживявания. Неговият двуетапен болестен процес, при който оздравителната фаза представлява преобръщане на първоначалните болестни условия, е основна концепция на природните терапии.

 

Д-р Хамер обаче не изглежда склонен към разширяване или модифициране на теорията си, така че да отчита и други възможности. По същество той приема еднопосочна комуникация психика-орган през мозъка. Но аз по-скоро допускам двупосочна - както психика-орган, така и обратно от органа до мозъка и психиката.

 

Бих искал да го обясня с един пример. Доколкото знам, смъртността от рак на гърдата в Китай е 1 на 10 хиляди срещу 1 на 10 в повечето западни страни. Професор Джейн Плант, автор на книгата „Животът ви е във вашите ръце”, осъзнала, че за разлика от западните жени, китайките не консумират мляко или млечни продукти. По това време нейният рак на гърдата се бил развил за пети път и тя се била примирила със смъртта. Но щом се отказала от всички млечни продукти, туморът изчезнал и вече 13 години не се е появявал.

 

Тъй като китайците имат нормална честота на други видове рак, трябва да е налице специален фактор, който предизвиква тази ниска заболеваемост от рак на гърдата. Ако допусна, че това наистина е млякото, аз бих приложил следните разсъждения.

 

Млякото е богато на инсулиноподобен фактор на растежа, IGF-1, който стимулира растежа на гръдната тъкан през пубертета и бременността. Той се съдържа и в месото на млекодайните крави и очевидно стимулира и други хормонално зависими видове рак, включително и този на простатата. Ако допуснем, че това предизвиква постоянно слабо стимулиране на гръдната тъкан и свързаната с нея мозъчна област при консумиращите мляко или млечни продукти жени, то тогава има две възможности:

 

1. Сенсибилизираните мозъчни зони ще доведат до много по-силна емоционална реакция от нормалното към всеки свързан с дете или партньор конфликт, което води до по-често развитие на рак на гърдата при пиещите мляко жени.

 

2. Втората възможност е съществуваща субакутна конфликтна ситуация или минало събитие, което все още активно е в подсъзнанието. Непрекъснатата стимулация от субакутния конфликт в допълнение към IGF-1 би могла да предизвика постепенното развитие на Огнище на Хамър или пък внезапната му поява при достигане на даден праг.

 

По този начин факторите от околната среда може да участват при формирането на Огнища на Хамер в съчетание с психологическите конфликти. Повечето хора днес имат много нездравословен начин на живот в добавка към ниското качество на наследените си гени. Много вероятно е истински здравите хора да не развият Огнище на Хамер в отговор на неочакван емоционален шок или това при тях да бъде леко и самоизлекуващо се събитие.

 

По подобен начин може една подходяща природна терапия, насочена към заболял орган, да изпрати сигнал до свързаната с него област в мозъка, който да спомогне за лечението на Огнището на Хамер и с времето да доведе до разрешаване на емоционалния конфликт.

 

Уолтър Ласт

 

 

 

За автора: Д-р Уолтър Ласт е световноизвестен природолечител и диетолог, роден в Германия, където е заемал позиции в университетите на Грайфсвалд, Кьолн и Мюнхен, провеждайки биохимични и токсикологични изследвания. По-късно работи в лаборатория по бионауки в Лос Анджелис, а през 1970 година се установява в Нова Зеландия и, разочарован от медикаментозната медицина, започва практика в областта на натуропатията. От 1981 година живее в Куинсланд, Австралия, където проучва и експериментира с широк кръг природни лечения за подобряване на ефикасността им срещу тежки и смятани за нелечими заболявания. Автор е на множество книги като "Лечебни храни" и поредицата "Излекувай себе си".

 

 

 

2.

"Завещание на Новата Медицина"

 

автор Рике Герд Хамер

 

 

 

ПЪРВИ ЗАКОН: ТРАВМАТА Е КАТО ДЕТОНАТОР

 

Всяка болест е причинена от емоционална травма, която ни среща неподготвени, това е травма, която преживяваме в самота и която не знаем как да разрешим.

 

С цел да се продължи вида, човешкият индивид, с течение на времето, е развил биологични програми за оцеляване, които са станали автоматични и са се записали в неговия мозък, в неговите клетки.

 

Съществува една неразрушима триада: ум - мозък - тяло, три части, които действат винаги заедно.

 

а) Мозъкът не е в състояние да прави разлика между реално и символично, между реалност и въображение.

 

б) Програмирани сме да оцеляваме, следователно болестта, от биологична гледна точка, е съвършеното решение на мозъка за оцеляване.

 

в) Всеки път, когато един индивид е поразен от емоционална травма, тя има следните характеристики:

 

- изживяна е драматично

 

- срещнала ни е неподготвени

 

- емоцията взема връх над разума

 

- изживяна е в самота, размишлявайки непрекъснато над проблема

 

- не се намира удовлетворяващо решение.

 

 

 

Тогава и само тогава мозъкът влиза в действие, като пуска в ход специална биологична програма за оцеляване на индивида. Интензитетът на емоционалната травма ще определи сериозността на болестта, а видът емоция ще определи локализацията в тялото. Следователно болестта е едновременна неуравновесеност на психическо, мозъчно и физическо ниво, дължаща се на емоционална травма.

 

Без конфликт няма болест, да си дадеш сметка за това е първата стъпка към оздравяването!

 

 

 

ВТОРИ ЗАКОН: НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА БЕЗ СВОЯ АНТИПОД

 

Живеем в полярен свят, няма ден без нощ, здравето е безсмислено без болестта и т.н. Официалната медицина е установила около 1000 болести, подразделяйки ги на "студени" болести и "топли" болести. "Студените" са: постоянно състояние на стрес, безсъние, рак, ангина пекторис, невродермити, психопатологии и др., а "топлите" са: инфекции, ревматизми, алергии, езантеми и др.

 

Всъщност не съществува "студена" или "топла" болест, а по-скоро съществуват сменящи се "топли" и "студени" фази. Всички болести проявяват точно две фази: "студена" фаза, наречена симпатикотониа, и "топла" фаза, наречена ваготониа. Винаги "студената" фаза идва първа, последвана от "топлата" фаза или фазата на възстановяването, след като вече емоционалната травма е била преодоляна. Преодоляването на травмата е основата за преминаване във фаза на възстановяване.

 

 

 

СТУДЕНА ФАЗА

 

При наличието на емоционална травма, която ни среща неподготвени, неспособни за действие, понеже живеем в самота и не знаем как да разрешим тази травма, трите нива на съществуване (ум - мозък - тяло) влизат във фаза на реакция, за да можем да оцелеем:

 

- на психично ниво: пациентът продължава да премисля проблема си, стресиран е, не изпитва вече глад, отслабва, трудно заспива. При това постоянно състояние на тревога всички енергии са мобилизирани с една единствена цел - да се преодолее травмата.

 

- на мозъчно ниво: произвеждат се концентрични кръгове (огнища) в определена зона на мозъка, която направлява функционирането на точно определен орган. При скенер на мозъка без контрастираща течност огнищата на Хамер са ясно видими.

 

- на физическо ниво: мозъкът може да даде само 4 команди: да създаде маса (тумор, киста етц.), да издълбае дупка (лизис), да блокира, да отблокира орган.

 

 

 

ТОПЛА ФАЗА

 

Тази фаза започва само в момента на разрешаване на конфликта.

 

- на психическо ниво: започваме да си поемаме дъх, стресът се разсейва, конфликтът е разрешен. Връща се апетита, крайниците започват да се затоплят.

 

- на мозъчно ниво: в областта на мозъка, където е станало "късото съединение", започва да се формира отока на възстановяването. Веднъж приключило възстановяването, криза, подобна на епилептичната (треперене, студена пот, стрес, уринно незадържане) ще установи дали конфликтуалното събитие е било напълно преодоляно, и ако това е така, отокът ще бъде евакуиран чрез диуреза, ако ли не, ще се прояви с последвали сменящи се фази - ту на рецидиви, ту на разрешение на проблема, които ще имат като последица образуването на мозъчна киста на мястото на отока.

 

- на физическо ниво: още преди епилептичноподобната криза, болестта престава да се развива и мозъкът се възстановява. Във фаза на ваготониа (топла фаза) пациентът влиза в състояние на възпаление; всички енергии сега са напрегнати за мозъчно и физично решение: може да има трескави състояния, болки на различни места или пък локализирани, и много умора. Всички възпалителни състояния са възстановявания, тук се включват и инфекциозните болести. Трябва да се има предвид, че възстановителната фаза може да бъде дори по-опасна от самата болест.

 

 

 

ТРЕТИ ЗАКОН: ОНТОГЕНЕТИЧНАТА СИСТЕМА НА ТУМОРИТЕ И НА ЕКВИВАЛЕНТНИТЕ БОЛЕСТИ

 

Терминът онтогенетичен се отнася за ембрионалния живот на индивида и се говори за "еквивалентни" болести, защото не само туморите, но и другите болести, се проявяват съгласно изложеното в 5-тте закона.

 

Причината за всяко биологично поведение води началото си от дълбока древност и започва с появата на първата клетка на нашата планета. Вече казахме, че човекът нямаше да може да оцелее до днес, ако не беше интегрирал в мозъка си биологични програми за оцеляване, насочени към преодоляването на всякакъв вид препятствия, които в хода на хилядолетията са се явявали по пътя на неговата еволюция. Веднъж преодоляно препятствието, решението се предава на бъдещите поколения: през първите два месеца от вътреутробния живот зародишът въплътява цялата тази памет от началото на живота до днес.

 

 

 

- първи етап на еволюцията:

 

Клетката, за да продължи, трябва да диша, да се храни и да се възпроизвежда. В течение на вековете нашата клетка се обединява с др. клетки и става многоклетъчен организъм, адаптирайки се по този начин на конюнктурните обстоятелства. Ако например, живее на място, където кислородът не достига, влиза във фаза на стрес и намира решение на проблема, увеличавайки специализираните клетки за дишане. Ще създаде нещо като тумор, клетъчна пролиферация. Следователно, на този стадий на живота, оцеляването е гарантирано чрез увеличаване на клетките там, където е необходимо, и командата за пролиферация ще подаде една архаична мозъчна структура, която ще стане tronco cerebrale (зона, която освен рефлексите контролира и много вътрешни органи, също и центровете, които регулират дишането и телесната температура, бел. на прев.)

 

Онова, което става в майчината утроба, по някакъв начин преминава отново през всички стадии на еволюцията и това е така, защото в хода на своето развитие ембрионът ще изглежда веднъж амеба, после попова лъжичка и така нататък.

 

Какво е наследил съвременният човек от първия етап на еволюцията на живота на Земята? Кои са конфликтните събития? Това са конфликти, които се отнасят до ...залъка! Залък хляб, глътка въздух, залък за изхвърляне, залъка в преносен смисъл (хранене, дишане, отделяне). Когато човек усеща, че всичко му се стоварва отгоре, мозъкът задържа течностите. Що се отнася до репродуктивната функция, конфликтите ще засягат ендометриума и част от простатата.

 

 

 

- втори етап на еволюцията:

 

Тук наблюдаваме преминаването на живите организми от водна среда към земна. Сега организмът трябва да се защитава от новия свят, който го заобикаля; там, където ще е атакуван от слънчевите лъчи, мозъкът ще произведе уплътняване на мембраните, за да избегне смърт от изгаряне. В майчината утроба зародишът продължава да се усъвършенства, заяквайки всички мембрани: дерма, плевра, перитоний, перикардий.

 

Кои психични следи ще останат регистрирани в паметта на съвременния човек? Най-общо всички конфликти относно страха да бъдем нападнати, да претърпим агресия над физическата си цялост на височината на гръдния кош (mesotelioma pleurico), на коремната кухина (mesotelioma peritoneale), на сърцето (mesotelioma del pericardio). Тук влизат и всички конфликти, отнасящи се до това да се чувстваме по някакъв начин поразени в собствената си морална цялост, замърсени: преживени атаки срещу кожата ще дадат повод за меланоми.

 

Кожата е онази част от нашето тяло, която първа влиза в контакт с другите индивиди.

 

 

 

- трети етап на еволюцията:

 

Сега вече е време нашият малък организъм да се движи, да проучва заобикалящия свят. Ще трябва да развие скелет, мускули и сухожилия. Ако обаче светът, към който се стреми (земята) не е по-добър от този, от който идва (водата), ще реши да се върне назад и затова ще трябва да загуби органите, които специално е развил: ще трябва да направи лизис ( клетъчна редукция, некроза), да загуби вещество.

 

В майчината утроба започва, и е точно това моментът, когато се появява костната и мускулната система. Тази фаза съответства на развитието на собствената стойност. Тук конфликтите са обезценяване на Аз-а (остеопороза).

 

 

 

- четвърти етап на еволюцията:

 

Това е по-нататъшно усъвършенстване на предишните етапи, преходът от "премествам се на повърхността и се съизмервам с новата околна среда" към "влизам в комуникация с другите индивиди." Сетивните органи стават по-фини.

 

В психичен план наблюдаваме проекция на себе си в един все по-обширен и сложен контекст. Ако се страхувам, че ще умра, биологичното решение на мозъка ще бъде това да увеличи белодробните алвеоли, за да поеме повече въздух и да оцелее, в крайна сметка клетъчна пролиферация, рак на белите дробове. Ако обаче "ми отнемат дъха", "липсва ми въздух" или пък е конфликт, зависещ от моето отношение с другите, решението ще бъде да се разрани дроба, за да премине повече въздух. А ако конфликтът е свързан с това да се върви едновременно в 2 различни посоки и не знаем какво да решим, биологичното решение е парализа на краката (функционално блокиране).

 

 

 

В заключение:

 

При наличието на неочакван конфликт, без видимото му решение, конфликт, изживян в самота, патологията се изразява едновременно на психично, мозъчно и органично ниво.

 

- на психично ниво има състояние на постоянен стрес

 

- на мозъчно ниво се осъществява късо съединение в специфична зона на мозъка

 

- на органично ниво става клетъчна пролиферация (тумор) или пък лизис (загуба на вещество) или още функционално блокиране (парализа).

 

Елиминирането на конфликта е ключът, който позволява преминаването към фаза на възстановяване.

 

 

 

ЧЕТВЪРТИ ЗАКОН: МИКРОБИТЕ СА В СЛУЖБА НА МОЗЪКА

 

Микробите са наши съюзници, те са тези, които се занимават с оправянето на щетите по време на втората фаза. Мозъкът е този, който изпраща заповед на нашите приятели вируси, гъбички или бактерии.

 

Всички микроби идват, размножават се и изчезват, за да благоприятстват възстановяването според една много точна логика, в синхрон с нашия мозък и с нашето тяло. Те са част от биологичната програма на Природата.

 

Човек съжителства с микробите: тялото ни съдържа десетки пъти повече бактерии отколко човешки клетки - сто хиляди милярда.

 

 

 

ПЕТИ ЗАКОН: НА КВИНТЕСЕНЦИЯТА

 

Всяко поведение на човека (а и болестите) е определено от специални програми за оцеляване, записани в мозъка от най-дълбока древност. Болестта е биологично решение на мозъка, последната възможност за оцеляване. Всеки жив организъм притежава мозък, повече или по-малко развит, който е в състояние да улавя несъзнателно информацията, идваща от света, който го обкръжава. Клетките, бактериите, които живеят в нас, различните органи, всичко функционира в унисон със същия ритъм на главния мозък.

 

Болестта винаги има смисъл. Тя е полезна, необходима, жизнена за индивида и за еволюцията на вида.

 

 

 

Източник: "Завещание на Новата Медицина", автор Рике Герд Хамер

 

 

 

3.

Писмо от 31.12.2006 на Председателя на АЛБА

 

Как си прокарва път Новата медицина на др.Хамер?

 

Вече 25 години се бойкотира информирането за нея, а прилагането й се осъществява все пак...?

 

 

 

 Писмото е написано от Председателя на АЛБА (организацията на Новата Германска медицина в Италия) на 31.12.2006 г.

 

 

 

"Поради последните тъмни заплахи, решихме да направим обществено достояние тази странна история...

 

 

 

ЕДНА СТРАННА ИСТОРИЯ...

 

През лятото на 2005 г. при нас дойде човек, който поиска да помогнем на негов близък, на когото била поставена печалната диагноза "мозъчен тумор, невъзможен за опериране". Представи ни се, че е чуждестранен дипломат и ни разказа следното предисловие: тъй като той работил в посолството и имал задачата да контролира, класифицира и архивира всички подозрителни данни и файлове, м/у другите неща намерил и Новата Германска Медицина на др. Хамер. На времето бил чел доста страници за др. Хамер, защото му се сторили извънредно интересни, но впоследствие ги архивирал.

 

Когато по-късно, през лятото на 2005 ., този негов близък получил гърчове, го откарали в Бърза помощ, и след ядрено- магнитен резонанс (ЯМР) на мозъка, му било съобщено, че поради "мозъчен тумор, невъзможен за опериране", му оставали само 3, максимум 4 месеца живот (!), тогава дипломатът си спомнил за Новата Германска Медицина (НГМ).

 

 

 

Преди обаче да запознае с това своя близък, поискал да е абсолютно сигурен, че тази НГМ е наистина научно равилна.

 

Разказа ни, че за тази цел се обърнал директно към "висшите еврейски ложи", за да има сигурно медицинско заключение и когато го поискал относно откритията на др. Хамер, го уверили, че са съвършено правилни.

 

Когато обаче после, уверен и доволен им казал: "Тогава можем да го лекуваме по този начин?", отговорът бил: "Не, това не трябва да се знае... Ако искаш ... " и му дали нашия адрес в Италия, където можел да се обърне. И по този начин беше стигнал до нас. (На времето това искане ни се беше сторило странно - защо просто не бяха го лекували в техните клиники мълчаливо...? Днес може би имаме някаква представа защо...)

 

 

 

И така, дипломатът ни разказа, че когато в денят след нашия първи разговор, се върнал в болницата, където преди това бил настанен за лечение неговия близък, и поискал ЯМР и клиничната папка, му било съобщено, че "за съжаление" ЯМР и клиничната папка са се загубили...

 

 

 

Понеже с високослужебното си положение разполагаше с "големи връзки на високо ниво", можеше да упражни натиск в/у болницата, и ..."чудо!" - клиничната папка излезе на бял свят... но, при внимателното й преглеждане, той забелязал, че тя не била оригиналната! Всъщност, доколкото той следеше отблизо историята, си спомняше някои подробности, които ги нямаше вече... нова папка беше написана отново!

 

Не излезе на бял свят и ЯМР на мозъка. Този ден той ни разказа колко бил натъжен от тези събития и че той самият, макар че познавал много добре този свят, никога не бил мислил, че тези тайни сили били толкова бойни... Коментира факта, казвайки: "С положителност искат да избегнат, в случай че този мой близък оцелее, да остави следи..."

 

 

 

За този негов близък обаче ужасът от диагнозата, анатемата "3, максимум 4 месеца живот", фактът да се чувства отлъчен от "официалната медицина" бяха определящи - всичко това го отвеждаше непрекъснато до активиране на конфликта на бежанеца или на съществуването (а следователно и "синдромът" с увеличаване на мозъчните отоци), увеличавайки следователно и цялата симптоматика, която на свой ред го водеше до тягостното състояние да се бори за съществуването си. Тези постоянни рецидиви, както и порочният кръг, където се чувстваше без изход, го доведоха до смъртта през декември 2005 г. (както злополучно беше предсказано: ок. 4 месеца след диагнозата).

 

В последствие този дипломат сподели с нас, че все пак има съмнения относно обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на неговия близък - не изключваше отравяне...

 

През пролетта на 2006 г. осъществи отново контакт с нас и ни говореше за крайната необходимост да се отвори експериментална клиника, в която да се прилага НГМ, защото, казваше, като няма предоставена структура, без клиника, където да се помага на хората съгласно 5-те Биологични закона, по-късно пациентите, имайки усложнения, непрекъснато се тревожат и рецидивират с катастрофални последици.

 

 

 

Обясни ни много добре, че всъщност академичната медицина е стигнала до първоначалната си точка, в улица без изход (достатъчно е да припомним, че на Националния американски онкологичен конгрес през 2005г. бе ясно заявено, че въпреки 200 милиарда долара, инвестирани през последните 30 години за изследвания, смъртността от рак е останала абсолютно непроменена от 1945 г.)

 

Каза ни обаче, че тъй като човечеството не е готово още да получи цялата тази свобода, която НГМ неизбежно ще му донесе, е по-добре, за да се избегне хаоса (...) това да става бавно ... и забележете, без др. Хамер (който с положителност няма да е съгласен да се прави клиника за малцина, без да се бори пламенно, човечеството да може най-накрая да ползва свободно НГМ!)"

 

 

 

През лятото се върна отново, предлагайки ми да взема в свои ръце организацията на тази експериментална клиника и да координирам работата на лекарите, които щяха да практикуват НГМ.

 

Каза ни буквално, че неговите приятели евреи досега са се стремили да държат НГМ изключително за себе си, и имал доказателства, че НГМ се използвала в италианските клиники "в полза на малцина" и че "те" пък, неговата група - тази на "белите ложи", тясно свързани с папата, сега решили да практикуват НГМ и за неевреи, обаче... без др. Хамер. Тъй като с др. Хамер фалитът на сегашната система (Матрицата) щял да бъде неизбежен... В действителност намеренията били този проект да се разработи тихомълком, на тайно място...

 

 

 

Аз му отговорих, че естествено съм на разположение за всичко, ако с това мога да помогна и да подкрепям подобаващо дори и само един пациент, но че ще се чувствам свободен да го направя, само след като "се даде на Цезар Цезаровото", т.е. само след като се направи публично проверка - на официално място с лекари, пациенти, а също и със самия др.Хамер...

 

 

 

От този момент нататък не се обади повече!

 

 

 

Отново се свърза с мен през септември, след като бяхме оповестили международната манифестация в Рим, и ме попита агресивно какво ни е дошло на ум (!) - да се прави манифестация в Рим, щяло да бъде извънредно компроментиращо за проекта за клиниката... За да се изясним по-добре, уговорихме среща и се срещнахме в началото на октомври (октомври 2006, бел. на пр.).

 

Този ден ни съобщи, че той бил повишен в степен от самия папа в "Кавалер на Ордена на Големия кръст", и като условие за нашата невредимост, а също и тази на АЛБА, заплашително претендираше да бъде веднага разтрогната международната манифестация(!), а нашата асоциация АЛБА да бъде поставена "под комисарство" (на нашия въпрос "На кого?", кой според него трябваше да вземе в ръцете си АЛБА, той отговори, натъртвайки, че е само като пример, името на проф. Веронези).

 

Освен това претендираше в следващите 2 години да не се предприемат повече никакви публични инициативи, за да не се безпокои проекта за клиниката...

 

 

 

В този миг "сложихме картите на масата" - поискахме да видим какво точно се раздвижваше. Казахме му, че до този момент само ни е плашил с възможни проекти, без да ни даде никакво доказателство за реално намерение да се осъществи клиника, и че не знаехме дали наистина това не беше само начин да ни спре в намерението ни или пък да ни подтикне да действаме без официалното представяне на откритията на др. Хамер.

 

А той, почервенял от гняв, ни каза: "Чуйте добре! Вие не можете да предявявате никакви претенции! Можете само да ги изпълнявате!

 

 

 

Това са неща, които плашат, др. амер отдавна ни ги повтаряше, но да ги чуеш така, процедени през зъбите, уверявам ви, че за нашата "романтична" визия за света, за справедливостта, за демокрацията и т.н. беше все пак един силен удар. Не знам дали всичко това той ми каза, защото е наистина гран маестро на ложата или е само емисар.

 

Очевидно неговите заплахи не ни спряха и продължихме напред.

 

 

 

На 12 декември (12 декември 2006), 1 година след смъртта на неговия близък, получихме информацията, че той и неговите "приятели" ни подготвяли "шега" (не знаех наистина какви намерения имаше и кои са неговите "приятели"), а също и че др. Хамер (който между другото никога не е имал нищо общо с този пациент) трябвало да плати...

 

 

 

В момента на освобождаването от затвора на др. Хамер, този странен персонаж ни каза нещо любопитно... почти като доказателство за неговата "свръзка" с "висшите сфери на властта": всъщност др. Хамер бе пуснат на 16 февруари 2006 г., но този персонаж знаеше точно, че заповедта за освобождаване от затвора е била подписана на 13 февруари в 13 часа (!). В началото сметнахме, че това твърдение е опит да се насочи вниманието ни към тайнствени твърдения от езотеричен характер (13,13). На 21 декември обаче др. Хамер лично ми потвърди, че заповедта за освобождаване е била действително подписана на 13 февруари 2006 г.

 

 

 

Желаем ви една година на "прозрачност", защото само разбирайки реално какво става на световно ниво, се разбира защо една научна медицина, която може да се докаже за няколко часа от всеки лекар или сериозен учен, медицина, която никога не е опровергавана, е скривана от света в продължение на 25 години! "

 

 

 

4.

ЕЛЕОНОРА БРИЛИЯДОРИ - "ПОБЕДИХ РАКА, БЕЗ ДА СЕ ЛЕКУВАМ"

 

 

 

Новата Германска медицина на др. Хамер и прилагането й в различни страни - историята на известната италианска актриса ЕЛЕОНОРА БРИЛИЯДОРИ в борбата й с рака и осмислянето на теорията за 5-тте биологи4ни закона.

 

 

 

Журналиста: Вие имахте една много сериозна болест...

 

Брилиядори:  Преди 10 години ми казаха, че до 6 месеца ще умра. Тъй като вече бях загубила майка си и баба си, и ги бях видяла как угасват в ужасни страдания, дължащи се на химиотерапията, се убедих, че болничният път е само един от начините да умреш - възможно най-лошия. Затова не предприех никакво лечение, дори и инвазивни изследвания. В една такава екстремна ситуация като тази, която изживявах, считах за абсурдно да се подложа да ме дупчат, режат, отварят... Не съм се подлагала дори на химиотерапия. Не само защото така се предизвиква създаването на нови физически проблеми, но и защото се задействат страхови механизми. След 3 години карциномът, който имах на черния дроб, изчезна - отиде си, когато вирусът на хепатита го метаболизира...

 

Журналиста: Вирусът на хепатита?

 

 

 

Брилиядори: На ниво черен дроб той е симбионтът, който, когато е приключил конфликта, разрешава карцинома на черния дроб. Това техническо обяснение го разбрах по-късно, когато открих теорията на Хамер за туморите. След оздравяването ми наистина започнах своя път на познания по тази тема. Сред системите за самоизлекуване на индивида, които изучавах, НОВАТА ГЕРМАНСКА МЕДИЦИНА ми се струва най-напредналото достижение. Нейният основоположник е др. Reek Geer Hamer, по-известен с историята, случила се в Корсика, когато синът на Хамер беше застрелян с пушка, за което бе обвинен принц Емануеле ди Савоя.

 

Именно в следствие на тази тъжна история, лекарят развива рак на тестисите, а съпругата му - рак на гръдта. Оттам интуицията му го отвежда до революционизиране на самите основи на медицината - Хамер разбира, че канцерогенните механизми имат биологична зависимост.

 

Журналиста: Така според Вас тялото ви оздравяло само от туморите...

 

Брилиядори: Да, когато човек отива за поставяне на диагноза, туморът е вече в процес на самоизлекуване. Лекарите обаче прекъсват естествения процес на лечение и предизвикват метастази, които не са нищо друго освен нови конфликти, дължащи се на самата интервенция.

 

Журналиста: Значи Вие не направихте нищо, за да се лекувате?

 

Бралиядори: Направих много неща, които обаче имаха отношение към моите хранителни предпочитания, поради факта, че си останах в къщи, докато бях зле. Всъщност, има хора, които имат тумор и си живеят много добре. Според Хамер всички естествени терапии имат своето основание да съществуват, затова достатъчно е да гладуваш или да практикуваш хомеопатия, за да разрешиш един проблем. Ако човек е решил да се лекува с "цветове", със "слънчеви води" или с уринотерапия, е все добре. Стига да не се възпрепятстват ествествените процеси, винаги може да се търси собствения път. Туморът тръгва винаги от мозъка, т.е. от скрито изискване и е "конструктивен", следователно не трябва да се страхуваме от него.

 

Журналиста: В заключение, това какво означава?

 

Брилиядори: Понятието за лечение, разбирано според традиционния подход, не помага, защото човек мисли, че оздравяването му зависи от "надбягване с екипировка" - т.е. от лекарствата, които му се дават. Трябва обаче да се разбере, че се оздравява само с интегрирането на биологичните системи: вирусите и бактериите, вместо да се поразяват, трябва да се осмислят в тяхната положителна функция. често, когато има вирус, организмът само се опитва да завърши един "възстановителен" процес - в случая на хепатита при тумор на черния дроб. Ракът не възниква от една полудяла клетка, а е знак за някаква необходимост на даден човек. Ракът задейства механизми, които имат биологична цел. Ако се оставят да завършат процеса, ще обработят конфликта.

 

Туморът, всъщност, се излекува сам в 90 % от случаите.

 

Журналиста: Методът на Хамер практикува ли се в Италия?

 

Брилиядори: Аз, откакто посетих курс за законите на Хамер (5-те биологични закона, бел. на пр.), предназначен за лекари, нямам вече сред приятелите такива, които да умират от рак, защото ги съветвам, без да се правя на доктор (защото не съм такъв) как да се отнасят.

 

Лекарите на Новата медицина вече на лекуват химиотерапизирани хора, защото все пак те рано или късно стигат до смъртта по причина на опустошенията, извършени от болничната медицина.

 

Журналиста: Всичко това законно ли е?

 

Брилиядори: Проблемът е вътре в болницата, където, според мен, трябва да се ходи само за диагностиката. После свободно се взема решение.

 

Откакто познавам връзката душа-тяло не вземам вече лекарства. Здравето ми е по-добро днес, отколкото когато бях на 20 год., и смятам, че го доказах в "Нощ върху леда", където показах класа и на младите момичета."

 

 

 

Инфо - сп."ВИВЕРСАНИ Е БЕЛЛИ", март 2007

 

 

 

5.

Списък на основните конфликти и какво пораждат те. ( по Р.Г. Хамер)

 

 

 

Алергия- специална програма, която протича не на базата на конфликтен шок, а в следствие на „шина”, на която се „качваме” постоянно.

 

Възпаление на  сляпото черво/апендицит

 

Конфликтен шок: грозен, несмилаем гняв

 

Активна фаза на конфликта- карцином на сляпото черво с форма на карфиол

 

Лечебна фаза:  възпаление на сляпото черво.

 

Спукване на апендикса: По време на активната фаза на конфликта  сляпото черво е било закрито от карцинома и затова в лечителната фаза може да се пръсне.

 

Бронхит

 

Съдържание  на конфликтите- страх от обстановката и силен стрес, в зависимост от това, дали пациентът е десничар или левичар и от неговия пол./ виж обяснението под „астма”/

 

Рак на дебелото черво

 

Биологично съдържание на конфликта:  неприятен гняв, който „не можем да преработим”.

 

Активна фаза на конфликта:  компактни, растящи, карфиолообразни   тумори/ адено- карцином/

 

Лечебна фаза: съсирено, некротизирано разграждане на тумора чрез гъби / туморна микоза/, понякога умерени кръвотечения или микобактерии / туберколоза на дебелото черво/

 

Рак на яйчниците:

 

Конфликтен шок:  Загуба чрез смърт или заминаване

 

Активна фаза на конфликта: некроза

 

Лечебна фаза: изпълнена с течност киста, която впоследствие се втвърдява и образува тумора и се разклонява в съседната тъкан с цел ‘изхранване’. След това се капсулова. Операция се налага, само ако пречи механически. Тази  някогашна овариална  киста действа подмладяващо, тъй като произвежда много естроген. Когато се спука изпълнената с течност киста= т. нар. ендометриоза.

 

Мозъчен тумор

 

Това, което се означава като „мозъчен тумор”, е натрупване на съединителна тъкан ( глия) в лечебната фаза след разрешаването на конфликта.

 

Подагра

 

Конфликтен шок: констелация

 

Мъж десничар:

 

1.   конфликт  срив на спортсменската самооценка ( костна остеолиза),

 

2.   конфликт   на бягство /карцином на бъбречното събирално каналче/

 

Пример: Младеж пропуска дузпа при футболен мач/ срив на спортсменската самооценка/.

 

След като  тъкмо е решил този конфликт, баща му му казва: „ Като станеш на 18 години, трябва да се изнесеш от къщи.” /конфликт на бягство/. Тийнейджърът – десничар получава подагра на големия пръст на левия крак.

 

Грип

 

Понятие от официалната медицина. С  „грип” или „грипален ефект” традиционната медицина определя  болестни картини, които отговарят на специален тип, който после бива дефиниран по симптоми. В това число попадат симптоми като хрема, кашлица/ заболявания на лигавиците/, болки в крайниците или обща физическа слабост. Допуска се, че причинителите са вируси.

 

Обяснение според ГНМ на д-р Хамер:

 

Така наречените  грипни явления също трябва да бъдат интерпретирани според 5 те природни закона. Всеки симптом има своето съответствие като ХО в мозъка и причината за него е съответстващият му конфликт. Тъй като традиционната медицина не привежда никаква дефиниция или съответствие на симптоми, е трудно, тук да се направи разграничение. Така например комбинация от решен лек конфликт на срив на спортсменската самооценка/ в лечебната фаза лека левкемия, подути лимфни възли, умора и болки в крайниците/и от един конфликт на смъртен страх, който е бил бързо решен/ в лечебната фаза леко белодробно възпаление/ може да бъде интерпретирана като грип. Грипните явления винаги са лечебната фаза.

 

Инфаркт на сърцето  Ангина пекторис

 

Конфликтен шок: Конфликт на обкръжението, конфликт на загуба на обкръжението/мъж/, сексуален конфликт на „ не ме „желае”/ жена/. Съблюдават се и частичните констелации!

 

Активна фаза на конфликта: бодежи в сърцето, Ангина пекторис

 

Лечебна фаза: ангина пекторис, инфаркт. Особеност: Инфарктът на сърцето бива забелязан едва тогава, когато продължителността на активната фаза на конфликта е повече от 3-4 месеца. Ако продължителността, при средна интензивност, се проточи обаче над 9 месеца, има опасност от смъртен изход на инфаркта.

 

Изкривяване на роговицата

 

Конфликтен шок: изкривено възприятие

 

Пример:  Баща малтретира детето си, детето интегрира това грешно поведение, но не в наблюдението си на личността на бащата. Бащата не може или те бива да бъде виждан такъв, какъвто е в действителност, с всичките негови добри и лоши страни.

 

Активна фаза на конфликта: изкривяване на роговицата

 

Болки в тазобедрената става/ ревматизъм:

 

Конфликтен шок: срив на самооценката  от типа: „не мога да преживея нещо”

 

Активна фаза на конфликта: костни остеолизи

 

Лечебна фаза: рекалцифициране, болки в тазобедрената става/ възпаление и разтягане на костната ципа/, левкемия, ревматизъм на ставите /  в традиционната медицина= често артрит/

 

Хемороиди

 

Лечебна фаза на карцином на ректума. Ако се налага, се прилагат мерки за спадане на отока, иначе минават без проблеми от само себе си.

 

Херпес

 

Конфликт на раздяла /нежелание или съответно горещо желание за раздяла/

 

(нежелание за докосване, погнуса)

 

Рак на ларинкса

 

Страх от обстановката /средата/ или силна уплаха (според корелацията ляво/дясно и пола)

 

Рак на костите

 

Конфликтен шок: срив на самооценката , (виж как се подразделят, напр.  коляно, гръб и др.)

 

Пример:  активна фаза на конфликта: костни остеолизи в тази зона, анемия

 

Лечебна фаза: възпаление и разтягане на костната ципа, болки, рекалцифициране, левкемия, ревматизъм на ставите ( при традиционната медицина често = артрит)

 

Рекалцифицирането съответства на  диагнозата от традиционата медицина : остеосарком

 

Разширени вени:

 

Конфликтен шок: срив на самооценката, вени на краката = конфликт „буца на крака”

 

Пример:  След раждането майката винаги е с детето и го възприема като „буца на крака” /разширени вени на краката/

 

Активна фаза на конфликта:  свиващи  се вени, разширени вени.

 

Стават видими при множество конфликтни рецидиви/ некрози на кръвоносните съдове/

 

Лечебна фаза: разширяване, удебеляване на вените, т. нар. варикози

 

Възпаление на вените (= оздравяване на повредената стена на вената)

 

Левкемия:

 

Левкемията  е лечебна фаза на срив на самооценката, лечебна фаза на т. нар. рак на костите. Левкемията евентуално може да причини силна мозъчна симптоматика /голям оток  на ОХ (огнище на Хамер)/ . Моля, за по-сигурно се ориентирайте към лечение по правилата на ГНМ.

 

Конфликтен шок: срив на самооценката/ виж по съответното разпределяне , напр. колянна става, гръб и т.н./

 

Пример:

 

Активна фаза на конфликта: костни остеолизи в тази област, анемия

 

Лечебна фаза: Оток и разтягане на костната ципа, болки, рекалцифициране, левкемия, ревматизъм на ставите / според традиционна медицина= артрит/

 

Рак на белите дробове

 

Конфликтен шок: Конфликт : страх от смъртта

 

Пример: Поставяне на диагноза за „ смъртоноста болест” от лекаря

 

Активна фаза на конфликта: тумори в белите дробове,  окръглена сянка на белите дробове.

 

(Заб. прев.: Тези сенки се виждат на рентген и без биопсия не може да се установи, какво е . Може да е пневмония, туберкулоза и др. Затова се правят още изследвания, до установяване на заболяването.  Днес пневмонията се хваща в доста ранен стадий заради тези профилактични прегледи, които се рекламират постоянно и резултатите са налице: увеличаване на броя на случаите от рак на белите дробове!)

 

Лечебна фаза: Съсирване чрез мико-бактерии, ако не са налични- капсуловане

 

Подуване на лимфните възли

 

Конфликтен шок: Малък, локализиран срив на самооценката

 

Лечебна фаза: Подуване на лимфен възел

 

Язва на стомаха: Язва на дванадесетопръстника, гастрит, „болки в стомаха”

 

Конфликтен шок: ядове в обкръжението

 

Общо: някой или нещо ни пречи в обкръжението

 

Не знаем, в коя посока да се обърнем, към кое мнение да се присъединим (конфликт с идентичността)

 

Активна фаза на конфликта: Образуване на язва (стомах)

 

Лечебна фаза: кръвотечение от язвата, гастрит (стомах)

 

Рак на стомаха:

 

Конфликтен шок: Конфликт от типа” Глътнал съм залъка, но не мога да го преработя, смеля”

 

Несмилаем конфликт

 

Пример:  разруха на добър бизнес , загуба на съдебен процес

 

Активна фаза на конфликта: карфиолообразен растящ  карцином на стомаха

 

Лечебна фаза: Разграждане на тумора чрез гъби или микобактерии,  в случай, че не са налични- капсуловане

 

Възпаление на сливиците- тонзилит (ангина)

 

Конфликтен шок: тип ”Невъзможност да преглътна залък ( тъй като не мога, или също, тъй като не искам, т.е. трябва (или искам) да изплюя залъка, но не бива.)

 

Пример: Жилище, което бих желал/а да наема, вече е дадено на друг; дете, което иска да изплюе спанака, но трябва да го преглътне.

 

Активна фаза на конфликта: уголемени, нацепени сливици (увеличени сливици, хипертрофия на сливиците)

 

Лечебна фаза: възпаление на сливиците, гнойни сливици

 

Морбили /дребна шарка/

 

Конфликтен шок: Конфликт тип” нещо ми вони”

 

Допълнение: конфликт на невъзможността да помириша нещо, нещо ми мирише лошо, не мога да изразя нещо

 

Конфликтът засяга устната  и синусните кухини

 

Лечебна фаза: морбили с обрив и т.н.

 

Меланом:

 

Конфликтен шок: оскверняващ конфликт, чувствам се  наранен и осквернен,  напр. чрез ампутации, белези, бръчки, но също и от вербална обида или реално обезобразяване.

 

Пример: Меланом на белези, на места, усещани като обезобразяващи, меланом на части  от тялото, които смятаме за грозни, меланом вследствие на обида или вербална атака, които са били усетени на точно определени места /”Това ме прониза като стрела между раменете.”/

 

Активна фаза на конфликта:  Растеж на меланома, компактен, включващ бенка или такъв без меланин (аменалотичен  меланом)

 

Лечебна фаза: некротизиращо разграждане на тумора чрез гъбични бактерии или бактерии.

 

Мигрена

 

Конфликтен шок: фронтален страхов конфликт, „ Какво ме сполетява?”

 

Пример: Съобщават на ученик, че  за установяване на реалното положение на оценките той още утре трябва да прави писмена работа, и то върху материала от цялата учебна година. Той е ужасен и се тревожи: „Какво ми се струпа на главата?”

 

Общо: Невъзможността за оценка на предстояща ситуация, как да я осъществим добре, как ще протече и как ще завърши.

 

Лечебна фаза: пристъп на мигрена.

 

Заушка

 

Конфликтен шок: Конфликт: „Не искам / не мога, не ми е позволено/, да ям /дъвча/ нещо.”

 

Пример: Активна фаза на конфликта: гнойна рана в околоушните слюнни жлези, които в повечето случаи са незабелязани/ леко опъваща болка/

 

Лечебна фаза: Заушка, с или без вирус на паротит.

 

Възпаление на слизестата ципа на устата- Млечница

 

Конфликтен шок:  не мога да хвана залъка

 

Пример: Тежко болни, които не могат да приемат правилно храната, малки деца, които трябва да „ молят” за следващата лъжичка.

 

Активна фаза на конфликта: почти невидим, растящ на широчина адено- карцином под плосковидния епител на лигавицата на устата

 

Лечебна фаза: млечница, кандидоза на устата

 

Миома ( карцином на маточната мускулатура)

 

Конфликтен шок: Конфликт на самочувствието , „на не съм бременна”

 

Активна фаза на конфликта: некрози

 

Лечебна фаза: миома

 

Болки в шията - болки във вратните прешлени

 

Конфликтен шок: Спад на самочувствието в интелектуалната област (липса на справедливост, липса на свобода, липса на мир и т.н.)

 

Пример: „стрес”, недооценяване на работното място. Всяка вече се появяват болки в областта на шията.

 

Активна фаза на конфликта: костни остеолизи в тази област, анемия

 

Лечебна фаза: оток и разтягане на костната ципа, болки, рекалцифициране, левкемия

 

Невродермит

 

Конфликтен шок: конфликт на раздяла, искам да задържа някого/  вътрешни страни/ или да го отблъсна /външни страни  на крайниците и др./

 

Пример: Мъж изневерява и от този момент не докосва повече жена си.  Тя се страхува от раздяла, но и липсва и телесния контакт. Ако обривът се появи по дланите, вътрешната страна на ръцете: желание да бъде задържана/ от мъжа си/ . Ако се появи по външната страна на ръцете: желание да се защити /например от другата жена, но и от мъжа, който я е наранил./ и т.н.  Тъй като екземите се появяват в лечебната фаза, съществува по- голяма опасност от рецидиви поради поредното въздържание от телесна близост, заради нелицеприятната гледка.

 

По принцип същото се случва и с децата спрямо техните родители. Тъй като обикновено децата се отделят от родителите си по време на пубертета, от този момент нататък при тях почти не се наблюдават рецидиви.

 

Лечебна фаза: екземи, екзантеми и др. зачервена, подута кожа

 

Панически атаки

 

Констелация от фронтален страх и конфликт „страх откъм гърба”, и двете в активна фаза на конфликта.

 

Паркинсон - Морбус Паркинсон

 

Лечение на моторна парализа, която никога не приключва заради малки рецидиви. Това е т..нар. „ висящо лечение”. Треморът Паркинсон е форма на лечение, по- точно лечение на моторен конфликт на мускулатурата на ръката.

 

Жлезиста треска (инфекциозна мононуклеоза)

 

Същност на конфликта: генерализиран спад на самочувствието

 

Лечебна фаза: жлезиста треска

 

Внезапна сърдечна смърт

 

Конфликтен шок: Срив на самооценката по отношение на физическата активност. ”Не искам вече, не мога вече. Как ще се справя с всичко това?”

 

Пример: „ необяснима” сърдечна смърт на професионален спортист насред тренировка

 

Активна фаза на конфликта: засегнат сърдечен мускул

 

Лечебна фаза: инфаркт в епикризата (инфаркт на миокарда, при който мускулът може да се скъса), ако конфликтът е продължил прекалено дълго или човек не се вслушва в тялото си и продължава да го натоварва. Сърдечният мускул не може да си почине така.

 

Болки в гърба - болки в гръбначния стълб- ревматизъм

 

Конфликтен шок: централен срив на личностната самооценка

 

Активна фаза на конфликта: костни остеолизи в тази област

 

Лечебна фаза: оток и разтягане на костната ципа, болки, рекалцифициране, левкемия

 

Хрема  

 

Конфликтен шок: „миризлив” конфликт, „тази работа ми мирише”

 

Пример: внезапно излизане в ледено студена вода. Решение: когато отново съм на приятно топло място. Също и директни миризми.

 

Активна фаза на  конфликта: гнойна рана в носовата лигавица

 

Лечебна фаза: Запълване на гнойната рана с нови клетки, съпроводено с подуване на лигавицата, с или без участие на вируси. Хрема, подобна на гной, когато са засегнати вътрешни бактериални части на лигавицата.

 

Болки в раменете

 

Конфликтен шок: срив на самооценката във връзката майка/дете или срив на самооценката в партньорската връзка

 

При жени- левичари: дясно рамо - майка/дете

 

При жени- десничари: дясно рамо - партньорски конфликт

 

Пример: „Аз съм лоша майка, лоша дъщеря.” „Аз съм лош партньор.”

 

Активна фаза на конфликта: костни остеолизи в тази област

 

Лечебна фаза:  оток и разтягане на костната ципа, болки, рекалцифициране, левкемия, ревматизъм на ставите ( =артрит, според традиционната медицина.)

 

(Партньор  тук е всеки, освен собствената майка или собственото дете.)

 

Псориазис

 

Едновременно наличие на активен конфликт на раздяла и на вече решен конфликт на раздяла, които се застъпват върху един или няколко кожни ареала. Оттам се получава и лющенето.

 

Болки в теменната част на главата

 

Конфликтен шок: Срив на самооценката в интелектуалната област/ липса на справедливост, на свобода, на спокойствие и т. н. /

 

Пример: при получаване на упреци в некомпетентност в собствената област

 

Активна фаза на конфликта: костни остеолизи в тази област

 

Лечебна фаза: оток и разтягане на костната ципа, болки, рекалцифициране, левкемия

 

Говорен тинитус

 

Тинитус, причинен от думи, не от шумове

 

Чуване на гласове

 

(според  традиционната медицина „шизофрения”)

 

Конфликтен шок: двоен слухов конфликт, т.е. шизофреничната констелация, слухов конфликт в смисъл на „говорен тинитус”

 

Пример: Един (но може и двата) от двата слухови конфликти  е бил предизвикан от думи (а не от шум).

 

Активна фаза на конфликта: евентуално шум в ушите, но и „чуване на гласове”

 

Лечебна фаза: спонтанна загуба на слуха. След решаване на конфликта шизофреничната констелация е преодоляна, а чуването на гласове изчезва.

 

Особеност: При допълнително агресивна биоманиакална констелация човек твърдо вярва в това, че гласовете му внушават някаква „поръчка”. Такива са много религиозни фанатици, „ чуващи гласове” в констелиращ  слухов конфликт плюс агресивно биоманиакална констелация.

 

Синдром

 

Дефиниция по смисъла на ГНМ на д-р Хамер:

 

Синдром се нарича състоянието на  екстремно задържане на вода в тялото.

 

За да бъде дадено явление синдром, трябва да са изпълнени два критерия:

 

Първи критерий:

 

Трябва да е наличен активен конфликт (активна фаза на конфликта), чиято съответстваща специална програма да съдържа задържане на вода в тялото.

 

Задържане на вода: Тялото спестява вода, тъй като в непознатата област евентуално няма да може да намери бързо такава.

 

Това се случва при конфликти, които се основават на чувство за изоставеност. Например при бежански конфликт.

 

 ( Заб. прев.: Децата много често получават този синдром, когато биват давани в детски градини, оставяни при бабите за дълго, при пребиваване при неопитни и неразбрани детегледачки, т.е. когато детето се чувства изоставено за дълго през деня или за голям период от време, в продължение на  седмици, месеци. Времето в случая е относително. Важно е, как изглежда то, пречупено през детското мислене. Понякога един ден може да бъде цяла вечност.)

 

Втори критерий:

 

Трябва да е започнало решаването на друг конфликт (лечебна фаза).

 

Следствие: Натрупването на вода по време на активния конфликт се усилва драстично  чрез едемизирането по време на лечебната фаза. Това състояние се запазва до епилептоидната криза. Особено внимание в такъв случай трябва да се обърне на  мозъчния оток (огнище на Хамер).

 

Поради усиленото събиране на вода, напрежението в мозъка може да достигне екстремни, живото- застрашаващи нива. Това е една от причините, които говорят за това, да НЕ се бори човек с конфликтите си без наличието на опитен терапевт. Особено, ако страда от активен бежански конфликт.

 

Тинитус /шум в ушите/

 

Конфликтен шок: слухов конфликт, конфликт от типа: „не искам да чуя”. ”Добре ли чух?!” „Не мога да повярвам на ушите си.”

 

Пример: Активна фаза на конфликта: шум в ушите (свирене, бръмчене, звън, шумолене), прогресивно отслабване на слуховите способности

 

Лечебна фаза: загуба на слуха, оток във вътрешното ухо

 

Особеност: Възможен е двустранен тинитус.  Това съответства на още един слухов конфликт, който после засяга и другото ухо. С това пациентът изпада в шизофренична констелация.. Ако става дума за „говорен тинитус” имаме „чуване на гласове”, в противен случай- непоносими шумове и в двете уши.

 

Варицела

 

Съдържание на конфликта: конфликт на раздяла

 

Пример: Бащата заминава в командировка. Детето преживява това за първи път и не може да си представи, че това отсъствие може да бъде само временно. Еднократният опит, че разделите не са непременно завинаги изглежда е решаващ за факта, че този тип конфликти на раздяла по принцип се случват само веднъж.

 

Лечебна фаза: обрив и т.н.

 

Рак на езика

 

Конфликтен шок: безмълвност

 

Пример: На пациент му се схванал езикът/ „глътнал си езика”/, когато шефката му

 

му креснала: „ Език ли нямаш, че  мълчиш така?”

 

Активна фаза на конфликта: гнойни рани

 

В активната фаза на конфликта се изхвърлят функционално непотребните клетки, защото заради функционалната си непригодност  те не са дораснали да изпълнят механичните изисквания. С това се обяснява „недостатъчната субстанция”, дефектът на субстанцията/ субстанционният дефект/. Колкото по- дълго време трае конфликтът, толкова по – голяма и дълбока е раната.

 

Лечебна фаза: ясно изразена, локална подутина, изпълване на раната чрез вируси.

 

 

 

6.

Интервю с д-р Хамер, относно Германската Нова Медицина

 

 

 

 Интервюто бе преведено от касетъчен запис, направен в Германия от издателство „Amici di Dirk”, Кьолн, през 1992 г.

 

То е своего рода въведение към „Новата Медицина” на д-р Хамер и неговите книги „Ракът, болест на психиката” и „Завещание на Новата Медицина, том 1, Онтогенетичната система на туморите, включително рак, левкемия, психози и епилепсия”. Тази информация ще ви запознае с предмета на тези книги.

 

 

 

Въпрос 1 – Д-р Хамер, какво ви подтикна да изследвате рака и да правите връзка между психика и болест?

 

Не съм се занимавал с това до 1978 г. Бях лекар по Вътрешни болести и работех в университетската клиника 15 години, пет от които като професор. Имах също така и частна практика няколко години, до 1978 г. След това се случи нещо ужасно: докато спял на една лодка, синът ми, Дирк, бил прострелян, без причина, от един луд, италианския принц. Това бе ужасен шок за мен, изненадващ и съвсем неочакван, така че нямах сили да реагирам.

 

Всекидневните събития или конфликти обикновено не ни „хващат неподготвени”, в смисъл, че не сме били бдителни по отношение на тях. В повечето случаи имаме възможност да предусетим нормалните конфликти, с които се сблъскваме в живота, но конфликтите, за които не сме били способни да се подготвим и които причиняват безпомощност и невъзможност да се реагира, създават всъщност панически шок. Ние ги наричаме биологични конфликти.

 

През 1978 г. аз развих рак на тестисите от такъв биологичен конфликт, т.нар. „конфликт на загуба”. Тъй като никога не съм бил сериозно болен, се зачудих да не би състоянието ми да има нещо общо със смъртта на сина ми. Три години по-късно, като шеф на вътрешни болести в онко-гинекологичната клиника на Университета в Мюнхен, имах благоприятната възможност да изучавам пациентки с рак и да сравнявам моите открития, за да видя дали техния механизъм на получаване на рак е същият като моя; дали те също са преживели неочакван шок.

 

Открих, че всички, без изключения, са преживели същия тип биологичен конфликт като мен. Те бяха в състояние да си спомнят шока, последващите го безсъние, загуба на тегло, студени ръце и началото на растежа на тумора. От този момент, гледната ми точка бе коренно различна от всичките общоприети медицински концепции и когато представих тези открития пред мои колеги, те ми дадоха ултиматум – или да се отрека от откритията си, или да напусна клиниката незабавно!

 

Въпрос 2 – Това звучи като за през Средните векове! Вие как реагирахте?

 

Не бих могъл да се отрека от нещо, което съм убеден, че е истина, така че напуснах. Това несправедливо уволнение ми причини друг биологичен конфликт – изгубих вярата в себе си. Съвсем ясно си спомням безсилието и разочарованието от това да бъдеш изгонен от клиниката, заради представянето на добре проучено, неоспоримо и ново познание. Не вярвах, че такова нещо е възможно! Беше доста травматично и имах затруднения при изследването на останалите 200 пациенти. Въпреки всичко, завърших проучванията си и в последния ден, желязното правило на рака (ЖПР) бе родено!

 

Въпрос 3 – Може би ще може да обясните накратко кои са основните критерии на ЖПР?

 

ЖПР е биологичен закон. Той има три критерия. Първият е, че всеки рак или еквивалентна на рака болест се развива от ДХС. Това е много тежък, изключително силен, драматичен и изживян в изолация конфликт – шоково събитие, който се проявява едновременно на три нива: в психиката, в мозъка и в органа.

 

ДХС е Дирк Хамер Синдром. Нарекох го така, защото шокът от смъртта на сина ми причини моят рак на тестисите. Този ДХС стана оттогава главната фокусна точка на ГНМ.

 

Във всеки отделен случай на заболяване можем да открием ДХС с всичките му вариации. Трябва мислено да се върнем назад до специфичното събитие, за да разберем защо някой е бил засегнат от този биологичен конфликт; причината, поради която това е станало толкова травматично; защо не е имало с кого да споделим и защо това е било проблем.

 

Добрият лекар би трябвало да е в състояние да се превъплъти в душата на бебе, на ембрион, на възрастен, на младо момиче или дори на животно. Той трябва да съпреживее точния миг на ДХС. Само тогава ще бъде в състояние да открие биологичния конфликт и да го разграничи от стотиците други проблеми.

 

Въпрос 4 – ЖПР има още два критерия?

 

Да. Вторият критерий е, че в момента на ДХС съдържанието на конфликта определя огнището на Хамер (ОХ) – специфично място в мозъка, както и местоположението на рака или неговото подобие в органите на тялото.

 

Всеки конфликт има свое специфично съдържание, което е ясно изразено, както и точния момент на ДХС. Резултатът от конфликта е „асоциативен”, което означава, че той се случва на подсъзнателно ниво и затова волята ни избягва съзнателното разбиране. Например, представете си шофьор на цистерна, който по някаква причина губи товара си (гориво, мляко, вода...) – типичен пример за „воден” или „свързан с течности” конфликт. Асоциацията от шока от инцидента с течност, причинява воден биологичен конфликт, който се регистрира като специфична болест – рак на бъбреците.

 

Въпрос 5 – Тогава това означава, че всяко съдържание на конфликт или събитие е свързано с точно определен вид рак и се регистрира в определена част на мозъка?

 

Да, много специфична програма в мозъка. В случая с рака на бъбреците, причинен от инцидент с вода или друга течност, късото съединение се случва в момента на ДХС, в предварително определено място в мозъка и причиняващо проблем в левия или десния бъбрек, в зависимост от страната на мозъка.

 

Това късо съединение, което се появява като лезия (поражение, повреда) в мозъка, може да бъде снимано с компютърен томограф или ядрено-магнитен резонанс и изглежда като концентрични кръгове на мишена или като снимка на повърхността на вода, в която е хвърлен камък. Радиолозите бъркат тези кръгове с грешка в апарата, т.е. смятат ги за дефект. Тези лезии в мозъка се наричат ОХ. Това име, междудругото, идва от моите опоненти, които подигравателно наричаха тези области „Hamersche Herd” – странните огнища на Хамер.

 

Въпрос 6 – А кой е третият критерий на ЖПР?

 

Третият критерий е, че посоката на конфликта съответства/определя точното развитие на ОХ в мозъка, както и съответния рак или негов еквивалент в органа.

 

С други думи, този биологичен конфликт атакува на три нива едновременно: психика, мозък и орган. Вече е ясно и проверено, че развитието на конфликта е синхронизирано и на трите нива.

 

Същината се състои в това, че ако знаете точното положение на проблема, на което и да е от нивата, другите две могат да бъдат открити и отключени. Това означава, че имаме организъм, мислещ на три нива, но всъщност представлява едно цяло.

 

Следващата история ще илюстрира това: след една лекция, проведена във Виена през Май 1991 г., един лекар се приближи и ми връчи мозъчна томография на пациент и поиска да определя състоянието на органите на човека, както и към кой конфликт  принадлежат. Наоколо имаше двайсетина колеги, включително някои радиолози и специалисти томографи. От трите нива аз имах само мозъчното пред мен. От тази мозъчна томография бях в състояние да диагностицирам свеж кървящ карцином на пикочния мехур, в лечебна фаза; стар карцином на простатата; диабет; стар карцином на белия дроб и сензорна парализа на отделни части от тялото и разбира се, активни конфликти. Лекарят се изправи и ме поздрави. „Пет диагнози и пет попадения. Точно това има пациентът, а Вие дори посочихте какво има сега и какво преди. Фантастично!” Един от радиолозите ми каза: „Убеден съм във вашия метод. Как разпознахте свежия кървящ карцином на пикочния мехур? Аз не бих могъл да открия нищо на томографията, но след като ни показахте програмата, мога да проследя находките.”

 

Въпрос 7 – Може ли да поговорим малко за психичното ниво. Как бих могъл да разбера дали съм преживял шок, чийто резултат би бил рак? Как мога да го разпозная?

 

Има специфични знаци, които ясно разграничават обикновените конфликти и проблеми в ежедневието ни. От първия момент на ДХС вие бихте преживели продължителен стрес на симпатиковата нервна система. Симптомите биха се изразявали в студени ръце и/или крака, загуба на апетит, загуба на тегло, безсъние и постоянни мисли денем и нощем за съдържанието на конфликта (мисли върху проблема). Тази ситуация може да се промени, само ако конфликтът бъде разрешен. В противовес на обикновените ежедневни проблеми, тук пациентът попада във фаза на постоянен стрес, който ще причини специфични проблеми/симптоми, както и растящ тумор/рак. ОХ в мозъка, които са незабавно видими, показват, че психиката на пациента има много ясно очертани симптоми, които не могат да се пренебрегнат.

 

Въпрос 8 – Какво се случва тогава, когато такъв биологичен конфликт бъде разрешен?

 

Когато един биологичен конфликт бъде разрешен можем да видим много ясни симптоми на психично, мозъчно и органично ниво.

 

На психично ниво, както и външно, виждаме, че пациентът вече не мисли постоянно за съдържанието на конфликта. Изведнъж ръцете отново са топли, увеличава се апетита, нормализира се теглото и той спи по-добре. Може да има умора и слабост, както и нужда от почивка. Това по някакъв начин е началото на края, но всъщност е много позитивен знак. Тази лечебна фаза варира по продължителност, в зависимост от продължителността на главния конфликт. В пика на лечебната фаза, когато тялото задържа много вода, се наблюдават епилептични или епилептоидни кризи, които показват различен симптом за всяка болест.

 

След епилептоидната криза тялото изхвърля вода от едема (оток), като постепенно се нормализира и пациентът отново възвръща силите си.

 

На мозъчно ниво се наблюдава същото развитие – по време на активната фаза на конфликта са видими концентричните кръгове в ОХ, които в лечебната фаза преминават в едем. Можем да видим на томография как кръговете от ОХ стават по-тъмни и неясни като цяло и постепенно се издуват. Тази епилептоидна криза, управлявана от мозъка, маркира кулминационната точка на отока и съответно повратната точка към нормализиране. Във втората половина на лечебната фаза, незасегнатата съединителна тъкан в мозъка изпълва мястото на ОХ, за да го възстанови. Всъщност, тази незасегната съединителна тъкан, която се оцветява в бяло на томографията, като приложим контрастно вещество (йод), преди беше смятана погрешно за мозъчен тумор и се оперираше. Тъй като мозъчните клетки НЕ МОГАТ да се делят след раждането ни, РЕАЛЕН мозъчен тумор не може да съществува.

 

На ниво орган наблюдаваме как растежа на тумора спира. Това означава, че биологичния конфликт е бил разрешен – наричаме това „конфликтолиза”. Това е много важно да се схване, защото то води терапията напред. Дори епилептоидната криза се проявява на останалите две нива толкова ясно, колкото и при органа.

 

Въпрос 9 – Може ли да опишете една такава епилептоидна криза?

 

Епилептоидната криза е нещо, което Майката Природа е промислила и създала преди милиарди години. Тя се проявява и на трите нива едновременно. Тя се случва в кулминационната точка/пика на лечебната фаза, като целта й е да се нормализира отново. Тя е и това, което обикновено наричаме епилептичен гърч, т.е. спазъм на мускулите, но той е само една от проявите на епилептоидната криза, която се случва след разрешаването на моторен/двигателен конфликт.

 

Епилептоидна криза настъпва при всяка болест, но с известни вариации. По средата на лечебната фаза, пациентът преживява едно повтаряне на физиологичния конфликт, което означава, че той преживява едно повтаряне на своя конфликт за кратко (стрес фаза) отново навсякъде, включително студени ръце, студена пот, както и всички симптоми на активната фаза. Това се случва така, за да може мозъчният оток да се подтисне/да се свие и течността да се елиминира от него, а пациентът да се нормализира.

 

След епилептоидната криза пациентът ще се затопли и ще претърпи първата малка уринарна фаза. От тази криза нататък започва нормализиране. С други думи, ако пациентът преживее кризата, по-нататъшни усложнения или сериозни кризи са необичайни. Втората уринарна фаза настъпва в края на лечебната фаза, когато тялото елиминира по-голямата част от урината, останала от отока. Опасната точка се намира точно преди края на епилептоидната криза, когато ще е доказателство дали  е била достатъчна, за да управлява регулатора в мозъка.

 

Най-познатата епилептоидна криза е сърдечният инфаркт. Такава е и емболията на белия дроб, хепатита, пневмонията... За да се подпомогне тялото в извършване на съответните промени, особено при конфликти с голяма продължителност, понякога е нужно да се приложи една силна доза кортизон. При много трудни случаи кортизонът може да бъде даден незабавно.

 

Въпрос 10 – Бихте ли описали някои типични конфликти и да обясните защо ги наричате „биологични конфликти”?

 

Причината, поради която ги наричаме биологични е, че те протичат аналогично при хората и при животните, като се има предвид разбирането ни за еволюцията в исторически план, както и установените съответствия. Биологичните конфликти нямат нищо общо с нашите интелектуални или психологични конфликти/проблеми. Те са от фундаментално различно естество. Те са по природа полу имплантирани проблеми-събития в архаичната поведенческа програма на нашия мозък. Вие си мислите, че мислите! Всъщност, конфликтът вече е намерил отговора асоциативно, за части от секундата, преди дори да започнете да мислите. Например, когато един вълк убие едно агне, овцата (майката на агнето) ще преживее конфликт майка-дете, точно както би го преживяла и човешката майка. Тя ще развие рак на зърното на гърдата от същата страна, в която човешката майка ще получи рак на гърдата. Страната (в случая гърдата) зависи от това дали човекът е десняк или левак, както и животното.

 

ОХ (огнище на Хамер) при конфликт майка-дете „територия за гнездото”, ще бъде на същото място в мозъка на майката, където е и програмата за  конфликт майка-дете „връзка/родство”.

 

ОХ при конфликт дете-майка, особено конфликтът, свързан с кърмене и сучене, също ще бъде на това място в мозъка на детето/бебето, където е и програмата за връзката дете-майка.

 

Всичките ни биологични конфликти могат да бъдат категоризирани според историческата логика на еволюцията. Когато специалното поведение е било създавано по време на еволюцията, не само органите и мозъчните части са принадлежали заедно, но и конфликтите са се свързали. Всичките тези психологични проблемни събития се намират исторически и органически много близо в нашия мозък. Те дори имат едни и същи хистологични образувания (органични тъкани). Научим ли се веднъж да гледаме организма си от гледна точка на еволюцията, ще видим един прекрасен порядък в природата.

 

Въпрос 11 – Можете ли да дадете някои примери от ежедневието?

 

Представете си как една майка стои на тротоара, държейки детето си за ръка и  говори с приятелка. Детето се отскубва и изтичва на улицата. Чува се свирене на спирачки и детето е ударено от колата. Майката не е предупредена и е напълно неподготвена. Тя замръзва от шока. Детето е закарано в болница и е в критично състояние няколко дни. Майката има ледено студени ръце, не може да спи, нито да се храни и изпитва постоянен стрес, от който започва да расте възел в лявата й гърда, ако е деснячка. Тя преживява типичен майка-дете конфликт, с дискови формирования в десния церебелум (малкия мозък). От момента, в който детето се прибере вкъщи и лекарят каже „Имахме късмет, детето се оправи”, ръцете на майката ще се стоплят и лечебната фаза ще започне; тя ще спи по-добре и ще възвърне апетита си. Това е типичен конфликт с едни и същи последствия при хора и животни.

 

Друг пример: жена заварва съпруга си в леглото с най-добрата си приятелка. Тя ще изживее сексуален конфликт. На биологичен език конфликтът, бидейки копулативен (свързан с половия акт), ще причини карцином в матката, при жена  деснячка.

 

Не всеки би получил такъв конфликт в подобна ситуация. Например, ако жената не обича съпруга си и е обмисляла да го напусне, тя няма да изживее този шок като сексуален конфликт, а по-скоро като човешки такъв, поради другарството в брака. Конфликтът тогава ще бъде с партньора и ще причини рак на гърдата (дясната, ако жената е деснячка).

 

Едно и също събитие може да има различно психологично значение за всеки индивидуално.

 

Решаващият момент не е какво се е случило, а как пациентът е усетил/ преживял в душата си ДХС. Това същото събитие би могло да бъде и страх-погнуса конфликт, предизвикващ хипогликемия (ниска кръвна захар), ако жената е хванала мъжа си в много грозна ситуация, да речем с проститутка. Или би могло да предизвика чувство на самообезценяване, със или без сексуален конфликт, ако жената хване съпруга си с двадесет години по-младо от нея момиче. Чувствата й може би ще бъдат „не мога да се конкурирам” или „не мога да му предложа това, което тя може”. В такъв случай конфликтът засяга скелета, лонната кост на таза (пубиса), като се наблюдава остеолиза (дефицит на калций), като резултат на сексуално самообезценяване.

 

Трябва да знаете всичко това, за да откриете мислите на пациента по време на ДХС, защото те определят как ще се развие болестта. Тези мисли са пълни с много и значими, важни картини, тъй като всичките евентуални „връщания” назад и рецидивиращи проблеми ще са зависими от това еднократно събитие. Можем дори да говорим и за конфликтна алергия.

 

Въпрос 12 – Д-р Хамер, може ли човек да се лекува чрез ЖПР?

 

Принципно, да, но ЖПР е само първият закон от биологичния процес на Германската Нова Медицина. Общо имаме пет биологични процеса (закони), които съм доказал емпирично, т.е. те са наблюдавани при над 15 000 събрани и документирани случая. Ако човек работи съвестно, би трябвало да проучи всичките пет биологични процеси.

 

Въпрос 13 – Нека да следваме реда. Какъв е вторият закон на биологичния процес, който сте открили?

 

Вторият биологичен закон на Германската Нова Медицина е фактът, че всяка болест има две фази.

 

Въпрос 14 – Всички болести? Не само рака?

 

Да, всички болести имат две фази – „студена” и „топла”. В миналото лекарите откриваха около 1000 болести, но не знаеха/не забелязваха тези две фази. 500 би трябвало да бъдат „студени” болести, когато кръвоносните съдове се свиват, причинявайки бледност и загуба на тегло. Другите 500 би трябвало да бъдат „топли” болести, съпроводени с треска, разширени кръвоносни съдове, силна умора и добър апетит. Всички тези неизбежни болести бяха смятани за отделни, различни. Сега знаем, че това не е така. Според сегашното ни познание, само 500 болести имат две фази. Първата е винаги „студена”, активна фаза на конфликта, със стрес в симпатиковата нервна система, а втората, ако конфликтът бъде разрешен, е винаги „топла”, възстановително-лечебна фаза. Разбира се, ОХ за двете фази се намира на едно и също място в мозъка, така че може да ги смятате за едно и също ОХ. По време на активната фаза, компютърната томография показва ясно очертани кръгове, мишена, а в лечебната фаза кръговете постепенно преминават в оток.

 

От този пример виждаме, че този биологичен закон е важен не само за рака, но и за цялата медицина. Да вземем за пример един стар елен, който е бил изгонен от територията си от по-млад елен; той ще бъде в продължителен стрес, преживявайки биологичен конфликт, а именно териториален, с ОХ в областта над дясното ухо в мозъка. Старият елен ще предизвика по-младия с цел да си спечели обратно територията. Той не може да спи или да яде, отслабва и евентуално би имал сърдечен спазъм или ангина пекторис. Говорейки органично, той има язва, което означава, че има малък абцес/възпаление на коронарната артерия. Той предизвиква по-младия елен, защото това е единствения начин да изгони съперника от територията си. След това ще навлезе в една дълга лечебна фаза (ваготонна). Ще се затоплят крайниците му, ще яде отново и ще е много уморен. В пика на лечебната фаза  ще преживее сърдечен инфаркт, като израз на епилептоидната криза. Ако оцелее, ще бъде в състояние да запази територията си.

 

За човека, негова територия би могла да бъде фермата му, работата му, семейството, личните дела и т.н. Имаме няколко територии едновременно; дори автомобилът може да бъде територия.

 

При хората, един сърдечен инфаркт ще бъде видим единствено ако конфликтът е продължил поне три-четири месеца; обаче, ако е продължил повече от година и началото на лечебната фаза не е било забелязано, изходът обикновено е фатален. Мозъчната томография е много бърз начин за диагностициране.

 

Някой може да попита защо медицината не е открила този закон за двете фази отдавна, след като той е толкова очевиден. Отговорът е толкова лесен днес, колкото е бил труден преди. Ако конфликтът не се разреши, болестта остава в първата фаза, означавайки, че индивидуалната издръжливост в активната фаза постепенно отслабва и накрая човек умира от изтощение или какхексия (хронично умствено или физическо изтощение). Законът за двете фази при всички болести се прилага само, където индивидът е разрешил конфликта. Въпреки това, законът се прилага за всяка болест и респективно за всеки конфликт, защото по принцип всеки конфликт може да се разреши по различни начини.

 

Въпрос 15 – Д-р Хамер, какъв е третият биологичен закон, който установихте?

 

Онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти.

 

Въпрос 16 – Какво означава терминът „онтогенетичен”?

 

Онтогенетичен означава, че всички болести (в медицината) водят началото си от еволюцията. Той се отнася за ембрионалния живот на индивида.

 

Въпрос 17 – Как стигахте до него?

 

Открих Онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти след наблюдение на около 10 000 случая. Работех напълно емпирично (практично, по опитен път), както би трябвало да постъпи един добър учен. Документирах всичките събрани случаи, както и компютърните томографии на мозъка с техните хистологични находки. Едва след това ги разгледах и сравних, за да видя дали има някаква закономерност, някаква система. Беше поразително, имайки предвид, че го смятахме за невъзможно.

 

Имаше много пациенти, при които компактни тумори израстват чрез клетъчна аугментация (увеличаване, уголемяване) в активната фаза, а други нарастваха в лечебната фаза, след като конфликтът е бил разрешен. Просто не би могло да става въпрос за една и съща болест. Така че се наблюдаваше два вида клетъчно нарастване: едно в активната фаза и друго в лечебната.

 

Болести, при които се наблюдава клетъчно свиване или смаляване (т.е. дупки, язви, некрози, общо наречени абцеси) в активната фаза – имат клетъчна аугментация в лечебната фаза.

 

Сравних тези различни находки и винаги виждах систематичността. Туморите, които се формираха в активната фаза с нарастване на клетки винаги имаха своите програми едновременно в мозъчния ствол и в малкия мозък (церебелума). Тези две части на мозъка се наричат „стар мозък” (така го нарича Хамер, бел. на прев.). Затова всички ракови болести, характеризиращи се с клетъчна аугментация в активната фаза, имат своите програми в стария мозък, откъдето и получават инструкции. И всички т.нар. тумори, които са всъщност само преливащ вид на лечебен симптом, минаващ през клетъчна аугментация по време на лечебната фаза, имат своите програми в церебелума.

 

Тази систематична връзка беше открита през 1987 г. и наречена „Онтогенетична система на туморите и раковите еквиваленти”. С ЖПР и законът за двете фази при всички болести, беше изведена първата систематична класификация в Германската Нова Медицина.

 

 „Онтогенетичен” означава произхода и развитието на индивидуалното житейско съществуване. Означава установяване на връзка/свързване с развитието на човешката същност. Така че Онтогенетичната система на туморите означава, че нито мястото на ОХ в мозъка, нито видът на тумора или некрозите, които се развиват впоследствие, се случват просто по случайност, защото всичко е било логически предопределено през еволюцията на човека.

 

Смята се, че онтогенезата е повторение на филогенезата (еволюционното развитие на един организъм или група), което означава, че развитието на различните видове до човек е повторено в ембрионалното развитие на детето и по време на ранното детство. Знаем, че трите основни клетъчни слоя се създават през първите седмици на човешкото ембрионално развитие и всички органи произлизат от тези три основни клетъчни слоя:

 

- вътрешен или ендодерма;

 

- среден или мезодерма; и

 

- външен или ектодерма.

 

Всяка клетка и всеки орган от нашето тяло имат отношение към един от трите слоя. Органите, които се развиват от вътрешния клетъчен слой имат своите програми в мозъчния ствол, най-старата част от мозъка. В случаите на рак те произвеждат,  чрез клетъчна аугментация, компактни тумори от адено клетъчен тип.

 

Клетките, респективно органите, които се развиват от външния клетъчен слой имат програми в церебралния кортекс на церебрума (кората на главния мозък), най-младата част на нашия мозък. В случаите на рак се причинява клетъчно свиване, под формата на абцеси, язви или функционални нарушения на органно ниво, като диабет или парализа.

 

В средния клетъчен слой се различават по-стари и по-млади групи клетки. Клетките, респективно органите, които принадлежат към по-старата група на средния клетъчен слой, имат програми в церебелума, което значи, че те всъщност принадлежат към стария мозък и заради това произвеждат компактни тумори от аденоиден клетъчен тип по време на активната фаза.

 

Клетките, респективно органите, които принадлежат към по-младата група на средния клетъчен слой, се ръководят от медуларния слой на церебрума (продълговатия мозък). Затова те произвеждат некрози или дупки в тъканите, респективно свиване на клетки, като дупки в костите (в костната плътност), в далака, в бъбреците или яйчниците, наречени костни остеолизи, бъбречни остеолизи, остеолиза на далака или некрози на яйчниците, по време на активната фаза.

 

От това става ясно, че ракът не е безсмислено развитие на подивели клетки. Той е едно разбираемо и дори предвидимо събитие, което се придържа точно към онтогенетичния процес.

 

Въпрос 18 – Не всички тумори са еднакви. Може ли да обясните и разясните разликата в растежа при определени болести?

 

Да, това е така, защото досега човек не беше в състояние да забележи някакъв порядък при раковите формирования. Сегашното обучение по медицина, което аз наричам „медицина за малолетни”, има класификация без никаква систематична връзка. Хората казват, че има рак, когато клетките произвеждат свръх растеж, но както можем да видим сега, клетките могат да формират различни образувания през различните фази.

 

Например, пациент има храносмилателен конфликт на („неусвояване”), когато е полупреглътнал голям залък, но не може да го смели.  Да предположим, че си е купил къща и изведнъж открива, че договорът за продажба е невалиден, че е бил измамен и губи къщата. От този шок той би могъл да развие новообразувание в стомаха, наречено адено карцином, който израства със структура, подобна на карфиол. Този карцином се появява по време на активната фаза, с ОХ в дясната половина на мозъчния ствол, най-старата част от мозъка, в т.нар. понс.

 

Друг пример: пациент преживява конфликт, свързан с вода;  докато плува в океана, той губи сили, близо е до удавяне, но е спасен в последната минута, така да се каже. Месеци наред  сънува удавяне и не е в състояние да се приближи до вода. Страда от рак на бъбреците (паренхимна некроза) и развива клетъчна некроза на бъбречната тъкан (паренхима), докато бъбреците спрат да функционират.

 

Години по-късно пациентът отива на ваканция със семейството си, на море. Понеже дъщеря му обича водата, той я придружава; с това действие той разрешава своя конфликт. По време на лечебната фаза ще израсте една голяма киста на бъбрека. Тя ще се втвърди постепенно, подобно на съединителна тъкан, което от своя страна ще помогне на бъбрека в задачата му да произвежда урина, т.е. образува се нов бъбрек. Това е и всъщност истинската причина за тумора. В този смисъл туморите не са безсмислени, а напротив, те са нещо полезно.

 

Същата интелигентност виждаме и в предишния пример със залъка, който не може да се смели и организмът произвежда голям тумор, който да помогне на залъка да се усвои – това не е лишено от смисъл, защото стомашните и чревните клетки произвеждат последователно храносмилателен  сок и с появата на тумора (много стомашни клетки), се увеличава и количеството на отделения сок, необходим за усвояването на залъка.

 

Това е причината за различните тумори и различното клетъчно нарастване, която не бихме могли да разграничим преди.

 

Сега сме в състояние прецизно да диференцираме и да разграничим туморите, според хистологичните находки и конфликти. Всички тези връзки са обобщени в онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти.

 

Явленията в психиката и в мозъка са еднакви, по време на една и съща фаза, но на органично ниво се различават. Тук виждаме управляваните от стария мозък органи, които пораждат клетъчна аугментация в активната фаза, докато церебрума насочва органите да формират дупки, некрози и улцери по време на активната фаза. В лечебната фаза има обратен процес – старият мозък насочва органите да разрушат туморите, с помощта на специални микроби, докато церебрума дава команда да се запълнят дупките, некрозите и улцерите, с помощта на вируси и бактерии, което е съпроводено с подуване.

 

Въпрос 19 – Предполагам стигнахме да четвъртия закон?

 

Да, онтогенетичната система на микробите.

 

Въпрос 20 – Д-р Хамер, каква роля играят микробите във вашата система? В тази връзка, говори се много за имунна система.

 

До този момент смятахме, че микробите причиняват инфекции. Тази гледна точка би била вярна, ако микробите се откриват при всяка инфекция. Всъщност това не е така. Цялата имунна система е просто една „фата моргана”, един мираж, основан на хипотези.

 

При болестите, които могат да бъдат избегнати, ние забравяме или пренебрегваме първата фаза – активната фаза. Само след като конфликтът бъде разрешен, микробите влизат в действие. В действителност те се управляват и активират от мозъка. Те НЕ са наши врагове; те ни помагат и работят за доброто на организма ни. След като получат команда от мозъка, те спомагат за елиминирането на ракови тумори или запълват наново дупки, некрози и тъканни щети от другите групи на церебрума. Те са наши верни помощници, наши работници! Концепцията за имунната система, за армията, която се бори срещу лошите микроби, просто е грешна.

 

Въпрос 21 – Това ме подсеща за белодробната туберкулоза. Как са могли хората преди петдесет години да стоят в санаториумите и да си лекуват белодробната туберкулоза?

 

Ако оставим обикновената туберкулоза настрана и се съсредоточим върху истинската белодробна туберколоза, ще видим, че тя е винаги лечебна фаза след напреднал белодробен рак. Този белодробен рак е винаги вследствие на страх от смъртта конфликт и винаги се управлява от мозъчния ствол. Туморът расте по време на активната фаза, но се редуцира в лечебната чрез туберкулозна микобактерия, ако е налична в организма ни. След това тя  ще бъде изкашляна, често с кървави храчки, наречено експекторация, което плаши хората и поражда нов страх от смъртта. Веднъж разпознато – става порочен кръг.

 

При животните протича по същия начин; белодробният тумор се изкашля и това, което остане са кухини, които позволяват по-добро дишане от преди; но ако туберкулозните микобактерии липсват, тогава ще останат кръгли лезии (поражения) в белия дроб.

 

И днес, след толкова десетилетия, все още намираме стари белодробни лезии, въпреки, че са неактивни, откакто са спрели да растат. В миналото виждахме кухините, празни туберкуломи, защото имаше туберкулозни микобактерии навсякъде.

 

Въпрос 22 – Може ли да ни кажете нещо за петия биологичен закон?

 

Петият биологичен закон е всъщност квинтесенцията, същината на предишните четири. Тази квинтесенция съдържа не само предишните строго научни закони, но също така отваря и едно ново измерение. Тя е, както и преди, душата на Германската Нова Медицина.

 

Петият природен закон ни позволява да свържем научните факти с това, което преди смятахме за нещо трансцендентално, свръхестествено, парапсихологично или обяснимо само чрез религията, нещо, което чувстваме и преживяваме, но за което няма място в научните модели. Този закон ни дава разбираемата връзка с Вселената, която ни заобикаля и от която сме част. В същината си, всяка болест би трябвало да се разбира като една изпълнена със смисъл еволюционна биологична програма на природата. С други думи, всяка болест представя специфична програма, която дава решение на един изключителен, неочакван биологичен конфликт. Той е един нов начин да гледаме на болестите като научна биологична програма на природата, интерпретирана през еволюцията на видовете.

 

Сега можем да видим и да разберем за пръв път не само факта, че съществува един природен, естествен ред, но и че всеки отделен процес в природата има значение, с респект към всичко, което съществува.

 

Въпрос 23 – Д-р Хамер, може би ще се спрем на практичната терапия на конфликтите. Разговорът ли е първата стъпка от терапията?

 

Не съвсем. Нямаме нужда от разговор в смисъла, в който се използва в психотерапията, но трябва разбира се, да говорим за проблема.

 

Нека отново да погледнем към животинското царство. Едно животно може да оцелее единствено чрез истинско решение на конфликта. Еленът ще може да оцелее само, ако си спечели отново територията. Животинската майка, на която са й отнели малкото, може да оцелее само, ако си го върне. Майката Природа има вградено лекарство, така че майката бързо да се сдобие с ново поколение и да разреши конфликта.

 

Би трябвало и ние да разрешаваме конфликтите си така практично и реалистично, както и животните. Мъж, чиято жена го е напуснала има нужда да си върне жената обратно или да си намери друга. Еленът има нужда да си върне територията или да си намери нова. Временното решение е най-доброто решение!

 

Ако това не може да се направи, ние се опитваме да говорим с пациента, като втора възможност. Традиционната терапия, използвана до сега, беше „Вземи малко транквилизанти, за да се успокоиш”.

 

Майката Природа не е създала тази стрес фаза без някаква определена цел и това е така, защото поради стреса индивидът ще бъде в състояние да си разреши конфликта. Този стрес трябва да бъде активиран, за да позволи на пациента  да си реши конфликта. Ако дадете успокоителни на елена, той няма да е в състояние да се бие и да си върне територията; вместо това би бил „парализиран”, ако трябва да се бие с някого.

 

Можем да видим как в психиатрията пациенти, на които са били давани успокоителни, често стават хронично болни. Естествената им способност за разрешаване на конфликтите, им е била отнета с последствието, че някои от тях трябва да живеят остатъка от живота си в психиатрично отделение.

 

Въпрос 24 – Д-р Хамер, как може човек да работи терапевтично с петте биологични закона, които сте открили?

 

Трябва да си представим, че пациентът има три нива: психика, мозък и органи, които заедно формират организма. Новата терапия трябва да бъде мислена от гледна точка на тези три нива или като тяхно продължение.

 

Преди всичко е важно да се открие ДХС (конфликтният шок) и съдържанието на конфликта, ако е възможно и на трите нива, като това трябва да се направи много съвестно и внимателно. Обсъждането трябва да се води в зависимост от това дали пациентът е десняк или левак, за да се установи с коя от двете мозъчни хемисфери работи той. Трябва да установим и хормоналния статус: дали пациентката е сексуално зряла или е бременна? Дали приема противозачатъчни, които блокират производството на хормони в яйчниците или е в менопауза? Същото важи и за мъжа.  По време на хормоналните промени се променя и мозъчната страна, с която работи пациентът. Така че жена, която приема хапчета, ще реагира с мъжественост, с мъжки характеристики; жена, която взема противозачатъчни, ще има териториален конфликт, когато съпругът й я напусне, т.е. наруши територията й.

 

Не търсим конфликта само на психологично ниво; трябва да се локализира точното му място в мозъка, според фазата, в която е, в момента на снемане на анамнезата и прегледа. ОХ в мозъка трябва да е свързано точно с раковата болест в органа. Всяка специфична локализация в мозъка принадлежи на точно определен орган в тялото. Конфликтът трябва да се разреши,  започвайки от психологичното ниво, като се има предвид, че истинският проблем е в основата на конфликта.

 

Дете, пострадало при катастрофа, трябва да се възстанови. Мъж, който има териториален конфликт, защото е загубил работата си, трябва или да си намери нова (територия), да се пенсионира, да се присъедини към някой клуб или да се посвети на хобито си. Има много възможни решения за всеки конфликт!

 

В природата решенията са вградени. Например, когато на една овца й бъде отнето агнето, тя решава конфликта, като ражда друго агне. При хората също – бременността има абсолютното предимство от третия месец нататък – рак не се развива, докато има бременност!

 

Ние преживяваме повече усложнения на мозъчно ниво, когато отокът се появява като знак за излекуване. Налягането в мозъка на пациента трябва да се следи, така че той/тя да не изпадне в кома. При леките случаи, по време на тази фаза, кафе, чай, витамин С, Кока Кола или един леден компрес могат да бъдат от полза. При повечето трудни случаи, кортизонът е изборът, който правим. Кортизонът не лекува рак; той се използва само като симптоматично средство срещу мозъка и отоците в лечебната фаза, като за костни болки, с подутина. При трудните случаи, пациентите би трябвало да приемат по-малко течности, да си държат главите изправени и да избягват директната слънчева светлина. При случай на страничен оток, не трябва да се лежи на тази страна.

 

На органично ниво, това което лекарите виждат като тумор винаги е очертание, силует, независимо  дали в активната фаза, или в лечебната. На това ниво сега имаме нова перспектива за бъдещето. Ако конфликтът бъде разрешен, това ще е по-скоро изключение, отколкото правило; дали да се оперира или първо да се облъчва и после да се оперира, само ако растежът пречи механично на пациента, като например една голяма бъбречна киста или уголемяване на далака, което е открито след некроза на далака, в лечебната фаза. (Некрозите на далака са органичен субстрат на конфликт обида-страдание, с редуцирани тромбоцити в лечебната фаза.)

 

Това означава, че трябва да разбъркваме картите отново. Със знанието ни за Германската Нова Медицина трябва да обмислим: какво трябва още да се направи; какво е значението, смисълът на направеното; и какво не би трябвало да се прави повече.

 

Ако днес пациентът има право да избере дали да се оперира от тумор, когато знае, че конфликтът е бил разрешен и този тумор повече няма да расте, то той би казал, в 99.9% от случаите: „Докторе, ако не се възобнови през следващите тридесет или четиридесет години, ще рискувам; оставете го, където си е”.

 

Въпрос 25 – Д-р Хамер, бихте ли обяснили защо ЖПР е наречено „железен” закон?

 

Наречен е „железен”, защото е биологичен закон. Фактът, че едно дете трябва винаги да има баща и майка, е пример за биологичен закон – трябва винаги да има двама участници, за да има дете.

 

В Германската Нова Медицина има пет биологични закона:

 

-   ЖПР;

 

-   Двете фази при всички болести;

 

-   Онтогенетичната система на туморите и еквивалентните на рак болести;

 

-   Онтогенетично-зависимата система на микробите;

 

-   Разбиране на всяка, т. нар. болест, която следва закона (онтогенетично и филогенетично разбиране) на една уникална програма в природата и същото време, пълна със смисъл.

 

Психична програма. Когато конфликтът е решен, съответната програма се активира и терапията следва автоматично; но ако пациентът не е способен  да реши конфликта, според тези биологични закони, програмата няма да продължи и той ще умре. Този точен закон е причината да се нарича „ЖПР”.

 

Въпрос 26 – А какво е значението на фактора  време, на който може да се разчита, особено като се имат предвид усложненията, които може да се очакват по време на лечебната фаза?

 

Пациентът естествено ще попита лекаря колко време ще е нужно на болестта, за да премине. Ако терапевтът работи внимателно и открие ДХС така добре, както и времето, което е било нужно, за да се реши конфликта, тогава е възможно да се изчисли колко време остава до края на болестта. С една добра анамнеза може също така да се открие и колко силен е бил конфликта, каква е била дълбочината на съдържанието на конфликта. От тази продължителност и интензитет е възможно да се определи, да се изчисли приблизително големината/обема на конфликта.

 

Епилептоидна криза в лечебната фаза. Трябва да се знаят тези усложнения, тъй като понякога могат да доведат до смърт. Обаче, ние можем да спасим тези животи, като се подготвим да противодействаме, да неутрализираме някои от усложненията по време на лечебната фаза, чрез медикаменти, особено кортизон.

 

Най-важният фактор във всичко това е, че пациентът знае за усложненията и има пълно доверие, че лекарят разбира целия процес на болестта, защото само тогава той ще има напълно различно и спокойно отношение спрямо болестта. Лекарят ще е наясно с активната фаза и конфликтолизната (решението) и ще е в състояние да ръководи курса на терапия по един смислен начин, в зависимост от ситуацията. Поради това, ще се изгради силно доверие между лекаря и пациента.

 

Пациентът е по-малко вероятно да се панира, когато му се каже, че има гнойна ангина. Какво е гнойна ангина? Това е лечебната фаза след адено карцином на сливиците. Лекарите увеличават практиката да вземат секрети от гърлото и сливиците, след което казват на пациента, че има карцином на сливиците, което само по себе си е вярно, но вероятният резултат би бил тотална паника. Тази паника може да доведе до нов конфликтен шок – например, рак-страх-паника или смърт-паника, провокирайки нов рак, който дефакто ще потвърди първоначалната диагноза.

 

Въпрос 27  -  Да не би да казвате, че не съществуват метастази?

 

Точно така! Това, което вижда неосведоменият лекар е нов рак и неговата  диагноза и прогноза са причината за нов конфликт-шок. Приказката за метастазите е приказка за незнайните и недоказани хипотези. Никой, изучаващ рака лекар не е виждал ракови клетки в артериалната кръв на раково болен пациент, където би трябвало да се открият, ако плуваха в периферната част на тялото (за да „метастазират” на други места).

 

Въпрос 28  - Каква е ролята на карциногенните вещества и може ли здравословното хранене да ни предпази или да възпрепятства рака?

 

Карциногенни вещества не съществуват! Учените са експериментирали върху толкова много животни и никога не са открили нещо, което да причинява рак. Имаше един идиотски експеримент, проведен с плъхове, при който в продължение на една година на плъховете бе пръскан в ноздрите концентриран формалдехид , вещество, което те нормално отбягват. Горките животни получиха рак на мукозната мембрана в носа! Но те не го получиха от формалдехида, а защото не можеха да  се противопоставят, така че накрая имаха ДХС – биологичен конфликт на „не искам да помириша” веществото!

 

Въпрос 29 – Каква е опасността от радиоактивното облъчване?

 

Радиацията, като тази причинена от Чернобил, ще обърка/разруши  безразборно клетките на тялото, в частност най-старите клетки, както и тези от костния мозък, защото те по природа имат най-голяма разделителна способност. Ако костният мозък (там където се образува кръвта), се повреди и тялото се разболее, се появява левкемия, която по принцип е същата като левкемията в лечебна фаза след рак на костите. ДХС при рак на костите  е „Аз съм безсилен”. За да бъдем точни, трябва да кажем, че симптомите за левкемия са неспецифични, не само при рака, но и при всяко лечение на костния мозък. Фактът, че едва единици преживяват левкемия е причинено от незнанието и невежеството на лекарите, които са назначили химиотерапия и/или лъчетерапия, докато наличния костен мозък се изтощи напълно. Това е точно обратното, от което се нуждае той.

 

Накратко, радиацията е лошо нещо; тя убива клетки, но не причинява рак, защото ракът започва от мозъка.

 

Въпрос 30 – А какво ще кажете за здравословното хранене?

 

Идеята, че здравословната храна ни пази от рак също е глупост. Здравият и добре хранещ се индивид, човек или животно, ще бъде естествено не толкова обект на различни конфликти. Когато имам достатъчно средства, за да си купя добра храна аз ще влизам в по-малко конфликти, поради спокойната си съвест, в сравнение с по-бедните хора, които се притесняват за всеки залък.

 

Въпрос 31  - Д-р Хамер, какво е значението на болката в Германската Нова Медицина? Понастоящем, тя се приема като отрицателен знак?

 

Да, болката е особено труден проблем. Имаме различни видове болка:

 

- болка в активната фаза, като ангина пекторис или стомашна язва; и

 

- болка в лечебната фаза, която е причинена от подутина, оток или рана.

 

Болката по време на активната фаза при ангина пекторис изчезва в момента на разрешаване на конфликта. Тази болка може да бъде обяснена и на психично ниво.

 

Разбира се, че лекарите знаят. Но е много по-удобно да се вземе традиционната гледна точка, че болката е началото на края и че няма какво друго да се направи, освен да се намали страданието. Естествената способност на тялото да се самолекува се пренебрегва, така че за неосведомения пациент, който лесно може да се манипулира, ракът остава смъртоносна болест.

 

Въпрос 32 – Как бихте обобщили важността на Германската Нова Медицина; каква е същността й?

 

Германската Нова Медицина е едно пълно обръщане спрямо  настоящата „хипотетична” медицина. Тази медицина се нуждае от около петстотин-хиляда хипотези и още около хиляда допълнителни, защото с тяхната колекция от факти те  не знаят нищо друго, освен да работят статистически.

 

Въпрос 33 – Д-р Хамер, какво имате предвид със заглавието „Завещание на Германската Нова Медицина”?

 

Вярвам, че знанието и познанието за ГНМ е завещанието на мъртвия ми син, Дирк. В резултат на неговата смърт самият аз се разболях от рак. Наистина аз спомагам това завещание да премине към тези, които са поразени от болест, така че с помощта на ГНМ да успеят да  разберат болестта си, да я преодолеят и да възстановят здравето си.

 

 

Подборки по темата „Нова Германска Медицина” от интернет

 

 

 

 

Sunday the 17th. Spiralata.net 2002-2017