Здравословен живот и лечение

Развитието на медицината и човечеството. Как продължава?

Печат

В последното издание на сп. „Наука+”, бр. 5/2015, представихме в детайли как се появи лошото управление в медицината и защо, от 1858 г., държавната медицина и науките за живота, които произлязоха от нея, загубиха връзка с реалния живот. През тази година плагиатстваното знание на Вирхов (Virchow)  беше популяризирано. Значими открития, които са необходими, за да разберем живота, неговото развитие, заболяване и възстановяване, бяха потулени.

От това време е в сила догмата, че всичкият живот е произлязъл от клетка. На клетките се приписваше всемогъщество над живота. Беше заключено, че трябва да има генетично вещество в клетката, което съдържа плана за изграждане и функциониране на живота. Но това допускане беше вече отхвърлено чрез наблюдения, когато беше формулирано.

Догмата се разви от популярното но фалшиво твърдение, че всеки организъм произлиза от клетка и че причината за всички болести е в самите клетки. Твърдеше се, че клетките произвеждат болестни отрови (на латински вируси). Тези предполагаеми токсини биха причинили заболяване локално, от разстояние, а също и извън тялото.

Тази теория беше наречена клетъчна патология (наука за болестите, от гр.: πάθος(патос) – страдание и λόγος (логос) – учение, бел.пр.) и основа на инфекциозната, имунната, генетичната и раковата теории, антибиотика, лъче и химио терапията. Под натиска да се върнем към медицината, тези мерки все повече се разширяват и увеличават, създавайки ненужно страдание и смърт като застрашават човечеството и нанасят вреди на икономиката.

От друга страна, чрез наблюдения и научно експериментиране в положителния смисъл, стъпките са представени и разбираеми, тъй като животът се развива от много специалният повърхностен слой на водата. По-нататъшните процеси на само-организацията на живота също обясняват защо и как се развиват заболявания и как те могат разумно да бъдат избегнати и  решени.

Важно прозрение от това е да разберем, че при определен натиск нашите действия и възприятие не са повече обективни, а могат да бъдат. С това знание индивидуалният и колективният конфликтен потенциал могат да бъдат намалени.  В тази статия показваме пътищата за развитие на медицината и човечеството, които са тясно свързани.

 

Истинска наука като възможност

Освен драматичното, произтичащо от погрешното развитие на медицината оформяне на обществото, неправилното развитие на инфекциозната, имунната, генетичната и раковата теории има положителна страна. Тя позволява основно рестартиране и развитие на една истинска наука. След като хората станат наясно с мащаба на погрешните схващания в медицината и науката днес, в които се вярва както в съдържанието на религиите, освобождаването от неправилните схващания създава време, пространство и мотивация за научаване на подходящи проникновения.

До сега повечето заинтересовани страни вярват, че това което правят е научно, защото работят в научни заведения и използват оборудване, което в действителност може да се използва за наука. Въпросът, обаче, какво е наука и какво може науката да направи,повечето участници не разбират в началото. Научните методи могат да се използват за приближаване до феномена на живота, но само когато задавате правилните въпроси, може да имате шанса да получите правилни отговори.

Научната работа изисква постоянно задаване на въпроси, особено относно това, което е станало скъпо за нас. Това служи за избягване на нежелани разработки и разкрива съществуващи такива. Важно е да се проверява дали приложеният начин на мислене, приложеният светоглед, също наречен парадигма (от гр. παράδειγμα(парадеигма)– модел, бел.пр.) е доказан правилно и научно. Често, тази зрителна линия определя как се тълкуват наблюденията и резултатите. Следователно, всеки, който работи научно и доказва научно, трябва да опитва по всяко време да опровергава неговата или нейната собствена гледна точка и тълкуване, както сър Карл Попър (KarlPopper) е посочил в своята работа „Логика на изследването”. Еднакво важно е, особено, когато работим експериментално, да проверим всички стъпки и методи на експеримента чрез контролни експерименти, наречени още негативни контроли или празни контроли (на англ. blanks, бел.пр.)*. Само когато категорично е изключено, че самите експерименти и методи не са довели до резултата, може да се припише смислена стойност на резултатите. До днес не е доказана цялата литература с твърдения за инфекцията и традиционните медицински теории за рака. Никакви контролни експерименти не са били и все още не са проведени тук. Следователно, направените заявления не трябва да бъдат издавани като научни, като факти и като доказани.

 

 

Понеже никакви контролни опити не са извършвани някога, участниците не са забелязали, че постановката на експеримента предсказва резултатите. По този начин, старите идеи за болестни отрови бяха преобразувани в днешните идеи за Метастази, вируси, болестни гени, и една бореща се имунна система, макар че подобни неща никога не са забелязани в човек, а само тълкувани в епруветка. Самите участници и обществото бяха подведени с тези изказвания за инфекция, ваксини, рак и лечение на рака.

 

Етапите на погрешно развитие

Твърденията, че има заразни и зловредни болести, срещу които тялото не би имало никакъв шанс освен чрез непреклонна външна намеса, са основани на исторически погрешни схващания. Те са основани на незнание, но също на незнание за действителните причини и на трудността да се признават грешки. Твърдението на Вирхов, че всички заболявания произлизат от клетки, е поради непростимата и по никакъв начин не отхвърлена теория на Вирхов, касаеща историческата доктрина. В същото време това влезе като теологически интерпретации в теорията, според които патогените са по-силни от силите, даващи живот.

Това обяснява факта, че се дават опасни до живото-застрашаващи противоотрови и се предприемат мерки за противодействие. Отново беше издигнат лозунгът да умрем в битка, отколкото да се защитаваме обезоръжени. Тук е нужно да отбележим, че Вирхов, който постави тези основи и издаде подходящите лозунги, които бяха използвани, за да се оправдае евтаназията, в действителност е искал да стане теолог, но баща му е предотвратил това, защото е имал нужда от сина си, за да финансира своя скъп начин на живот. Рудолф Вирхов (RudolfVirchow), като своя баща, води живот на крайности, който му лежи на съвестта. Той обвинява съпругата си за семейното лошо управление, за да има изкупителна жертва за банкрута си в земеделието, който е продължил без промяна и след смъртта на жена му, защото искаше да се отдаде безпрепятствено и безразсъдно на собственото си удоволствие от живота. Той плагиатства научни прозрения на други хора, премълчава техните имена и другите им плодотворни подходи,което води до непосредствения провал на университетското обучение по медицина, и всичко това, за да даде воля на властта си.[1]

В процеса, нито патогени, нито патогенни или болестни гени не са открити към днешна дата. Като резултат от клетъчната патология, трябваше да бъде прието, че има план за живота, намиращ се в клетките, за да може да се отстоява, че живота и болестите се развиват от клетки.

Премълчано от Вирхов, беше пропуснато по-късно, че животът не се развива от клетки, а от тъкани. Само когато те се оформят, съединят и формират системи от органи, клетките се делят, обособяват и изпълняват определени функции. Първо е било пространството, след това подходящата среда и тогава клетката. Също така, яйцеклетката не е клетка, но само след взаимодействието ѝ с много сперма става такава, първо е пространството и след това са клетъчните структури, които помагат то да се запълни и обособи.

Също така, от началото беше опровергано предположението за наличие на генетичен материал в клетките, защото беше наблюдавано, но укрито, че това вещество постоянно се променя. Ако нещо се променя постоянно, то няма как да бъде генетичен материал. Тук си личи, че е било фатално да не се вземат на сериозно предвид, опроверженията и противоречията, защото в противен случай генетиката, която също доведе до евтаназията, никога нямаше да може да се развие.

Дори днес, десетилетия след опровержението на идеите за гените, е възможно много жени профилактично да си ампутират двете гърди, защото вярват, че има предизвикващи рак на гърдата гени, на които те са носители. Всъщност, това са нормални промени в това клетъчно вещество и повече от хиляда различни патентни заявки.[2]

Друго погрешно схващане, недоразумение в недоразумение с драматични последствия, е резултат от начина, по който клетките се разглеждат и изследват и доведе до грешен модел на клетките. Една от причините за това е, че мъртви клетки и клетки от умиращи тъкани изглеждат в основата си различно от живи клетки и клетки, които са част от  функционираща тъкан.[3]

От друга страна, клетки, които са наблюдавани под електронен микроскоп, никога не могат да изглеждат като живи клетки, защото трябва да бъдат освободени от всичката си вода, за да станат видими под електронния микроскоп. В допълнение, органичните структури очевидно се унищожават в електронния микроскоп от силата на електронния лъч, който се използва в този случай. Резултатът е винаги еднакъв – сходно изглеждащи разрушения, които са били погрешно изтълкувани като изображения на клетки и техните структури.

За да стане по-зле, има още две неща. Лидерите на мнението, че клетките са „гайките и болтовете” на живота и неговото развитие, бяха патолози, хора, които се интересуват от мъртвото и болното. Те се опитаха да обяснят както болестите, така и самия живот, чрез изследване на мъртви и променени тъкани. Те направиха още една голяма грешка.  Унищожават клетки, приписват роля на частите на разрушените клетки, но използват грешното изобразяване на клетки в електронния микроскоп. Резултатът е, че дори изображението на клетките по отношение на техните функции е погрешно. Следователно, днешната биология и медицина не може нито да опише, нито да обясни феномена на живота и заболяването, с изключение на няколко процеса от метаболизма.

 

От 1970-те години и други се придържаха към това погрешно развитие и опровержения – проф. Харолд Хилман (HaroldHillmann) и колеги.[4] Макар че тази информация е очевидно възприета от хиляди професори, те не поправиха грешните идеи за модела на клетките. Това е отчасти поради факта, че само няколко учени в действителност работят научно и отговорно, и също така защото досега никой друг модел или рамка не беше наличен, за да разберем живота и неговите компоненти и механизми. Участниците са отишли твърде далеч от реалността, за да намерят своя път обратно до началната точка.

Изходната точка за погрешното развитие е бруталното плагиатство на Вирхов през 1858 г. Мнозинството от участниците не долавят неправилното развитие, защото е много далеч назад, защото размерът на  погрешното развитие е огромен, защото е трудно да се открие едно нещо Над всичко, защото не се знае, че има научно коректна информация за феномена на живота и заболяванията. Една от мерките, за да се реши ситуацията, е прилагането на международно публикувани и задължителни правила за научна работа. Прилагането на тези правила прави погрешното развитие видимо и, от друга страна, показва какво са истински научни твърдения и прозрения. Правилата за научна работа, как и защо са публикувани е представено на стр. 3 - 6 в Становището от 2.2.2015 на съдебния процес за Вируса на Морбили.[5](За съдебния процес виж „Отиди си Вирус отиди си”, бел.пр.)

 

Важността на научността

Правилата, които са международно в сила от 1998 г. и се прилагат за всички области на науката, са прости и находчиви. Правилото „legeartis” (от лат. „леге артис” – „според закона на изкуството”, бел.пр.) е задължението да се работи според правилата на дисциплината и изисква от учения да знае ВСИЧКИ бюлетини и разработки в своята област. Той самият трябва да приложи текущите и подходящи методи, за да придобие нови прозрения и да преразгледа стари открития.  Ако работите по конкретен въпрос, може много бързо да разберете дали даден метод е подходящ и актуален, за да постигнете желаните резултати.

Второто правило, „честност”, честната прямота предполага, че трябва винаги всичко да се поставя под съмнение, особено собствените ни идеи. Това помага да се избегнат нежелани разработки и да се разпознаят съществуващи такива. От това възниква изискването, че всички стъпки на даден експеримент трябва да бъдат проверени чрез контролни експерименти*, за да изключим това, че експериментът, сам по себе си, не е  довел до наблюдавания резултат.  Ако в дадена публикация няма посочване, че валидността на използвания метод е проверена с контролни опити и ако тази отпратка липсва в първата публикация, в която този метод е бил въведен, получените резултати не трябва да се описват като факти и като научни. Също така, критерият за честност предполага, че ВСИЧКИ признаци за наши неуместни доводи или нужда от разширяването им винаги трябва да се назовават и вземат предвид при обсъждането на резултатите.

Третият критерий, „осигуряване на качество”, задължава всички учени ясно и понятно да документират всички стъпки на даден експеримент, така че всеки човек, който работи по темата, да може да разбере и провери всички стъпки, резултати и изводи. Публикациите, относно издадена критика и опровергаване на собствените резултати, също трябва точно да се упоменат.  По подобен начин, всички учени трябва да пазят всички свои оригинални данни за поне 10 години и да ги направят достъпни за всеки, който иска да ги преразгледа или да повтори експериментите. Ако правилата, с които лесно и бързо се проверява изпълнението и документирането на контролните експерименти, не са спазени. Това винаги е признак, че твърденията и заявленията не може да са правилни. С малко обучение е възможно и за неспециалисти да установят, особено ако става въпрос за нещо толкова просто като вируса, дали неговото съществуване в действителност е било доказано, или както в случая с т.нар. човешки и животински вируси, при които само типични съставни елементи и свойства на клетки в епруветка бяха погрешно тълкувани като компоненти и качества на вируси(виж „Събаряне на теорията за вирусите”, бел.пр.).

Науката е станала проста и красива чрез тези правила. Всеки неспециалист може да провери и разбере дали даден учен е откровен и честен, и дали неговите твърдения и изводи може да са правилни и важни.

 

Развитието на медицината

Съществените основи за истинско и положително разбиране на живота и болестта лежат в 1981 г. и 1986 г. Откритията и контекста, разкрити тук, са научно доказани в положителен смисъл, и синтеза на двете системи на познание дава по-дълбоко проникване в живота и природата на заболяванията. Картината, която изниква от това, показва, че самият живот е организиран от материя. Първо се образуват атоми и техните активни и взаимодействащи си молекули, които се оформят в тъкани. В тъканите, клетките се обособяват и умножават, за да изпълняват функции във вече образуваните тъкани и да формират допълнителни структури, които са необходими на определени места и в определено време.

Четирите типа тъкани(виж фиг.3,бел.пр.), които чрез разполагането си една до друга формират и дават всички органи, са наречени зародишни листа (или още семеделни листа, на лат. cotyledons, подробно тук, бел.пр.) Системата на познание за това как всички същества, включително растенията, се развиват чрез взаимодействието на четирите тъканни слоя, е наречена ембриология. Робърт Римак (RobertRemak) беше първият, който  разпозна това и го публикува през 1855 г., което беше активно потулено от Вирхов. [6]

 

Всеки зародиш, включително на растенията, се развива по този начин. Става ясно, че четирите типа тъкани, всяка от които произвежда и въздейства на функциите, структурите, органите, също така, на поведението и възприятието, които служат на четирите основни принципа на живота: храносмилане, защита, движение и взаимодействие (фиг.4, бел.пр.). И накрая, всички наблюдавани събития служат да поддържат и увеличават измеримия и видим енергиен поток, от който възниква животът.

В произхода и развитието на живота, винаги се вижда как слоеве от тъкан и органи се развиват, уголемяват, взаимодействат, преобразуват и дори деградират. Тези процеси се пораждат от действия под краен стрес, на които сега викаме болести. Тези процеси, които водят до физически и психически заболявания, се предизвикват от действителни или информационни събития, които неочаквано удрят човека или организма и поставят под въпрос неговото съществуване (подробно тук, бел.пр.).  Програмите, задействани чрез увеличените или понижени функции, тъканно изграждане или разрушаване, служат да поддържат потока от енергия, дори при извънредна ситуация. Метаболизмът на засегнатия орган или тъканен слой, както и областта от мозъка, свързана с него, в такъв случай, незабавно превключва към устойчива метаболитна форма на ферментация, тоест метаболизъм без кислород. Без кислород, тялото се нуждае от 16 пъти повече захар за същата работа и освобождава големи количества от подкиселяващия, метаболизиращ продукт – млечна киселина. Затова в мозъка рентгеновата снимка от компютърната томография винаги показва черен кръг около засегната площ в мозъка, което  указва, че процес на натрупване или разграждане може да се случва в тялото.[7]

През 1981 г. д-р Хамер (биография тук, бел.пр.) преоткри всичко това и важността на типовете тъкан при тълкуване на заболяванията, което от 1858 г. беше дейно потулено и забравено от Вирхов. Преди 1858 г. се знаеше и се преподаваше, че промените, наречени болести, са винаги ограничени до един от тъканните слоеве.

Д-р Хамер разпозна, че заболяванията винаги протичат в две фази, т.нар. продължителна бодърстваща фаза (активна, студена фаза, бел.пр.) и възстановителна фаза (лечебна, топла фаза, бел.пр.) след като екзистенциалното събитие, всъщност, е решено или отношението към него е променено, така че вече не е от значение какво се е случило (подробно тук, бел.пр.).

Във втората фаза, тялото се опитва да възстанови началното си състояние. Това е тази топла фаза на заболяването, в която засегнатите тъкани и области в мозъка отново използват кислород, в която човекът може да се чувства много изморен и която обикновено се възприема като болест, защото в нея започват най-болезнените симптоми. Ако задействащите събития са прекалено дълги, твърде силни или твърде много, симптомите могат да бъдат претоварващи, изострени и опасни.

През 1986 г. д-р Аугустин (PeterAugustin, бел.пр.) откри как и защо потоците енергия и материя, от които възниква живота, се формират и променят. Неговите прозрения са съществени, за да разберем как и защо животът се проявява по този начин, и най-вече, какво и защо трябва да се предприеме нещо терапевтично, за да подпомогне и подобри процесите на живот и заболяване.[8]  Изумително е, че първичната субстанция на живота, която той откри – повърхностното напрежение, което възниква от течната вода, в мястото ѝ на контакт с други вещества или когато влиза в контакт със самата себе си (Ключова дума: Водовъртеж), се споменава в китайската медицина като „Ки”, и обясненията на древните китайци се покриват и потвърждават с централните открития на д-р Хамер.

 

Развитие на човечеството

Ако се познава биологията, може да се разпознаят задействащите процеси, да се разтворят, да се намали силата им или да се придружат със съответни терапевтични мерки, така че в много случаи може да се смекчи тяхната потенциална опасност. Преди всичко, човекът ще разбира по-добре себе си и другите, защото при определена интензивност на  събитията, никой не може повече да контролира своето възприемане и поведение и не може да бъде държан отговорен за това. По този начин човечеството е освободено от предишните модели на тълкуване, предишното необяснено поведение и първо сигнално възприемане в схемата добро-зло, което на свой ред е причина за ненужно страдание, междуличностни конфликти и война.

Тези прозрения са толкова важни, защото те ясно решават въпроса с вината за болестта и поведението:  никой не е отговорен за това какво му се случва, защото задействащите обстоятелства са винаги неочаквани екзистенциални събития, които следователно са непредвидими и непредсказуеми. Също така, нашата история е окончателно разбираема и предсказуема, защото механизмите, които ни характеризират като личности, очевидно са повлияли и на хода на историята, както е илюстрирал това Зигфрид Моар (SiegfriedMohr) в книгата си „Изворите на Божественото” въз основа на 7 000 години човешка история и култури, произлизащи от религии.[9]

Идеите за добро-зло, които самите хора измислиха, са оформени основно от медицината и теологията. Тук е нужно да си спомним, че в Средновековиетоуниверситетите са били собственост предимно на Ватикана. Кандидатите за обучение са били избирани от църковни служители и е трябвало да преминат двугодишен курс по теология преди медицинските дисциплини. Ето защо, идеите на богословския сектор, както и идеите му за добро и зло бяха прехвърлени в медицинския бранш. Тези идеи е нужно да бъдат поправени, така че човечеството да може да излезе от вечния дуализъм добро-зло и най-вече от само-разрушителните механизми, които до сега заличаваха всички съществуващи култури, без да се запазят техните ценни прозрения.

Идеята, че имаме днешна медицина, която е в процес на трансформация в научна медицина и така коригирайки представата на хората за себе си, тя е основана на две съображения. Възможно е да променим настоящата ситуация бързо и безболезнено, първо, ако никой от засегнатите не загуби престижа си, но получи признание и уважение за своите действия и второ, икономиката няма да бъде лишена от продажби, но те ще бъдат запазени в друга, лесна за внедряване форма и дори увеличени по устойчив начин.

Никой не може да укорява заинтересованите страни  за съдбовните прозрения, които дават цялостен поглед върху живота и заболяването, както и за синтеза на двете нови прозрения от 1981 г. и 1986 г., комбинирани и разбрани от 2000 г. насам. Ако някоя от страните не знае за  изкривяването и в същото време за истинското обяснение на живота и болестта, никой не може да изисква тя да предаде себе си и своето съществуване. Това предпазва биологията чрез механизмите известни на самия д-р Хамер.

Новите открития показват възможността за едно качествено ново човешко съжителство, което по моя преценка е нужно и  необходимо условие, за да се решат висящите проблеми на хората. Toсъщо осигурява осъществяването на всички основни норми и ценности на културите, религиите и разгръщане на съвременно развитие на положителното право. Положителното право и неговата значимост за свободата и развитието са на преден план при Кант (Имануел Кант, немски философ, бел.пр.). Зачитането и поддържането на положително право е предпоставка за това, че развитието или извънредните ситуации няма да водят до диктатури.

Превръщането на днешното медицинско и научно предприятие в научна медицина и наука е възможно, ако има продукти и пазар, които да поддържат съществуващите парични потоци. Как това е възможно, ще бъде показано по-долу. Предпоставката за това е, че всички участващи страни не трябва да губят престижа си. Това предполага, че критиците трябва да се научат преди всичко да мислят добре биологично, да действат и да държат емоциите си под контрол. В противен случай няма да излезем от омагьосания кръг.

Тук е правилно и важно да приемем на сериозно и да приложим знанието, възникнало в религиите, че не е възможно покаяние без опрощение.

 

Въвеждане на нови знания за пазара

Поради догмата на Вирхов от 1858 г., че животът възниква от клетка и че всички заболявания се развиват в клетките, на последните трябваше да се припише вътрешно присъщ потенциал във формата на конструктивен и функционален план на живота. След като търсенето на предполагаемите болестни отрови беше неуспешно, на тази основа се развиха идеите за генетичния материал, гените и особено за болестните гени. Междувременно, повечето от съображенията в биологията, медицината, диагностиката и терапията се основават на това погрешно схващане с ключова дума „персонализирана медицина”.

Във всички области, т.нар. генетично мислене и влияние преобладава, макар че сега повечето основни изследователи в тази сфера осъзнаха, че предпоставките на генетиката са погрешни. Междувременно е признато твърдението, че сега търсим ключ за разбиране на наследството във взаимодействието на гените с метаболизма и околната среда и със сигурност ще го намерим през следващите 30 години. Ключовата дума за предполагаемото взаимодействие на постоянно променящия се т.нар. генетичен материал с протеините на клетките и околната среда е епигенетика (изучава влиянието на средата върху гените, от гр. έπι(епи) – над, свръх, бел.пр.). Макар че това е отдавна известно на внимателната публика, поради пазарните механизми все повече генетични тестове и генни терапии се използват, които предизвикват още повече и по-дълбоки страхове отколкото предходните твърдения за нелечими заболявания, инфекции и метастази.

Откритията, които са резултат от знанията на д-р Аугустин, разкриха, че ядрото и неговите т.нар. нуклеинови киселини основно се използват да  произвеждат енергия, което показва, че в работата на генетиците има истинско и важно ядро. Ядрените вещества постоянно произвеждат нова строителна и енергийна активност на живота чрез повърхностно формиране, което се образува в и около клетъчното ядро и се освобождава в клетката и в околните тъкани. Откриването и описването на тези мехурчета беше удостоено с Нобеловата награда за медицина през 2013 г. Тази гледна точка също обяснява факта, че повечето от мозъчната маса, т.нар. свободни ядра глия се състоят от нуклеинова киселина, без да са организирани във формата на клетки.[10]

Второстепенна роля на нуклеиновите киселини е, че това, което е необходимо все по-често в метаболизма, се съхранява под формата на сурови шаблони. Животът и метаболизмът не са непременно зависими от това, но то може да помогне на метаболизма ви да се извършва по-бързо. От познаването на състава на постоянно променящата се нуклеинова киселина могат да бъдат идентифицирани биохимични детайли на индивидуалния метаболизъм. Съвременната биология и медицина не могат да използват тези прозрения, защото не разбират болестта и нямат средства за диагностика, за да знаят къде и в какъв процес на промяна е човешкото същество, в което болестните симптоми са станали видими.

От това следва, че в момента само чрез точни диагнози от познавателната система на д-р Хамер, на т.нар. генетични прозрения може да се придаде стойност. Все пак, тези открития са от първостепенно значение, тъй като около 80% от тежестта на заболяването в индустриализираните страни се дължи на факта, че лечебните процеси във втората, топла фаза на болестта, не достигат своя завършек. Очевидно е, че тук ни помага по-задълбоченото познаване на индивидуалната ситуация на метаболизма. За да се използва това съкровище, което конвенционалната медицина все още не може да разпознае въз основа на фалшивите идеи, е необходимо да се приложи знанието на Хамер(известно днес като Германска Нова Медицина,бел.пр.). Тъй като биологията и медицината разчитат на това развитие, изучаването на реална биология може да създаде трансформация, която е от полза за всички, не наранява никого и е от полза за икономиката.

Също както техниката „биозум” (biozoom)**се популяризира чрез магазините за здравословна храна, която помага да се оптимизира индивидуалното хранене, ние работим по разработване на техника за сканиране на мозъка, която не използва  „твърдите” рентгенови лъчи (λ < 0,1 nm, бел.пр.), но анализира топлинното излъчване на мозъка. Тази техника помага да се открие риска от инфаркт и известява след колко време ще се прояви, дали и защо сте маниакален, депресивен, аутистичен или нещо друго, и преди всичко ако двама човека принципно си подхождат и ако има промяна, която може да застраши връзката им, тя може незабавно да бъде разпозната и по този начин отработена.

Представянето на резултатите от тази техника на сканиране може да бъде лесно и разбираемо. Така, тези нови прозрения се въвеждат бързо чрез социалните медии и пазарните механизми, защото това знание позволява да се освободим от безпокойството, дава сигурност и ново отношение към живота, а именно да познаваме собственото си тяло и неговата природа и да не е нужно повече да оставяме тълкуването и терапевтичния си суверенитет в ръцете на други хора.

Сигурни сме, че новото знание ще се разпространи бързо чрез тази технология, защото тя създава изцяло нови възможности и пазари. Друга, вече съществуваща техника, с която може безвредно да се анализират не само външните, но и вътрешните части на мозъка, в които се изобразява всичко, което се развива в храносмилането, кожата и мускулно-скелетната система и нейните функции, чака да бъде разработена за тази задача.

Ще обсъдим състоянието на нещата в следващите издания на „Наука+”.

 

Бележки:

[1] Виж коментари по това в статията на Siegfried Mohr в сп. „Наука+”, брой 5/2015 и 6/2015.

[2] Генетика в решението. В-к „DIEZEIT” (Ди Цайт – „Времето”, бел.пр.) от 16.6.2008. Виж статиите в сп. „Наука+” от 2003 г. по тази тема.

[3] Тези и други факти са представени във филма „На гърба на тигър” („Onthebackofа tiger”), чийто трейлър може вече да бъде видян в Интернет.

[4] HaroldHillmann: Evidence-BasedCellBiologywithSomeImplicationsforClinicalResearch(Клетъчна биология основана на доказателства с някои приложения за Клинично Проучване), Buch2008, 590 Seiten, 36 €, ShakerVerlagGmbH.

[5] Показанието от 2.2.2015 на д-р Ланка е в Интернет: wissenschafftplus.de/uploads/article/....

[6] Виж сп. „Наука+”, бр. 5/2015, стр. 34.

[7] Как и защо сигналите в мозъка се проявяват и променят, с което е възможно точно да се диагностицира какво и защо се случва в човешкото същество, беше описано подробно в статията за инфаркта в сп. „Наука+”, бр. 2/2013

[8] Виж BeitragzurUrsubstanzdesLebens(Статия за първичната субстанция на живота) в сп. „Наука+”, бр. 4/2015 и на Dr. PeterAugustinв „Наука+”, бр. 5/2015.

[9] Johann Siegfried  Mohr:  Die  Quellen  des  Göttli- chen. (Изворите на Божественото) Buch 2014, 352 страници, 42,50 €, LK-Verlag Wer- der. Bestellung чрезwissenschafftplus.deили Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.   илиTel. 03327 /570-8926.

[10] Harold Hillman: A radical reassessment of the cellular structure of the mammalian nervous system.(Радикална преоценка на клетъчната структура на нервната система при бозайниците) Статия, 40 страници, свободно достъпна в Интернет.

* Отрицателни контролни експерименти (контроли) са нужни, за да е сигурно, че самата постановка на експеримента не предопределя крайния резултат. Примерно, Ендърс обработва клетки с антибиотици, преди предполагаемото „инфектиране” с вирус, за да отстрани бактериите от тях, които биха могли да повлияят на опита. Ако беше провел и отрицателен експеримент, при който да изключи само „инфектирането”, е щял да забележи, че клетките също умират и без да са „заразени” с вирус, т.е. неговият експеримент не е научно значим. За повече информация, виж последните три абзаца на т.2.4 тук, бел.пр.

** biozoom– чрез оптично измерване, скенер улавя био-маркери в кожата и кръвта (като флавоноиди, каротеноиди и ликопен), които са решаващи за нивото на антиоксиданти в тялото, бел.пр.

 

Източник: „Entwicklung von Medizin und Menschheit - wie geht es weiter?”

Thursday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019