Здравословен живот и лечение

Събаряне на теорията за вирусите

Печат

„Вирусът  на  морбили  (дребна  шарка)”  като  пример

Защо  трябва  да  се  усъмним  в  съществуването  на  вируси?  Какво  са  вирусите  и  какво  не  са?  Как  се  доказва  научно,  че  вирусите  съществуват?

 

Автор:  д-р  Щефан  Ланка  (Dr.  Stefan  Lanka)

 

Източник:  „DismantlingtheVirus-Theory”,  от  сайта  на  „Наука+”

 

Учените  трябва  да  поставят  под  въпрос  всичко  и  особено  това,  което  обичат  най-много,  т.е.    техните  собствени  открития  и  идеи.  Това  основно  правило  на  научното  изследване  помага  да  се  избегнат  погрешни  разработки  и  разкрива  тези,  които  вече  съществуват.  Също  така,  на  всички  трябва  да  ни  е  позволено  да  поставяме  под  въпрос  статуквото,  в  противен  случай  ние  бихме  живели  в  диктатура.  Нещо  повече,  науката  не  може  да  бъде  ограничена  до  определен  брой  институции  и  експерти.  Науката  може  и  трябва  да  се  провежда  от  всеки,  който  има  необходимите  знания  и  подходящите  методи.

Науката  може  да  се  счита  за  наука,  само  ако  нейните  твърдения  са  проверими,  възпроизведими  и  ако  позволяват  предвиждане.  Науката  също  се  нуждае  от  външен  надзор,  защото  както  ще  видим,  една  част  от  медицинските  науки  е  загубила  връзка  с  реалността  от  доста  време.

Всеки  който  има  знания  по  биология  и  генезиса  на  живота,  развитието  и  функциите  на  тъканта  на  тялото  и  мозъка,  автоматично  ще  постави  под  въпрос  предположенията  за  вирусите.

В  реалността  на  тялото  и  неговите  механизми  няма  място  за  хипотетични  зловредни  процеси.  Всички  биологични  процеси,  включително  онези,  които  може  да  приключат  със  страдание,  болка  и  смърт,  са  изначално  предназначени  да  бъдат  полезни.

Един  различен  подход  към  явлението  вирус  е  възможен  и  необходим:  всеки  неспециалист  с  някои  основни  знания,  който  чете  научни  статии  за  патогенните  вируси,  може  да  осъзнае,  че  такива  вируси  не  съществуват  и  това,  което  се  описва,  са  само  типични  съставни  елементи  и  характеристики  на  клетки.  Тези  основни  знания  ще  бъдат  предоставени  в  тази  статия.

 

Произходът  на  идеята

Настоящото  схващане  за  вирус  се  основава  на  древните  идеи,  че  всички  заболявания  се  причиняват  от  отрови  („токсини”)  и  хората  биха  си  върнали  здравето  чрез  производство  на  „антитоксини”  като  „антидот”.  Наистина,  някои  болести  се  причиняват  от  отрови.  Последвалата  идея,  че  тялото  може  да  възстанови  здравето  си  като  произвежда  или  като  му  се  дават  „антидоти”,  е  родена,  когато  е  забелязано,  че  хората  оцелявали  след  големи  количества  отрова  (като  алкохола),  след  като  тяхното  тяло  е  било  тренирано  чрез  бавно  увеличаващ  се  прием  от  тази  отрова.  Обаче  в  действителностняма  антидоти,  вместо  това  тялото  произвежда  ензими,  които  неутрализират  и  елиминират  отровите  (алкохола).

През  1858  г.,  Рудолф  Вирхоф,  основателят  на  модерната  медицина,  плагиатства  достиженията  на  други  учени,  подтиска  техните  най-важни  открития  и  по  този  начин  се  ражда  фалшива  представа  за  причината  за  болестите,  наложена  като  догма,  която  всъщност  е  все  още  в  сила  и  днес.  Според  тази  догма,  всички  заболявания  по  общо  мнение  се  пораждат  вътре  в  клетките.1  Клетъчната  патология  на  Вирхоф  повторно  въведе  в  медицината  древното,  отхвърли  хуморалната  доктрина  (медицинска  теория  от  Древна  Гърция,  бел.пр.)  и  твърди,  че  болестите  се  развиват  от  патогенни  отрови.  (на  лат.:  вирус).

Търсенето  на  тези  патогенни  отрови  остава  без  резултат  до  днес,  обаче,  когато  бактериите  бяха  открити,  се  допусна,  че  те  произвеждат  патогенните  отрови.  Тази  хипотеза,  наречена  „микробна  теория”,  беше  незабавно  приета  и  остава  много  успешна  до  днес.  Тази  теория  е  толкова  успешна,  че  мнозинството  от  хората  все  още  не  съзнават  факта,  че  т.нар.  бактериални  токсини  са  в  действителност  нормални    ензими,  които  или  не  могат  да  се  появят  в  човешкото  същество,  или  ако  се  появят,  те  никога  не  се  явяват  в  такова  количество,  което  да  ги  направи  опасни.

След  това  беше  открито,  че  когато  те  бавно  започнат  да  умират,  бактериите  създават  малки,  очевидно  безжизнени  форми  за  оцеляване,  т.нар.  спори.  След  това  се  заподозря,  че  тези  спори  са  токсични  и,  че  те  са  т.нар.  патогенни  отрови.  После  това  беше  отхвърлено,  тъй  като  спорите  се  развиват  бързо  в  бактериите,  когато  техните  жизнени  ресурси  се  възстановяват.  Когато  учените  в  лабораторията  наблюдаваха,  че  слабите,  с  висок  инбридинг  (близкородствено  размножаване,  бел.пр.)  бактерии  умират  много  бързо,  докато  се  превръщат  в  много  по-малки  структури  от  спорите,  за  първи  път  беше  повярвано,  че  бактериите  са  убивани  от  предполагаеми  патогенни  отрови,  нар.  вируси,  и  че  вирусите  по  този  начин  се  възпроизвеждат.

Поради  вярването,  че  тези,  по  време  на  тяхното  откриване  все  още  невидими,  структури  убиваха  бактериите,  те  бяха  наречени  фаги/бактериофаги  –  „изяждащи  бактериите”  (от  гр.    φαγεῖν(фагеин)–  „изяждам”,  бел.пр.).  Едва  по-къснобеше  установено,  чесамо  с  висок  инбридинг  и  по  тази  причинапочтинежизнеспособни  бактериимогат  да  се  превърнат  във  фаги,  или  бактерии,  които  се  разрушават  толкова  бързо,  ченямат  време  да  формират  спори.

Въвеждането  на  електронната  микроскопия    доведе  до  откриването  на  структури,произлизащи  оттрансформацията  на  бактериите,когато  те  внезапно  умиратили  когато  метаболизмът  на  микробите  с  висок  инбридинге  затруднен  от  процесизадействани  от  добавянето  на„фаги”.  Беше  открито  също,  че  има  стотици  видове  различно  изглеждащи    „фаги”.  Откриването  на  фаги,  т.нар.  бактериални  „вируси”,  затвърди  погрешното  допускане  и  вярване,  че  има  човешки  и  животински  вируси,  които  изглеждат  по  същия  начин  и  имат  същата  структура.  Това  не  е  и  не  може  да  бъде  така,  поради  няколко  различни  причини.

След  въвеждане  на  химическите  техники  за  изследване  в  биологията,  се  откри,  че  има  хиляди  видове  фаги  и  че  фаги  от  един  тип  винаги  имат  същата  структура.  Те  се  състоят  от  специфична  молекула,  изградена  от  нуклеинова  киселина,  която  е  покрита  в  обвивка  от  протеини  в  определено  количество  и  състав.Едва  по-късно  се  откри,  че    самобактериите  с  висок  инбридинг  в  епруветката  биха  могли  да  превърнат  себе  си  във  фаги,  чрез  контакт  с  фаги,  но  това  не  се  отнася  за  естествените  бактерии  или  бактериите,  които  току  що  са  били  изолирани  от  естествената  си  среда.  При  този  процес  беше  открито,  че  тези  „бактериални  вируси”  в  действителност  служат,  за  да  осигурят  други  бактерии  с  важни  молекули  и  протеини,  и  че  самите  бактерии  се  появяват  от  такива  структури.

Преди  да  може  да  се  установи,  че  „бактериалните  вируси”  не  могат  да  убиват  естествени  бактерии,  но  вместо  това  им  помагат  да  живеят  и  че  бактериите  сами  по  себе  си  се  появяват  от  такива  структури,  тези  „фаги”  бяха  вече  използвани  като  модели  за  предполагаемите  човешки  и  животински  вируси.  Беше  допуснато,  че  човешките  и  животински  вируси  изглеждат  като  „фаги”,  предполагайки,  че  убиват  клетки  и  по  този  начин  причиняват  заболявания,  докато  в  същото  време  произвеждат  нови  болестотворни  отрови  и  по  този  начин  предават  болестите.  Към  днешна  дата,  много  нови  или  очевидно  нови  заболявания  са  приписани  на  вирусите,  ако  техният  произход  е  неизвестен  или  непотвърден.  Този  рефлекс  намери  очевидно  потвърждение  при  откриването  на  „бактериалните  вируси”.

Важно  е  да  се  отбележи,  че  теориите  за  борба  и  инфекция  бяха  приети  и  високо  възхвалявани  от  множество  специалисти,  само  ако  и  когато  техните  страни  и  райони,  в  които  те  живеят,  също  са  страдали  от  война  и  нещастия.  Във  време  на  мир,  други  представи  преобладават  в  света  на  науката.2  Много  е  важно  да  се  отбележи,  че  теорията  за  инфекцията  –тръгвайки  от  Германия–  е  била  глобализирана  едва  по  времето  на  третия  Райх,  когато  еврейските  изследователи,  повечето  от  които  са  се  опълчили  и  отхвърлили  политически  експлоатираните  теории  за  инфекцията,  бяха  отстранени  от  техните  длъжности.3

 

За  откриването  на  фаги

Съществуването  на  фаги  може  бързо  да  бъде  доказано.

Първа  стъпка:  тяхното  съществуване  е  потвърдено  чрез  един  ефект,  а  именно  трансформацията  на  бактерии  във  фаги,  а  също  чрез  електронна  микроснимка  на  тези  фаги.  Контролните  експерименти*  показват,  че  фаги  не  се  появяват,  ако  бактериите  не  се  променят  или  ако  бактериите  случайно  започнат  да  се  разлагат,  поради  външно  внезапно  унищожение,  без  да  образуват  фаги.

Втора  стъпка:  течността  съдържаща  фагите  е  сгъстена  и  поставена  върху  друга  течност,  която  има  висока  концентрация  на  дъното  на  епруветката  и  ниска  на  върха  (т.е.  има  градиент  на  плътността,  бел.пр.).  След  това  епруветката  с  фагите  е  силно  завъртяна  (центрофугирана)  и  всички  частици  се  събират  според  своята  маса  и  тегло  в  мястото  на  тяхната  собствена  плътност.  Плътността  е  отношението  на  теглото  (масата)  към  единица  за  обем,  изразена  като  kg/lили  g/ml,  съответно.  Ето  защо  тази  стъпка  на  концентрация  и  пречистване  на  частици  с  еднаква  плътност  е  наречена  центрофугиране  с  градиент  на  плътността.

Слоят,  в  който  много  частици  с  еднаква  плътност  се  събират,  става  „мътен”,  което  е  наречено  „лента”.  Тази  стъпка  се  документира,  след  това  частиците,  сгъстени,  пречистени  и  утаени  в  „лента”,  се  отстраняват  със  спринцовка  и  игла.  (виж  илюстрацията  по-долу,  бел.пр.)  Извлеченото  количество  частици  е  наречено  изолат.  Една  бърза  и  проста  електронна  микроснимка  ще  потвърди  присъствието  на  фаги,  което  в  същото  време  е  знак  за  чистотата  на  изолата,  ако  микроснимката  не  показва  други  частици  освен  фаги.  Видът  и  диаметърът  на  фагите  също  ще  бъде  установен  с  помощта  на  тази  микроснимка.

Контролният  експеримент*  изпълнен  за  тази  стъпка  се  състои  в  третиране  и  центрофугиране  на  течност  от  бактерии,  които  не  са  образували  фаги,  в  която  никакви  фаги  не  се  появяват  в  края  на  процедурата.

След  стъпката  по  успешно  изолиране  на  фагите,  следва  решаващата  биохимична  характеристика  на  фагите.  Биохимичната  характеристика  на  техния  състав  е  съществена  за  идентифициране  специфичния  тип  на  фагата,  тъй  като  различните  типове  фаги  често  изглеждат  сходни.  Изолатът,  получен  чрез  центрофугирането  с  градиент  на  плътността,  сега  се  разделя  на  две  части.  Едната  част  се  използва,  за  да  се  определи  размера,  типа  и  състава  на  нуклеиновата  киселина;  в  отделна  процедура,  другата  част  се  използва,  за  да  се  определи  количеството,  размера  и  морфологията  на  протеините  във  фагите.  От  1970-те  години,  тези  тестове  са  прости  стандартни  техники,  които  са  изучавани  от  всеки  студент  по  биология  през  първия  му  семестър.

Тези  тестове  представят  биохимичната  характеристика  на  фагите.  В  почти  всеки  случай,  тези  резултати  се  публикуват  само  в  една  публикация,  тъй  като  една  фага  има  много  проста  структура,  която  е  много  лесно  да  се  анализира.  Контролните  експерименти  за  тези  тестове  използват  течност  от  бактерии,  които  не  формират  фаги  и  по  този  начин  не  могат  да  представят  някакво  биохимично  доказателство.  Съществуването  на  приблизително  две  хиляди  различни  типа  фаги  беше  научно  доказано  по  този  начин.

 

Относно  предполагаемото  доказателство  за  патогенни  вируси

„Бактериофагите”,  правилно  определени  като  незавършени  мини  спори  и  строителни  блокчета  на  бактериите,  са  научно  изолирани,  докато  предполагаемите  патогенни  вируси  никога  не  са  наблюдавани  в  хора  или  животни  или  в  техните  телесни  течности  и  никога  не  са  изолирани  и  след  това  биохимично  анализирани.  Към  днешна  дата,  никой  от  изследователите,  въвлечени  в  този  вид  работа,  не  изглежда  да  е  осъзнал  това.

 

Използването  на  електронния  микроскоп  и  биохимията  много  бавно  се  връщаше  към  нормалното  след  1945  г.  и  никой  не  е  бил  осъзнал,  че  нито  един  патогенен  вирус,  когато  и  да  е,  не  е  бил  изолиран  в  хора  или  животни;  по  този  начин  от  1949  г.  изследователите  започнаха  да  прилагат  същата  идея,  използвана  за  (бактерио)  фагите,  за  да  имитират  човешките  и  животински  „вируси”.  Джон  Франклин  Ендърс  (JohnFranklinEnders),  роден  през  1897  г.  в  семейство  на  богат  финансист,  беше  деен  в  различни  сдружения  след  като  завърши  следването  си,  след  това  работи  като  агент  по  недвижими  имоти  и  четири  години  изучава  чужди  езици  преди  да  се  обърне  към    бактериалната  вирусология,  която  го  е  очаровала.

Тогава,  той  просто  е  прехвърлил  идеите  и  концепциите,  които  е  научил  в  тази  изследователска  област,  към  предполагаемите  патогенни  вируси  в  хора.  С  неговите  ненаучни  експерименти  и  тълкувания,  които  той  никога  не  е  потвърдил  с  отрицателни  контроли*,  Ендърс  доведе  цялата  „вирусно”  инфекциозна  медицина  до  задънена  улица.  На  това  място  е  важно  да  се  отбележи,  че  Ендърс,  като  много  специалисти  по  инфекциозни  болести,  е  работил  за  американската  армия,  която  винаги  е  била  и  до  днес  остава  една  голяма  жертва  на  страха  от  зараза.  Предимно  американската  армия  е  тази,  която  разпространи  своето  погрешно  вярване,  че  освен  химически  оръжия  има  също  и  биологични  оръжия  под  формата  на  бактерии  и  вируси.

През  1949  г.  Ендърс  обяви,  че  е  успял  да  култивира  и  отгледа  предполагаемия  полио  вирус  инвитро  върху  различни  тъкани.  Американското  експертно  мнение  повярва  на  всичко  незабавно.  Това,  което  е  направил  Ендърс,  беше  да  добави  течности  от  пациенти  с  полиомиелит  (детски  паралич,  бел.пр.)  към  тъканни  култури,  за  които  твърдеше,  че  са  били  стерилизирани,  след  това  заявява,  че  клетките  умирали  заради  вируса,  че  по  този  начин  вирусът  се  размножава  и  че  ваксина  би  могла  да  бъде  придобита  от  съответната  култура.  По  това  време,  летните  полио  епидемии  (полио  =  флаксидна  парализа,  на  англ.  flaccidparalysis)  бяха  много  чести  през  лятото  и  се  вярваше,  че  са  причинени  от  полио  вирус.  Една  ваксина  се  очакваше  да  помогне,  за  да  се  унищожи  предполагаемият  вирус.  След  като  беше  въведена  полио  ваксината,  симптомите  тогава  бяха  повторно  диагностицирани,  между  други  неща,  като  множествена  склероза,  флаксидна  остра  парализа,  асептичен  менингит  и  т.н.,  а  по-късно  полиомиелитът  беше  обявен  за  ликвидиран.

По  време  на  своите  експерименти,  Ендърс  и  други  стерилизират  тъканните  култури,  за  да  изключат  възможността  бактерии  да  убиват  клетките.  Това,  което  не  е  отчел,  е  че  стерилизацията  и  обработката  на  клетъчната  култура,  когато  я  подготвя  за  предполагаемата  инфекция,беше  точно  това,  което  убиваше  клетките.  Вместо  това,  той  тълкува  цитопатичните  ефекти  (дегенеративните  изменения  в  клетките,  бел.пр.)  като  наличие  и  действие  на  полио  вируси,  без  някога  да  е  изолирал  един  единствен  вирус  и  да  е  описал  неговата  биохимия.  Необходимите  отрицателни  контролни  експерименти*,  които  биха  показали,  че  стерилизацията  и  обработката  на  клетките  в  епруветката  преди  „инфекцията”  е  убила  клетките,  никога  не  са  били  проведени.  Обаче,  за  това  „постижение”  Ендърс  получи  Нобелова  награда  през  1954  г.

1954-та  е  също  годината,  в  която  Ендърс    приложи  и  въведи  същата  техника,  за  да  размножи  предполагаемо  и  вируса  на  дребната  шарка  (морбили,  бел.пр.).  Тъй  като  същата  година  му  е  присъдена  Нобелова  награда  за  предполагаемия  полио  вирус,  всички  изследователи  вярват,  че  техниката  му  е  научно  валидна.  По  този  начин,  към  днешна  дата,  цялата  концепция  за  дребната  шарка  е  основана  на  тази  техника.  И  така,  ваксината  срещу  морбили  не  съдържа  вируси,  но  частици  от  бъбречна  тъкан  на  мъртва  маймуна  или  човешки  ракови  клетки.

Също  така,  към  днешна  дата,  никакви  отрицателни  контролни  експерименти  не  са  извършвани  по  отношение  на  т.нар.  морбили  вирус,  които  биха  показали,  че  лабораторните  процедури  водят  до  цитопатични  ефекти  върху  клетките.  В  допълнение,  всички  твърдения  и  експерименти,  направени  от  Ендърс    и  други,  както  и  от  следващите  изследователи,  водят  до  единственото  обективно  заключение,  че  в  действителност  те  са  наблюдавали  и  анализирали  умиращи  клетъчни  частици  и  дейността  произтичаща  от  това  в  епруветката,  погрешно  тълкувайки  ги  като  частици  и  характеристики  на  предполагаем  морбили  вирус.

 

„Вирусът  на  морбили”  като  пример

Следващите  обяснения  се  отнасят  за  всички  т.нар.  (човешки  или  животински)  „патогенни  вируси”.

Шестте  статии,  предоставени  от  д-р  Бардънс  (Dr.  Bardens)  в  хода  на  „съдебното  дело  за  морбили”  (виж  „Отиди  си  Вирус  отиди  си”,  бел.пр.  )  като  доказателство  за  съществуване  на  морбили  вирус,  описват  по  един  педагогически  образцов  начин  различните  стъпки  от  веригата  на  погрешни  тълкувания  до  вярата  в  съществуването  на  морбили  вирус.

Първата  статия  беше  публикувана  през  1954  г.  от  Ендърс  и  други:  Propagation  in  tissue  cultures  of  cytopathogenic  agents  from  patients  with  measles  („Развъждане  в  тъканни  култури  на  цитопатогенни  агенти  от  пациенти  с  морбили”)  (ProcSocExpBiolMed.  1954  Jun;  86  (2):  277–286).  Тази  публикация  може  да  се  намери  в  Интернет,  както  и  всички  останали,  представени  на  делото  за  морбили.

В  този  експеримент  Ендърс  и  други  намаляват  драстично  хранителния  разтвор  и  добавят  клетъчно-унищожаващи  антибиотици  към  клетъчната  култура  преди  въвеждане  на  предполагаемо  заразената  течност.  След  това,  последващото  измиране  на  клетките  е  погрешно  изтълкувано  като  наличие  и  изолиране  на  морбили  вируса.  Никакви  контролни  експерименти  не  са  проведени,  за  да  изключат  възможността,  че  лишаването  от  хранителни  вещества,  а  също  и  антибиотиците  са  тези,  които  водят  до  цитопатичните  ефекти.  Слепотата  на  Ендърс  и  неговите  колеги  може  да  се  обясни  с  факта,  че  той  наистина  е  искал  да  помогне  на  хората  докато  вирусната  истерия  се  е  засилвала  след  войната  и  по  време  на  студената  война.  Също  така,  може  да  се  обясни  и  с  факта,  че  Ендърс  и  много  от  колегите  му  нямаха  представа  от  медицина  и  са  се  съревновавали  със  Съветския  съюз  за  разработването  на  първата  ваксина  срещу  морбили.

Такъв  натиск  за  успех  може  също  да  обясни  защо  Ендърс  и  колегите  му  са  пренебрегнали  техните  собствени  резерви  и  предупреждения,  изразени  през  1954  г.,  когато  са  наблюдавали  и  отбелязали,  че  много  клетки  също  умират  след  нормална  обработка  (т.е.  без  да  бъдат  „инфектирани”),  което  те  смятаха,  че  е  причинено  от  неизвестни  вируси  и  фактори.  Всички  тези  факти  и  предупреждения  впоследствие  не  бяха  зачетени.

Втората  статия,  представена  от  ищеца  по  делото  за  морбили  (д-р  Бардънс,  бел.пр.),  е  публикувана  през  1959  г.4  и  поради  причините  посочени  горе,  авторите  са  заключили,  че  техниката  въведена  от  Ендърс  не  е  подходяща  за  изолирането  на  вирус.  Това  опровержение  не  само,  че  не  се  дискутира  от  всички  други  изследователи,  но  се  пренебрегва.

В  третата  статия5,  авторите  са  снимали  типични  клетъчни  частици  в  клетката  и  погрешно  ги  тълкуват  като  морбили  вирус.  Те  не  са  изолирали  никакъв  вирус.  Поради  необяснени  причини,  не  са  успели  да  определят  и  опишат  биохимичната  структура  на  това,  което  представят  като  вирус,  в  отделен  експеримент.  В  краткото  описание  на  използвания  метод,  може  да  се  прочете,  че  авторите  не  са  приложили  стандартната  техника  за  изолиране  на  вируси,  т.е.  центрофугирането  с  градиент  на  плътността.  Те  просто  центрофугират  фрагменти  от  мъртви  клетки  на  дъното  на  епруветка  и  след  това,  без  да  описват  тяхната  биохимична  структура,  погрешно  тълкуват  клетъчните  остатъци  като  вируси.  От  начина,  по  който  са  проведени  експериментите,  може  да  се  заключи,  че  клетъчни  частици  са  погрешно  изтълкувани  като  вируси.  Намираме  същата  ситуация  в  четвъртата6  и  шестата7  публикация,  представени  от  ищеца  като  доказателство  за  съществуването  на  морбили  вирус.

Петата  публикация8  е  преглед,  описващ  консенсусния  процес  кои  молекули  нуклеинова  киселина  от  мъртвите  клетки  биха  представили  т.нар.  геном  на  морбили  вируса.  Резултатът  е,  че  дузина  екипи  от  изследователи  работят  с  къси  парченца  от  специфични  за  клетката  молекули,  след  което  следва  определен  модел    събират  всички  парченца  заедно  в  статия.  Обаче,  този  пъзел,  направен  от  толкова  много  парчета,  никога  не  е  научно  доказано,  че  съществува  като  цяло  и  никога  не  е  бил  изолиран  от  вирус,  за  морбили  вируса  никога  не  е  наблюдаван,  нито  в  хора,  нито  в  епруветка.

Позовавайки  се  на  тази  публикация  назначеният  от  съда  експерт  заяви,  че  тя  описва  златния  стандарт,  т.е.  целия  геном  на  вируса.  Очевидно  е,  че  експертът  не  е  прочел  тази  статия,  чиито  автори  заявяват,  че  точният  молекулярен  състав  и  функции  на  генома  на  морбили  вируса  ще  трябва  да  бъде  обект  на  по-нататъшни  изследвания,  ето  защо  те  е  трябвало  да  се  опират  на  други  модели  на  вируса,  за  да  постигнат  консенсус  по  структурата  и  функциите  на  генома  на  морбили  вируса.

Най-лесно  за  всеки  е  да  забележи,  че  във  всички  тези  публикации,  както  и  във  всичкидруги,  посветени  на  „морбили  вируса”  и  други  патогенни  вируси,  не  са  били  провеждани  никакви  контролни  експерименти.  Никой  изследовател  не  е  използвал  техниката  на  центрофугиране  с  градиент  на  плътността;  вместо  това,  те  само  центрофугират  клетъчни  остатъци  на  дъното  на  епруветка.  Тази  техника,  която  е  използвана,  за  да  се  съберат  всички  частици  от  течността,  е  наречена  пелетизиране.  От  логична  и  научна  гл.т.  може  да  се  каже,  че  във  всички  публикации,  посветени  на  т.нар.  „патогенни  вируси”,  изследователите  доказват  всъщност  само  частици  и  характеристики  на  клетки.

В  нашия  следващ  брой  на  сп.  „Наука+”  ще  публикуваме  научното  опровержение  на  твърдението,  че  съществува  морбили  вирус,  което  се  отнася  и  за  всички  т.нар.  патогенни  вируси.

Бихме  искали  също  да  посочим  друга  статия,  в  която  сме  описали  т.нар.  вируси  гиганти9,  т.е.  една  завита  нуклеинова  киселина,  която  може  да  се  открие  навсякъде  в  морето  и  в  базисни  организми.  Както  всички  бактериални  фаги,  те  не  само  са  безобидни,  но  имат  полезни  функции.  Те  може  също  да  се  изолират  чрез  центрофугиране  с  градиент  на  плътността,  което  доказва  тяхното  съществуване  (вж.  илюстрацията  горе).

Също  така,  препоръчваме  съотносимия  към  темата  преглед  на  проф.  Людке  (Prof  Lüdtke,  1999).10  Той  е  забелязал,  че  в  ранните  начала  на  вирусологията  по-голямата  част  от  вирусолозите  винаги  са  заключавали,  че  структурите,  които  са  сбъркали  с  вируси,  се  оказваха  елементи  на  клетките  и  следователно,  те  са  само  резултат  от  експеримента,  а  не  причината  за  наблюдаваните  промени.  След  откриването  и  охарактеризирането  на  фагите  и  след  въвеждане  на  догмата,  че  нуклеиновата  киселина  е  геномът  на  всички  клетки  и  вируси,  се  роди  консенсус,  според  който  такива  вируси  трябва  да  съществуват  също  и  в  хора  и  животни.

През  1992  г.  догмата,  заявяваща  че  нуклеиновата  киселина  е  генотип  (съвкупност  от  гените,  бел.пр.)  на  всички  клетки,  беше  оттеглена  от  научната  общност.  През  2008  г.  тя  беше  оттеглена  и  за  част  от  германската  общественост.11  Обаче,  догмата  за  патогенните  вируси,  все  още,  се  поддържа.

Австралийската  група  в  Пърт  (ръководена  от  Eleni  PapadopulosEleopulos,  Val  Turner  и  John  Papadimitriou)12  доказа  с  научни  аргументи,  че  не  е  доказано  съществуването  на  ХИВ  („вируса”  на  СПИН,  б.пр.).  Елена  Пападопулос–Елеопулос  е  тази,  която  още  през  1992  г.  ме  насърчи  и  ми  предложи  научна  подкрепа,  за  да  приема  реалността  за  ХИВ,  да  проуча  фактите  и  да  споделя  знанието,  че  няма  патогенни  вируси.  Много  съм  благодарен  на  нея  и  екипа  и́.

 

Източници:

1Виж  коментари  за  живота  на  Вирхоф  и  неговото  влияние  в  сп.  Наука+,  бр.  5/2015  и  6/2015.

2Anticontagionism  between  1821  and  1867  (Антиконтагионизма.  между  1821  and1867  г.)  Есе  от    ErwinH.  Ackerknechtв  Бюлетин  от  История  на  Медицината,  Том  XXII,  TheJohnsHopkinsPress,  1948.

3  Das  Robert  Koch-Insitut  im  Nationalsozialismus  (Института  „Робърт  Кох”  в  Национал  Социализма).  Книга  от  AnnetteHinzWessels,  192  страници,  2008.  KulturverlagKadmosБерлин.

4  BechV,  MagnusPv.  Studies  on  measles  virus  in  monkey  kidney  tissue  cultures.  (Изследвания  върху  вируса  Морбили  в  бъбречно-тъканни  култури  на  маймуна).  ActaPatholMicrobiolScand.  1959;  42  (1):  75-85.

5NakaiM,  ImagawaDT.  Electron  microscopy  of  measels  virus  replication.  (Електронна  микроскопия  на  размножаване  на  вируса  Морбили.)  J.  Virol.  1969  Feb;  3v(2):  187-97.

6LundGA,  Tyrell,  DL,  BradleyRD,  ScrabaDft.  The  molecular  length  of  measles  virus  RNA  and  the  structural  organization  of  measles  nucleocapsids.  (Молекулярна  дължина  на  RNAна  вируса  Морбили  и  структурна  организация  на  вирусните  нуклеокапсиди.)  J.  Gen.  Virol.  1984  Sep;  65  (Pt  9):  1535-42.

7Daikoku  E,  Morita  C,  Kohno  T,  Sano  K.  Analysis  of  Morphology  and  Infectivity  of  Measles  Virus  Particles.  (Анализ  на  Морфологията  и  Заразността  на  частици  от  вирус  Морбили.)  Бюлетин  на  Osaka  Medical  College.  2007;  53  (2):  107-14.

8HorikamiSM,  MoyerSA.  Structure,  Transcription,  and  Replication  of  Measles  Virus.  (Структура,  Транскрипция  и  размножаване  на  Морбили  вирус)  CurrTopMicrobiolImmunol.  1995;  191:  35-50.

9Виж  сп.  Наука+,  бр.  1/2014.

10Zur  Geschichte  der  frühen  Virusforschung.  Übersichtsarbeit  von  Prof.  Karlheinz  Lüdtke  (История  на  ранното  проучване  на  вируса.  Преглед  от  Проф.  Карлхайнц  Людтке).  Препечатка  125  на  ИСТОРИЯТА  НА  НАУЧНИЯ  ИНСТИТУТ  МАКС  ПЛАНК,  89  страници,  1999.

11Erbgut  in  Auflösung.  (Генетика  в  решението)  В-к  DIEZEIT  (Ди  Цайт    „Времето”)  от  16.6.2008.  Виж  статиите  в  сп.  „Наука+”  от  2003  г.  по  тази  тема.

12http://www.theperthgroup.com

 

*  Отрицателните  контролни  експерименти  (контроли)  са  нужни,  за  да  е  сигурно,  че  самата  постановка  на  експеримента  не  предопределя  крайния  резултат.  Примерно,  в  случая  с  Ендърс,  той  обработва  клетките  с  антибиотици,  преди  предполагаемото  „инфектиране”  с  вирус,  за  да  отстрани  бактериите  от  тях,  които  биха  могли  да  повлияят  на  опита.  Ако  беше  провел  и  отрицателен  експеримент,  при  който  да  изключи  само  „инфектирането”,  е  щял  да  забележи,  че  клетките  също  умират  и  без  да  са  „заразени”  с  вирус,  т.е.  неговият  експеримент  не  е  научно  значим.
Виж  последните  три  абзаца  на 
т.2.4  тук,  бел.пр.

 

Източник: https://wissenschafftplus.de/uploads/article/Dismantling-the-Virus-Theory.pdf

 

Monday the 22nd. Spiralata.net 2002-2018