Здравословен живот и лечение

Отиди си, вирус, отиди си

Печат

„Съдебния процес за вируса на морбили“ в Германия

 

 

Върховният Федерален Съд на Германия дава възможност на Вярата във Вирусите да се провали

 

 

На  24  ноември  2011  предложих  награда  от  100  000  евро  за  научна  публикация,  в  която  предполагаемото  съществуване  на  „вируса  на  морбили”  (дребна  шарка,  бел.пр.)  е  доказано.  Тази  надпревара  реши  въпроса  на  „Обзалагането,  че  няма  морбили  вирус”  (вижбел.  8  -  бел.пр.)  и  доведе  до  съдебен  процес.  Предубеждението  на  медиите  беше  огромно.  „Компетентният”  съд  –  Районният  съд  (РС)  в  Равенсбург  (Ravensburg)  беше  под  напрежение  и  съдията-председател  Матиас  Шнайдер  (MatthiasSchneider)  изпадна  в  паника.

Разтягайки  закона  и  пренебрегвайки  всички  писмени  факти,  съдия  Шнайдер  направи  т.нар.  „отсъждане  от  съдебната  скамейка”  на  12  март  2015,  след  първата  част  на  устното  производство,  преди  одобрението  на  наблюдаващия  по  делото  и  преди  по-нататъшните  правни  стъпки,  изискуеми  по  гражданското  производство.  Отсъжданията  от  съдебната  скамейка  са  присъди  без  иначе  изискуемото  време  за  размисъл  на  съда  и  страните.  Отсъждания  от  съдебната  скамейка  може  да  се  правят  в  гражданското  производство  само  при  много  прости  и  ясни  факти.

По  този  начин  РС  Равенсбург  ми  отне  възможността  да  опровергая  всички  твърдения  на  назначения  от  съда  експерт  чрез  правно  установените  показания  по  време  на  устното  производство  и  чрез  подготвената  документация,  за  чието  участие  съдът  беше  информиран  от  моите  адвокати.  Това  опровержение  се  случи  по-късно  и  на  висока  цена    по  време  на  апелативното  дело  в  Апелативния  съд  (АС)  на  Щутгарт  (Stuttgart).  Ако  не  бях  успял  да  осигуря  и  депозирам  огромната  сума  от  над  150000  евро,  която  беше  нужна  за  това,  нямаше  да  се  стигне  до  апелативната  процедура  и  до  Върховния  Федерален  Съд.

Без  много  пари  едва  ли  ще  си  осигурите  правото  в  Германия.

С  бързото  „отсъждане  от  съдебната  скамейка”  РС  Равенсбург  предотврати  възможността:  „Страните  да  уговорят  свидетелски  показания  по  време  на  разискванията  по  делото”,  тъй  като  е  неправилно  в  протокола  от  процеса  да  не  е  извършено  и  приключено  снемането  на  подходящи  свидетелски  показания  и  да  не  е  уговорено  спомагателното  действие  на  ищеца.  Ищецът  предяви  иск  за  обида,  ето  защо  трябва  да  му  платя  492,54  евро  плюс  лихвите,  която  без  предполагаемата  снизходителност  беше  определена  и  уредена  по  съдебен  ред.  С  паническото,  недопустимо  отсъждане  от  съдебната  скамейка  –  съдебният  експерт  и  докладчикът  представиха  решаващите  и  опровергаващи  въпроси  по  време  на  предварителното  разглеждане  –  съдия  Шнайдер  ме  възпрепятства  да    предприема  подготвените    ходове  и  да  представя  моите  опровержения  на  показанията  на  експерта.

Като  предпазна  мярка,  съдията-председател  Матиас  Шнайдер  ми  забрани  в  началото  на  процеса  да  задавам  въпроси  на  експерта.  В  същото  време,  съдията  знаеше,  че  трябва  да  представя  научно-публикувана  експертиза  в  областта  на  вирусологията,  която  трябваше  да  бъде  уговорена,  и  че  неспециалиста,  съдебен  експерт  по  делото,  не  разполагаше  с  никаква  научно-публикувана  експертиза  в  областта  на  вирусологията.

Съдията  ме  осъди  да  заплатя  обещаната  награда  от  100  000  евро  плюс  високи  лихви,  заедно  с  всички  разходи  по  високите  такси  за  съдебни  експерти.  Съдията  също  разпореди  на  ищеца  да  претендира  за  тези  суми,  дори  ако  обжалвам.

Ищецът  изпълни  това  незабавно  с  максимално  възможните  усилия.  Той  дори  подаде  молба  за  издаване  на  заповед  за  арест,  твърдейки  пред  обществеността,  че  тя  е  влязла  в  сила.  По  това  дело  самият  ищец  не  поиска  гаранцията,  която  се  изисква  по  закон,  за  да  търси  условна  присъда.

Това  „скандално  погрешно  отсъждане”  на  Районния  съд  на  Равенсбург  беше  отменено  от  Апелативния  съд  в  Щутгарт  (АС)  на  16  февруари  2016,  благодарение  на  моето  успешно  обжалване.

Към  днешна  дата  ищецът  не  е  освободил  сумата  от  121000  евро,  която  платих  (28.02.2017:  дата  на  отпечатване  на  броя)  и  не  е  платил  адвокатските  такси,  както  и  съдебните  и  експертни  разходи,  макар  че  присъдата  на  Апелативния  съд  в  Щутгарт  от  16  февруари  2016  беше  потвърдена  с  решение  на  ФС  (Федералния  Върховен  Съд)  на  1.12.2016,  което  е  окончателно.

 

Трудната  задача  на  Апелативния  съд  в  Щутгарт 

Апелативният  съд  в  Щутгарт  (АС),  който  „изцяло”  допусна  моето  обжалване,  имаше  трудна  задача.  По  време  на  моето  оправдаване,  как  можеше  Апелативният  съд  да  отстоява  репутацията  на  съдебното  право,  приложено  от  колегите  му  в  Равенсбург,  съдебно  назначеният  експерт    проф.  д-р  по  медицина  Андреас  Подбиелски  (AndreasPodbielski)  и  особено  на  проф.  Анете  Манкерц  (AnnetteMankertz)  от  Института  „Робърт  Кох”  (РКИ)?  С  отсъждането  си,  АС  Щутгарт  се  опита  да  предпази  всички,  които  са  привлечени,  с  изключение  на  ищеца,  д-р  по  медицина  Бардънс  (Bardens),  който  почувства  силното  недоволство  на  съда.

Съдът  се  опита  да  балансира  и  влезе  в  световната  история.  Той  елегантно  разобличи,  сега  с  влязло  в  сила  съдебно  решение,  погрешното  схващане  за  „вируса  на  морбили”,  предаването  на  „морбили”  и  възможностите  и  ефективността  на  т.нар.  „ваксинации  срещу  морбили”.  Не  между  редовете,  а  в  самото  съдебно  решение  се  четат  фактите,  че    всички  твърдения  за  всички  патогенни  вируси  са  опровергани.

АС  Щутгарт  имаше  някои  проблеми  с  предполагаемите  факти,  докато  определяше  решението  си.  Опита  някои  от  тях  да  неутрализира  юридически,  някои  просто  бяха  включени  без  коментар,  без  да  се  отсъжда  по  тях.  Например,  всички  писмени  и  устни  показания  на  съдебния  експерт  проф.  Подбиелски,  на  които  се  основава  цялата  процедура,  са  очевидно  и  доказано  неверни[1].  По  време  на  моето  обжалване,  опровергах  всички  показания  на  експерта.  В  допълнение,  апелационната  жалба  включваше  пет  мнения,    всяко  от  които  беше  в  противоречие  напоказанията  на  проф.  Подбиелски.  Четвъртият  доклад  (мнение,  бел.пр.)  потвърждава,  че    проф.  Подбиелски,  който  е  само  бактериолог,  няма  никаква  практическа  и  публикувана  компетентност  в  областта  на  вирусологията.    Той  никога  не  е  трябвало  да  бъде  използван  като  експерт.

Друг  проблем  за  съдиите  от  Апелативния  Съд,  които  бяха  оптимално  подготвени  за  процеса  и    видимо  спокойни,  бяха  научните  контра  показания  на  твърдението  за  съществуване  на  „морбили  вируса”,  изразени  в  петото  мнение.  Този  доклад  ясно  опровергава  всички  твърдения  за  съществуването  на  „морбили  вирус”.  Ето  защо  се  позовавам  на  петото  експертно  мнение,  контра  показанията  и  моите  бележки  в  този  брой  2/2017  на  сп.  „Наука+”.

Един  голям  проблем,  който  Апелативният  съд  в  Щутгарт  се  опита  напразно  да  разреши,  ще  бъде  отнесен  към  съда  за  в  бъдеще.  Това  е  фактът,  че  про-вирусният  експерт,  проф.  Подбиелски,  опроверга  самия  себе  си  по  време  на  процеса  в  Районен  съд  Равенсбург.  По  време  на  кръстосаните  въпроси  на  съдията-докладчик  д-р  Анна-Мария  Брутшер  (Anna-MariaBrutscher),  той  си  призна,  че  неговите  предишни  писмени  и  централни  показания  за  „вируса  на  морбили”  са  грешни.  Това  централно  и  юридически  регистрирано  опровержение  на  самия  експерт  беше  премълчано  в  решението  на  АС  Щутгарт,  точно  както  стори  и  РС  Равенсбург.

Този  важен  и  единствено  верен  факт  в  показанията  на  проф.  Подбиелски  от  заседанието  по  изслушването  на  12.3.2015  не  беше  премахнат  или  променен.

АС  Щутгарт  трябваше  да  премълчи  този  факт,  за  да  предпази  експерта  и  Районен  съд  Равенсбург  срещу  възможни  негативни  последствия,  макар  че  това  „опровержение  на  собствените  си  експертни  показания”  многократно,  изрично  и  ясно  е  изложено  в  „допустимата”  апелационна  жалба.

Находчив  ход  на  съда,  обаче,  беше  справянето  с  най-конкретното  опровержение  на  твърденията  за  съществуване  на  „морбили  вирус”,  дошло  от  Института  „Робърт  Кох”  (RKI).  РКИ,  най-висшестоящият  държавен  и  научен  орган  в  областта  на  инфекциите,  опроверга  чрез  документ,    внесен  по  време  на  процедурата,  всички  твърдения  за  съществуването  на    „морбили  вирус”.  РКИ  в  лицето  на  проф.  д-р  по  медицина  Анете  Манкерц,  директор  на  Националния  Референтен  Институт  за  Морбили  в  РКИ,  опроверга  с  показанията  си  за  „вируса  на  морбили”  в  същото  време  и  предишните  твърдения  на  държавните  органи,  че  „ваксинациите  срещу  морбили”  се  понасят  добре  и  нямат  никакви  странични  ефекти  (виж  долу).

Експертът,  проф.  Подбиелски,  след  внасянето  на    документа  от  РКИ,  отхвърли  в  своите  показания  не  само  твърденията  за  съществуването  на    „морбили  вирус”,  но  в  същото  време  и  всеобщото  мнение  за  наличие  на  „научно”  доказателство  за  всички  „патогенни  вируси”  (виж  долу).  Апелативният  съд  в  Щутгарт  реши  да  спомене  тези  факти,  но  да  не  ги  оцени  и  използва.  Съдът  се  надяваше,  че  никой  не  чете  съдебното  решение.  За  отвличане  на  вниманието,  след  края  на  процеса  съдът  обвини  медиите  за  техните  правно  безполезни  извадки,  които  са  били  предадени  лековерно  и  непоследователно.

 

Събития  от  16.2.2016  в  АС  Щутгарт

На  16  февруари  2016  в  Апелативния  съд  на  Щутгарт  се  случиха  интересни  неща,  които  медиите  не  отразиха.  В  началото  на  процеса,  съдията-председател  Карл-Хайнц  Олешкевиц  (Karl-HeinzOleschkewitz)  критикува  ищеца,  че  е  бил  най-безотговорният  при  подаването  и  поддържането  на  иска.

Съдът  доказа  на  ищеца,  д-р  по  медицина  Дейвид  Бардънс  (DavidBardens)  от  Хомбург  (Homburg),  че  той  самият  не  е  прочел  шестте  публикации,  които  би  трябвало  да  съдържат  доказателство  за  „вируса  на  морбили”  и  които  той  е  обявил  пред  Районен  съд  Равенсбург  като  доказателство  за  съществуване  на  този  вирус.  (като  част  от  иска  му  за  100000  €,  бел.пр.).  Бардънс  си  призна.

В  съдебното  решение,  което  беше  публикувано  от  Апелативен  съд  Щутгарт  на  страницата  му  в  Интернет[2],  съдът  направи  още  една  стъпка  напред.  В  параграф  30  на  решението  се  споменава  фактът,  че  ищецът  не  е  предоставил  шестте  публикации  на  Районен  съд  Равенсбург,  който  ме  осъди.  Мотивите  на  д-р  Бардънс:  Съдът  не  би  трябвало  да  е  способен,  при  обикновена  проверка,  да  потвърди  истинността  на  обжалваното  от  мен  и  всеки  заинтересован  неспециалист  крайно  ненаучно  и  празно  съдържание  на  шестте  „доказателствени”  публикации.

Съдът  на  първа  инстанция,  РС  Равенсбург,  всъщност,  ме  осъди  без  да  разполага  с  уликите  в  хода  на  делото.  На  тази  основа,  преднамерено  пренебрегвайки    шестте  публикации,  Районен  съд  Равенсбург  успя  да  ме  осъди.  По  този  начин,  в  противовес  на  моите  писмени  фактически  показания,  съдът  можеше  да  отстоява,  че  тези  шест  публикации,  които  се  разпознават  като  крайно  ненаучни  от  всеки  заинтересован  в  тази  област,  са  „научни”,  без  дори  да  се  дават  каквито  и  да  било  фалшиви  показания.  Съдът  остави  това  на  назначения  от  него  експерт,  проф.  Подбиелски.  Този  екип  от  съдии  и  рецензенти  писаха  по  вътрешната  си  електронна  поща,  което  забелязах  случайно,  че  това  е  напълно  необичайно.

В  края  на  назначеното  ми  от  Апелативен  съд  Щутгарт  изслушване  на  16  февруари  2016,  съдията-председател  Олешкевиц  даде  на  ищеца  д-р  Бардънс  да  узнае,  че:  Съдът  отсъжда  срещу  него  с  3:0  гласа.  Това  е  новост  в  немската  история  на  правото.  Никога  съд  не  е  публично  известявал  дали  е  взел  решението  си  с  3:0,  0:3,  2:1  или  1:2  гласа.  Тази  емоционалност  на  съдията  няма  да  ви  изненадва,  след  като  се  запознаете  и  станете  наясно  по  темата  и  размаха  на  нарушенията  в  медицината.

Не  е  изненадващо  от  биологична  гледна  точка,  че,  съдията-председател  отказа  да  гласува,  след  като  беше  прочетена  присъдата.  Той  влезе  „в  решението”.

 

Ищецът  остана  неразумен

Въпреки  този  ясен  намек  от  председателя,  че  „ясното”  дело  трябва  да  бъде  прекратено,  въпреки  очевидната  стратегия  на  АС  да  предпази  участниците,  ищецът  за  пореден  път  извади  хиляди  евро,  за  да  си  позволи  скъпа  адвокатска  кантора,  с  цел  да  провери  дали  би  могъл  да  обърне  решението  на  АС  Щутгарт  пред  Федералния  Върховен  Съд  (ФВС).

Той  рискува  това,  от  което  съдията-председател  на  Апелативния  съд  се  опита,  с  все  сила,  да  го  възпре,  поради  това,  че  „греховете”  на  съдиите  в  РС  Равенсбург,  на  експерта  проф.  Подбиелски  и  може  би  дори  на  съдите  от  АС  Щутгарт  се  обсъждат  във  ФВС.  Д-р  Бардънс,  единственият  млад  лекар  на  света  със  собствена  страница  в  Уикипедия,  беше  запознат  с  всички  научни  опровержения  в  своята  работа,  опровержението  в  четирите  контра  доклада,  опровержението  на  самия  експерт  за  съществуването  на  „морбили  вирус”,  показанията  дадени  от  РКИ  и  отхвърлянето  на  всички  твърдения  за  „вирус  на  морбили”  чрез  убедителните  доказателства  за  фалшифициране,  изразени  в  петото  мнение.  „Гените”  на  „морбили  вируса”  са  в  действителност  „Гени”  от  нормални,  здрави  клетки  (виж  Дописката  в  този  брой).

Адвокатската  кантора  с  радост  прие  неговите  пари,  но  по  един  неприличен,  неистинен  и  безсъдържателен  начин,  „залагайки,  че  процес  за  вируса  на  морбили  няма  да  бъде  допуснат“  във  ФВС.  Ищецът  Бардънс  твърдеше  в  своята  жалба  до  ФВС,  че  аз  съм  опасност  за  общественото  здраве,  че  АС  Щутгарт  е  нарушил  негови  изконни  права  по  време  на  изслушването  от  16.2.2016  и  че  делото  би  било  от  съществена  важност  за  упражняването  на  закона.

Федералният  Върховен  Съд  (ФВС)  отхвърли  неистинните  мотиви  на  ищеца  на  1.12.2016  с  ясни  думи.

ФВС  обясни  своя  отказ  така:

„I.  На  1  декември  2016  Граждански  Сенат  от  Федералния  Върховен  Съд  в  състав:  съдия-председател,  проф.  д-р  Бюсчър  (Büscher),  съдия  проф.  д-р  Шафърт  (Schaffert),  д-р  Кирхоф    (Kirchoff),  проф.  д-р  Кох  (Koch)  и  Федерсен  (Feddersen)  реши:  Жалбата  на  ищеца  за  отмяна  на  съдебното  решение  на  Апелативен  Съд  Щутгарт  –  12-ти  граждански  сенат  –  от  16  февруари  2016  е  отхвърлена,  защото  случаят  не  е  от  съществена  важност,  не  се  одобряват    оплакванията  за  нарушение  на  процедурни  права,  и  по-нататъшното  развитие  на  закона  или  защитата  на  уеднаквена  съдебна  практика  не  изискват  решение  на  преразглеждащ  съд  (§  543,  Параграф  2,    Изречение  1,  ГПК).  По-подробно  определение  съгл.  §  544,    Параграф  4,  Изречение  2,  2-ра  половина  от  ГПК.

Ищецът  поема  разходите  по  обжалванията  (§  97,  Параграф  1,  ГПК).”  [3]

Така  присъдата  на  Апелативен  съд  Щутгарт  от  16.2.2016  и  неговите  решения,  считано  от  1  декември  2016  станаха  юридически  задължителни  и  съставна  част  от  съдебната  практика  на  Германския  Върховен  Съд.

 

Основното  съдържание  на  публикуваното  съдебно  решение  на  АС  Щутгарт  от  16.2.2016

С  параграф  122  от  решението  АС  постановява,  че  моето  обжалване  е  успешно,  защото  „ищецът  не  е  успял  да  докаже,  че  за  вируса  има  „научна  публикация“  ”.  Съдът  се  позовава  на  назначения  съдебен  експерт  проф.  Подбиелски,  който  даде  писмени  показания  пред  компетентния  съд  на  първа  инстанция  и  устно  заяви,  че  никоя  от  шестте  публикации  на  д-р  Бардънс  не  съдържа  доказателства  за  съществуване  на  „морбили  вирус”.

Експертът  спореше  за  съществуването  на  предполагаем  „вирус  на  морбили”  на  стр.  27  от  доклада  му  на  17.11.2014.

„Обаче,  не  е  достатъчно  съдържанието  на  една  единствена  от  шестте  статии,  но  за  доказателството  са  нужни  твърдения,  комбинирани  от  шестте  статии”  [4]

АС  Щутгарт  отхвърли,  поради  правни,  логически  и  научни  причини,  категорично  и  явно,  с  3:0  гласа,  че  доказателството  за  предполагаемо  съществуване  на  морбили  вирус  е  „твърдения  комбинирани  от  шестте  статии”.

Идеята  на  проф.  Подбиелски  да  осигури  научно  доказателство  от  шест    не-доказателства,  към  която  се  придържаше  и  Районен  съд  Равенсбург,    се  отхвърли  от  Апелативния  съд  с  подробни  доводи,  изложени  в  параграфите  82,  85  и  86  от  публикуваното  съдебно  решение.[5]

По  този  начин  е  установено  в  съда  и  сега  е  част  от  германската  съдебна  практика,  че  не  може  повече  да  има  съмнение,  че    никоя  от  шестте  публикации  не  съдържа  доказателство  за  съществуването  на  „морбили  вирус”.

 

Две  крайно  важни  неща

От  1.12.2016,  денят  на  потвърждаване    на  решението  по  процеса  за  морбили  вируса  на  АС  Щутгарт  от  ФВС,  според  германското  право,  първата  публикация  използвана  в  процеса,  тази  на  нобеловия  лауреат  Джон  Франклин  Ендърс  (JohnFranklinEnders)  и  на  неговите  колеги  през  1954  г.,  не  представлява    доказателство  за  предполагаемото  съществуване  на  заподозрения  „морбили  вирус”.

Това,  което  прави  този  факт  толкова  важен,  е  от  една  страна,

1.  първо,  че  тази  публикация  е  единствената  и  изключителна  основа  на  всички  други  приблизително  около  30  000  „научни”  публикации  по  темата  за  „вируса  на  морбили”,  „инфекцията”  с  морбили  и  „ваксинацията”  срещу  него.  Всички  твърдения  за  „морбили  вирус”,  пренасяне  на  морбили  и  ваксинация  срещу  него  са  основани  единствено  на  тази  публикация.  След  като  сега  това  е  установена  съдебна  практика,  че  тя  не  съдържа  никакви  доказателства  за  предполагаемотосъществуване  на  заподозрения  „морбили  вирус”,  е  ясно,  че  всички    30  000  публикации  на  специалисти  по  тези  теми  са  лишени  от  своята  основа.

В  тази  централна  публикация,  Ендърс  отбелязва,  че  Клетки  в  епруветката,  с  или  без  предполагаема  „Инфекция”  със  заподозрени  „морбили  вируси”  в  кръвта  или  кръвта  на  пациента,  умират.  В  тази  статия  се  заключава,  че  умирането  на  клетките  е  или  доказателство  за  наличието  и  размножаването  на  заподозрян  морбили  вирус  или  действие  на  неизвестни  фактори  или  дейност  на  неизвестни  вируси  в  самите  клетки.  Ендърс  също  допуска  в  тази  своя  работа,  че  неговите  експерименти  с  клетки  в  епруветка  може  да  нямат  нищо  общо  с  истинския  морбили  в  човека.[6]

В  края  на  1954  г.,  за  тези  свои  предположения,  Ендърс  получи  Нобеловата  награда  за  медицина.  Той  и  колегите  му  забравиха  техните  собствени  опровержения  и  съмнения  –    краят  на  всяка  наука  –  и  убеждаваха,  че  самата  процедура  от  1954  г.  ще  размножи  вируса  на    морбили  и  ще  бъде  основа  на  цялото  бъдещо  разработване  на  ваксина.  Така  е  до  ден  днешен.  Неговият  дневник  от  тази  публикация  на  годината  все  още  се  използва  след  1954  г.  за  предполагаемо  размножаване  на  „морбили  вирус”  и  използване  на  умиращите  клетки  като  ваксина.

Всъщност,  Ендърс  и  колегите  му,  под  въздействието  на  Нобеловата  награда,  са  си  „затворили  очите”,  и  като  резултат  всички  вирусолози  до  днес  несъзнателно  подлагат  на  глад  и  отравят  клетките  преди  да  започне  действителният  „експеримент  по  инфектирането”.  Съставни  части  на  клетката  са  изолирани  от  смесицата  умиращи  клетки,  никога  „вирус”.  Според  въображаемия  модел  на  това  как  би  трябвало  да  изглежда  един  вирус,  след  едногодишен  процес  на  консенсус,  се  появи  начин  на  мислене  –  извън  реалността  –  откритите  съставни  части  на  клетката  се  присъединиха  към  модела  на  вируса.  Тези  „вируси”  не  се  появяват  никъде  в  реалността.  Типични  съставни  елементи  на  клетката,  напр.  лепкавите  стъпала  на  клетките,  нар.  „Вили”  (Villi),  са  погрешно  тълкувани  в  изображения    на  напречен  разрез  като  „вируси”.

Ваксината  срещу  морбили,  за  която  се  твърди,  че  съдържа  отслабени  „живи  морбили  вируси”,  се  състои  изключително  от  изгладнели  и  отровени  клетки.  Тъй  като,  за  ваксинациите  се  предполага,  че  пораждат  реакция  срещу  ваксинираните  протеини,  е  ясно  защо  ваксината  срещу    морбили  причинява  значително  повече  вреди  под  формата  на  средни  до  силни  алергични  реакции  и  –  в  най-добрия  възможен  научно  доказан  смисъл  –  също  и  аутизъм.[7]

Ендърс  не  е  провел  контролни  експерименти*,  за  да  определи  лесно  дали  вирус  или  гладуването  и  отравянето  е  причина  за  смъртта  на  клетката.  До  днес  те  не  са  проведени  от  „науката”.  Ние  извършихме  тези  контролни  опити  като  част  от  „Процеса  ‘Морбили  Вирус’  ”.  Резултатите  доказват,  че  условията  създадени  от  Ендърс  през  1954  г.  –  клетъчен  глад  и  отравяне,  водят  до  измиране  на  клетките  без  никаква  „инфекция”.  В  следващия  брой  на  сп.  „Наука+”  ще  документираме  тези  контролни  експерименти  и  резултатите  от  тях.

2.  и  второ,  че  съдебната  практика  на  АС  /  ФВС,  касаеща  „вируса  на  морбили”,  дава  ясно  да  се  разбере,  че  днес  всички  „патогенни  вируси”  се  „откриват”  с  метода  въведен  от  Ендърс  през  1954  г.  Този  метод  от  средата  на  1954  г.,  когато  Ендърс  го  описва  като  интерпретация  с  „повишено  внимание”,  след  Нобеловата  му  награда  от  10  декември  1954,  стана  „научен  факт”,  модел  и  стандарт  на  всички  днешни  методи  за  откриване  на  „патогенни  вируси”.

Апелативният  съд  на  Щутгарт  влезе  в    световната  история  на  16  февруари  2016  не  само  заради  „вируса  на  морбили”,  но  също  опроверга  „научната  природа”  на  твърденията  за  съществуване  на  всички  „патогенни  вируси”  и  ползата  от  „защитните”  ваксинации.

Считано  от  публикуването  на  правната  обоснованост  на  съдебното  решение  на  АС  Щутгарт  от  16  февруари  2016,  издадена  от  Федералния  Върховен  Съд    на  1.12.2016,  всички  „медицински  ваксинации”  и  принудителни  мерки,  в  тази  връзка,  са  незаконни.  Ваксинациите  срещу  Морбили,  сами  по  себе  си,  и  всички  ограничителни  мерки,  в  тази  връзка,  са  забранени  от1  декември  2016  поради    вмешателство  в  изконните  права  на  живот  и  телесна  неприкосновеност,  образование,  родителски  права  и  свободен  избор  на  професия,  което  повече  не  е  оправдано  и  подлежи  на    съдебно  преследване.  По  отношение  на  всички  други  „патогенни  вируси”  и  техните  ваксинации,  правната  обоснованост  на  тези  факти  трябва  да  се  установи  чрез  по-нататъшни  Решения  или  Присъди.

 

Опровержение  на  „морбили  вируса”  и  на  безвредността  на  ваксината  срещу  морбили  от  проф.  д-р  Анете  Манкерц  (AnnetteMankertz)  от  Института  „Робърт  Кох”  (РКИ)

„Обзалагането,  че  не  съществува  морбили  вирус”[8]    вече  постигна  желания  успех  през  2012  г.  Поисканата  премия  (от  д-р  Бардънс  в  размер  на  100000  €,  бел.пр.)  установи  крайно  важния  факт,  който  сме  разработили  от  1995  г.  и  документирали  в  нашите  книги  и  в  списанието:  РКИ,  най-висшестоящият  научен  орган  в  областта  на  инфекциозните  теории  и  ваксинацията,  и  най-висшестоящите  федерални  и  регионални  държавни    здравни  органи  изказват  всичките  си  твърдения  за  инфекции  и  ваксинации  без  никаква  научно  публикувана  основа.

Въпросите  повдигнати  от  надпреварата  (за  100000  €,  бел.пр.)  и  хода  на  жалбата,  която  също  беше  представена  в  състезанието,  донесоха  желаните,  предвидени  и  по-рано  повторени  доказателства.  Главните  ръководители  в  здравния  сектор  действат  преднамерено  срещу  по-добри  знания  по  отношение  на  твърденията  за  инфекция  и  ваксинация.  Проф.  д-р  Анете  Манкерц,  ръководител  на  Националния  Референтен  Институт  в  РКИ,  потвърди  този  съществен  факт,  за  който  споменаваме  и  подаваме  оплаквания  от  около  1995  г.  Като  резултат  от  запитванията  за  морбили  вируса:  РКИ  проведе  вътрешни  изследвания  за  „вируса  на  морбили”.  Обаче,  в  противовес  на  ясното  задължение  на  РКИ  да  публикува  всички  свои  изследвания,  това  няма  да  бъде  публикувано.

Правният  отдел  на  РКИ,  след  това  ръководителят  на  РКИ,  надзорникът  му  във  Федералното  Министерство  на  Здравеопазването,  Федералният  Министър  на  Здравеопазването  и  комисията  за  петиции  на  Германския  Бундестаг  отказаха  да  действат  отговорно,  въпреки  жалбата  и  искането  да  следват  закона,  съгласно  който  РКИ  провежда  научни  изследвания  и  ги  публикува.

Причината  за  отказа  да  изследват  „вируса  на  морбили”,  за  да  го  публикуват,  стана  ясна  след  признанието  на  РКИ  от  24.1.2012.  С  този  документ  се  опровергава  съществуването  на  „морбили  вирус”  и  се  твърди,  че  ваксината  срещу  морбили  е  безопасна  и  ефективна.  РКИ  пише:

„Морбили  вирусите,  като  другите  Парамиксовируси,  не  показват  точен  размер,  нито  точен  диаметър:  те  са  120-400  nmв  диаметър  и  често  съдържат  рибозоми  в  себе  си”  [9]

„Рибозомите”  са  клетъчните  заводи,  с  които  хората,  животните  и  растенията  произвеждат  своите  протеини.

Тъй  като  „вируса  на  морбили”  е  определен  посредством  факта,  че  не  съдържа  „рибозоми”,  това  признание  на  РКИ  опровергава  всички  твърдения  за  съществуване  на  морбили  вирус.  Дори  повече:  РКИ  е  признало,  че  работи  с  обикновени  компоненти  на  живота  и  клетки,  вместо  с  „морбили  вируси”.  Нещо  повече,  РКИ  е  доказало,  че  ваксината  срещу  морбили,  особено  стандартните  ваксини  са  тези,  които  причиняват  най-голяма  вреда  под  формата  на  алергии  и  авто-имунни  реакции.

Помощните  вещества,  които  се  съдържат  във  всички  ваксини  (т.нар.  адюванти,  в  действителност  мощни  нервни  агенти)  са  предназначени  да  стимулират  имунни  реакции  срещу  заявените  вируси.  Всъщност,  тялото  проявява  имунни  отговори,  но  вместо  предполагаемите  полезни  реакции  –  алергични  „авто”  имунни  отговори  срещу  самите  тях,  защото  с  ваксината  срещуморбили  се  въвеждат  типични  телесни  протеини,  вместо  „чуждо”  тяло.

Въпреки  този  ясен  факт,  РКИ  остава  пасивна  до  днес,  нито  информира  обществеността,  нито  специалистите.  РКИ  наруши  своите  законни  задължения  да  пази  общественото  здраве  и  да  държи  вредата  далеч  от  хората.

Районният  съд  Равенсбург  и  Апелативният  съд  Щутгарт  пренебрегнаха  моите  писмени  и  устни  изложения  на  фактите  по  време  на  „Процеса  за  морбили  вируса”.  По  същия  начин,  двете  съдилища  пренебрегнаха  моето  писмено  искане  да  поканят  г-ца  проф.  Манкерц  от  РКИ  като  свидетел,  без  да  коментират  това  свое  решение  устно  или  писмено.  Трудно  е,  тъй  като  по  време  на  процеса  стана  известно  чрез  РКИ,  че  ваксинацията  срещу  морбили  несъмнено  излага  на  опасност  здравето  на  населението,  и  в  резултат  само  на  препоръката  за  ваксинация  срещу  морбили  всичко  това  е  научно  и  юридически  неприемливо  във  връзка  с  изконното  право  на  хората  за  живот  и  телесна  неприкосновеност  по  Член  2,  изречение  2  от  Конституцията.

АС,  във  връзка  със  „съдържащия  рибозоми  морбили  вирус„  на  РКИ,  разисква  в  т.117  от  Решението,  „че  както  се  твърди  (подчертано  от  мен)  не  е  изяснено  дали  в  РКИ  не  са  открити  рибозоми  в  морбили  вирус,  с  което  се  изключва  това  отличително  качество  на  вируса.”

Съдът  очевидно  се  надява,  че  читателите  му  вярват,  че  „рибозомният  аргумент”  е  бил  изяснен  и  обезсилен  от  съда.  В  действителност,  това  фактическо  указание  на  РКИ  не  беше  изяснено  и    разгледано.  Доказателството:  Дори  след  16  февруари  2016  ваксинации  срещу  морбили  ще  бъдат  приложени  „срещу”  десетки  различни  кожни  заболявания,  които  ще  бъдат  диагностицирани  като  морбили,  единствено,  ако  засегнатият  човек  реагира  положително  на  теста  за  вируса  на  морбили.  В  зависимост  от  това  как  тези  различни  тестове  за  „вируса  на  морбили”  се  провеждат,  няколко,много  или  всички  хора  на  този  тест  са  „позитивни”  –  независимо  дали  са  здрави  или  болни.  [10]

Постигнахме  една  малка  цел:  Чрез  жалбата  на  д-р  Бардънс  и  „процеса  за  вируса  на  морбили”,  тези  факти  станаха  известни  на  по-голям  брой  граждани  и  заинтересовани  страни.  Процесът  беше  отразен  масово  на  национално  и  глобално  ниво.  Ние  сме  сигурни,  че  сме  постигнали  и  друга  цел:  Дейвид  Бардънс  с  благодарност  призна,  че  този  съвместен  успех  предотврати  въвеждането  на  задължителна  ваксинация  с  особено  рискова  ваксина  срещу  морбили,  което  искаха  политиците.

 

Отхвърлянето  на  цялата  вирусология  от  самия  експерт  проф.  д-р  Андреас  Подбиелски

В  параграф  117  на  съдебното  решение  от  16  февруари  2016,  АС  Щутгарт  посочва  отхвърлянето  на  цялата  вирусология  от  експерта.  Последният  е  цитиран:

„Концептуалното  разбиране  за  вируса  е  наистина  в  непрекъснато  изменение.”  [11]

Ако  нещо  е  в  непрекъснато  изменение,  то  е  научно  неопределено  и  не  може  да  бъде  обявено  пред  обществеността  за  факт.  Поисках  в  писмена  форма  и  при  публичното  изслушване  от  16.2.2016,  че  ако  нещо  не  е  научно  определено,  то  не  е  юридически  определимо  и    по  тази  причина  искът  на  д-р  Бардънс  трябва  да  бъде  отхвърлен.  Апелативният  съд  пренебрегна  тази  точка,  за  да  предпази  засегнатите.

Това,  което  проф.  Подбиелски  укри  е  фактът,  че  добре  известни  „вирусолози”,  както  в  годините  1951  и  1952,  са  отново  в  процес  на  движение  в  кръг  и  преформулиране  на  цялата  вирусология.  Те  са  разбрали,  че  структурите,  които  погрешно  са  били  тълкувани  като  „вируси”,  имат  самостоятелен  живот  и  нашите  клетъчни  ядра  са  се  появили  от  тях.  Те  застъпват  идеята,  че  тези  структури  трябва  да  бъдат  признати  като  четвърта  империя    на  живота  (домен,  надцарство,  бел.пр.),  заедно  с  по-рано  откритите  „империи”  на  живот:  архебактериите(археи,  бел.пр.),  бактериите  и  истинските  клетки  (еукариоти,  бел.пр.).  Като  млад  студент,  имах  достатъчно  късмет  да  бъда  първият,  който  изолира  от  морето  такава  безвредна  структура,  да  я  охарактеризирам  напълно  и,  разбира  се,    да  издам  научна  публикация,  придружена  с  контролни  експерименти.[12]

Това,  което  Апелативният  съд  на  Щутгарт  се  опита  да  укрие  с  коментарите  си  в  параграф  116  на  съдебното  решение  от  16  февруари  2016,  е  обяснено  долу.

През  1997  г.,  най-голямата  световна  измама    беше  публично  оповестена.  Всички  данни  около  твърденията  за  „вируса  на  хепатит  В”  и  ваксина  срещу  рак,  включително  стотиците  на  най-изтъкнатите  учени  в  областта  на  СПИН,  геном,  имунитет  и  рак,  не  просто  бяха  фалшиви,  но  изфабрикувани.  Десетки  прокурори,  депутати  и  политици  настояваха  да  започне  съдебно  преследване.  Деянията  са  единствено  наказуеми,  ако  са  определени  като  престъпление  в  момента  на  извършване  на  постъпката.[13]

Германската  изследователска  асоциация  (ГИА,  на  немски  DFG,  бел.пр.),  едно  сдружение,  което  разпределя    милиардните  изследователски  фондове  от  името  на    правителството,  призова  политиците  да  не  внасят  планирания  законодателен  акт  за  престъплението  „научна  измама”.  ГИА  твърдеше,  че  само  науката  може  да  контролира  себе  си.  За  да  убеди  политиците,  че  не  е  нужно  да  контролират  науката,  през  1997  г.  ГИА  учреди  международна  комисия.  Комисията  имаше  за  задача  да  напише  международно  приложими  правила  за  научна  работа,  които  са  еднакви  за  всички  научни  дисциплини,  под  формата  на  задължителен  набор  от  правила  и  разпоредби,  като  конституция  на  международната  наука,  и  да  ги  направи  международно  задължителни.  По-късно  и  това  се  случи.

В  Германия,  от  1998  г.,  всички  учени  и  институции,  финансирани  от  държавни  изследователски  фондове,  са  задължени  да  се  придържат  към  този    находчив,  логичен  и  прост  набор  от  правила,  в  тяхната  работа  и  при  подготовката  на    експертни  доклади.

Централно  място  във  всеки  нов  метод,  въведен  да  осигурява  научни  данни,  заема  следното:

„Контролни  експерименти*  с  еднакво  пълно  разкриване  на  експерименталната  постановка  са  централен  компонент  на  научната  методология  за  проверка  на  прилаганите  методи  и  изключване  на  подривните  фактори.”

Публикации  без  документирано  провеждане  на  контролни  опити  може  да  не  бъдат  публикувани  като  научни.[14]

Единствената  едничка  основа  на  цялата  вирусология  от  1953  г.  насам  е  предположението,  публикувано  от  проф.  Ендърс  през  1954  г.,  че  умиращите  клетки  в  реактива  може  да  са  доказателство  за  действието  на  вируси  или  на  неизвестни  фактори.  Едва  чрез    Нобеловата  Награда  от  края  на  1954  г.  тази  само-противоречаща  си  спекулация  стана  научен  факт:  „Това  са  вируси,  след  като  клетките  умират.”[15]  Тъй  като  не  са  провели  никакви  контроли*,  Ендърс  и  всички  негови  наследници  не  са  забелязали,  че  гладуване  и  отравяне  на  клетките  е  причината  за  смъртта  им  в  епруветката,  а  не  заподозрени  вируси.

Назначеният  от  съда  експерт  проф.  Подбиелски,  в  своето  „Допълнително  показание”  с  дата  3.3.2015,  на  стр.  3,  точка  6,  относно  шестте  публикации  на  процеса  за  вируса  на  морбили,  казва:  „Необходимите  данни  и  контролни  експерименти,  за  да  се  изключат  клетъчните  артефакти  вместо  вируса  на  морбили,  са  включени  в  статиите  –  виж  моя  доклад.”[16]  Това  показание  е  доказано  фалшиво  с  дълбоки  последствия.

На  12  март  2015,  по  време  на  кръстосаните  въпроси  на  съдебния  оценител  и  докладчика,  той  призна  на  заседанията  по  изслушването  пред  Районния  съд  на  Равенсбург:

„Не  мога  да  кажа  точно  сега  дали  има  статия,  която  изчерпателно  представя  същите  неща  като  споменатите  оригинални  статии,  без  техните  методологически  слабости,  като  отрицателните  контроли,  които  всъщност  липсват.”[17]

Той  самият  отхвърли  своето  писмено  показание  от  3.3.2015.  Той  отхвърли  всички  свои  показания,  че  шестте  представени  публикации  са  научно  и  измеримо  приложими  в  процеса  за  вируса  на  морбили  и  че  е  доказано,  че  има  такъв  вирус  и  т.н.

Въпреки  че  представих  и  доказах  факта  за  липсата  на  контролни  експерименти  и  опровергания  отказ  на  самия  експерт  в  апелационната  жалба,  апелативният  съд  премълча  този  факт.  Районният  съд  на  Равенсбург  ме  осъди  като  премълча  това  регистрирано  фактическо  обявяване  на  липсата  на  контролни  експерименти  при  прибързаното  си  отсъждане  от  съдебната  скамейка  и  в  писменото  си  становище.  Ускори  ли  съдията  Матиас  Шнайдер  от  РС  Равенсбург  –  с  пропускането  на    юридически  предписаните  стъпки    в  процедурата  –  отсъждането  от  съдебната  скамейка,  защото  посредством  ясните  въпроси  на  асистента  му  д-р  Анна-Мария  Брутшер,  експертът  проф.  Подбиелски  се  опроверга  сам?

Апелативният  съд  на  Щутгарт  заявява  в  Параграф  116  от  своето  Съдебно  Решение:

„Доколкото  ответникът  (д-р  Ланка,  бел.пр.)  твърди,  че  решението  се  основава  на  фалшиви  предположения,  доколкото  експертът  не  е  заявил,  че  експериментите  съдържат  контролни  опити  за  изключване  на  клетъчните  артефакти  (...  следват  позования,  бел.пр.),  това  не  може  да  бъде  прието.  В  своето  допълващо  становище  от  03.03.2015  (...  следват  позовавания,  бел.пр.),  експертът  коментира  това  и  заяви,  че  необходимите  данни  и  контролни  експерименти  за  изключване  на  клетъчните  артефакти  вместо  вируса  на  морбили  са  включени  в  статиите,  като  се  позова  на  своя  доклад.”[18]

Също  така,  АС  Щутгарт  премълча,  в  своето  решение  от  16.2.2016,  регистрирания  от  съда  факт  на  12.3.2015,  за  това  че  експертът  опроверга  сам  себе  си.  Това  доказва,  че  Апелативният  съд  на  Щутгарт  укрива  отсъствието  на  каквито  и  да  е  контролни  опити,  фалшивите  свидетелски  показания  на  съдебния  експерт  по  време  на  обжалването  и  това,  че  проф.  Подбиелски  опроверга  сам  себе  си,  за  да  го  предпази.

 

Как  Апелативният  Съд  на  Щутгарт  неуспешно  се  опита  да  се  измъкне  от  аферата

Апелативният  Съд  на  Щутгарт  написа  в  параграф  121  от  съдебното  решение  за  вируса  на  морбили,  във  връзка  със  становището,  което  внесох,  че  то  не  е  взето  под  внимание  при  отсъждането  „защото  не  е  от  практическо  значение  за  решението.”[19]  По  този  начин,  съдът  премълча  факта,  представен  в  доклад  от  10.2.2016,  че    сравненията  на  Генетичната  последователност  ясно  са  опровергали  всички  твърдения  за  съществуването  на  морбили  вирус  (виж  статията  в  „Наука+”,  брой  2/2017  ).

Обаче,  ваксинацията  е  правно  „наказуема  намеса  в  правото  на  живот  и  телесна  неприкосновеност”,  която  се  наказва  само  чрез  документирано,  законно  валидно  съгласие  на  ваксинираното  лице  или  настойника.  Тъй  като  Апелативният  Съд  на  Щутгарт  узна  фактите,  които  в  основата  си  опровергават  законовата  обоснованост  на  ваксинациите,  описаният  тук  опит  на  Апелативния  Съд  да  се  оттегли  от  „аферата”,  не  е  оправдан.

Всички  граждани  са  призовани  и  особено  държавните  служители  са  задължени  да  действат  независимо  и  да  ангажират  компетентните  органи  по  сигурността  и  правоприлагането,  когато  има  необосновано  и  незаконно  вмешателство  в  изконните  конституционни  права.  Съдиите  не  са  освободени  от  това.  Факт  е,  че  съдията-председател  в  Апелативния  Съд  е  добре  информиран  за  всички  решаващи  подробности,  и  важността  на  научните  и  академични  изследвания  беше  адекватно  доказана  в  моите  показания  при  публичното  изслушване  от  16  февруари  2016.

 

Известни  имитатори,  лоши  губещи

Известният  актьор  Робърт  Де  Ниро  и  племенникът  на  бившия  американски  президент  Кенеди,  Робърт  Ф.  Кенеди  младши,  също  предложиха  100000  долара  като  награда  за  научно  доказателство.  Те  я  дават  на  някого,  който  е  представил  научна  публикация,  доказваща  безвредността  на  живака  във  ваксината.  И  двамата  предполагат,  че  ваксините  са  вредни,  особено  защото  съдържат  извънредно  токсични  вещества.  Синът  на  Робърт  Де  Ниро  развива  аутизъм  в  момента  на  ваксинацията.  От  биологична  гледна  точка,  това  доказва,  че  ваксинациите  може  да  предизвикат  аутизъм.[20]

Като  лош  губещ,  ищецът  д-р  Бардънс  от  Хомбург,  който  сега  работи  в  Швеция,  като  изказване  за  това  че  загуби  делото  в  Апелативния  съд  на  Щутгарт  и  във  Федералния  Върховен  съд  в  Карлсруе,  направи  изявление  по  медиите,  което  щедро  е  съчинил.  Той  твърди,  че  е  загубил,  поради  формална  грешка.  Д-р  Бардънс  претендира,  че  е  загубил,  защото  е  предоставил  шест  публикации,  вместо  една.

Нищо  подобно  не  може  да  се  открие  при  изслушването  пред  Апелативния  съд  на  Щутгарт  и  в  писменото  съдебно  решение.  Точно  обратно,  д-р  Бардънс  загуби  делото,  защото  съдебно  назначеният  експерт  откри,  че  никоя  от  шестте  публикации  не  съдържаше  доказателство  за  съществуване  на  вирус.  Също  така,  това  беше  единственото  истинно  твърдение  на  експерта  проф.  Подбиелски.  Аргументите  на  проф.  Подбиелски,  че  „твърдения  комбинирани  от  шестте  статии,  са  нужни  за  доказателството  [на  вируса  на  морбили]”,  АС  Щутгарт,  както  е  документирано  горе,  категорично  отхвърли.

За  допълнителна  информация,  моля  прочетете  имейла  в  бюлетина  с  новини  от  17.1.2017,  отпечатан  в  този  брой.

 

______________________

*  Отрицателните  контролни  експерименти  (контроли)  са  нужни,  за  да  е  сигурно,  че  самата  постановка  на  експеримента  не  предопределя  крайния  резултат.  Примерно,  в  случая  с  Ендърс,  той  обработва  клетките  с  антибиотици,  преди  предполагаемото  „инфектиране”  с  вирус,  за  да  отстрани  бактериите  от  тях,  които  биха  могли  да  повлияят  на  опита.  Ако  беше  провел  и  отрицателен  експеримент,  при  който  да  изключи  само  „инфектирането”,  е  щял  да  забележи,  че  клетките  също  умират  и  без  да  са  „заразени”  с  вирус,  т.е.  неговият  експеримент  не  е  научно  значим.  За  повече  информация,  виж  последните  три  абзаца  на  т.2.4  тук,  бел.пр.

 

 

 

     

 


[1]Виж: Апелационната жалба от 7.7.2015 беше публикувана в брой 5 и 6/2015 на списание „Наука+”. Моите показания пред АС Щутгарт от 10 декември 2015, които образуват част от жалбата, бяха публикувани в пет епизода в броевете от 1/2016 до 5/2016 на сп. „Наука+”. Докладът на един професор – вирусолог от 10.12.2015 беше публикуван в бр. 6/2016 и бр. 1/2017 на сп. „Наука+”. Броевете може да се поръчат от този електронен магазин: www.food-or.deили чрез: http://www.food-or.de/shop/...

[2]Съдебното решение на Апелативен съд Щутгарт от 16.2.2016, № 12 U63/15, вижте тук: lrbw.juris.de/...

[3]Това решение на ФВС, № IZR62/16, може да се намери на нашата страница www.wissenschafftplus.deпод „Newsletter” и „Masern-Virus-Prozess” (т.е. на тази връзка, тъй като съгл. политиката на ФВС, решения по отхвърлени жалби не се въвеждат в тяхната онлайн база данни – www.bundesgerichtshof.de/DE/..., бел.пр.).

[4]Докладът на проф. Подбиелски с дата 17.11.2014 може да бъде намерен на нашия уебсайт www.wissenschafftPlus.deпод „Newsletter” и „Masern-Virus-Prozess” и записа от 26.3.2015 или чрез: wissenschafftplus.de/blog/de/uploads ....

[5] Виж2

[6] Виж: Enders JF, Peebles TC. Propagation in tissue cultures of cytopathogenic agents from patients with measles. ProcSocExpBiolMed. 1954 Jun; 86 (2): 277-286.Както всички шест публикации от „вирусния процес”, така и тази статия също е налична в Интернет: https://archive.org/details/EndersPeebles1954

[7]Виж: бележките за аутизма и вредите от ваксината в списание „Наука+”, брой 3/2016 от този магазин: www.food-or.deили чрез: http://www.food-or.de/shop/...

[8] Виж: „Wetten, dass es das behauptete Masern-Virus nicht gibt!“ („Обзалагаме се, че предполагаемият морбили вирус не съществува!”) в сп. „Наука+”, брой 3 и 4/2014. Тази статия я има и безплатно на нашата уеб страница: www.wissenschafftPlus.deпод „Newsletter” и „Masern-Virus-Prozess” в записа от 4.9.2014 или чрез: www.wissenschafftplus.de/uploads/...

[9]Виж: Писмо на РКИ от 24.1.2012, което беше изложено в моя защита по време на морбили процеса и беше внесено чрез прочитане пред Районен съд Равенсбург. И двете съдилища, РС Равенсбург и Апелативният съд пренебрегнаха съдържанието на писмото в съдебните си решения, макар че това е основна и непрестанна задача на всеки държавен служител АКТИВНО да предотвратява опасността за живота и да защитава всички свои граждани.

Писмото е на нашия уебсайт www.wissenschafftPlus.deпод „Newsletter” и „Masern-Virus-Prozess” и запис от 26.3.2015 или чрез: www.wissenschafftplus.de/uploads/...

[10]Понастоящем подготвяме експерименти, които ще докажат на практика, че „методите за тестване на вируса на морбили”, които сега се използват от РКИ са нагласени, така че не само болни хора, но също и здрави ще бъдат определени като „позитивни”. Или 20% са позитивни (без епидемия от морбили) или 80% са позитивни (при епидемия от морбили), твърдят от РКИ).

[11] Виж 2

[12]Виж статията „Riesenviren und die Entstehung des Lebens” („Гигантски вируси и произходът на живота”) в сп. „Наука+”, брой 1/2014. Може да се поръча от: www.food-or.deили чрез: http://www.food-or.de/shop/...

[14]Виж: Стр. 3-6 от моето Мнение на 2.2.2015 относно съдебния доклад на проф. Подбиелски. Може да се намери на www.wissenschafftPlus.deпод „Newsletter” и „Masern-Virus-Prozess” и записа от 26.03.2015 или чрез www.wissen-kreatplus.de/uploads...

[15]Виж инструкциите в сп. „Наука+”, брой 2/2016

[16]Виж „Ergänzende Stellungnahme” („Допълнително Показание”) с дата 3.3.2015 на проф. Подбиелски. Може да се намери на www.wissenschafftPlus.deпод „Newsletter” и „Masern-Virus-Prozess” и записа от 14.10.2015 или чрез wissenschafftplus.de/uploads/...

[17]Виж стр. 7, горе, в протоколите от процеса на РС Равенсбург. Може да се намери на www.wissenschafftPlus.deпод „Newsletter” и „Masern-Virus-Prozess” и записа от 16.9.2015 или чрез www.wissenschafftplus.de/uploads/...

[18] Виж 2

[19] Виж 2

Monday the 22nd. Spiralata.net 2002-2018