Здравословен живот и лечение

Коварният кислород и лечебният въглероден двуокис

Печат

Коварният кислород и лечебният въглероден двуокис

 

ВДИШАЙТЕ – и Бог ще ви допусне до себе си,

ЗАДРЪЖТЕ дишането – и Бог ще остане с вас.

ИЗДИШАЙТЕ – и вие ще  пуснете Бог в себе си,

ЗАДРЪЖТЕ дишането – и вие ще се слеете с Бог

Кришнамачаря

От мига на своето раждане  до последния си дъх  човек трябва да се справя с две неща: дишането и земното притегляне. Без първото животът е невъзможен, а без второто – непълноценен.

Още преди хиляди години древните лечители са знаели – дишането ни помага   да опознаем себе си по-добре, да възстановим енергийните запаси на организма си, да създадем равновесието, което ни е нужно за пълноценен живот.

Свикнали сме да мислим, че кислородът, без който не можем, има само положителна роля за организма ни, а издишваният въглероден двуокис е отпадъчен продукт, който е ненужен и носи само вреда. Истината е, че не можем нито без едното, нито без другото, както и това, че излишъкът на което и да е от тях също води до опасности за здравето.

КОВАРНИЯТ КИСЛОРОД

Човек може да преживее без храна 40 дни, без вода 5 дни, без кислород само няколко минути. Дължейки живота си на кислорода обаче,  ние не се замисляме, че той е една от най-силните отрови на планетата и също   като Двуликия Янус, от една страна притежава токсични свойства, а от друга страна е изиграл колосално важна роля в процеса на еволюцията на живата природа.

Науката нарича това ПАРАДОКС НА КИСЛОРОДА.

От 140 литра кислород, който средно вдишваме от въздуха за едно денонощие, почти всичкият отива за набавяне на енергия. Почти – но не всичкият. Около 1% се губи за производство на... отрова. По време на полезната дейност на кислорода се образуват и опасни вещества, така наречените „активни форми на кислорода” – свободни  радикали, които са рисков фактор за възникването на сърдечносъдови, белодробни и ракови заболявания, нарушаване на обмяната на веществата. Но защо изобщо й е нужно на природата да произвежда тази отрова? Учените са открили отговора на този въпрос – свободните радикали, образувани от външната страна на клетката имат защитна функция и унищожават бактериите, попаднали в кръвта. Част от тях обаче се образуват в самите „енергийни станции” на клетките – митохондриите, като повреждат тяхното ДНК.

В първобитните популации човекът е бил подложен на мощно физическо натоварване в пряко противоборство с природата и не е бил защитен от нищо, освен от естествените сили на организма, обезпечаващи готовност за  отбрана, агресия, бягство от опасността. За тази цел по еволюционен път е била отработена хипервентилация, която носи изначално адаптивен характер,  „стартова” реакция в отговор на стреса, като при здравия човек се прекратява след края на стресовата ситуация. При продължително психоемоционално напрежение обаче се нарушава регулацията на дишане и хипервентилационният модел може да се закрепи, поставяйки началото на хронична неврогенна хипервентилация. Прекомерно  интензивното дишане в такива случаи става характерна особеност на пациента и води до  нарушения на хомеостазата – закономерна причина за  психосоматични заболявания. И независимо, че хипервентилационният синдром е бил открит още през 1871 г. от американския хирург Якоб Мендес да Коста, голяма част от медиците не обръщат внимание на опасността от дълбоко  външно дишане, напротив - често такова дишане се смята дори за полезно и бива препоръчвано.

Ние правим 1000 вдишвания в час, 24 000  в денонощие, 9 000 000 на година.  Съвсем опростено можем да си представим нашия организъм като огън – в него изгарят хранителните вещества вследствие на реакция на окисляване. Колкото по-бързо и повече кислород постъпва в организма, толкова по-бързо този огън ще изгори. Следователно  можем да свържем дишането  с продължителността на живота. – колкото по-бавно и спокойно дишаме, толкова по-дълго живеем. Сравнете: кучето прави около 40 вдишвания в минута, човек –  17, а костенурката – 1-3 в зависимост от вида. Кучето живее средно 20 години, човек – 70, а костенурката – почти 500.

Не сте ли се замисляли, че ако наличието на повече кислород във въздуха е толкова важно за здравето ни, то в планинските райони, където жителите дишат разреден въздух, не би имало толкова много дълголетници?  Всъщност, във въздуха се съдържа 21% О2 и намаляването му до 15% или увеличаването му до 80% не оказва почти никакво влияние на нашия организъм.

 

ЛЕЧЕБНИЯТ ВЪГЛЕРОДЕН ДВУОКИС

В началото на миналия век руският физиолог Бранислав Вериго е показал изключително важната роля на въглеродния двуокис в процесите на пренасяне на кислорода в кръвта.

Именно въглеродният двуокис възпрепятства образуването на активи съединения на кислорода и защитава клетките от разрушаване, а неговият дефицит води до различни заболявания – дихателни, ендокринни, на сърдечносъдовата система, на костно-мускулния апарат, нарушаване на обмяната на веществата и енергийните реакции.

ТОЙ Е ИЗТОЧНИКЪТ НА ЖИВОТ И РЕГЕНЕРАТОР (СУРОВИНА)  НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ОРГАНИЗМА, А КИСЛОРОДЪТ Е ЕНЕРГЕТИК.

Въглеродният двуокис не може да бъде получен отвън, тъй като съдържанието му в атмосферата е твърде малко (0,03%). Животните и човекът го получават при разграждане на храната с помощта на кислорода и при изменение  на съдържанието му само с 0,1% нашият организъм веднага се стреми да върне нивото му в норма. В алвиолните мехурчета на здравия човек нивото на СО2  трябва да бъде постоянно – 6-6,5%, а в кръвта 7-7,5% и в  изследванията  на кръвта единствено   този показател  отличава ярко болния човек от здравия.

Понижаването на нивото на СО2 в организма до 4% е фатално.

Той е десетки пъти по-важен от О2.

Най-неприятното е, че ние имаме рецептори, които реагират с огромна чувствителност и даващи сигнал „Тревога!’” при  липсата на кислород, но абсолютно отсъстват рецептори, които да реагират на пониженото съдържание в организма на въглероден двуокис. И с никакви лекарства или хранителни добавки, с никаква физиотерапия и процедури не е възможно да се влияе на този показател. Съдържанието на СО2  в организма може да се регулира единствено с тренировка на дишането. Това може да се прави от човек във всяка възраст.

А сега да проследим как работят

 

„КИСЛОРОДНИТЕ” ДИХАТЕЛНИ ТЕХНИКИ В ЙОГА

Във виртуалното пространство се ширят все повече обяснения на пранаяма: от изкопираните от американските сайтове „насищане на кръвта с кислород” до руското, бунтарско (безсмислено и безпощадно) „натрупване на въглероден двуокис”. В западната култура е прието всичко да се трупа – от пари и богатства та до кислород и въглероден двуокис – но да се трупа е задължително. Според йога всички тези представи са илюзорни.

Същността на пранаяма не е в натрупване или изхвърляне на нещо, а в РАЗШИРЯВАНЕ НА „КАНАЛА”, проходимостта на дихателната система и енерго-ресурса (здравето) като цяло.

Ако се обърнем към първоизточниците на йога, то възхвалата е, „кой знае защо”, не за активното дишане, нито за бавното, а... за задържане на дишането.

Да припомним, че според Патанджали  пранаяма е „спиране на вдишвания и издишвания въздух” – т.е. кумбхака, която по своята същност е хиповентилация.

Следва също да си спомним, че според същия източник, пранаяма „прави ума способен за концентрация”

Какво се случва при задържане на дишането?

Изхвърляне на кислорода?

Натрупване на въглероден двуокис?

Изхвърляне на СО2?

Натрупване на О2?

Някъде тук се крие физиологията на „тайната” на пранаяма.

Да изброим в общ вид различните дихателни упражнения в йога:

- бавно дишане

- задържане на дишането (след вдишване или след издишване)

- бързо дишане

- дълбоко дишане

- повърхностно дишане

Без да се задълбочаваме в подробностите на въздействието на различните практики върху праната и съзнанието, ще разгледаме само най-простата „кислородна” физиология на тези упражнения – въздействието върху здравето с първо приближение:

1.                Кумбхака – задържане на дишането в пранаяма – помага за усвояване на кислорода и изхвърляне на излишъка от въглероден двуокис.Това фактически не са два отделни процеса (от гледна точка не на прана, а на физиологията), а пределен случай на бавно и повърхностно дишане и пълна противоположност на бързо дишане.

2.                За същото способства идълбокото –  но много бавно! – пълно йогийско дишане. Колко бавно? Обикновено човек извършва 16-18 дихателни цикъла в минута. Опитните йоги правят 1-3 цикъла в минута. Бързането в повечето пранаями е неуместно. Именно пълното йогийско дишане по своята същност се явява  най-физиологичното от всички дихателни практики. Това е отдавна доказано научно, още в средата на 20 век. Работата е в това, че бързото, повърхностно и мощно дишане не позволява да се постигне (от гледна точка на обикновената жизнена дейност) оптимален газообмен. Ако се диша бавно, задействайки „корема” (долните отдели на белия дроб) – то отделянето на въглероден двуокис и насищането на кръвта с кислород, взет от въздуха, ще се стреми към оптималното (при здравия човек съотношението на СО2 към О2 е в пропорция 3:1). Постепенно такъв тип дишане става привично и като цяло дишането се забавя и задълбочава. Това е полезно, тренира белия дроб, дава здраве на сърцето и храносмилателния тракт, ментален покой и стресоустойчивост без загуба на будност. Бавното йогийско дишане и задържане на дишането в хода на дихателните упражнения се характеризира с такъв физиологичен процес, като умерена (тренировъчна) хипоксия – плавно намаляване на кислорода и увеличаване на въглеродния двуокис в кръвта. Хипоксията може да е и полезна, и вредна – тук има много нюанси. Но характерното при тези йогийски практики е, че неприятните усещания нарастват постепенно и плавно и дават възможност да се разбере кога „стига”! По този начин  е невъзможно човек да си навреди.

3.                Прибързо интензивно и дълбоко дишане – Бхастрика (50-60 дихателни цикъла в минута) става така наречената  хипокапния – вредно, нефизиологично намаляване на съдържанието на въглероден двуокис в кръвта  (точно този скъпоценен газ, който някои алчни практикуващи предлагат да се трупа!). Отделянето, или както още го наричат  „отмиването”, на въглероден двуокис намалява доставката на кислород до тъканите. Ето ти още един куриоз: дишаш добре, с всички сили, а кислородът е все по-малко! Може и в кома да изпаднеш. Хипервентилационните техники са интересни от гледна точка на самопознание, но не дават нещо особено полезно на обикновения човек. При продължително нарушаване на кръвоснабдяването е възможно дори повреждане на тъканите. Оттук – потенциалната опасност от играта и безотговорното отношение към пранаяма. От гледна точка на баналната логика – или вероятността от грешки в практиките – бързото и интензивно дишане е значително по-опасно. Това се обяснява с физиологията и „химията” на дишане. По-лесно е дробовете да се „претоварят” или „задушат”, и по-точно – да се уморят от глад тъканите на мозъка и мускулите, отколкото да се задушиш от задържане на дишането (лекарите твърдят, че това на практика е невъзможно). Тук е важно още да се знае, че припадането, загубата на съзнание, още не е признак за опасни изменения! Всъщност припадането е далеч по-безопасно от „игличките” в пръстите или отмаляване на мускулите, които се наблюдават, ако прекаляваме с хипервентилационните техники. За съжаление, да се повреди здравето посредством хипервентилационни техники може и съвсем без да се губи съзнание, а напротив – да се изпитват най-приятни и „мистични”  усещания.

 

Изводи:

1.    Хиповентилацията (за разлика от хиповентилацията) е опасна само в екстремни условия, свързани с риск за живота, даже без прилагане на особени дихателни техники: алпинизъм, гмуркане и др. Казано по-просто, седейки на килимчето в залата е невъзможно да се повреди здравето с бавно дишане, докато с бързо е напълно възможно.

2.    Задържането на дишането е полезно (както и работата със забавяне на дишането) и безопасно.

3.    Хипервентилационните техники са безопасни и даже полезни (дозираната  редовна хипокапния, т.е понижаване на нивото на СО2, също има своите положителни ефекти) при правилно и постепенно усвояване, но вредни и опасни при неумело и нетърпеливо боравене с тях. За разлика от упражненията за бавно дишане и задържане, трансовите техники на активно дишане (в т.ч. и Бхастрика) трябва да се усвояват под наблюдението и ръководството на опитен практикуващ, а не самостоятелно.

4.    Остана само да се добави, че дихателните йогийски практики в условията на хипоксия (особено продължително време или във високопланински условия) постепенно „закаляват” организма, както и хипокапническите техники (интензивно дишане тип Бхастрика) са поносими за кратко време без екстремни и неприятни усещания. При това е парадоксално,  но усвояването на дихателните техники е логично да се започне с интензивни дихателни упражнения: Бхастрика, Капалабхати! – тъй като те подготвят мускулите, а също и помагат да се почистят дихателните пътища и да се укрепи носоглътката и ноздрите.

В крайна сметка стигнахме до това, че няма „полезни” и „вредни” дихателни упражнения: те всички са необходими, но трябва да се знае как да се практикуват дозирано.  

Най-великата тайна на нашето дишане е в това, че мъдрата природа ни е дарила със способността сами да се лекуваме, да удължаваме живота си и да развиваме възможностите на своя организъм. Човекът е единственото същество на планетата, което може съзнателно да управлява дишането си. Остава само да се възползваме от това, което по право ни принадлежи – да работим над себе си, вслушвайки се  в опита на дедите ни.

 

Нека да ценим и да сме благодарни за всяко вдишване,

с любов да изпращаме всяко издишване,

наслаждавайки се на дълъг и щастлив живот!

 

„... ЗАДРЪЖТЕ дишането – и вие ще се слеете с Бог!”

 

Статия на Петя Стоянова за http://www.spisanieyoga.com

 

Петя Стоянова практикува йога от 20 години, като първите 10 са под ръководството на Христо Илиев. От 5 години води практики в Добрич и Генерал Тошево

Превела е за spiralata.netкнигите „Ръководство за просветление за мързеливи“ от Тадеуш Голас, „Психологическо айкидо“ от М. Литвак, „Лечение на артрозите“ от Виталий Гид, „Пранаяма – път към тайните на йога“ от Андре ван Лисбет, „Сърцето на йога“ от Дешикачар, „Кундалини – еволюционната енергия в човека“ от Гопи Кришна, „Кумбхака в асаните“ от Михаил Баранов, участва в екипа превел книгата на Ел Колли „Белязана от духа“…..  и много статии, публикувани в „Накратко“.

Friday the 14th. Spiralata.net 2002-2018