Здравословен живот и лечение

Лечебните сили на човека

Печат

Лечебните сили на човека от гледна точка на антропософската медицина

 

Скъпи приятели,

Благодаря Ви за поканата да гостувам в София. Радвам се, че тази вечер заедно с Вас ще можем да разговаряме върху една тема от Антропософията. Темата, която беше избрана за тази наша среща – „Периодите от гледна точка на биографията в Антропософията”, много ме докосна. Човек би могъл да си мисли, че тя е едва ли не доста суха и абстрактна, защото съдържа в себе си много математика. Но д-р Рудолф Щайнер даде едно много важно указание по отношение на математиката. Когато човек създава в себе си математически представи, т.е мисли логически, това има върху него целебно въздействие. Ние така или иначе се намираме по пътя на остаряването и отмирането, както Р.Щайнер се изразява – по пътя на „осоляването”. Когато се създават математически формули, тази „сол” се разтваря и човек отново се подмладява. Един човек, който добре познава математиката и се занимава с нея, по-лесно може да изцерява раните си. Това укрепва етерното му тяло, а също така може да бъде и контролирано. Ако например, засадите десет саксии с цветя и ги подарите на десет приятели, след три месеца ще се убедите, че при този ваш приятел, който се занимава с математика, цветето расте най-добре.

 Това е една тема, която е направена по модел на моята душа. Тъй като в моя роден град много често провеждам семинари, в които изчисляваме движението на звездите, на практика се занимаваме с много математика. Това е нещо, което Р.Щайнер винаги е искал да го направи по-близко до хората, до човечеството, защото преди 100 години това беше доста по-малко понятно и трудно за разбиране.

 Преди да започна с темата бих искал да ви запозная малко с моята биография. Роден съм през войната – 1942 год. във Франкфурт на Майн. Къщата ни беше бомбардирана по време на войната и затова отидохме да живеем на село. Така бях дарен с едно прекрасно детство, но и тръгнах по-късно на училище. А Р.Щайнер казва, че когато човек твърде рано се научи да чете и пише, това пречи на духовното развитие. Когато пък тръгнах на училище, нашият учител се разболя от туберкулоза, така че по обективни причини нямаше училище. Много късно започнах да чета и да пиша. Но по-късно научих, че Гьоте на 15 год. все още не е можел хубаво да чете и пише и това ме успокои. Следвах Медицина във Франкфурт. Исках да се науча как да се справям с рака. Взех „меча” в ръка и станах хирург. Точно когато станах главен лекар, исках да се хабилитирам и трябваше да стана шеф на Клиниката, се запознах с Антропософията. Тогава бях на 37 год. и никога дотогава не бях чувал думата „антропософия” и това, с което се срещнах беше изключително изненадващо за мен.

 Случи се следното – оперирах една от асистентките на мой колега, като прилагахме местна упойка. Тя работеше в клиника на остров в Северно море. Работеше при един лекар – антропософ. Шегуваше се с нас: „Пращате пациентите, болни от рак в къщи и после с документа, в който описвате диагнозата му, пишете, че е живял още половин година. Но моят лекар лекува такива пациенти и аз ги познавам – тези хора живеят дълги години след това, по 10 години и повече”. Като си лекар и чуеш това, ще кажеш: „Това са пълни глупости!” Действително по-късно в живота си често чувах такива думи. Тогава аз нищо не й отговорих, но думите й събудиха моето любопитство. Попитах я: „Как го прави той това?” Тя ми даде и посочи средството. Веднага приложих наученото при една пациентка, която имаше метастази в костите и в черния дроб. Тя беше вече на морфин, в инвалидна количка. Започнах да я лекувам. Оздравя. Болките й изчезнаха. Продължих да лекувам по същия начин и други пациенти. Това се случваше и с тях. Бях много изненадан, че има такова средство, а в университетите никой не го преподава. Тръгнах по следите на това. Така стигнах до Рудолф Щайнер. Първоначално го смятах за лекар. Когато прочетох неговата биография, разбрах, че става дума за нещо съвсем различно. Той решава всичките проблеми духовно, т.е чрез мисленето. Това още повече изостри любопитството ми. Така започнах да изучавам и изследвам неговите трудове. С пациентите си постигах само успехи. Обаче проблемите ми дойдоха от страна на Главния лекар на болницата, в която работех. Стана нетърпимо. Тогава застанах пред тежко и трудно решение. Получих предложение в южна Германия да стана шеф на клиника, но там нямаше да имам възможност да практикувам тази медицина, която току-що бях започнал. Реших да напусна тази клиника и да закача на стената бялата престилка.

 Отидох да работя в едно село като селски лекар. Там обаче имаше голям проблем. Успехите, които бях достигнал с лечението на рака бързо се разпространяваха сред хората, но самият аз не бях дорасъл за този успех. Хората смятаха, че аз мога едва ли не да лекувам всичко, но аз не можех. Бях единствено и само хирург и нямах представа от другата медицина. Дори не знаех какво да направя, когато малко дете го болят ушите. Трябваше да започна всичко съвсем отначало. Тогава дойде д-р Ото Волф, който ми даде няколко съвета. Той беше винаги до мен като един прекрасен учител. Ако нещо не знаех, винаги можех да го питам. Естествено той не всичко ми издаде!

 Веднъж при мен дойде една млада майка, с новородено бебе, при което свинктерът не беше в ред и всичко изпускаше. Бях хирург и знаех какво трябваше да се направи – страничен изход, за да може оттам да излиза. Но когато момичето стане по – голямо, тръгне на танци, влюби се...тогава какво да направи с един такъв странично изведен отвор? Помислих си, че вероятно има и друг начин. Прелистих книгите и намерих един препарат, който се наричаше „Анус”. Нямаше никакво описание, което да се прочете в книгата, но аз реших и го предписах. Лечението продължи три месеца, докато свинктерът на момичето се заздрави. Идваха много малки деца за преглед. Случилото се бързо се разчу сред хората. При мен дойде едно малко детенце, което беше глухо. Разбира се има причина, за да се роди едно дете без слух! Това е защита, защото в противен случай ще получи тумори. Р.Щайнер е обяснил в своите трудове връзката им със слуха. За да се роди човек без слух причината е много дълбока. Обаче за реалния живот ушите са ни необходими. Намерих нужните препарати, чрез които да се въздейства върху мускулчетата и нервчетата вътре. Предписах ги. След няколко месеца детето започна да чува, а след няколко години слухът му се възстанови напълно. В продължение на годините още много такива неща ми се случиха. С болестите, които са на органите и тялото, скоро можех вече добре да се оправям. Започвах изцяло да изучавам всичките тези заболявания.

 Имах следната интересна история. В един момент в кабинета ми дойде едно момче, с което буквално нищо не можех да направя. Правеше странни движения, всичко събаряше. Изобщо не можех да му концентрирам вниманието и да говоря с него. Абсолютно нямах представа какво може да се направи с него. Изпратих го на Евритмия. Пътищата ни се разделиха. След половин година той отново се появи при мен, но аз не го познах. Прочитайки историята на заболяването му, бях невероятно изненадан – беше станал напълно нормален. Можеше да стои спокойно, да мълчи, да слуша другите и дори беше станал победител по шах. За себе си тогава стигнах до важното заключение, че Евритмията и Арт–терапията са необходими на всеки човек. След 7 години успях да направя така, че и при мен да има такива терапии. Моят кабинет и моята терапевтична практика вече навърши 21 години. Друго, което беше характерно за мен – изобщо не можех да говоря и не бях в състояние да изнеса никакъв доклад или лекция. В началото всичко, което трябваше да кажа, си го записвах изречение по изречение и го четях. При Р.Щайнер прочетох, че първите 100 лекции обикновено са неуспешни. Това наистина го преживях. А сега е време да се върнем на нашата основна тема – „Периодите в биографията”.

 Обикновено човек си мисли, че биографията започва с раждането. Действително самото раждане е едно хубаво събитие, но това не е началото. Рудолф Щайнер казва, че когато човек се доближава до Земята, той трябва да си избере семейство. Много внимателно е изследвал това при Гьоте. Гьоте е започнал да обучава своите близки още от Духовния свят, за да може по-късно да дойде при тях и за да могат да правят „правилните неща”, когато той се роди. Той е една много интересна личност, но в модерния ни свят той няма да има никакъв шанс. Едва на 4 год. се научава да ходи. При всичките медицински профилактични прегледи, които днес се правят на децата, той би пропаднал тотално на всичко. Но и без да е така добре развита медицината тогава, той израства много добре. Самият Гьоте също се е занимавал с математически формули. Това, което ще правим и ние тази вечер.

 В Олденбург познавам един композитор, с три деца. Най-малката му дъщеря е казала на три години следното: „Тате, когато те избрах, тогава ти беше в болницата”. Тя абсолютно точно е описала обстановката в стаята, където е лежал баща й. Ако погледнем назад в човешката история, ще видим, че човек винаги е знаел това нещо – халдейците, старите египтяни...Те са можели да обръщат поглед назад към времето преди раждането. Но около 800 г. пр. Хр., тази способност е загубена. Хората не са можели да си спомнят и са започнали да се страхуват от смъртта. Човек, идвайки на Земята, все още няма способности. При животните е по-различно, защото в момента, в който те се родят вече могат да правят различни неща – да подскачат, да се движат... Но, ако погледнем отново назад към времето преди раждането, при животните бременността трае толкова дълго време, колкото им е необходимо. А на практика човекът идва на този свят някак прекалено рано роден. Физическото си тяло ние изграждаме от силите, които идват от Зодиака. От силите на Овена идват онези сили, които са ни необходими за главата, от Телеца идват силите за врата, от Близнаците – силите за ръцете и раменете, от Рака – на гърдите и т.н. Имаме 12 зодиакални знаци, но имаме само 10 лунни месеца на бременност. Два от месеците ни липсват. Заради това, когато човек се ражда не е готов физически веднага да се „впусне” в живота. Но ако бе готов, то той не би могъл да се развива по-нататък. Незрялостта при раждането му дава тази възможност да се развива след това. И наистина много интересен е въпросът – по какъв начин от Зодиакалните знаци идват силите в плода? Ембрионът винаги гледа към Луната. А тя, както знаете, през три дни „пътува” през отделните знаци. Детето „прави” това пътешествие заедно с Луната.

Когато детето се роди, то практически нищо не може. Трябва да научи езика, да се научи да ходи, да се научи да си представя и да си спомня...Но няма никой, който да му обясни как да направи всичко това. На него му трябва една особена сила, за да ги научи тези неща. Учителят през първите три години от детското развитие, това е самият Христос. Той дава на детето тези сили, с които то да може да научи всичко това. В тези три първи години тече едно изключително бързо развитие. Никога повече в човешкия живот не се научава толкова много и толкова бързо, отколкото в този период. Ако това продължи по този начин, детето „ще изгори”. Затова след третата година това бързо развитие престава. Тогава и детето казва за първи път „Аз”. С това завършва първият етап от детското развитие. Принципът, по който детето се учи, е изключително интересен. С цялото си тяло детето е СЕТИВЕН ОРГАН. През първите 7 години става въпрос за развитието на физическото тяло. Всичко, което е прието с физическите сетива, въздейства върху неговото тяло. И когато детето расте в една грозна обстановка, тогава организмът му боледува. Когато гледа непрекъснато едно угрижено лице, боледуват бъбреците му. Изключително е важно обстановката, в която то расте, да бъде красива, защото всичко въздейства върху тялото му. Втори принцип през първите 7 години е ПОДРАЖАНИЕТО. Детето още не разполага с разум и това, което се случва около него, детето му подражава. Не е възможно да му се въздейства чрез разума.

 Имах едно интересно преживяване. Поради войната нямахме ток, служехме си със светлината на свещите, които родителите ни палеха с кибрит. Веднъж, когато имахме гости, бях под масата. Тогава с кибрит запалих покривката на масата. И въобще не можех да разбера защо се караха родителите ми. Аз направих това, което те правеха винаги, палейки свещите. Вече бях антропософски лекар, когато при мен дойде едно детенце, което куцаше с единия си крак. Бяха го водили на ортопед, нищо не му бяха открили. И при психиатъра, също нищо не му бяха открили. Аз също не открих нищо. Но отидох в дома му. Видях, че баща му е с дървен крак. Той ходеше, куцукайки по същия начин. Тогава обясних на бащата, че докато детето стои в стаята, трябва да стои седнал. След 4 седмици куцането на детето изчезна. Т.е това е времето, в което всичко което се преживява, детето го наподобява и му подражава.

 От Антропософията знаем, че има повторение на земните животи. Раждайки се на Земята, детето носи нещо в себе си от времето преди да се роди. Носи своя интелект, своята умност. Много често, когато децата тръгнат на училище, те могат да знаят повече и от учителите си. Това е труден период за педагозите. Но това, което децата не носят със себе си, е ВОЛЯТА. Ние трябва да ги научим, да им дадем тази воля. В тази област е нужно да се започне работа много рано. Когато им четем детска книжка с картинки, е нужно да стоят спокойни. В този момент волята всъщност „спи”. Но ако в тези книги има нещо, което децата могат да движат, да променят, да дърпат, тогава волята се развива и задвижва. Всичко, което децата в първите 7 години могат да правят, усилва волята им и ги укрепва. Например – рисуване, пластициране, движения. Най–добре е, когато в детската градина по ритмични звуци те се движат в ритмични движения. Това е прекрасна, образуваща органите сила. Но първите 7 години не са всичките равномерни. Във връзка с Лечебната педагогика – когато Р.Щайнер е бил дете, е познавал повече хора с увреждания. Там е имало мъж с голяма глава – хидроцефалия. Щайнер описва как този мъж е умеел да говори много нежно. Още като дете Щайнер е можел да прецени, че душата на този човек не е била в това тяло, не е била „вързана” за това тяло. Трябвало е душата му да влезе в тялото и да се справи с него. Като студент е имал възможността да лекува едно дете с хидроцефалия, което е било вече в 8 клас. Единственото, което това дете е можело да направи в онзи момент е с гумата, търкайки върху тетрадката, да издълбае дупка. По-късно /след лечение/ това дете става студент по Медицина. Движението е това, което кара Хидроцефалията да изчезне. Колкото по-рано се започне с такива деца да се правят ритмични движения, толкова по-бързо се решава техният проблем.

 Движенията, които изпълнява човекът образуват и формират мозъка. Ако наблюдавате деца, които сучат от гърдата на майка си, движенията, които правят /движенията на устните и на езика/, спомагат за формиране гънките на мозъка. Има деца, които се движат погрешно – например, малки деца, които прекалено дълго спят. Те стават трудно, тежко подвижни след това. Така не може да им се оформи и самият мозък. По-късно такива деца имат и говорни затруднения – думите им не се подреждат една след друга, както трябва. Или се запъват между думите.

 Има деца пък, които прекалено малко спят. Когато се движат, те едва докосват с крака земята. При тях всичко става прекалено бързо. Могат да стигнат дотам, че да започнат да заекват. Най-добре това се лекува в училището през вторите седем години /периодът 7-14 год./. Именно за тази цел Р.Щайнер ни дава Валдорфската педагогика. Важна е терапията с изкуства. Децата трябва да пеят. Тежкоподвижните деца трябва много бързо да пеят. А „по-хвърчащите” деца, трябва да пеят по-бавничко. По този начин се извършва компенсацията. Този процес трябва да приключи, докато децата навършат 14 год., защото ако проблемът не е компенсиран дотогава, се отразява навътре към червата. Тези, които заекват, по-късно получават колити, защото перисталтиката е много бърза и нервна, а при по-мудните деца – червата се запушват и така това се отразява върху цялостния живот на човека.

 През първите 7 години има три подпериода. Първият е до третата година, когато се учи говорът. През първите три години се развиват сетивата и нервите – очи, уши, нос...Както знаете от самото начало като пропорция главата на децата е по-голяма. По-късно пропорциите постепенно се изравняват. На края на този подпериод детето казва вече „Аз”. Когато през първите три години се направят грешки във възпитанието, те действат по-късно върху целия живот. Това, което преживява възрастният човек като нервност или невротичност, се дължи именно на това.

 Вторият подпериод – от 3 до 5 год. от живота на детето, е свързан с развитието на ритмичната система. В това време децата се научават на ритмите – например, ритъмът на изпразване на червата, ритъмът на дишането и ритъмът на сърцето...Всичките тези ритми трябва да се изградят и утвърдят. Ако през тези две години се преживеят някакви смушения, да речем, че родителите се разделят или има пренасяне на друго място, това има въздействие пак върху целия живот. Много често в тези години се коренят причините за по-късните сърдечно-съдови смущения. Тук са и причините за смущение на съня и за астмата.

 При мен веднъж дойде един пациент, който беше цигулар – голям виртуоз. Изведнъж се разболява от болест, която никой не може да обясни. Цялото му тяло трепереше непрекъснато. Попитах го какво е правил на 4 годишна възраст. Погледна ме с големи очи и веднага разбрах, че знае за какво става дума. Когато е бил на тази възраст се е наложило заедно с майка си и леля си да бяга по една ледена улица по време на войната. Във втората половина от живота му това се появява под формата на заболяване. Когато разбрах за това започнах да го лекувам така сякаш това нещо току-що се е случило. За много кратко време оплакванията изчезнаха. Достатъчно е да знаем какво се е случило в биографията на човека и в цялата тази дъга /Рис.1/, за да можем да лекуваме човека.

 Третият подпериод във възрастта 0-7 год. е работа върху обмяната на веществата. Този момент е от 5 до 7 год. Тогава децата се отучват от нещо, което преди са го можели. Малкото дете има способността да знае коя от храните, които му се поднасят, е поносима за него и коя не е. На 5 год.детето се отучва от тази способност и започва да се храни по доста нездравословен начин /сандвичи, суха храна.../. Точно в тази възраст здравословното хранене трябва да дойде отвън, от родителите, защото тази инстинктивна защита е загубена. Ако в това време детето се храни нездравословно, по-късно идват алергиите.

 Взимайки заедно тези три подпериода от първия седем годишен етап от развитието на детето, ние имаме времето на основните причини за по-късните заболявания на човека. Техните корени са именно в това време. Ако децата от 1 до 3 год. имат грешни сетивни възприятия, то тогава имат нарушения в поведението след това. Ако между 3 и 5 год. живеят нередовно по-късно се появяват същите последици. Както това се случва и при грешно хранене между 5 и 7 год.

 При мен се лекуваше едно дете на 8 год., което събаряше всичко около себе си. Родителите бяха отчаяни. В къщи въобще не можеха да го озаптят. В това състояние също не можеше да ходи и на училище. Препоръчах на родителите да наблюдават стриктно режимът му на хранене и да не му дават нищо друго освен здравословна храна – без шоколад, без Кока-кола или разни лакомства от будките. Само след 48 часа беше кротък като агънце и едно абсолютно нормално дете. Самото дете вече разбираше за какво става дума и само си наложи да яде здравословна храна. Беше отровено от боите, ароматизаторите, консервантите, нитратите...

 Рудолф Щайнер казва следното нещо за този първи седемгодишен период от детското развитие – ако във времето, когато детето се учи да ходи има насилие или принуда, то по-късно този човек ще развие ревматизъм. Гьоте имаше късмет, защото 4 години е лежал на легло и не е ходел. Ако беше едно съвременно дете щяха да го водят на рехабилитационна гимнастика. Със сигурност по-късно щеше да има ревматизъм. Биографията на човек е нещо изключително интересно. Но в тези години детето няма още разум. Силите, които детето има, са насочени само към растежа. Когато детето се роди то има къси кости и те трябва да порастнат. Вторите зъби трябва да бъдат образувани. Растежните сили образуват органите и съдействат изобщо за цялостния растеж на детето.

 На 7 год. се получава изключителна метаморфоза. Тогава силите на растежа се превръщат в сили на мисленето. Ако това нещо се изпревари и на 5-6-7 години детето се научи да чете и пише, това е една злоупотреба със силите на растежа. Тогава на 50 год. хората страдат от Алцхаймер. Предварително са изразходвани силите, които са били необходими за развитието на тялото. Щайнер го нарича „деменция прекокс” или „преждевременно оглупяване”. Най-доброто е децата да не се пращат толкова рано на училище. Защото всичките след това на 50 год. ще трябва да бъдат пенсионирани... На децата, които идват след нас, ще им бъде много тежко в това отношение.

 Силите на растежа през първите 7 години са управлявани и контролирани от Луната. След 7 год. е тази метаморфоза, която се случва. Тогава дори и външно детето се променя. Това е пак своего рода „раждане”. Силите на растежа или етерните сили обвиват това дете като в обвивка. Има деца, които не могат добре да растат и остават по-дребни. И ако погледнем към момента на тяхното раждаме, отчитаме едно много неблагоприятно разположение на Луната. Например, когато децата се раждат при Новолуние или Лунно затъмнение. Тогава те не получават тези лунни, растежни сили. И е нужно като медикамент да им привнесем тези сили.

 Когато това време свърши идват силите на Меркурий и те продължават до 14 годишна възраст. Докато първите 7 год. са важни за растежа, то вторите 7 год. са важни за развитието на душата. Чрез метаморфозата на етерните сили, децата получават силите на мисленето и вече могат да тръгнат на училище. Но на практика нашите държави се грижат за това на децата да им бъдат вливани много интелектуални знания. Тази гениалност, която децата носят със себе си, те въобще не могат да я разгърнат. Гьоте е казал, че ако нямаше възпитание, щяхме да имаме само гении. Веднъж и аз се замислих какво всъщност съм научил в училище. То ми отнемаше само от свободното време. Всичко, което бях научил там, не можех да го ползвам. Единственото добро нещо беше, че се научих да мисля. Всичкото това знание, което се налива, после обикновено бива забравено. През периода 7-14 год. трябва да се развие душата и по-точно умствената гъвкавост. Ако през първите 7 години имаме като основен способ, използван от детето ПОДРАЖАНИЕТО, то тайната в следващите 7 години е ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА АВТОРИТЕТА. Учителят и родителят трябва да са знаещи, детето им вярва и им се доверява. Но това е и една голяма отговорност. Учителят трябва да разказва само това, което наистина е вярно и никакви теории. А детето се чувства изцяло слято с обкръжението си. Всичко, до което се докосва има име и то може да разговаря както с кучето, така и с камъните. За детето всяко нещо е същество. Най-добре е, когато в този период на децата им се говори в картини, в образи, приказки, басни. В периода 7-14 год. също имаме три подпериода.

 Около 9-10-та година от живота на детето, то изведнъж се събужда, изправя се и застава срещу света. Този период се нарича още Рубикон. Изведнъж децата осъзнават този огромен външен свят и започват да изпитват страх от него. Те отново започват да се държат като съвсем малки деца. Отново се връщат и искат да спят при родителите в леглото. Искат да седнат в скута им. Не искат да стоят сами в къщи. Поради това „събуждане”, те се нуждаят от много закрила. Когато не им дадете тази защита, те за цял живот губят своето усещане за сигурност. Тогава стават неуверени. В училище също се случва нещо. До този момент те са вярвали във всичко, което учителят им разказва. Но сега изведнъж искат да научат откъде той знае всичко.Това е изключително критична ситуация за учителите. Учителят може да си помогне, ако „рисува” едни много големи картини, да им разкаже какво от Гръцката епоха съществува и се е запазило в днешно време, или да им говори за величието на звездите, на Небето, на Космоса, т.е в преподавания урок да вкара мощни и величествени картини. Тогава децата ще се възхищават и удивляват на тези картини, а това вътре в децата ще създава и едно уважение пред знанията на учителя. По този начин тази преломна точка в отношението на детето към учителя може да бъде преодоляна.

 След това вече може да се започне и със знанията за растенията, животните...Сега вече не е необходимо това да са животните от басните, а по-скоро да се изхожда от целостта. Например, в никакъв случай да не се говори само за цветчето на растението. Трябва да се разглежда цялото растение, с корените, със стеблото, изобщо с всичко, което съдържа. Също и почвата, върху която расте. Детето трябва да придобие усещането, че към този свят принадлежи всичко, включително камъчетата, почвата...т.е. всичко е едно цяло. Детето трябва да направи също и връзката, че на друга почва растат други растения. При животните е нужно да се направи връзката с човешкия характер и способностите, които има човек. Например, кучето е надарено с много силен нюх, затова намира следите или орелът има остро зрение...Всяко едно животно и качествата, които са акцентирани при него, показва как са оформени човешките сетива – прави се връзка. Така се съотнасят и свойствата с човешкия характер. Например една риба е много гъвкава във водата, има такова свойство и в човешкия характер – гъвкавост. Други пък отиват право с рогата в стената! Така много по-лесно и по-бързо се разбира връзката със света на животните. Ако вземем всичките животни от целия свят, то тогава ще получим образа на човека като такъв. Именно тези неща се случват в периода 9-12 години – вторият подпериод от етапа 7-14 год.

 Тогава децата започват да усещат костната си система и силата, която има в тялото им. По начинът, по който усещаш собствения си скелет в теб се заражда силата на правенето на преценки. Тогава вече можем да започнем работа с мъртвата материя – металознание, физика, химия, познанието за минералите...Фактически това е възрастта, в която детето трябва да започне да се учи да пише. Т.е това реално е възрастта около 12 години. Разбира се, не е възможно в днешно време. Именно за това Щайнер е мислил как нещата да се случат, защото е абсолютно вредно, ако детето започне да се учи да пише преди това. Тогава Рудолф Щайнер дава като противотежест Евритмията. Ако само веднъж на седмица се играе Евритмия, това е точно тази лечебна сила и тя уравновесява щетите, които се нанасят от ранното писане. Щайнер казва, че няма по-нататъшно развитие на човека без Евритмия. Реално прилагайки го в моята практическа работа, видях наистина колко целебно е това.

 В подпериода от 12 до 14 години, се случва и нещо друго. Момчетата остават по-дребни, а момичетата много бързо израстват. Всички се променят много и са под силното влияние на Космическите сили /в този период на планетата Меркурий/. Това променя долната част на тялото. При момичетата се подготвя менструацията и половата зрялост. Тези сили действат и върху момчетата, но по-късно и то чрез езика и говора. Това, което при момичетата се случва долу ниско, при момчетата се случва горе в „ябълката”, но две години по-късно /на около 14 год./. Става въпрос за мутирането на гласа. Тогава вече имаме друго влияние – на Венера. Затова върху момчетата тези сили влияят по по-различен начин, отколкото при момичетата. Момчетата стават много нервни, напрегнати и гневливи. Нужно е да бъдат успокоявани. При момичетата става намаляване на кръвното налягане и те много побледняват. С мислите си те се отвличат, ходят при звездите, мечтаят...Затова трябва да ги привлечем, да ги „сваляме” от Космоса тук на Земята с някакви занимания. Това става като им се поставят много задачки.

 След това в биографията настъпва един много дълъг период под влияние на Слънцето – от 21 до 42 год. Това е т.нар „среда на живота”. После идва влиянието на Марс. Тогава е времето, в което се борим за „поста на шефа” /от 42 до 49 год./ Следва „периодът на мъдростта” с Юпитер, после идва периодът на Сатурн...и тогава вече сме „просветени”!

 Времето от 14 до 21 год. има огромни последици за по-нататъшния ни живот, защото тук ние претърпяваме още едно „раждане”. Оттук-нататък човек вече може да има поколение. Това е периодът на половата зрялост, на зрелостта за земния живот. Тогава се случва нещо много интересно, което не е открито досега в науката. Ако ние самите вече можем да имаме поколение, значи вече сме придобили тази способност да предаваме нещо в наследство. Това, което се случва в този период, е всичко преживяно в духовния свят. Именно в това време оказва въздействие професията от последния ни живот. Често хората са били недоволни от професията, която са упражнявали и затова може да видите доста млади хора в този период от живота си недоволни и сърдити. Макар, че има и още една причина, за която ще говоря по-късно, това е едно много сложно време. То има „огледален образ” след 21 год. до 28 год. Това, което се преживява от 14 до 21 год. има своите последици в годините от 21 до 28. Примерно децата седят по цял ден пред компютъра и играят компютърни игри. Тогава в тях няма никаква инициативност. Ако точно в този период /14-21 год./ са развили някакви разбирания, свързани с определени идеали, то тогава могат да поемат инициатива и да са действени. Например, след 21 год. създават семейство, правят къща... Но ако преди това в тях не са събудени никакви идеали, в следващия „огледален период” идват наркотиците и зависимостите.

 Има още един такъв „огледален образ” – периодът 7-14 год. е „огледален” на периода 28-35 год. Това е времето, в което се развива „разбирането” на Душата. Хората са умни, разсъждаващи в тази възраст.../моите деца са в тази възраст и го преживявам всеки ден с тях/. Винаги се изживяват като по-умни и по-знаещи. Но ако в периода 7-14 год. им е било трудно в училище, тогава в „огледалния” период се страхуват да поемат инициативност и отговорност.

 Има още едно отражение – първите 7 години се отразяват в периода 35-42 год. Тук се поставя въпроса дали този човек може да носи отговорност, дали може да заема отговорни постове или се чувства несигурен и нестабилен. Виждате, че всъщност това са все периоди от по седем години. Рудолф Щайнер ги свързва с планетите, които човек може да наблюдава, гледайки от Земята нагоре.

 Нека да погледнем още няколко ритми, свързани със звездите. Слънцето след една година обиколка по Зодиакалния кръг се връща на мястото си точно на нашия рожден ден. Ако вземем обаче Юпитер, тогава на 12 години ще имаме „рождения си ден” по Юпитер, т.е. след 12 години Юпитер ще се завърне на онова място, на което е бил, когато сме се родили. Но ако се родим, когато Юпитер е в „лоша” позиция, тогава е по-добре да забравим първите 12 години! Някак си в училище все не ни върви. Ако при раждането Юпитер е „зад” Земята, но след 12 години, понеже той вече се е завъртял веднъж, в един момент ние получаваме всичките тези сили от Юпитер, които той носи. Например, до 12 год. имах само лоши оценки по латински. Точно на 12 години разкрих една голяма тайна – открих, че във всичките книги отзад думичките си ги има и човек може да си ги научи оттам. Когато при раждането Юпитер е „зад” Земята, човек се развива просто по-бавно. Но пък след 12 год. идва „просветлението”. Има един интересен пример от Библията, когато Иисус на 12 год. Поучава фарисеите. Два пъти по 12 год. е нашата 24 годишнина и тогава човек отново има „рожден ден”. Тогава идват добрите идеи и човек започва да действа творчески и е творчески активен. После следват 36 год., 48 год....на 12 години. Това са щастливите моменти от живота на човека, когато започва наистина нещо ново.

 Но в Космоса има един странен „младеж”, който доста трудно можем да го разберем. Древните хора са го наричали Главата на Дракона или Опашката на Дракона. Това е една чисто математическа фигура. Луната има странно движение. Тя се движи около Земята, а самата Земя също се движи в Космоса. Така че, всеки път едва ли не Луната бива закарана на друго място. Едва, когато сме на 18 год. и 7 месеца Луната се намира на същото място, където е била, когато сме се родили. Тогава за първи път празнуваме „рождения ден” на Лунния ни възел. Тогава в живота ни настъпват най-различни промени. Но принципно при „завръщането” на Лунния възел животът се променя основно. Вторият път това се случва на 37 год. и 2 месеца. Именно на тази възраст аз се запознах с Антропософията. Третият път това се случва на 56 год., което съвпада и с поредното „връщане” на Сатурн в рождената си позиция /първото е на около 29-30 год./.

 Когато детето е на около 9,5 год. /възрастта Рубикон/, тогава имаме „падащ” или „слизащ” Лунен възел /първа опозиция на Северния лунен възел на рождената му позиция/, или Опашката на Дракона. Тази опозиция има същият ритъм от 18 год. и 7 месеца. Това, което се преживява във възрастта около 9,5 год. също се повтаря по-късно. „Събуждането” и усещането, че си сам в света се повтаря на около 28 год. Преживяваме отново това „стряскане”. Следващото подобно „пробуждане” е на 47 год., после на 56 год. Точно на 56 год. бях поканен в Москва /третото завръщане на Северния лунен възел в рождената ми позиция/. И оттогава животът ми коренно се промени. Преди това дълги години се занимавах с терапия, а изведнъж започнах да пътувам в различни страни. Оглеждайки внимателно тези периоди в нашия живот, ние можем да го разбираме и осъзнаваме по един различен начин.

 Има обаче и още един трети „младеж” в Космоса. Древните гърци го наричат Хронос, древните римляни – Сатурн. В древногръцката легенда бог Хронос изяжда децата си. В Библията това е строгият Отец-баща, който правомерно пуска огън и жупел от небето, удавя земята в потоп...Сатурн е една по-бавна планета. Около 30 год. са му необходими, докато направи една обиколка по Зодиакалния кръг и се върне в рождената ни позиция. Т.е на около 29-30 год. имаме първи „рожден ден” по Сатурн. Тогава животът започва съвсем отначало. Преживяваме всичко онова, което сме преживяли от 1 до около 5 години от живота ни. Но сега ние го преживяваме като възрастни хора. Когато съм бил на 1 год. над къщата ни пада бомба. Когато бях на 31 год. напуснах родния си град. На 61 год. също имах един такъв проблем. Т.е след около 29-30 год. животът отново се повтаря. Но това се случва на едно по-високо ниво. Ако човек иска да знае какво ще преживее следващата година, трябва да погледне какво е било преди 30 години. Ако някой е на 37 год. трябва да си спомни какво е било на 7 год. и тогава ще му се изясни какво точно му се случва сега и какво трябва да очаква. Всичко в живота се повтаря и човек трябва да е осъзнат за това. По същия начин се сменят годишните сезони. Това за медицината е от огромно практическо значение.

 Мой пациент внезапно се парализира и никой не можеше да разбере защо. Невролозите не можеха да направят нищо. Попитах го какво се е случило в живота му 30 год. преди това. Той не помнеше. Но майка му беше още жива и тя каза, че е паднал от един зид и е получил сътресение на мозъка. Попитах го какво са предприели. Оказа се, че нищо не е било направено. Т.е аз 30 год. по-късно трябваше да лекувам това сътресение на мозъка. Парализата му премина.

 По този начин са свързани големите ритми. След 30 години отново се проявяват. Но със Сатурн има и още нещо. При първата опозиция на Сатурн с рождената му позиция /което е на около 15 год./, фактически всичко се блокира. Имаш чувството, че никой не те разбира и всички са срещу теб. И това няма нищо общо с Пубертета. Просто тази планета има огромна сила на въздействие върху нас.И тя е едно голямо изпитание за всеки, но трябва да издържим на нейното влияние. Издържайки, човек става и по-силен. Доброто е, че реално планетата продължава да се движи. На 30 год., на 45 год. се повтаря отново същата „игра”...Това са трудни години в живота на човека – всичко е блокирано. Но самите ние сме вече по-мъдри и изчакваме търпеливо ритмите, докато всичко премине. Човек просто трябва да изчака. Хубавата новина е, че планетите продължават своето движение...

 Макар, че като малка вметка бих добавил – четох в Р.Щайнер, че в един момент в края на века, ще дойде време, в което планетите ще спрат и науката няма да разбере какво се случва. Прочитайки това, всяка вечер започнах да наблюдавам звездите. През 1987 или 1988 год. това действително се случи. Три от планетите не продължиха да се движат. Показах го на няколко човека, защото иначе никой нямаше да повярва. В една облачна нощ нямаше как да се наблюдава, през следващата нощ, те вече бяха минали вече доста голямо разстояние. Това беше един космически феномен, за който Р.Щайнер е знаел, но не беше отбелязан в науката.

 На 75 год. всичко започва отначало. Но тогава на човек нещата вече не му изглеждат чак толкова зле. Това е все пак една сложна, „юбилейна” година.

И накрая искам да ви кажа някои неща, които Р.Щайнер препоръчва, когато човек работи със собствената си биография. Когато правите нещо, трябва да изчакате 7 години, за да видите резултата. Другото - след 20 години разбираме, защо преди 20 год. сме взели едно конкретно важно решение! Т.е. необходими са ни по 20 години, за да разбираме нещата от собствения си живот. И третото – денят „Х”, в който човек има някакво много специално, важно, съдбоносно преживяване, може да ни послужи пак за „огледало”. Ако човек преживее три години след този ден „Х” нещо, причината може да я намери три години преди този ден. Или ако една година след този важен ден ни се случи нещо, причината за него е една година преди това важно събитие. Всеки един от нас има не само един такъв ден „Х” в живота си, има много такива важни събития. И всички те за нас са като огледални точки. Те ни позволяват биографично да изучим нашия живот.

Благодаря ви за вниманието!

 

Д-р Инго Юнге, София, 11.III.2008 г.

Симултанен превод от немски – Катя Белопитова

Компютърен набор на текста по собствени записки и аудио запис на лекцията извърши Дорина Василева.

 

Sunday the 19th. Spiralata.net 2002-2017