Докато "аз" не съм "Аз"

17. Докато "аз" не съм "Аз" - Покаяние

Печат

Покаяние

Необходимо е да поискате прошка от хората в своя списък за това, че не сте били този, който е трябвало да бъдете, да поискате прошка за своите негативни чувства и да благодарите за позитивните. И отново – най-добре е да се срещнем лично, ако това не може да стане, свързваме се по телефона или в социалните мрежи. Ако човекът не е жив или няма никаква възможност да го намерим – пишем писма и ги изгаряме.

Тази система е подходяща за решаване на всички проблеми. Сега, чрез различни примери, ще ви покажа как работи това.

1. Първо един пример от моя живот. Пътувах с влака от Санкт-Петербург до Москва и в купето попаднах на съсед, който хъркаше много силно. Просто много силно! И макар че спя дълбоко, изобщо не можех да заспя под този акомпанимент. Реших да изиграя ролята на добър и вместо да го разтърся и да му кажа, че много хърка, той да се обърне на другата страна, да спре да хърка и проблемът да се реши – аз търпях. Търпях, а вътре в мен всичко кипеше. Пристигнах в Москва с херпес на половината устна – тялото ми така крещеше заради неизразеното раздразнение. Тъй като вече нямах възможност да говоря с този човек, взех лист хартия и написах: „Човече, скъпи, прости ми моля те, за моето раздразнение, за това, че вътрешно просто кипях и бях готов да те разкъсам, както Тузик грейката си, прости ми за моята неискреност“. След няколко часа херпесът напълно изчезна.

2. А това вече е пример от един тренинг. На него заедно бяха дошли майка и син. Синът Роман беше с инсулино-зависим диабет. Той беше на 22 години, диагнозата му поставили преди шест години. Родителите му се развели, когато още бил малък, но именно на тази възраст – 16 години – в него се събудило негодувание от отношението на баща му към него и майка му, затова че той живеел сам в тристаен апартамент, а те живеят под наем и т.н. Заедно с негодуванието възникнала агресия – на физиологично ниво това се проявявало като повишаване на нивото на кръвната захар. По идея, по-нататъшната реакция би трябвало да бъде от серията „бягай или нападай“ – трябвало е да има активно действие. Вместо това младият човек просто замрял и макар че захарта в кръвта му – буквално – кипяла, той бездействал, давайки си вид, че всичко това не го касае. Изяснихме, че още тогава в него се появило осъждане към майка му като жена – заради нейното поведение с мъжете. Майката, която присъстваше при разбора на ситуацията, добави, че оттогава синът като че ли го няма – физически присъствал, а морално отсъствал. Проблемът се реши с това, че Роман поговорил честно с баща си, поискал прошка за осъждането, за неискреността и негативните чувства, изразил благодарност и уважение. С майка му също се състоял подобен разговор.

След известно време Роман се уредил на много добра работа в хотелска верига – длъжността била създадена специално за него, защото искали той да работи при тях. На рожденния си ден (навършвал 22 години) разговарял с баба си по телефона – тя живеела в друга държава и поискала да му изпрати пари за подарък, но Роман отказал с думите: „За мен вече е неприлично да вземам пари от тебе или от мама, сега аз трябва да се грижа за вас“. След това баба му се обадила на майка му, своята дъщеря: „Сега вече виждам, че той е пораснал. С мен разговаряше мъж, а не момче!“

3.Още един пример от тренинг. Татяна посочи като проблем това, че не може да реши – да напусне ли сегашната си работа или да остане. Проблемът се появил, когато дошла нова началничка, с която Таня не успявала да създаде отношения. На тренинга разиграхме няколко варианта на диалози, които редовно се случвали между началничката и подчинената, оказа се също, че нашата героиня играела на играта „не бях аз“ и „не съм тук“.

Вместо реакция, Таня избирала вцепенение. След тренинга Татяна написала писмо на началничката си по електронната поща – същата била в отпуск, а нямала вече възможност да се сдържи физически – и изказала всичко, от обидата, болката и раздразнението до разкаянието, уважението и благодарността. След като изпратила писмото, на Таня й станало по-леко физически. Началничката отговорила с учудване и благодарност, че на нея също не й достигала такава искреност, те се уговорили да се срещнат след като им свършат отпуските и да поговорят. За Татяна остротата на въпроса намаляла. Първият страничен ефект бил, че на Татяна била свалена диагнозата „анемия“ (показателите били 2 – 3 пъти по-ниски от нормата). След това нашата героиня преразгледла изцяло отношението си към своята работа –  над нея вече не висял като дамоклиев меч проблемът със взаимоотношенията с началничката – и сега оставало да работи с удоволствие и, нещо повече, редовно да получава парични бонуси.

4.Светлана се обърна с такъв проблем: в продължение на години постоянно имала силен обрив на гърдите, буквално всичко било покрито с пъпки. По време на тренинга внезапно й просветна! Преди много години брат й се надсмял над нейната слабост и на малките й гърди и казал: „Дъска и две цици“. Девойката почуствала много силна обида и раздразнение към брат си, но си премълчала. Оттогава на гърдите й се появили тези пъпки.

До края на тренинга кожата на гърдите й се изчисти.

5.Ще приведа пример за повтарящи се проблеми. Катерина посочи като проблем травма на коляното. Първият път получила травма на коляното по време на представление (Катя е танцьорка) на 20 юли 2015 г., вторият път – на 20 януари 2016 г. И в двата случая травмите били много сериозни и болезнени. Започнахме да анализираме ситуацията. Оказа се, че Катя се среща със женен мъж и двата пъти преди травмата те се скарали. В началото на нашия разговор Катя каза, че нея всичко напълно я устройва, но после оказа, че иска нормални отношения и лъже този мъж, че всичко е добре, макар че в действителност не всичко е добре. Помните ли, в предната глава говорихме за това, че неуважителното поведение с мъжете задължително води до материални загуби? Преди всяка травма Катя губила пари, един път се счупил мобилният й телефон. Тъй като нашата героиня не забелязвала по-малките травмични знаци, по този болезнен начин – чрез повтарящи се травми – тялото й показало, че се движи в неправилна посока. Решение на ситуацията стана провеждането на откровен разговор с този мъж, скъсване на отношенията, а също написването на писмо до жената на любовника – след написването Катя го изгорила, тъй като в дадения случай не било нужно да отворят очите на тази жена, а девойката да може да изрази своя негатив.

6. Както казах, по тази ситема е много лесно да се разберат различни диагнози. Веднъж на един тренинг доведоха девойка в инвалидна количка с диагноза „множествена склероза“, тя вече не можела нито да стои, нито да седи. Започнахме да си говорим и се изясни, че около преди половин година тя, доказвайки на майка си, че не е глупачка и че има мозък в главата си, започнала работа в юридическа кантора. Оказало се, че тя е единствената жена сред десет мъже. И се опитала да се държи с тях като равна: започнала да умничи и да изтъква своето „аз“.

Мъжете винаги възприемат със смях такива жени, затова колегите й започнали да издевателстват над нея: ясно е как си попаднала на такава престижа длъжност, не благодарение на способности, а на външни данни и т.н. Тя вътрешно много им се обиждала, ядосвала се, ненавиждала ги, но не показвала това – външно била мъж с мъжете, силна сред силни. Но само че не вътрешно. Както и всички ние, вътрешно тя била крехка и ранима. Вътрешната борба с тези мъже я довела до развиването на  множествена склероза. Чрез своята болест тя веднага обяснила на майка си защо не успяла да стигне до крайната цел. Мъжете вече се страхували да се шегуват – с болните не се правят шеги. Първото, което й показах, беше неискреността й към майка си и преди към бившия си мъж, на който тя също постоянно доказвала, че в главата й има мозък, а не дървени стърготини. Тя доказвала, а вътрешно плачела, ядосвала се, ненавиждала. И след като поискала прошка от бившия си мъж, за това че се омъжила за него не по любов, а за да докаже на майка си своята състоятелност и че има добър характер, от колегите си за това, че ги ненавиждала, а външнно се усмихвала и си давала вид, че всичко е наред – всичко се променило. След двама месеца свалили от нея всички диагнози. Материалното й положение започнало стремително да подобрява, тя срещнала мъжа на своите мечти и се омъжила за него.

Чрез примерите с алергията и астмата се вижда много добре как работи системата.  Зная десетки такива случаи: млад човек страда от астма по време на цялото си детство и юношество. След завършване на вуза напуска родителите си и отива в друг град и астмата (или алергията) преминава. Но само да отиде на гости на родителите си и симптомите на астмата се появяват отново. Работата е в това, че и астмата, и алергията са следствие от натрупано раздразнение. Когато дразнителят е до теб симптомите се появяват, а когато е на разстояние симптомите изчезват. Но окончателното изцеление е възможно само с покаяние.

Най-трудното в тази система е да повярвате, че всичко действително е много просто и че всички проблеми се създават по един и същи сценарий. Има определен човек, дразнител, той предизвиква в нас определена реакция – чувстства. Ако изживяваме, изразяваме своята реакция, своите чувства, то с получената енергия се движим напред, еволюираме. Ако премълчаваме тези чувства, ако ги преглътнем тогава получаваме проблеми.

Защо се получава така, че алгоритъмът е един и същ, а проблемите са различни – различни заболявания, удари по финасите, по децата, по отношенията?

 Всеки от нас има своя „ахилесова пета“ – нещо в живота, върху което сме силно зациклени. И когато ставаме неискрени, когато преставаме да играем своите роли, получаваме удар най-вече по това, което е най-ценно за нас. Ако жената е вкопчена в своя мъж, той изневерява или си заминава, ако е вкопчена в децата – те започват да боледуват. Мъжете вкопчени в кариерата и парите, „боледуват“ от бедност, липса на напредък в кариерата.

Но всички тези проблеми се решават по един и същ начин – чрез покаяние. Трябва да поемем отговорност за своите чувства, за своите роли, и да връщаме дълговете.

На нашия сайт alhimik108.com има отделно видео, посветено на тази система, то така и се нарича: „Универсална система за решаване на проблеми“. Гледайте го, моля ви, то ще ви помогне да разберете как да работите с този алгоритъм.

И е много важно да резберем, че по време на практиката покаяние ние връщаме натрупани дългове – т.е. онези чувства, които сме държали в себе си определено време. Но също така е необходимо да играем своите роли постоянно. Затова искам да звърша тази глава с писмото на Светлана Ткачова, което тя изпрати след едно практическо занятие, посветено на тази система за решаване на проблеми.

„Бях на практическото занятие „Назад в бъдещето“ откъдето се върнах с рецепта за решаване на въпроси, за която по-рано бях чувала в лекции по интернет, но я прилагах за първи път. Ето моите резултати. На занятието ме болеше гърлото. Но аз дори не си спомних за това, бях увлечена с решаването на онези четиристотинкилограмови проблеми и разбира се те там си и останаха, оказаха се твърде сериозни за „чайника[1]“. На следващата сутрин у дома гърлото напомни за себе си. Повторих опита отначало докрай. Това не беше трудно, защото болката беше свежичка и не се наложи да се ровя дълбоко в паметта си. Бях щастлива да забележа ефекта още преди да завърша процеса. През целия ден дълбоко в себе си ликувах от своята малка победа.

Но какво беше моето учудване, когато вечерта болката ми се върна отново. Блъсках си главата, къде греша? Какво направих не както трябва, какво забравих? Прочитайки още веднъж често срещаните грешки, за които се говореше на практическото занятие, не намерих себе си в нито една от тях. През нощта отговорът дойде. Писмата-прошка (а и всякакви писаници) не са таблетка, която подтиска симптома. Това не е еднократна работа, която се извършва с усилие на волята, защото пред моята магарешка муцуна се е появил морков във вид на полза от решаването на проблема. Това е практика. Разбрах, че болката се е върнала при мен, защото моите мисли и моето отношение към Главното действащо лице в моята ситуация се е върнало на старите релси. Аз мисля по навик, вървейки по старата пътека и дори не забелязвам това, просто слушам изтърканата стържеща плоча на вътрешния критик... Тогава извадих писмата написани предния ден и започнах да ги препрочитам. Почуствах, че за мен те вече не са изповед, а по-скоро молитва, настройка, мантра – на който както му харесва. И това беше моето откритие, моят резултат.“

 

Основни грешки при извършването на практиката

При всички ли работи предложената методика? Да, но при условие, че не се допускат грешки, които правят невъзможно получаването на желаните резултати.

Ето най-разпространените от тях:

1. Недостатъчна вяра, че всичко това работи. Обикновено произтича от това, че човек изпуска някаква важна подробност и в неговите разсъждения се прокрадва грешка, той не вижда изцяло причинно следствената-връзка. Тогава прави няколко опита да приложи техниката, не получава резултат и решава, че техниката не работи.

В такава ситуация е необходимо още веднъж да прегледате логиката на своите размишления и да я сверите с това, което е написано в книгата. Можете да пишете на мен или на моята помощничка, ние ще ви помогнем да разрешите проблема. Защото техниката е проверена върху хиляди съдби, не е имало провали.

2.Прекомерна привързаност към своето желание. Случва се така, че сме толкова концентрирани върху това, което искаме да притежаваме (пари, здраве, постижения в кариерата, омъжване, секс), че просто не сме способни да забелязваме какво се случва около нас. Тъй като в основата на техниката е способността да чувстваме и преживяваме това, което се случва с нас в момента, в сегашния момент, това е критична грешка.

Няма нищо лошо в това да имаме желания, дори святите хора имат желания, макар и само едно - да се слеят с Бога. Но нашите желания ни подтикват към действия. Лошо е когато може да мислим само това как да получим желаното.

По-рано аз практикувах хиромантия, но след това разбрах как работи алгоритъмът на съдбата и как може да бъде трансформирана тя и затова практически престанах да гледам на ръка – защо да го правя щом е достатъчно човек да промени своето мислене, поведение, навици и да промени рисунъка на неговите длани? Защо да програмирам човека на определен сценарий? Но и до сега на моите помощнички често звънят хора, които настояват да им гледам на ръка. На въпроса: “А кое е по-важно за вас – Дима да ви гледа на ръка или да ви реши проблема?” отговарят: “Разбира се, да реши проблема, но при това непременно да ми гледа ръка!” Докато човек сам не превключи фокуса на вниманието си, не е възможно да му се помогне.

3. Мързел. “Зная всичко, но няма да правя нищо”. Човек има всички необходими знания, за да излезе от проблемната ситуация и да започне напълно нов живот, но не прави нищо. Със съжаление гледам хората, които идват на всички лекции, посещават занятие след занятие – защото им харесва атмосферата, защото им е интересно да наблюдават човешките съдби, но не правят нищо за да променят собствения си живот. Обикновено мързелът се побеждава само от обстоятелствата с такава сила, че те са принудени да предприемат нещо, да променят нещо, иначе – играта свършва.

4. Аз наричам този пункт с не много приятна дума – глупост. Не става въпрос за ниво на интелектуалното развитие и ерудиция, а за това, че човек е събрал в себе си толкова много различни знания, прочел е толкова много умни книжки, че вече не е способен да възприеме нищо. Затова новите знания му се струват безсмислени, неправилни, нелогични.

Пример за такава “глупост” често се среща при психолози, лекари, учители – те са толкова силно уверени, че именно тяхната концепция е единствената, абсолютно правилната, че никоя друга не прониква в тяхното съзнание.

Втори пример за “глупост”. Сега може да се срещнат хора, групово увличащи се от езотерика и различни духовни практики. “Ходих две седмици на лекции по адвайта – не е за мен. Опитах също Тантра, нищо подобно, но работата с чакрите ми харесва повече. Ходих при Троцки, но той няколко пъти изруга – твърде ниски вибрации, не е за мен”. Такива “практици” преминават от едно направление към друго, държат се на гребена на вълната, в резултат у тях се създава усещането, че вече знаят всичко и всичко разбират, но фактически те не са задълбочени в нищо.

Подобна глупост се лекува само по един начин – поклонение. Необходимо е да изберете само едно направление и да вървите само по него. Или дори да изберете една каквато и да е форма – четене на определени мантри или молитви, някакви телесни техники и да практикувате всеки ден. Тогава след определено време, (но не след две седмици и дори не след няколко месеца) пред вас ще се разкрие ново разбиране и чувстване.

Но трудно е човек да признае в себе си такава глупост, защото натрупаните знания създават илюзията “аз зная всичко и мога да разбера всичко”. Буквално два дни преди момента, в който пиша тези редове имахме практика. И една девойка след това написа, че вече няколко години преди всяка практика (а тя ходи на различни) започва специфична реакция на тялото й: повишава се температурата, боли я всяка клетка и всяка кост, но тя преодолява себе си и отива. По време на практиката отначало й се появила силна мигрена, след това имала усещане, че мозъкът и буквално ще се взриви – но тя продължавала да търпи.

Това е нагледна илюстрация как тялото се опитва да съобщи на своя стопанин важна инфомация и как ние не го слушаме. Моля ви, обръщайте внимание на тялото си – то първо ще ви подскаже, ако вървите в неправилната посока.

 

Превод Т. Темелков

 


[1]На руски означава лаик, новак.

Monday the 25th. Spiralata.net 2002-2019