Докато "аз" не съм "Аз"

16. Докато "аз" не съм "Аз" - Универсална система за решаване на проблеми

Печат

Универсална система за решаване на проблеми

 

Двете предишни системи – „Матрьошка“ и закони на Вселената – бяха посветени на глобалното описание на нашия житейски път, обхващаха го изцяло. Но с придвижването по маршрута си понякога срещаме препятствия – болести, конфликти, парични затруднения, трудност в избора и т.н. Това са локални проблеми, които ни безпокоят в дадения момент. Предлагам ви още една система за тяхното решаване. Работейки с нея може да се научите да виждате причинно-следствените връзки: защо се е случила една или друга ситуация, с какво поведение съм я създал и какво да прави с нея сега.

Като начало - малко теория. Всеки наш проблем възниква не от някакви външни обстоятелства, а от нашата реакция на тях. Представете си, че в стаята, където четете тази книга е влязъл лъв. Какво ще се случи? Ще почуствате силен страх. И този страх трябва да ви накара да действате – или да бягате, или да нападате и се защитавате.

Така работи абсолютно всяко чувство – то се появява само за да ни подтикне към някакво действие. Симпатията към някой човек ни кара да отидем и се запознаем с него; неприязънта – да избегнем, например, бездомника в метрото; плачем когато сме тъжни; чувството за унижение и липсата на вдъхновение за работа ни кара да търсим ново място, да се движим напред; правим подаръци от благодарност и т.н. В крайна сметка така е замислено от самата природа.

Но ние имаме още една реакция – да се вцепеним, правейки вид „това не съм аз, това не се случва с мен“. Чувал съм, че това понякога работи при среща с мечка: трябва да легнеш и да се престориш на умрял. Във всички останали случаи нашите проблеми започват именно с това вцепеняване. Вцепеняване има тогава, когато вместо да преживеем своите чувства, да ги изразим и с тази енергия да извършим някакво действие, ние мълчим и изглеждаме равнодушни. Или казваме нещо, но съвсем не това, което чувстваме. Тогава в нас ще гние и ще се разлага някакво неприживяно чувство, а към него ще се добави чуството за вина за това, че не сме това, което сме в действителност и извършваме всички по-нататъшни действия от чувство за вина. Като използвам за пример тази система, ще покажа как работи това в живота.

Системата включва седем прости стъпки, които е необходимо да следваме. Ще дам разяснения за всяка стъпка. И така, вземаме писало и пишем...

 

Моят проблем

Това е толкова проста стъпка, но по време на тренинга „Назад в бъдещето“ отиват няколко часа за сформулиране на проблемите на участниците, които са актуални за тях.

Много е важно да разбирате какво искате, какво в действителност е необходимо да решите.

По време на тренинга една жена разказа, че с мъжа си взели много голяма ипотека, изплащането било трудно и тя формулирала за себе си желанието – „искам много пари“. И какво мислите, тя се уредила на работа в една банка и сега всеки ден вижда много пари, само че това по никакъв начин не влияе на изплащането на ипотеката.

Представете си например, че вземам стол, поставям го върху крака ви и сядам на този стол. Така изглежа и се усеща реалния, ежеминутен проблем, който може да се реши с помощта на тази система.

Добре е да се започне с нещо просто и съвсем локално. Например, херпес, настинка, „не мога да намеря нова работа“, конфликт с началника, загуба на много пари и т.н.

„Имам проблем с майка ми“ е също много неправилна постановка на въпроса. Може да сработи универсалното правило: „Няма човек – няма проблем“. Говоря сериозно. Затова учете се да формулирате проблемите правилно.

Проблемът, който искам да реша:


 

 


 


 

Кога се появи този проблем при мен?

 

Тук е необходимо ясно да си спомните кога се появил този проблем при вас – конкретната година или месец, или дори ден, точната възраст. Ако проблемът е „недостиг на пари“, спомнете си точно кога почуствахте този недостиг. Обикновено най-лесно е да си спомните, когато проблемът се отнася до здравето, защото има дата или поставена диагноза, или кога сте забелязали симптомите.

Понякога на този етап се налага да се върнете към стъпката „постановка на проблема“. Пример от един тренинг. Мъж посочва като проблем недостиг на пари за реализация на бизнес-проект, намираме точката, когато се е появило усещането, че трябва да се прави този проект, а няма пари, върнахме се още няколко години назад и разбрахме, че самото желание да се създаде този проект не идва от сърцето му, а е желание да се покаже добър пред родителите си. В резултата на това сменихме проблема за решаване.

Понякога проблемът може да възниква с определена периодичност. Тогава е необходимо да се посочат тези периоди или дори конкретни дати.

Ще подчертая, че с помощта на тази система се решават само тези проблеми, които имат опредлена и конкретна точка на отчитане.Например, винаги сте имали пари, а от определен момент ги няма – кражба, намаляване на заплатат, банкрут. Ако никога не сте имали пари, този въпрос се решава по системата „Матрьошка“, това е нивото на социума.

Случва се така, че е невъзможно да си спомните кога е започнал проблема, като че ли нещо пречи, затъмнява вътрешния поглед. Системата работи само със спомняне, ако не помните, тогава е по-добре да отложите решаването на дадения въпрос към дадения момент.  Възможно е тогава да се е случило нещо болезнено, което към момента не сте готови да приемете и преживеете. 

 

Кога се появи проблемът?


 


 


 


 

Какви хора оказваха влияние върху моя живот по това време?

Тук трябва да си спомните за всички хора, които тогава са били до вас и са ви оказвали някакво влияние, били са важни за вас към момента на възникване на проблема и известно време след това. Например това е още от раждането или от ранното детство, то до вас са били поне майка ви и баща ви (или само майка ви например), а може да е имало още и баби и дядовци, брат, сестра. Ако проблемът ви съпровожда от училищна възраст, то към родителите се добавят и учителя, съучениците, приятелите.

Важно е, че става дума за хората, които са били до вас изобщо, а не само са участвали в създаването на проблемната ситуация. Например ако сте посочили като проблем, че  в бизнеса ви е намалял клиентският поток, то е необходимо да си спомните не само за бизнес-партньора, сътрудниците, главния счетоводител, но и за жена ви и родителите ви. Тоест, действително всички хора, които са се намирали през този период във вашето близко обкръжение и са оказвали влияние върху живота ви. Единственото, което можете да не отчитате – това са вашите деца.

 

Изписваме тези хора в колона.

Важни хора в моя живот през този период от време:

 


 


 


Какво чувствах към тези хора?

 

Вземаме полученият списък с хора, вземаме вече познатата ви таблица с чувства и изписваме срещу всяко име чувствата, които сме изпитвали към този човек към момента на възникване на проблема и известно време след това и какви чувства имаме към него сега.

 

Как изразявах тези чувства с думите от таблицата?

Тази конкретна формулировка тук не е напразно. „Как изразяваше своята обида? – надувах се и мълчах“. „Как изразяваше своя гняв? – Изпратих го по дяволите“. Тези варианти не работят. Това не е изразяване на чувства, а на емоции. Ако пия чай, изживявам неговия вкус – това е чувство, а след известно време отивам в тоалетната и това, което излиза от мен са емоции. Емоциите са като пръски от чувства, пара, но не са самите чувства.

Възможно е да се изразявали някакви чувства, но по-голямата част, уверен съм, не сте изразявали по никакъв начин.

Затова, ако сме изразявали някакви чувства с конкретни думи от таблицата, изговаряйки ги, отбелязваме ги. Срещу останалите пишем: по никакъв начин.

Какъв е трябвало да бъда за този човек?

Тук се върнахме към моята любима тема за ролите, които трябва да играем.

Нека да разгледаме един пример. Мъж обозначава като проблем хемороиди, появили се преди 8 години. Основни действащи лица: жената и любовницата.

Да погледнем схемата. Има точка сега, има някаква точка в миналото, когато се е появил проблема или сте осъзнали това като проблем. Но причината, заради която се е появил проблемът е от по-рано. Трябва да видите времето до появяването на проблема и честно да попитате: какви роли изпълнявах по отношение на главните действащи лица в моята история?

Мъжът в този пример не е бил мъж на своята жена: той е бил гост, който идва да се нахрани, да поспи, да се преоблече, плащал за това пари, които давал за водене на домакинството и за някакви други нужди. Той не благодарил, не изказвал своите чувства. След това се появила любовницата и буквално месец след това – хемороидите. Мъжът се държал безотговорно към своята жена, не бил за нея мъж.

 

След това в продължение на 8 години (!) мъжът не можел да реши: хем не искал да напуска семейството, имал чувства към жена си, хем и любовницата си не оставял, а тя настоявала той да се разведе. С всяка следваща година хемороидите ставали все по-ужасни, стигнало се до операция. Работата стигнала до тренинга „Трансформация на съдбата“, на който мъжът дойде заедно с жена си. В нощта след първия ден на тренинга и разглеждането на тази ситуация, той и жена му поговорили и на сутринта хемороидите изчезнали. След тренинга той писа, че заболяването си е отишло окончателно.

Още веднъж ще повторя, отговорете си честно на въпроса: какъв е трябвало да бъда и какъв съм бил за тези хора? За майка си и баща си е трябвало да бъдете син, а сте бил учител, психолог или просто неблагодарна твар. За брат си е трябвало да бъдете брат – по-големият се почита и уважава, на по-малкия се дава подкрепа и помощ. За учителя – ученик, за приятеля – подкрепа и опора.

На един тренинг, когато разказвах за тази система, една девойка стана и каза: „А каква би трябвало да е моята роля към любовницата на човека с когото съжителствам?“ Залата легна от смях.

Има роли, изиграването на които дава здраве на нас и децата ни, пари, увереност в себе си, постигане на цели, социални блага – само успех. Има псевдороли – такива като любовница, съжител или граждански мъж, - такива роли само отнемат – време, семейно щастие, квартира, създават парични дългове, болести, страхове. Може да се каже, че псевдоролите не дават отговор на въпроса: “Кой съм аз в действителност, какво да правя, къде отивам”, и водят до задънена улица.

Ако разберете, че в някаква ситуация играете псевдороля, е необходимо да си дадете време за 100% определеност, да промените своята роля. Например в статус “моето момиче” и “моят млад човек” може да се чувствате комфортно половин година или година и половина, а след това неизбежно възниква въпросът: имате ли общо бъдеще, какво ни обединява? Трябва да се определите.

Превод Т.Темелков

Monday the 25th. Spiralata.net 2002-2019