Докато "аз" не съм "Аз"

15. Докато "аз" не съм "Аз" - Навикът да бъдем невнимателни

Печат

Навикът да бъдем невнимателни

Практически ние можем да решим всички свои проблеми тук и сега чрез отношенията, които изграждаме с хората, с които сме непрекъснато заедно. Но трябва да бъдем много внимателни – да умеем да се концентрираме върху това, което се случва с нас в режим на реално време. По време на тренингите и лекциите често наблюдвам как някой задава въпрос и дори не може да изслуша отговора докрая – той или се опитва да зададе следващ въпрос или мислите му го отнасят много надалеч. Втора често срещана ситуация: някой участник в тренинга задава въпрос и получава подробен отговор, след това вдига ръка друг участник и... задава същия въпрос!

Смята се, че способността на човека да възприема каквото и да е количество големи пакети от информация е намаляла, заради това, че информацията стана твърде много и мозъкът не успява да я преработва. По мои наблюдения, нашата система за филтрация притежава свръхспособност за отсяване на всичко от външния свят, което не е нужно. Работата е в друго – човекът е толкова погълнат от необходимостта да доказва и да прави нещо за онези, на които не е отдал дълговете, че в главата му постоянно звучи хор от гласовете на тези хора – майка, баща, брат, сестра, приятели, учители, колегите и началника и т.н.

Аз имам отделна лекция, посветена на темата, как тези гласове се „заселват“ в нашата глава. Ако трябва да се каже кратко, ние вече говорихме за това, че ако сме неискрени пред някой човек, тогава се ражда чувство за вина, а то, на свой ред, ражда в нас потребност да доказваме нещо на този човек. Колкото повече са хората, толкова повече са дълговете; колкото повече са дълговете, толкова по многоброен е хорът, с който общуваме в главата си.

Когато участниците в нашите лекции и тренинги започват да практикуват покаяние, един от първите ефекти е появяването на тишина в главата. Тогава се появява способността да се концентрираме в момента тук и сега, да изживяваме живота в цялата му пълнота.

Когато станете внимателен човек и започнете да виждате тези, които са до вас и да чувате това, което те се опитват да ви кажат, ще разберете, че всеки проблем идва при вас с вече готово решение. И също, както в залите, където се провеждат нашите срещи, изходът обикновено се намира там, където е входът.

Потвърждение на моите думи за внимателността е това, че в отзивите често пишат нещо от рода на: „Помолих за прошка родителите си, а след това изведнъж осъзнах: Дима, всичко което ти сега се опитваш да ни кажеш на лекциите, баща ми ми го е казвал неведнъж, но аз не съм го слушала!“ Така че това е още един положителен ефект от практиката на покаянието: колкото по-малко дългове имате, толкова по-големи ще бъдат вниманието и способността ви да изживявате живота си на 100%.

Има понятие фрактал – повторение на цялото в неговите части, в детайлите. В практиката си на хиромант видях, че всеки проблем възникнал преди 10-20-30 години или вчера, като в стая с огледала, се отразява в това, което се случва сега. Ако разглеждаме хората около нас като огледала, всеки проблем може да се реши чрез тях в сегашния момент. За тази цел е необходимо само едно нещо – същото това внимание.

Това може да се разбира в буквален смисъл – например хората, които седят до нас в метрото. Но тогава е необходимо да се зададе въпроса: „С какво мога да бъда полезен на тези хора още сега?“ или „В какво съм неизкрен с тях в момента?“. До мен може да стои бременна жена, а аз да се правя на заспал и упорито не забелязвам, че трябва да освободя място на някого.

Има и косвена трактовка: необходимо е максимално да проследим най-активните комуникации през днешния ден, да видим кои са хората, които активно или пасивно оказват влияние върху нашия живот. Това може да бъде жената, приятел, приятелка, може да бъде учителя, детето... Във всеки случай аз не съм виждал хора-единаци, които живеят в гората и изобщо не общуват с никого. Необходимо е да се намерят най-устойчивите  връзка в днешния ден, хората, които влияят на нашия живот и да преразгледаме своето отношение към тях. Ключ към решаването на проблема е въпросът: „Каква е моята роля пред този човек?“ Приятел, син, приятелка, жена... И да си отговорите честно, къде лъжете себе си чрез този човек, къде проявявям лицемерие, къде съм нечествен.

Тази концепция е толкова проста, че за съжаление много рядно се разбира. Колкото по-просто – толкова по-сложно. Затова съществува психологията – наука, която усложнява простите неща и търси отговори във вчерашния ден. И езотерика – наука, която търси отговори във вчерашния ден. Тези две науки сега са много търсени по простата причина, че са малко онези, които играят своята роля в настоящия момент.

Всички сме имали ситуации, когато благодарение на вниманието към човека, който се е оказал до нас, сме решили нещо в своя живот. Например появил се е у човека проблем, за който не може да разкаже на никого, носи товар в душата си. Но сяда във влака, попада на случаен пътник, разказва му всичко, а той мълчаливо го изслушва. И става чудо – дори може да е излекуване от някакво заболяване. Човекът просто се е облекчил – като на изповед, станало е покаяние. Той действително е бил себе си, макар и за секунда, и в тази секунда най-близък за него е бил непознат човек, на когото се е разкрил така, както на никой в живота си дотогава.

Ще разкажа една история. Една жена боледувала от астма в продължение на 20 години, работата стигнала до инжекции – инхалаторът вече не помагал. Заедно със своя позната тя тръгнала за някакъв манастир, да се поклони на мощи. По пътя тя разкрила душата си на тази позната и в този момент станало пълно изцеление – оттогава вече много години тя няма астма. Единственият близък човек за нея се оказала приятелката по паломничество. Но жената свързала изцелението с пътуването до манастира, а не с приятелката си.

Когато по-късно й поставили диагноза за друго заболяване, тя отново тръгнала за същия манастир. Мислела, че като се докосне до мощите и ще стане чудо. Но не, изцелението не се случило, защото не е гробът този, който лекува, а живият човек, неговата откритост. Нужни са уши, които да те изслушат, очи, които да видят твоите страдания, и чувства, за се почустват тези страдания.

Има прост (и поради това сложен) начин за удържане на вниманието тук и сега – да правиш нещо за някого. В този момент започваш да не мислиш за себе си и своите проблеми, а се концентрираш върху някого. Независимо дали правиш нещо за страната, за съседа на етажа или за семейството си, работата те концентрира върху самия процес. Защото ако не се концентрираш, например когато забиваш гвоздей, със 100% сигурност чукът ще ти сплеска палеца. Каквото и да правиш, прави го с пълно отдаване, максимално честно. „Служението на хората е служение на самия Бог“. А Бог знае на кого и какво дължим, къде лъжем и как да ни изведе оттам, от нашата черна кутия, от кутията на Пандора, как максимално да облагороди нашия живот.

Превод Т. Темелков

Thursday the 2nd. Spiralata.net 2002-2019