Докато "аз" не съм "Аз"

14. Докато "аз" не съм "Аз" - Навикът да бъдем неискрени, или „Благословение/проклятие на рода“

Печат

Навикът да бъдем неискрени, или „Благословение/проклятие на рода“

 

Съществуват два Вселенски закона. Първият говори за включване към женските енергии на рода: „Моето искрено изказване на чувствата (изживяване на чувствата) към майка ми, тъща ми, свекървата, мащехата, дъщерята, жена ми и бившата ми жена, баба, леля, сестра, племенница (към всички жени-роднини), а също към приятелката и бившата приятелка отговарят за моя личен живот и здраве, а също за личния живот и здравето на моите деца“.

Вторият – за включване към мъжките енергии: „Моето уважително отношение към баща ми, вторият ми баща, брата, сина, дядото, мъжа, бившият мъж и гаджето, зетя (към всички мъже роднини), а също към началника, колегите и подчинените (дори ако са жени), към приятеля, учителя, бизнес-партньора, президента на моята страна отговарят за моето материално благополучие, израстване в кариерата, социалния статус, способността да си поставям и постигам цели, всички сделки с недвижимо имущество и ценни книжа, за отношения към документи, за всички видове пътешествия и преселвания, за липсата на страх, за духовния ръст, интуицията, творчеството и разбирането на своето предназначение“.

Опитайте да си представите своя род. За да се появите на света, са се съединили двама души, зад всеки от тях стоят още двама. Преди няколко десетки поколения това са били милиони хора, вие можете да бъдете включени към невероятна мощ, към огромната сила на своя род.

Роднините и близките ни хора са физическият носител на Твореца. Още от детсвтото си ние се учим да комуникираме с тях чрез понятни и привични за нас образи - майка, татко, след това се появяват приятели, колеги, съпруги и след това нашите собствени деца. Колкото по-искрено и уважително се отнасяме към тях, толкова повече ни се начислява на сметката – във вид на здраве, щастие в личния живот, успех в кариерата, разбиране на своето място в този живот и т.н. И обратно, навикът да бъдем неискрени и да показваме неуважение към тези хора води до появата на проблеми във всички сфери на живота.

Искам да ви обърна внимание, че ако сте жена, вие също трябва да бъдете искрена със себе си, да не предавате своите чувства.

Как можете да предадете себе си? Ето аз ви казвам: „Ела ми на гости, ще пием чай“. И вие, основавайки се на чувството на симпатия и доверие, се съгласявате. Но после аз добавям: „Само че утре жена ми ще се върне от нощна смяна към 10 часа, затова ти трябва да си тръгнеш до 9 часа, става ли?“ Какво ще почувствате? Неприязън, унижение. Ако след това все пак тръгнете с мен, вие сте предали себе си.

Често се случва още в началото на отношенията с мъжа жената да чувства, че тряба да бяга, че това съвсем не е нейният човек, но тя преглъща собствените си чувства, убеждава себе си, че е необходимо отношенията да продължат – поради страх от самота, защото много иска да се омъжи, защото обществото я притиска, защото е време. Или жената е прочела много книги и изслушала много лекции по въпроса как тярбва да се държи с мъжа – че трябва да го хвали и да му благодари, да говори с тих и спокоен глас. И така и прави, въпреки че вътрешно може да се появи и раздразнение, и гняв, и обида. Кого предава тя? С кого е неискрена? Преди всичко със самата себе си като жена.

Какво да се прави в такива случаи? Може да пишете писма и да искате прошка от себе си. От себе си като тяло – за това, че не сте се грижили за себе си, че не сте си позвлявала да почивате, че сте спали с човек, когото не обичате. От себе си като жена – за това, че сте предавала собствените си чувства. Когато имат проблеми в такива сфери, като здраве, личен живот или благополучие на децата, жените трябва първо да огледат себе си, след това останалите близки жени, а мъжете – на жената, която е най-близка от всичко, жената или майката.

Също така, ако ти,читателю си мъж, то във втория закон се отчита уважителното отношение към самия себе си. Всеки път, когато мъжът си обещае нещо и не го прави – той предава себе си. Направил си обширен списък от неща за правене, а вместо това си седнал на дивана пред телевизора – предаваш себе си. Направил си режим за деня и храненето, не си го изпълнил – проявил си неуважително отношение към себе си. Обещал си да свършиш някаква работа на някого и не си направил – първо си предал себе си и второ – този на когото си обещал.

Съответно, ако възникнати проблеми с парите или не можете да се издигнете в кариерата, изобщо имате трудности с разбирането с какво да се занимавате, значи трябва да търсите с кого от мъжете имате недоизказани неща. И чрез вече познатата ви практика на покаянието да върнете старите дългове и да не трупате нови.

Отделно обръщам внимание върху това, че жените, които изпълняват мъжки функции, в тази система условно се смятат за мъже, тъй като работят с мъжки енергии.

По време на тренинг се изказват толкова възмущения по повод уважителното отношение към президента, затова пояснявам – това не означава, че сте длъжни да си изказвате в негова подкрепа или да отдавате почести на портрета му и т.н. Това означава само едно, че не заслужава да го осъждате или да говорите нелицеприятни неща свързани с него. По-добре да се придържате към позицията, че има недостъпни за нашето разбиране причини, поради които той се е оказал на този висок пост – а това е такава отговорност и такива енергии, че човек, който не е готов за тях просто ще умре за много кратко време.

Но в моята практика има интересен пример за президента. С мой приятел-бизнесмен се договорихме, че той ще постави снимка на президента на своята страна (той не е от Русия) в смартфона си за половин година. За тази половин година доходът му се увеличи 10 пъти. Има над какво да се помисли.

По принцип, навикът да бъдем неискрени с хората около нас нарушава главният закон на нашия свят – да бъдем искрени и да живеем с открито сърце. Изпълнението на този закон е гаранция, че ще изживеете своя живот с минимум препятствия и негативни неща. Безусловно, има неизбежност, с която ще се сблъска всеки от нас: например остаряването и смъртта, напускането на този свят от близки хора. Но като цяло житейският път ще бъде хармоничен и радостен.

Отворено сърце – това е постоянно състояние, при което чувстваш съпричастност към всички процеси във Вселената, към всички хора, при което постъпваш с другите хора така, както искаш те да постъпват с теб.

Такова състояние е достъпно само за хора, при които няма разминаване между това, което чувстват и това, което говорят, между това, което мислят и това, което правят. Те са способни да различават своите чувства и преживявания във всеки момент, да постъпват в съответствие с това и да споделят своите състояния.

Това състояние може още да се нарече абсолютна искреност или с популярния сега израз „тук и сега“.

Няма  нищо лошо в това да се обидите на някого или да се раздразните. „Лошото“ започва когато не се асоциираме с раздразнението, обидата, злобата или дори с благодарността и уважението към някого. И започваме да играем играта „това не съм аз“. Вместо да изразим това, което чувстваме в момента, ние започваме да предъвкваме своите чувства и това е началото на повечето проблеми.

Така че да живееш по сърце – това означава в дадения момент да пребиваваш в своето състояние, в своите чувства. В детските години са ни учили да бъдем някакви непонятно добри, а за кого и как – това никой не знае. Ние сме свикнали пред който и да е, постоянно да играем, да не изразяваме своите чувства, това което действително чувстваме вътре в себе си.

Първата стъпка е действително да започнете да изразявате всичко, което чувствате, да го изговаряте. Такъв човек след това започва не просто да казва някакви думи,  а действително да разбира тези състояния, да ги преживява, „да предъвква“ всеки момент от живота си, всяка секунда. Понякога той се хваща, че от сутрин до вечер преживява например обида, само обида – и тогава в него се задейства естествен механизъм за избавяне от тзиа обида. Човек по своята същност е божествена структура и осъзнава, че работата не е в това постоянно да изживяваш злоба или обида, осъзнава, че прави нещо не както трябва. От този момент започва неговата еволюция.

Когато предлагам да започнете да изразявате това, което чувствате в дадения момент, често чувам например такова възражение: „Ако започна да изразявам обидата, гнева, раздразнението, които са в мен, всички ще избягат от мен!“ Да, това наистина е така. В първия момент, когато човек започне да изразява всичко, което чувства, например, обида-обида-обида, то много хора ще му обърнат гръб. Само че това ще бъдат хората, които не са му били нужни. На втория етап човекът осъзнава, че обидата е инструмент, който също е необходим за нещо.

Обидата може да стане добър начален тласък за постигане на някаква цел. Ако човек казва, че не се обижда, той не стимулира себе си за развитие и съответно не постига нищо. Аз видях дланите и общувах с няколко хиляди здрави и успешни хора и установих интересна закономерност – те живеят по сърце. Ако се обиждат, те правят това много искрено, дори могат да те ударят. И именно при такива хора времето от възникване на желанието до неговото изпълнение е много кратко. Това се нарича преживяване на момента „тук и сега“, за който говорят и пишат много хора.

Ние просто сме свикнали да делим всички чувства на позитивни и негативни. И смятаме, че изразяването на позитивни чувства е добро, а на негативни – лошо. Но на практика ние наричаме позитивни тези чувства, които ни теглят към целта, те са като магнит – съкращават времето между теб и желаното. А негативните чувства – при условие, че ги изживяваме и изразяваме – са тласък, който подтиква към целта. Така че искренният човек непрекъснато е притеглян и подбутван.

Но когато престанем да изразяваме негативните си чувства, точно в такава степен губим способността си да изразяваме истински позитивните си чувства. И тогава пътят между мен и това, което желая става значително по-дълъг. Така че, ако желанията ви не се изпълняват, трябва да се запитате: какво чувствам, къде се самозалъгвам, пред кого се представям за добър?

Най-общо казано, главното, което се опитвам да кажа в тази книга, е това, че можем да не боледуваме, можем да живеем в достатък, да имаме хармонични отношения, ако изживяваме всичко, на 100%, това което ни се случва.

Така че ако запомните най-важната дума – искреност, тогава мога да смятам, че целта ми е постигната.

Превод Т. Темелков

Thursday the 2nd. Spiralata.net 2002-2019