Докато "аз" не съм "Аз"

13. Докато "аз" не съм "Аз" - Навикът да се доказва всичко на всички, или „Магарето и моркова“

Печат

Навикът да се доказва всичко на всички, или „Магарето и моркова“

 

Ако навикът да се умничи се формира само в детството и само като реакция към майката, навикът да се доказва всичко на всички може да се появи практически във всяка възраст и в резултат на реакция към любим и значим човек, на който сте започнали да доказвате нещо.

Съществуват три сценария, по които се създава този навик.

В първия случай значим за вас човек казва думи, които пораждат вътрешен протест и желание за доказване на обратното. Това може да бъде майката или бащата, които казват: „Нищо няма да постигнеш в живота, ще пасеш кравите!“, „С твоя мозък никъде няма да постъпиш!“, „На кого си нужна с такъв характер? Никога няма да се омъжиш“, „Като пораснеш, ще станеш като баща си!“. В отговор се появява обида или страх и човекът започва да доказва, че не е такъв и това с него няма да се случи. Момичето на което са предричали, че ще остане сама, се омъжва само за да докаже – понякога няколко пъти. Мъжът става категоричен борец срещу алкохолизма и т.н.

Във втория сценарий ви сравняват с друг човек: „Ето Миша на съседите вече печели сам и на родителите си помага, а ти нищо не умееш!“, „Виж, Катя се омъжи толкова успешно, в Италия замина, три деца роди, имат къща край брега на морето“. Обидно ли е когато близък и скъп човек сравнява так с някого? Разбира се, че е обидно. И отново – ако обидата не се изрази навреме, се появява остро желание да докажеш, че ти не си по-лош от Миша, Катя и другите персонажи.

Накрая има и трети сценарий. Когато не ви принизяват, не ви сравняват, а, обратно, възвишават ви. „Ти си ни много умен и винаги и във всичко постигаш успех!“ И се ражда страх – да не оправдаеш очакванията, да не съответстваш. И човекът се старае със всички сили да бъде добър във всичко – дори там, където не  му е нужно.

Ще дам такъв пример. Пред очите на човек се появява картина, която трябва да реализира в своя живот – да сбъдне приказката. Да се омъжи, да построи жилище, да спечели милиард, да стане бог по фитнес, да напише десет книги, да роди пет деца – на тази картина е нарисувано това, което е необходимо за доказателство на този, първия „програмист“. Човекът си слага невидими наочници и тича, държейки своята картина пред очите си, без да забелязва нищо наоколо. Постепенно в картината се появяват все нови и нови детайли: трябва да докажеш на учителката, че можеш да учиш само за „шестици“, трябва да докажеш на началника си, че можеш да работиш по 20 часа в денонощието, трябва да докажеш на мъжа си, че си най-добрата в кухнята и в леглото и т.н.

Тази гонитба няма край. Ние приличаме на магаре, пред което сме закачили морков и то бяга към него, без да забелязва нищо около себе си. Човекът е толкова фокусиран върху своята картина, че взаимодействието с хората, ситуациите около него става на пълен автопилот – на практика той губи връзка със своите сетива, с настоящия момент. Тази картинка е недостижима, защото е невъзмъжно да доказваш нещо на целия свят и дори на един човек от миналото.

Това е най-разрушителният навик. Каквото и да постигне човек, способен да вижда целта си и да върви към нея, всичко ще бъде разрушено. Защото само много силни, болезнени събития – както на ниво тяло, така и на ниво социум – могат да го върнат към реалността.

Това са счупвания и други травми, нещастни случаи, аварии, огромни дългове и банкрутиране. От заболяванията  - на първо място са онкологичните, на сърдечно-съдовата система. В някои езотерични източници срещнах информация, че получаваме до 26 предупреждения в различни форми, преди да се случи нещо сериозно. Но практически е невъзможно да се достигне до такъв упорит човек.

Случвало ли ви се е да се събудите от някакво преживяване по време на сън? Какво е то обикновено? Нещо негативно – кошмар. За да се „събудим“, да се върнем от илюзорното си състояние в реалността също е необходим такова сътресение.

За съжаление, на 999 човека от 1000 е необходима някаква катастрофа, за да събудят, да пренесат фокуса на вниманието си от някаква псевдоцел, с желание да докажат нещо, към това, което се случва в момента. И често – не една катастрофа, а цяла поредица.

На тренингите понякога има участници, които разказват, че  си спомнят само от момента, когато някой от родителите е започвал да ги бие!

До този момент нямат никакви спомени, те са били изцяло в себе си, изключени от външните събития.

Още една отличителна черта на такива хора: те винаги знаят, кое е правилно, как трябва да бъдат нещата. „Моят прадядо копаеше, баща му копаеше и аз ще копая“ – „Но за това вече има съвременни багери“ - „Моят прадядо копаеше, баща му копаеше и аз ще копая“. Те са уверени, че тяхната гледна точка е единствено вярната. Такива хора е лесно да се разпознаят по време на диалог, защото на всяко изречение те отговарят: „Всичко това е ясно, но...“, „Аз съм съгласен с вас, разбира се, но...“ и излагат своята гледна точка, която е непоклатима и не се подлага на съмнения.

Когато общувах с пациенти на онкологични центрове, бях поразен от това, че дори стоейки с единия крак в гроба, те ня бяха готоови да признаят своята неправота пред някого. Дори на тренингите понякога чувам: „По добре да умра, отколкото да поискам прошка от него!“

В хармонично състояние тази способност – да си поставяш цел и да вървиш уверено към нея – трябва да се прилага в работата, в бизнеса и да се изключва при общуването с роднините и приятелите. Как да постигнем това? Как да направим тази черта на характера си свой съюзник, а не враг?

Вземате вече познатите ви лист хартия и писалка и си спомняте ситуациите, в които са ви казвали подобни фрази, включили навика и желанието ви да доказвате нещо и след това в една или друга форма общувате с хората, които са казали това. Отначало искаме прошка за обидата или страха, които тогава са се появили и които не сте изразили, а след това благодарите. За какво благодарите? Ами просто затова, че благодарение на тези хора вие сте придобили такова качества като целеустременост.

Често нашите близки играят незавидна роля – налага им се да влизат в конфликт с нас, за да ни подбудят към действие. Мнозина „излитат“ от родителското гнездо, учат се да печелят самостоятелно пари, добиват социален статус само благодарение на конфликта с родителите си – пътят е започнал с желанието да докажат нещо. Единствено благодарение на хората, които са ни казали обидни неща или обратно, са ни хвалили и дори сравнявали с някого, у нас се е формирал гръбнак, пуснали са ни в космоса. А ние не сме им благодарили.

При нас на лекции идва Екатерина, тя се преместила в Москва от Челябинск. Родителите и са състоятелни хора и й осигуряват достойно ниво на живот, но при това не забравят да й повтарят, че е мързелана и безделница. Собствено, тя наистина била такава – от нищо не се интересувала, шляела се безцелно из града, губела си времето по партита.

Но поради желанието си да покаже, че не безделница, Катя отишла да учи в Москва, завършила журналиситически факултет, започнала да работи като кореспондент, заедно с това написала и издала своята първа (към този момент) книга, омъжила се успешно, станала организатор на тематични литертурни вечери и не планира да спира до тук. И едва съвсем скоро Катя си признала, че ако родителите й не са я предизвиквали, тя никога не би си вдигнала задника от дивана в Челябинск и да започне да се развива. След това Катя позвънила на майка си и на баща си и им изказала своята благодарност и у нея се появили нови идеи как да развива своите проекти.

Когато ни говорят обидни неща, в отговор се изработват много силни чувства – обида, раздразнение, гняв. И те действително стават гориво, което ни дава сили за постигане на целта. Но, за да не се превърнем в брониран влак, които лети към нищото, помитайки всичко по пътя си, за да премахнем псевдоцелите си (да докажем нещо на някого) и намерим своята истинска цел, е необходимо да изкажем благодарност.

И обърнете внимание, че практически животът на всеки много успешен и известен човек е започвал не съвсем приятно. И именно на неблагоприятните обстоятелства, които са му послужили като трамплин, са го извели на върха.

Превод Т. Темелков

Thursday the 2nd. Spiralata.net 2002-2019