Докато "аз" не съм "Аз"

12. Докато "аз" не съм "Аз" - Законите на Вселената

Печат

Законите на Вселената

 Основните принципи на работа на нашата Вселена са описани във всички световни религии. Спазването на тези принципи гарантира, че вашата съдба ще се развива по най-благоприятния и щастлив вариант от всички въззможни. Но ние си изграждаме навици да нарушаваме тези закони и принципи. Подчертавам, че не правим това преднамерено и не защото искаме да живеем въпреки правилата на мирозданието. Ние просто не знаем как да прилагаме знанията на практика, в ежедневието си.

По своя житейски път ние постоянно попадаме в различни ситуации и взаимодействаме с хора. В процеса на взаимодействие у нас се появяват чувства, на които ние така или иначе реагираме като извършваме някакво действие. При избора на реакция обикновено се опираме опита, който вече имаме: нашия или заимстван от близки хора, от книгите, интернет и т.н. Реагирали сме няколко пъти по определен начин и сме изградили навик за поведение в подобни ситуации.

Говорим за глобални навици, които с времето се разпространяват върху всички сфери на живота и оказват фатално влияние върху съдбата на човека.

Но аз искам да подчертая още веднъж, че ние нямаме вина за това че сме изработили такъв навик – така се е получило. До определено време просто не сме имали знания как може да действаме по друг начин. Ще ви разкажа как са се сформирали тези навици, как влияят на нашата съдба и какво да правим сега с тях.

 

Навик да умничим: „Аз съм най-умният, или Аз зная как трябва да живеете“

 

Като хиромант-хиролог мога с увереност да твърдя, че в руско-говорящите страни такива „умници“ са около 90% от населението. Да умничи не означава, че човекът има висок интелект или широк кръгозор, умникът е човек, който е уверен, че знае кое е правилно, кой какво трябва да прави и как да живее. Умникът постоянно изказва своето мнение (дори ако не е на глас, то води вътрешен монолог): как съседката да разговаря правилно с мъжа си и да възпитава децата си, как учителят да учи децата, а лекарят – да лекува, как да се отнася с клиентите си продавачът, как да играе футболистът, а президента – да управлява страната. Усещането е, че този човек през цялото време ходи с сочещ нагоре показалец: „Аз ще ви науча как да живеете правилно!“

Този навик има аналог във всички религии – това е горделивостта. Дори убийството е производно на горделивостта. Причина винаги е една: „Аз зная как е необходимо (или би трябвало) да се живее“.

Умникът никога не играе ролята, която му се полага в дадена конкретна ситуация, - син или дъщеря, мъж или жена, приятел или приятелка и т.н. Той винаги е съдия, критик, психолог, учител, гуру.

Логичен въпрос: нима, ако виждаш, че човекът греши, не трябва да му кажеш това? Защо не трябва да изказваме своето мнение?

Първо, заслужава си да изказваме мнението си, само когато ни помолят. И дори ако помолят... Рядко някой от нас има опит и диплома на лекар, психолог или някакви духовни знания, изживяни на собствен гръб, за да можем да дадем компетентен съвет. В повечето случай е необходимо да се каже честно: „Не зная“. Но рядко правим това, затова започваме да измисляме отговор върху основа на данните, които имаме в главата си: от книгите, от псевдоучители, от видяното и чутото. Но това, което не е изживяно чрез собствен опит, не е минало през нашата глава – всичко това са книжни знания и не струват пукната пара.

Шексир е написал: „Дрънчи само това, което е празно...“ Преди имахме газови бутилки. Пълната бутилка звучи много глухо, веднага се разбира, че е пълна. А празната звъни и звучи дълго. Така и човекът, имащ реален опит, знания и мъдрост, мълчи. В главата му е тихо и от тази тишина не иска да споделя нищо освен тишина. Само когато те молят, от тази тишина в главата се ражда някакъв отговор. Дори виждайки някаква уж несправедливост или нещо неправилно, такъв човек разпознава в нея божествения план, божията ръка, която пише в момента някакъв сценарий.

Ето например настинал е някой от близките. Какво започваме да правим? Съветваме: нужни са някакви хапчета, изпий чай от джинджифил с лимон, пий много топли неща, спазвай режим на спане. Слушателите на нашите лекции могат още да кажат: „Това е защото не си изказал нещо на някого, премълчал си!“ А човекът е настинал може би само заради едно нещо: да го прегърнеш, сам да му направиш този чай и да се случи нещо чрез тебе. Но не за да му даваш съвет.

Защо умничат умниците? За да привлекат вниамнието към себе си и да се издигнат за сметка на другия човек, да почустват своята значимост. Нали ако аз съм умен и те поучавам, значи ти си глупак.

Този навик възниква в детството като реакция на недостатъчно внимание от страна на майката. През всичките години, когато практикувах като хиромант, забелязвах че у жителите на Русия и постсъветското пространство има ярко изразена особеност – много ранно порастване, не преживяно докрай детство. Но порастване, подчертавам, още не означава зрялост.

Най-често това се случва в следните ситуации:

 - майка работи много и не може да отделя достатъчно време на детето;

- майка възпитава детето сама, бащата е умрял, или е напуснал семейството;

- в семейството се е появило второ дете, майка започва да обръща по-голямо внимание на него;

- детето е дадено за възпитание на бабите-дядовците, на бавачка, гувернантка, братя-сестри;

- бащата се отнася към майката като тиранин;

- родителите пият, физически присъстват, а ментално и емоционално отсъстват;

- детето е дадено в седмична детска градина, в училище със занималня или в детски дом;

- майка е много болна;

- майката е умряла.

Най-общо казано, детето така или иначе, не получава достатъчно внимание от майката. Веднага уточнявам – достатъчно внимание от гледна точка на детето, защото няма никакви обективни критерии, по които може да се оцени обема на вниманието и любовта.

Какво чувства детето, на което не достига вниманието на майката? Разбира се – обида. Но как я изразява то? Никак. Защото нас не ни учат да изразяваме своите чувства. Нашите родители нямат вина за това – тях също никой не ги е учил. Много от тях са били родени в следвоенно време, когато условията за живот са били доста по-сурови и аскетични, отколкото нашите. Те просто не могат по друг начин. Навярно мнозина са забелязали, че главното за тях е, ние да сме сити, облечени, здрави – защото когато са ни отглежали, това е било действително трудно.

Как едно дете, на което не му достига вниманието на майката, може да го привлече? Разбира се започва да боледува. На първо място това са различни респираторни заболявания, грип, тонзилит, синузит. На някакъв етап това действително помага. След това детето разбира, че не е изгодно да боледува – отнем твърде много ресурси и е неприятно, освен това вниманието на майка става все по-малко и по-малко с всяко боледуване.

Много рядко се случва, когато детето започва да привлича внимание с лошо поведение, почесто логиката говори: „На кого не обръщат внимание? На лошите. Значи трябва да стана добър“. И тогава детето се старае да порасне, да стане самостоятелно, да се учи добре, помага на майка си вкъщи, постига високи резултати в спорта или в някаква творческа дейност.

С течение на времето се придобива навик – отначало у детето, после се запазва и у порасналия – постоянно да се намира в образа на „аз съм добър/добра, трябва да ме обичат и хвалят, да ми даряват вниманието си“. Това е някакъв идеализиран образ, който, според субективното мнение на този човек, мама е одобрила. Веднага правя уговорката, че реалната майка няма никакво отношение към този образ. Просто се изработва навикът за формиране в главата на някакъв образ на „идеалният аз“ и стремеж да му се съответства. Ако в началото такъв човек се е старал да бъде добър, за да привлече вниманието и да получи одобрението на майка си, то с времето той просто свиква да привлича внимание към себе си – във всяка ситуация.

По време на тренинг, когато разказвам за тази черта на характера, избирам някое момиче от аудиторията, в която тя е силно проявена и я моля да се качи на стол. Дори ако до този момент тя е била тиха и незабележима, на стола момичето разцъфтява, защото получава това, което на такива хора е необходимо като въздуха – внимание. Навикът да изказваш своето мнение по всякакъв повод, да даваш съвети, просто да кажеш нещо умно, също е повод да привлечеш вниманието към себе си, към своето „аз“.

Необходимостта да съответстваш на идеализирания образ в главата си 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата води до това, че човек постоянно се намира в напрежение и страх –ако изведнъж изпадна от образа, ако внезапно ме разобличат, ако внезапно изгубя контрол над ситуацията. Затова за носителите на този навик са характерни проблеми със здравето, преди всичко свързани с нарушаване на кръвообращението и спазми на кръвоносните съдове и вътрешните органи (мигрена, гастрит и язва на стомаха, запек), а също така всички заболявания на опорно-двигателния апарат.

Поради ранното израстване в такъв човек винаги е свръхразвито лявото полукълбо и недоразвито дясното. Между другото, на такива хора често не им харесва как изглеждат на снимки, - заради несъответствието. Лявото полукълбо се чувства на 40 години, а дясното – на 6, а от фотографията ви гледа 20 годишно момиче. Кой е това?

Позицията на умник винаги е позиция на самотност. Човек, който се вре навсякъде, неизменно остава сам.

За да ви е по-лесно да разпознаете в себе си умника, ще ви разкажа за стандарните сценарии, по които се развива личния живот – първо при жените.

Първи сценарий. Тя среща мъж, установява отношения с него или дори се омъжва. Известно време всичко е добре, но в нейната глава продължава интензивен мислителен процес: а какво още да направя, за да ме обича майка ми; какво мисли майка ми по този или онзи повод? Да, такава жена непрекъснато води вътрешен диалог с въображаемата си майка (подчертавам – с въображаемата майка, т.е. с образа на майка си в главата си; какво би казала реалната майка не се знае, и този диалог се случва неосъзнато, във фонов режим). До такава жена непрекъсното имаш усещането, че тя бръмчи от напрежение, като трафопост. Тя не може да се отпусне дори по време на секс: мисли за нещо друго.

Една реална история от концултация. Мъж и жена правят секс. Същата вечер неочаквано времето много застудяло. И жената изведнъж си спомня, че на балкона им има прясноосолени краставици и от рязкото падане на температурата бурканите може да се пукнат. И с вик: „Краставиците!“ скача от съпружеското ложе и изтичва на балкона. Мъжът след това дълго възстановявал своето либидо. Получава се така, че жената, дори по време на секс с мъжа си се стараела да бъде добра стопанка, не могла напълно да се превключи на това, което става с нея в момента.

Смешна и в същото време тъжна история, която говори, че такава жена действително непрекъснато е много напрегната и винаги се намира сякаш някъде другаде. Мъжът до нея изпитва непродолимо желание да се отпусне. И се отпуска – започва да пие; прекарва свободното си време в гаража – с приятелите или някъде другаде; потъва в работата си или в компютърни игри, а се случва – и в хазартни; през глава се занимава със спорт. Така или иначе, настъпва момент, когато или мъжът сам си тръгва, или жената го праща по дяволите.

Във втория сценарий мъжът също изпитва напрежение и му липсва това, че жена му не изразява чувствата си (тя непрекъснато мисли за нещо, прави нещо, доказва нещо) и тогава си намира още една (или дори не една) жена, от която получава допълнително чувства, която го хвали, възвишава, до която се чувства мъж. Най-често този сценарий завършва с развод.

Има и трети сценарий, когато мъжът обича много своята жена, моралните принципи не му позволяват да се отдаде на алкохола, хазартните игри или на друга жена, но той по същия начин изпитва силно напрежение и от това започва да боледува. И, по правило, историята завършва с това, че мъжът умира много по-рано от жена си – от някоя сърдечно-съдова болест (обикновено инсулт или инфаркт), онкологично заболяване или, в по-редки случаи, загива.

На тренингите аз моля да вдигнат ръка тези участници, на които бащата е умрял много по-рано от майката и питам по каква причина. Винаги едно и също: инсулт-инфаркт, онкология и няколко нещастни случая.

На един трениг участва жена, която имала вече четирима мъже и всички те си отишли от този свят в достатъчно млада възраст: единия убили, втория умрял от инсулт, третия катастрофирал със снегоход, четвъртия пропаднал без вест – предполага се убит.

Има и четвърти сценарий. След няколко неудачни опита да устрои личния си живот една жена решава: по добре да съм сама, отколкото с който ми попадне.

Личният живот при мъжете с такива черти на характера също не се нарежда много удачно. Такъв мъж играе ролята „Аз съм месия“ и непрекъснвто търси жена, която да спаси. Това е или жена-дъщеря, за която е необходимо постоянно да се грижи, да решава вместо нея, или действително заблудена жена (по морални качества, по поведение). При втория вариант е жена-майка, с която отново и отново отиграва своите детски сценарии. С течение на времето такива отношения се разрушават.

Навикът да се умничи е разрушителен не само за отношенията мъж – жена. От умниците, които постоянно раздават съвети и указания как да се живее, бягат приятелите, кариерата и парите.

Много често такава специфична реакция към майката се появява тогава, когато детето има двойствено възприятие. От една страна то обожава, боготвори майка си в ролята й на майка, а от друга я осъжда и дори е възможно да я ненавижда като жена. Такова нещо се случва когато родителите са разведени – осъждането е за това, че майката не е успяла да съхрани семейството; ако е имало измяна; когато родителите се карат и детето смята, че майката заема твърде категорична позиция; ако след развод майката има отношения с други мъже; ако, обратно, след развода се е посветила изцяло на възпитанието на детето и/или на работата си. Най-общо, всяка история, в която детето смята, че майката в някои ситуации се държи неправилно като жена.

Ако такава история се случи с майката на момче, той като мъж ще боготвори и ненавижда жените едновременно.

Разбира се такива хора имат и силна страна. Това са хора – лидери, водачи, крале, в тях се крие огромна сила. И те могат да направят своето кралство – било то семейство, бизнес, град или дори цяла страна – щастливо и благополучно или, напротив, нещастно. Всичко зависи от това каква позиция ще избере такъв човек. Той може да заповядва, да раздава съвети и указания, да учи как да се живее – това ще доведе кралството му до упадък. А може в прекия смисъл на думата да стане слуга на народа. Да станеш слуга не означава да станеш роб. Служението - това е да работиш за някой друг, както за себе си, без да очакваш нищо в замяна. Само такова поведение, само такова мислене ще разкрие вашите силни качества.

Но най-важното, което трябва да се направите, за да престанете да бъдете „умник“ – това е да намерите всички видове неискреност към себе си и вашата майка. Разгледайте всяко неизживяно състояние – от страха от загуба на майката (че може да ви изостави, да умре), и завършвайки с някакво дълбоко раздразнение, обида осъждане.

Татяна, участничка в един тренинг, открила че ненавижда майка си и се срамува от нея, затова че е обикновена санитарка без висше образование. Благодарение на силата на тази ненавист и желанието да докаже, че тя няма да бъде като майка си, Татяна направила главозамайваща кариера, член е на съвета на директорите на международна компания. За да привлича внимание, тя си купува само най-хубави неща – огромен дом, в който поръчва само най-добрите строителни материали от цял свят, скъпа кола, ярки украшения. Но личният й живот до неотдавна не бил уреден – докато не намерила в себе си негативно чувство към майка си и не го изразила чрез покаяние.

Колкото повече обичате майка си и едновременно в себе си я осъждате за нещо, толкова по-силно ще бъде чувството за вина. Колкото по-силно е чувството за вина, толкова по-ярко се проявява навикът да спасявате всички, да указвате на всички как да живеят. Но указвайки на другите как да живеят, вие поемате отговорност за съдбата на тези хора. Можете да отговаряте за това само по един начин – вие самият да бъдете за пример как трябва да се живее. Иначе умниченето мигновено ще се отразява върху вашето здраве, на взаимоотношенията ви, на благополучието на децата и т.н.

Когато откриете всички неискрености пред майка си, ще трябва да поискате от нея прошка за това – практиката на покаянието описах подробно в предишния раздел.

И така, има три стъпки, които ще ви помогат да превърнете навика да умничите в сила, която ще направи вашия живот и живота на вашите близки щастлив:

1.                    Да практикувате служение на своя „народ“ (семейството, работния колектив, града, страната).

2.                    Да откриете всички случаи, когато се били неискрени с майка си и да изразите своята неискреност чрез „прости“, да изразите всички позитивни чувства и благодарност.

3.                    И трето – да се научите да казвате „Не зная“, когато ви питат за нещо, което действително не знаете.

Но какво да правите, ако много силно ви се иска да помогнете или да дадете съвет? И какво да правите, когато просто е невъзможно да не помогнете на близък човек, оказал се в беда?

Попитайте нужна ли е вашата помощ или вашия съвет. Ако кажат „да“ – помагайте, ако кажат „не“... Искреното желание да помогнете се различава от умниченето по това, че ако ви пратят по дяволите, желанието да помогнете няма да изчезне, а умниченето замлъква. Това е такъв критерий: ако са ви пратили по дяволите, но вие мислите как можете да помогнете по друг начин, значи това е искрено желание да помогнете някак си на човека.

Но какво да се прави, ако в беда се е оказал близък човек? Най-често питат за заболяване на близки хора. Не трябва да ги съветвате да гледат лекциите на Дима или да давате някакви препоръки. Какво да правите тогава?

Представете си: детски хирург, по съвместителсто – алкохолик, който пие всеки ден и от това ръцете му се тресат. Предстои му да извърши операция на сърцето на малко момиче. Как може да й помогне най-добре? Първо като поеме отговорност за своето здраве и да престане да пие. В резултат, най-малкото ръцете му ще престанат да треперят. Като максимум, нещо в съзнанието му ще се проясни, ще се подобри концентрацията му, може да се усили интуицията му – макар че за всички операции има общ сценарий, във всеки отделен случай е необходимо опиране на чувствата, които ще подскажат как именно да се направи операцията. Нито точенето на скалпела, нито разговорите с това момиче и нейните родители ще помогнат. Трябва да се започне от себе си.

Всеки от нас в някакъв смисъл се явява хирург за другия човек. У всеки от нас има чудодейни, мистични способности да помага на другите. Но те могат да бъдат разкрити в абсолютно спокойно, тихо състояние, в тишина, в която сам Бог ще ни дава инструкции по прилагане на мистичните ни способности. Само в тишина. Затова винаги първото, което трябва да направим, за да помогнем на друг човек е да успокоим вълните в морето на своя егоизъм, да се научим да виждаме ясно своя вътрешен образ.

Как да успокоим вълните? Във всеки конкретен пример у всеки човек ще се намери греда в окото му, с която той не може да бъде полезен на другия човек, в чието око има сламка. Често, когато се опитваме да помогнем на другите, това изглежда така, сякаш човек залят с бензин се опитва да гаси пожар.

Неспокойният човек не може да помогне с нищо. Отделяйки максимално внимание на своите мисли, на своето тяло, поемайки отговорност за думите и постъпките си, ние ще видим как да вредим по-малко, или как да помогнем. Но само в състояние на тишина.

От примера с хирурга е ясно какво трябва да правим, за да помогнем на някой – да престанем да пием, да се подготим за операцията. Ако човекът краде на работа – да спре да краде. Най-общо, необходимо е на първо място да видим, къде са нашите слаби места, какво можем да поправим в живота си. У тук си спомнете за нашата „матрьошка“, започвайки от първо ниво: какво мога да направя за тялото си? Може би да започна да правя гимнастика, да започна да спортувам, да престана да пия алкохол и да ям вредна храна, да ходя на масаж. Какво мога да направя за най-близките си хора? Какво мога да направя като сътрудник на работа? Какво мога да направя за човека, оказал се до мен точно сега? Например, да задържите вратата отворена пред някого или да отстъпите място в автобуса, да усмихнете се отново.

Ето един ярък пример, случил се по време на един тренинг. Мъж дойде с един единствен въпрос – направили операция на тъщата за премахване на доброкачествен тумор в мозъка, няколко дни лежи в кома, прогнозата не е утешителна. Как може да помогнеш от растояние на човек, който лежи в кома? Започнахме да търсим кое в тях е общото.

Ти инат ли си?

Да.

А тъщата?

Също е инат?

Ой, значи, колко много инат има у двамата. Как може да се помогне? Самият ти да се инатиш по-малко. А има ли при нея нещо такова, че не изпълнява дадена дума? А у тебе?

И при двамата го има.

Съответно, ако започнеш да премахваш тези общи черти на характера, ще намалиш общото натоварване.

Този разговор се състоя преди обед, той преосмисли някои неща, обеща ми да направи нещо, след обяд му позвънили по телефона и казали, че тъщата е излязла от кома. За една нощ той изписал цяла тетрадка, спомнил си всички ситуации, преразгледал напълно всичко, на следващия ден тъщата започнала да говори по малко.

Защо, когато аз се променям, се променя нещо и у моите близки? Изцелението се случва, когато общото ниво на проблемите, на неискреността в семейството, в рода, стане минимално. А чрез какво то може да стане минимално? В семейството, в рода се появява един у-род. Това не е грозен човек, а този, който стои в началото на новата история на целия род. Този човек е малко по-вменяем от останалите в семейството и казва: „Боже, уморих се да страдам, прости ми, моля те за ...“ В този момент общата сума на проблемите в рода намалява, изведнъж на всички им става по-леко.

Може да се даде такъв образ. Аз и моите близки хора летим на въздушен балон. Колкото е по-малко общото тегло, толкова по-високо ще се издигнем, толкова по-радостен ще бъде нашият полет. Какво мога аз лично да направя за намаляване на общото тегло? Да изхвърля целият баласт – дълговете пред близките хора, своята неискреност, някакви недобри постъпки, остарели методи на поведение.

Или представете си, че е потънала лодка. Или една стая е останала херметически затворена, в нея има шест човека. Въздухът е общ за всички. Ако започна да дишам егоистично – много често, повърхностно, въздухът ще свърши бързо. За какво е нужен толкова кислород? За да поддържам моя страх, моите мисъл-образи. Условно казано аз изгарям кислорода напразно за поддържане на моите страхове. Но ако осъзнато намаля честотата на дишането, тогава намалява количеството на кортизола – хормонът на страха, намалява потреблението на кислород от тялото. Условно казано, в една стая шест човека могат да дишат 12 часа при нормално дишане, а може всичкият въздух да се „издиша“ егоистично за един час. Как мога да помогна на шестимата? Да превключа от своите проблеми, които в дадения момент са несъществени, към текущия момент.

Енергията на успеха също е една за всички. И аз мога както да я изхарча с глупостта си, така и да я умножа, но, отново пропускайки я през себе си. Принципът е много прост: колкото повече се държа в системата като егоист, толкова повече ще пострада системата. Колкото повече мисля за системата и за това какво мога да направя за нея, толкова повече моето егоистично възприятие става алтруистично, мащабно, толкова по-малка е вредата от мен и по-голяма ползата за цялата система.

Затова, колкото и парадоксално да звучи това, ако искате да помогнете на своите близки, съсредоточете се максимално върху своята отговорност, върху ролята която сте длъжни да играете във всеки конкретен момент от своя живот, какво можете да направите за хората около вас точно сега и в този момент.

Превод Т.Темелков
 

Thursday the 2nd. Spiralata.net 2002-2019