Докато "аз" не съм "Аз"

08. Докато "аз" не съм "Аз" - Матрьошка „Мъж и жена“

Печат

Матрьошка „Мъж и жена“

 

Когато на лекции и тренинги ме питат как да разрешат сложните ситуации със съпруга/съпругата, аз отговарям на въпроса с въпрос: „А защо се омъжихте (оженихте)?“ Ако моят събеседник отговори искрено, най-често причините са от този порядък:

-   Трябваше да докажа на мама, че и с такъв характер ще се омъжа.

-   Всички приятелки отдавна са омъжени, само аз останах неомъжена.

-   Възрастта ме притискаше, имаше вероятност да остана стара мома/вечен ерген.

-   Тя беше най-красивата, всички приятели ми завиждаха.

-   Нямаше къде да живея.

-   Страх да остана сама/сам.

И други подобни причини.

В действителност, съпружеската двойка се създава с една единствена цел – „заедно да крачим весело из простора“, действително, не е скучно да отидем заедно на едно и също място, да влезем в едно и също състояние – за постигане на Бога в една или друга форма. В брака, разбира се има странични ефекти под формата на придобито имущество, продължение на рода и т.н., но основната цел на всички взаимоотношения -  това е развитието.

Ако човек е преминал без дългове предишните нива на „Матрьошка“, изпълнил е и продължава да изпълнява дълга към тялото си, Мама+ и на социално ниво, той дори не трябва да се замисля за търсене на своята втора половинка. Някога, когато човек действително дорасне до това състояние, когато щастието става толкова много, че му се иска да го сподели с някого, до него се появява нужният човек. И няма никакви съмнения – мое е или не е мое, да се оженя/омъжа или не. Сърцето мигновено ще подскаже – по-нататък ще вървим заедно по този житейски път.

Веднага ще кажа, че това ниво не е задължително. Семейството е само един от пътищата, по които еволюцията на съзнанието в човешко тяло може да премине през всички стадии. Може да се избере и пътят на усамотението: чрез практикуване на аскеза (форма на религиозен животбел.пр.), с молитви да се достигнат тези състояния, които дава семейството. Семейството е път, който с нищо не е по-добър или по-лош, по-дълъг или по-къс от другите пътища.

Така или иначе на това ниво у вас се появяват, в зависимост от пола, ролята на мъж или жена и определени дългове.

 

Дълг на мъжете

Мъжът се различава от жената на първо място по строежа на мозъка – не по нивото на интелектуалното си развитие, а по способността да удържа концентрацията на вниманието и мисълта си дълго време върху едно нещо. Това качество определя и двата главни дълга на мъжете – цел и отговорност. Мъжът трябва да бъде концентриран на някаква мащабна цел, която го свързва с Вечността и да носи абсолютна отговорност за своите мисли, думи и постъпки – между тях не трябва да има никакво разминаване. Но на първо място мъжът отговаря за своята определеност.

Ще приведа един не много красив пример. Ето, днес съм обещал на едно момиче да бъда с него вечерта и през нощта, утре – на друго, и съм направил всичко, както съм обещал. Както изглежда, моите мисли, думи и постъпки не си противоречат едни на други, но прави ли ме това истински мъж? Не. Защото на първо място е моята определеност: аз трябва да реша с коя жена ще свържа своята съдба, и да се придържам към този избор.

Това се отнася до всички сфери на живота – избор на учител, практики, цели и т.н. Мислите думите и постъпките на мъжа трябва не само да си съвпадат, но и да не му позволяват да отстъпи от тази определеност. Разбира се, не всички мисли трябва да бъдат изразени с думи и след това с постъпки. Ако съм женен мъж и у мен се появи мисълта да започна отношения с друга жена, то правилността на моя избор подразбира, че аз ще се откажа от тази мисъл.

Пример от друга сфера. Да допуснем, че съм решил да живея здравословно - да откажа пушенето, да не употребявам алкохол, искам да премина на здравословно хранене - и си обещавам, че ще започна от понеделник. Но в понеделник си казвам: „Още не съм уточнил, от кой понеделник точно, не от този!“ В този момент лъжа себе си. Ако на работа мисля за началника не много добри неща, а му се усмихвам в лицето и се съгласявам с всичко, което каже – моите мисли се разминават с думите и постъпките ми.

Аз ще платя за всяко такова разминаване – с пари, застой в кариерата, постоянни съмнения, дали съм на мястото си и т.н.

Именно затова предлагам на мъжете следната практика: да водят дневник на своите немъжки постъпки.Кога си помислил едно, казал си друго, направил си трето или изобщо не си направил. В края на всеки ден да преглеждат всички събития от сутринта до вечерта и да видят къде мислите са се разминали с думите, а думите – с постъпките. Какво да се прави след това? Ако си помислил едно, а си казал друго, поискай прошка за неискреност. Ако си казал едно, а си направил друго, също поискай прошка и направи това, което си казал, ако е възможно.

На лекциите идваше 35 годишен мъж. Към него момент той смяташе, че няма нищо общо с жена си, имал любовница, за която казваше, че изпитва истински чувства само с нея, иска да гради по-нататъшната си съдба с нея, но го задържало това, че има син и жената и тъщата могат да препятстват общуването с детето. На работа нямал особени перспективи.

Той започнал да проследява всички разминавания във веригата „мисли – думи – постъпки“. Дори си спомнил, че преди половин година обещал на началничката си да направи малък ремонт на колата й – просто отишъл и направил ремонта, началничката била в приятен шок. След известно време той почувствал, че любовницата се появила в живота му само затова, че той не може да се справи с отношенията в семейството си, приключил тази връзка, изгладил отношенията с жена си. Започнал да се занимава сериозно с бягане (вече участва в маратони), с фотография. От муден човек станал успешен, красив, спортен, уверен в себе си мъж.

Още един мъж написа отзив, че отначало не знаел какво да пише в дневника, започнал да записва ежедневните си неща, някакви мисли, направил списък. И в процеса на работа открил, че най-дълъг се получил списъкът със заглавие „Да анализирам“. Тогава разбрал, че главната му беда е в това, че вместо да действа, той дълго обмисля всичко. И започнал да се пита, какво е направил, за да се получи резултат. След това много въпроси в живота му започнали да се решават – излекувал се от 20 годишна алергия, жена му намерила своето призвание, практически престанал да боледува сина му и т.н.

Вторият важен момент за мъжа е целта. Целта трябва да свързва мъжа с Бога, с Вечността. Това съвсем не означава, че той трябва задължително да прави някакви духовни практики, да отиде в манастир, да извършва аскеза, не. Това означава, че целта му трябва да излиза извън границите на неговото „аз“. При това, към „аз“ се отнасят и неговата жена, децата, всички роднини и дори приятелите. Истинската цел е ориентирана към полза за голям брой непознати хора.

Какво да правите, ако в момента не виждате такава цел в своя живот и не знаете как да си я поставите? Един от начините е да се сближите с някой авторитетен човек, гуру, учител, духовник, който безболезнено ще ви обясни всичко. Но в наше време съществуват твърде много различни концепции, трудно е да се определи след коя да вървиш. Може да се каже, че сега е модерно да се опитват различни учения, концепции, философски и религиозни школи, да се ходи на сатсанги и духовни срещи. Този път не води за никъде.

Като се лута между различни учители и концепции, опитвайки се да разбере кое е най-доброто, мъжът тъпче на едно място. Ако направите няколко крачки в една посока, то, съгласно закона за инерцията, всяка следваща крачка ще се прави по-лесно от предишната. Ако вървя в една посока, цялата ми енергия отива за постигане на резултат. Дори, ако в крайна сметка се окаже, че съм попаднал на лъжеучител и лъжеучение, аз ще получа повече, отколкото ще изгубя, - ще придобия опит. Човек може да стъпи дори върху негативния опит и благодарение на тази енергия, за достигането на следващата цел ще са необходими не три дълги години, а две седмици. Мозъкът започва да се обучава и създава алгоритъм, по който абсолютно точно може да определи кое е мое, кое е истина, кое е лъжа. Дори на път към лъжеучителя аз се уча да поставям цели и да ги постигам, да вървя, да действам, аз се уча на отговорност.

Но ако избирам между различни направления и не мога да се определя, всичката ми енергия отива в лутане. Всеки учител е по своему прав, всеки учител и всяка концепция имат хиляди последователи, които са виждали чудеса, свързани именно с този път. Опитвайки се да избере, без да направи избор мъжът стои на едно място и не се обучава на нищо. Затова, всичко, което е необходимо да направи, е на някакъв етап да се определи, да направи избор. Всеки път - дори в неправилната посока – е много по важен от хаоса на лутането. За да намерите вода трябва да се изкопаете един дълбок кладенец, а не десет малки.

Тук има още един много важен момент. Първият и най-важен учител в живота на мъжа е майката, след нея е бащата. Ако мъжът не се договори с тези най-важни хора, всичките му търсения по-скоро ще бъдат обречени на неуспех.

 

Дълг на жената

В източните школи думата „жена“ е синоним на „природа“. Има такива явления, като буря, вятър, снегопад, дъжд, горещина, прохлада – те не са контролируеми. Точно такава е и женствеността – това са чувства, които не се контролират, те просто се раждат в отговор на едно или друго външно събитие.

Цифрите са различни, но съвсем точно е доказано, че проводимостта на чувственото възприятие при жените е от 4 до 12 пъти по-високо отколкото при мъжете. Жената е като оголен нерв, който, може да се каже, попива обкръжаващата среда, синтезира, трансформира и ражда ново състояние. Там, където жената вижда 400 цвята и оттенъци, мъжът вижда 5 – 7. Където жената усеща 21 различни аромата, мъжът различава „приятно“ или „неприятно“. При жените системата за чувстване и разпознаване на света е няколко пъти по-активна отколкото при мъжете. Затова за жената е трудно да задържа вниманието си продължително време върху едно нещо – в нея преливат чувства, тя повече чувства, отколкото мисли.

В никакъв случай не омаловажавм интелектуалните способности на жените, но именно способността да чувства е силната страна на жената, страната на която може да се залага. За изпълнението на своите желания жената може да обменя именно своите чувства.

Главният дълг на жената е да се  научи да поема отговорност за чувствата си.

Напомням, че всяко чувство е заряд от енергия. Всяка жена притежава уникалната способност буквално да се храни с тази енергия от околната среда, да я трансформира и отдава, да инвестира – в родителите, в  мъжа, в децата, в околното пространство.

Ако има свое семейство, жената се старае да почувства какво е нужно във всеки момент на хората, които са до нея и изразява това, което чувства към тях – с дума, с грижа, с някакво действие. Ако е все още сама, жената трябва да инвестира енергията на своите чувства в пространството, в ежедневната си дейност – да рисува, да танцува, да пее, просто да мие подове. Жената като че ли облагородява средата за някой, който може да се появи в утрешния ден. Инвестира днес, за да пораснат плодове утре.

Ако жената ходи на работа, това по никакъв начин не намалява нейната женственост, главното е, да не прави това против своите чувства. На работа също може да прояви себе си чрез пространството. Дори може да се въведе още едно определение на думата „женственост“ - това е способността за структуриране, за организниране на пространството. Всяка жена е преди всичко организатор. Може от нищо нещо да направи и да го сервира на масата, да направи уютно и топло всяко помещение, да повдигне настроението, да снеме умората.

Сега се появиха твърде много тренинги и курсове, на които учат жените как да напомпят своята женственост – как да готвят правилно, какво да говорят на мъжа си, как да се държат в една или друга ситуация. Във всички източни школи се смята, че самото понятие „практика“, а също така всяка аскеза и дисциплина е синоним на думата „мъж“. Думите „женска“ и „практика“ не са съвместими по определение. Жената трябва във всеки момент да чувства какво да прави или да не прави, да каже или да не каже – веднага.

Живеем в епоха, в която хората имат много силно развита логика, ум, рационално мислене и слабо развита способността да чувстват. Затова при мен често идват жени, които сякаш са се отучили да чувстват. В действителност те, разбира се, чувстват, но са се отучили да разпознават своите състояния и да действат, опирайки се на тях. Единственото, което трябва да се прави за възстановяване на тази връзка, е да се пробва. Да се вслушвате в себе си и да се питате: „Какво чувствам сега? Какво правя, опирайки се на тези чувства?“

 

Дълг на семейния човек

Въпреки че започнах тази глава с описание на подменените причини, поради  които хората встъпват в брак, в действителност не е чак толкова важно, защо двама души се обединяват в семейство. Главното е какво ще правят те там.

На мъжете не им достига увереност в своите сили. Затова ние се обединяваме в стадо, отиваме заедно да набием някой, които е по-силен, участваме в колективни видове спорт. За жените е характерен тотален, физически страх от самота, които ние, мъжете, не разбираме. Двама души създават семейство, за да намерят себе си чрез другия. Мъжът и жената се допълват едни други, помагат си един друг в развитието. Това е нормално, ако в началото на отношенията мъжът не е докрай уверен в себе си, а жената изпитва страх от самота.

Как си помагаме един на друг в израстването? Мъжът е като ракета преди старт – той умее да поставя цели и да ги постига. Жената е способна да го напълни с гориво – със своите чувства. Заедно те ще долетят до своята цел.

Дълг на мъжа в семейството е да бъде отговорен за жената, която е до него. Той отговаря за нейното благосъстояние, за общото направление на движението. Жената отговаря за своите чувства, състояния, с които напълва мъжа.

С какво започва съвместният път, развитието? С обикновена искреност пред партньора. Най-примитивните форми на искреност са договарянето, изговарянето на всичко. Това, което е вътре трябва да бъде проявено и навън. Който започне да развива в себе си такава искреност, той дораства до по-дълбоки форми, започва да познава какво е уважение, какво е истинска грижа, какво е тотална честност, кога думите съвпадат с мислите и действията, не са в разрез с чувствата. Настъпва дълбочина на отношенията.

Аз постоянно се натъквам на това, че жените се стремят да пренесат върху мъжете само „хубавото време“ – да се радват, да благодарят, да се грижат, да бъдат мили и скромни. Разбира се, ако вашият мъж се държи по мъжки, отговаря за своите мисли, думи и постъпки, вижда някаква крайна цел, тогава вътре във вас времето действително ще бъде слънчево, ясно.  Но ако мъжът е тъпак, във вас ще бушуват цунами и торнадо, ще изригват вулкани. И това лошо време също е много нужно на мъжа!

Мъжът е подобен на метал.За да му се придаде някаква форма, за да може да се променя, развива, достига своите цели, той трябва да бъде нагрят както и метала. Ако мъжът ясно вижда и разбира своята цел, всеки ден прави нещо за постигането й, той се нагрява от самото движение. Но ако металът е постоянно нагрят, какво става с него? Той просто се изпарява. Така и мъж, който е постоянно нагрят от движението към целта, ще изгори. Затова му е нужна жена до него, която ще го „охлажда“ със своята грижа, нежност, радост, благодарност. До такъв мъж жената няма да изпитва негативни чувства, ще бъде спокойна.

Но ако мъжът все още не вижда своята цел, застинал е на място, не се развива, как можеш да го нагрееш? Само с изразяване на негативни чувства, които действително се появяват у жените, когато имат такъв мъж до себе си -  раздразнение, гняв, обида, злоба и т.н. Понякога е достатъчно мъжът да се подгрее само веднъж, за да започне да се движи напред, понякога трябва да бъде подгряван дълго време – различно е. Наистина е важно жената да не се ориентира по своите мисли – как според нея трябва да действа мъжът, а само по усещанията, по състоянията. Така че на мъжа са му много нужни различни женски състояния.

Четете историите за велики, известни мъже – зад всеки от тях стои жена. Това може да бъде жена, майка, но задължително има жена, която инвестира в него своята вяра, доверие и други чувства. За мъжа няма нищо по-силно от вярата на жената в него. Това е най-голямата сила. Ако жената вярва в тебе – без значение, майка или жена – няма по-силно нещо от това. Дори боговете се спускат от небесата, за да се договорят с такава жена за нещо. Но ако жена ти е поставила кръст, то както и подскачаш, по каквито и духовни направления да се развиваш – това се нарича проклятие. Има благославяща жена, има и проклинаща жена. Самият Творец чрез нея дава на мъжа шанс и може да вземе този шанс. Отново може да видите историята на живота на известни мъже, какви завои е имало в техния успех в зависимост от това, каква жена са имали до себе си.

Когато една жена, която по-рано не е умеела да изразява своите чувства, се учи на това, отначало тя изразява не чувства, а някакви претенции, представи, как трябва да се държи мъжът й. Това не е страшно. Няма критерий, по който моментално да се види дали действието идва от ума или от сърцето. По-добре да се направи нещо, дори правейки някаква грешка, която след това ще се превърне в опит и ще стане стъпало за нов старт. Няма универсална система, по която би могло да се различат чувствата на жената от нейния мисловен процес. Но всички взаимоотношения предполагат комуникация, в процеса на която се ражда нещо, получава се прогрес. Главното е да няма вцепенение, поне по някакъв начин да се проявява вътрешното състояние.

Ще приведа пример как промяната в мисленето и поведението на един човек влияе на цялото семейство. На един тренинг дойде жена с куп проблеми: децата боледуват, тя има алергия, излишни килограми, мъж-алкохолик, парите винаги не стигат. На тренинга тя разбра, че през всичките 12 години семеен живот се е опитвала да бъде добра, прилична, идеална. Колкото повече се преструвала, колкото повече си играела на добра, толкова повече всички боледували, а мъжът потъвал до дъното на чашата. Веднага щом разбра какво постоянно я изваждаше от равновесие, за което тя мълчеше, не обръщаше внимание, дори не намекваше какво не й харесва, алергията й премина.След тренинга децата оздравяли, тя без усилие отслабнала 12 кг.

Но най-интересното е друго. Мъжът й, който не беше на тренинга и не знаеше за какво сме говорили, още същия ден решил да зареже алкохола. Жената се връща в къщи и мъжът й я посреща с думите: „Взех решение – спирам да пия“. Веднага щом жената взела решение, че ще бъде себе си и няма да играе чужди роли, мъжът й престанал да пие.

 

* * *

 

Искам да подчертая, че самият факт, че вече сте мъж и жена не означава, че сте дорасли до четвъртата „матрьошка“ и сте станали зрели жена и мъж. Това са определени състояния, отговорности, до които е необходимо да израснете – чрез абсолютна искреност в ролята на дете на своите родители, в ролята на приятел, ученик, колега, бизнес-партньор и т.н.  Не е възможно „да напомпите“ тази способност в спортната зала или на тренировка. Само може да почувствате това, когато всичките ви предишни истории, свързани с дългове пред себе си, пред родителите, пред социума, са приключени.

Ако на това ниво – нивото на взаимоотношенията между мъжа и жената – при вас е налице самота, а отношенията, които сте имали преди това не са ви удовлетворявали, значи е необходимо да си спомните принципа на работа на „матрьошката“ и да прегледате предното ниво. Попитайте се: на своето място под слънцето ли сте, хубава ли е работата ви, заплатата, отношенията с партньорите и приятелите. И ако тук всичко е добре на 100%, продължете нататък и се попитайте: а доколко съм искрен с моите роднини – сестра ми, майка ми, баща ми, брат ми, баба ми? Със сигурност казвам, че някъде там има дупка от геврек, която се е превърнала в дупка от геврек в личния ви живот.

Дори ако вече имате втора половинка, но отношенията с нея не са хармонични – конфликти, измяна, неразбиране – това също говори, че има неизпълнен дълг на едно от по-долните нива. И на каквито и тренинги да ходите, каквито и езотерични знания да придобивате, ако на някое от нивата има празнота, няма да можете да вървите напред и да станете щастливи.

Когато говоря за дълга на мъжа и жената в отношенията им, почти всички не чуват в какво се състои техния дълг, а чуват за дълга на своята половинка. И след това водят на нашите занятия или дават на своя партньор лекцията: „Ето, чуй как трябва да се държиш“. Искам веднага да кажа, че това е път за никъде.

В самото начало писах, че трансформацията на съдбата започва в момента, когато престанем да търсим виновните и поемаме отговорност – отговорност за това, което лично чувствам, мисля, правя. Мога да ви зарадвам – ако поемете отговорност за своя дълг, това неизбежно ще повлияе на отношенията като цяло.

Спомнете си какво се случва, когато хвърлите камък във водата: първо се чува плясък, а после от това място тръгват кръгове – все по-широко, по-широко и по-широко. Точно такае и когато един човек започне да променя своя живот след определено време ефектът се пренася и върху хората около него – отначало върху най-близките, после и върху тези, които са малко по-надалеч. Затова няма смисъл да разказвате веднага на своите близки и приятели за новите знания (в следващата глава ще поговорим защо не трябва да се прави това), по-добре практикувайте и наблюдавайте как влияе това на останалите. А ако попитат: „Защо си толкова щастлив/щастлива? Какво правиш за да постигнеш това?“, тогава вече може и да споделите.

Превод Т.Темелков


 

Tuesday the 21st. Spiralata.net 2002-2019