Докато "аз" не съм "Аз"

07. Докато "аз" не съм "Аз" - Матрьошка „Дълг към социума или Дълг на ученика“

Печат

Матрьошка „Дълг към социума или Дълг на ученика“

 

По време на тренинг, когато рисувам матрьошка, обикновено ограждам това ниво с червен маркер. Защото именно тук започва реализацията на нашите „прищевки“ – пари, кариера, разбиране на своето място под слънцето, пътешествия, признание и т.н.

Може да се каже, че нашата способност да възприемаме и способността ни да чувстваме искрено постоянно се разширяват. Ако детето се е научило да чувства и да се грижи за своето тяло, ако е искрено и открито пред своите родители и роднини – изразява и негативни чувства, и благодарност, то някога неговата способност да възприема израства до нивото на социума. На това неговото съзнание и чувства са способни да вместят не само най-близкия кръг, но и нови хора – приятели, съученици, хора от групата във вуза, колеги по работа и т.н.

Кой е най-важният въпрос за растящото дете? Какъв да стана, каква професия да избера. Този избор определя в голяма степен целият му по-нататъшен житейски път. Ако детето е дораснало до социалното ниво, то разбира своето място в обществото и няма да има никакви съмнения при избора на професия и къде да учи.

Хората, които дораснат до „социалната матрьошка“, никога не срещат проблем в кариерата, винаги имат пари, никой не ги лъже и не ги подвежда. Но хората, които не са изпълнили своя дълг към родителите си и не играят своята роля пред тях, постоянно преживяват подем и спадове, като на американски възвишения, не знаят какво искат, сменят професии и хобита. На тях винаги им се струва, че там някъде тревата е по-зелена и тичат през глава натам. След това всичко се променя и това продължава през целия им живот. Цялата работа е в чувството за вина за неизпълнен дълг, за неискреност, което ги кара непрекъснато да тичат за някъде, да достигат нещо, да се развиват духовно, да медитират и т.н.

Обърнете внимание, колко много станаха днес хората с две, дори с три висши образования и свидетелства за завършени различни курсове за повишаване на квалификацията. Колко търсени станаха тренингите „Намери своето предназначение“. Само че предназначението не можеш да го намериш, можеш да го почустваш. Ще ви кажа нещо повече, девет от десет човека, които идват при мен с въпрос как да намерят своето място под слънцето, са си вече на мястото. Просто чувството за вина не им позволява да почувстват това. Отстрани те изглеждат като човек, който седи на стола и пита: „Дима, как да седна на стола?“ Това не може да се обясни, може само да се почуства.

Човек, който стига до социалното ниво без дългове, започва да практикува интересни мантри: „Където съм аз, тревата е по-зелена“, „Навсякъде където съм, е хубаво“. Той няма нужда да доказва на семейството си, че не е лекомислен, затова може спокойно да върви по своя път.

 Защо чувството за дълг пред родителите и другите близки за нас хора ни кара да вършим ненужни действия, постоянно да търсим нещо и да доказваме нещо? В главата „Език за изпълнение на желанията“ разказах за концепцията „Кръстът на битието“: неизпълненият дълг поражда чувство за вина, а чувството за вина ражда желание да се доказва и достига нещо. Единственият начин да се избавим от чувството за вина и да постигаме пълноценен успех в социума, е да станем синове и дъщери на родителите си, да поемем отговорност за неизживяните, неизразените към тях чувства и за своята роля пред тях.

Така или иначе, всеки който чете тази книга вече се намира на социалното ниво – макар и с дългове към предишното ниво.

А какво е това дълг към социума? Това е, когато виждам, че в света не съм само „аз“ и моето най-близко обкръжение, – майка, баща – а има и други хора. Когато стигам до разбирането, че всеки човек е точно такова „аз“, със своя мироглед, гледна точка, право на собствено мнение и поведение според разбиранията си, всеки има своя житейска история, свой опит, свои желания и стремежи. И всички тези „аз“ съставляват единно цяло – общество, в което е необходимо да се науча да комуникирам с другите хора, без да нарушавам нито своите, нито техните интереси и граници.

Главното, на което се учим в социума, е да бъдем ученици. Аз ставам ученик по отношение на всеки човек, с който взаимодействам.

В живота има само две ключови позиции – ролята на ученик и ролята на умник („Аз съм най-умният, няма на какво да се уча, и така зная всичко и ще науча и вас“).

Но ако запитате себе си какво знаете на 100% - в този свят, в този живот, в тази Вселена – то единственият искрен отговор винаги ще бъде: „Аз не зная нищо. Господи, не зная как да направя това правилно, затова съм готов да се уча. По пътя на пробите и грешките, по пътя на опита – макар и невинаги приятен, но аз съм готов да се уча“.

Ако във всички взаимоотношения и ситуации човек постоянно се намира в позицията на ученик – от момента на раждането до смъртта, – тогава търканията с тази Вселена се минимизират, той мигновено получава отговори на всички въпроси, дори на тези, които не е задал. Но ако е започнал да играе ролята на „учител“, постоянно ще попада в проблемни ситуации.

Само в социума, само във взаимодействие с други хора можем да се научим да не поставяме своето „аз“ над другите, да бъдем ученици.

Изобщо, в социума има само три роли – началник, колега и подчинен, и във всяка трябва да се стараем да се държим като ученик. Да разгледаме примерна ситуация в работен колектив.

Подчиненият се учи да следва порядъка на деня и графика, учи се как да се държи в група, развива разбиране, че сам не може да тегли цялото производство, учи се да бъде част от производствения процес, а не „препъни камък“.

Колегата се учи на разбирането, че без другите колеги не може да има прозводствен процес – него самият пръв ще го уволнят, учи се на колективно мислене, защото всеки производствен процес е колективно дело, има някаква структура. Учи се да вижда в себе си другия човек.

На какво се учи началникът? Само на високи постове човек може да се учи на голяма отговорност. Може да се учи да слуша и да чува, да усвоява нови знания, учи се на човеколюбие. Но най-главното – учи се на скромност. Нима бездомникът може да се учи на скромност? У човек, който се е издигнал високо, може да се появи илюзията, че е постигнал всичко сам. Въпрос: доколко аз, седейки в креслото на началника, оставам човек, не съм ли се възгордял, преминал ли съм изпитанието на парите и властта?

На всяка от тези позиции можеш да се превърнеш в „най-умният човек“. Подчиненият може да започне да осъжда, да клевети и осъжда началството, да критикува, да се рови в мръсното бельо на някого и искрено да мисли, че знае как трябва да се държи началникът, а без него всички останали са празно място. Началникът може да злоупотреби с властта си.

В крайна сметка, позицията на „учител“ на работа е, когато зная как трябва да постъпват всички други и как да изпълнявам правилно своите задължения, мога да изказвам това на глас, да обсъждам, да сплетнича или пухтя по този повод за себе си. Позиция на ученичество означава да приемам съществуващото положение на нещата и да се старая да бъда максимално полезен, ефективен участник в производствения процес.

Единственият човек, когото мога да критикувам, е себе си във вчерашния ден. Мога да видя какво съм научил и какво не ми достига. Мога да сравнявам единствено себе си с това, което по принцип мога да бъда. Ние винаги знаем за себе си: къде се самозалъгваме, какво не ни достига, къде преяждаме или недоспиваме, къде просто мързелуваме, накъде се отнасямеи е време да спрем. Затова единственият човек в когото трябва да гледам – това съм аз самият.

Всички взаимоотношения в социума могат да се отнесат към една от тези три роли. Ако сте шофьор и ви е спрял катаджия, вие сте колеги, равноправни участници в пътното движение. Между студента и преподавателя отношенията са на подчинен и началник. И дори ако жената взема пари от купчинката, на която ги слага мъжа, в някакъв смисъл мъжът става за нея началник, от гледна точка на социалните връзки.

За да стане по-ясно какво е ученик в социума, ще разкажа какво означава да бъдеш „учител“.

Истинският учител – това е човек, който е преживял някои теоретични знания на собствения си гръб. Ако обучава как да се печелят пари, той трябва да бъде състоятелен във финасов план. Ако обучава на това как да бъдем шастливи, той самият трябва ежесекундно да преживява щастие.

Но ако човек говори за нещо, за което има само теоретична представа, това вече е позиция на умник, „учител“ в кавички – неизживяни знания, недоказани на практика, не почувствани върху собственото тяло. Когато става такова нещо, Вечният Архитект, който присъства във всеки от нас, вижда временното и вечното. Временното – това е позицията на умника, който се е появил на този свят преди 20 – 30 – 40 години и вече претендира за някакви изключителни права в тази Вселена.

Можем да го наречем съвест, Бог, подсъзнание, Космически Разум, но във всеки случай този човек знае всичко за всички и започва да ни учи. Човек, който умничи за любовта, трябва да премине уроците на любовта и действително – както е казал Христос -  да се научи да обича дори своите врагове. Човек, който разсъждава за щастието, трябва да разбира какво е това изобщо и какво означава да бъдеш нещастен.

Да бъдеш „учител“ означава да умничиш, да разсъждаваш за нещо, какво е то според теб, но това няма никакво отношение към реалното знание. Това е просто разсъждение. И за своето умничене трябва да заплатиш. Този, който най-много от всичко обича властта, ще бъде лишен от власт. Този, който умничи за отношенията, именно отношенията при него ще куцат. У този, който учи как да бъдем здрави, тялото постоянно ще се нуждае от реставрация. А по повод на парите в Америка има чудесна поговорка: „Ако си толкова умен, защо си толкова беден?“

Ако човек разсъждава, умничи за нещо, което не е преживял от собствен опит, то – така е устроена Вселената – ще му се наложи да преживее това.

Мога да приведа пример със себе си. До 28-та си година бях най-умният човек, постоянно разказвах на всички нещо, учих, бях психолог и съдия на всеки, а понякога и прокурор и адвокат едновременно. Имах милион въпроси, започвайки от: „откъде да взема пари?“, „Това мое ли е или не?“ (например с момичетата), „Трябва ли да правя това или все пак не трябва“ и завършвайки с глобални въпроси: „Кое е първично – съзнанието или материята?“, „Откъде е възникнала Вселената?“ и т.н. Постоянно се раждаха все нови и нови въпроси, аз намирах отговорите им в едни или други източници и още повече умничех.

Но на 28-та година, след като престанах да умнича поне пред родителите си, в главата ми стана тихо. Това не означава, че научих отговорите на всички въпроси, не, просто те престанаха да ме интересуват. Днес не ми е нужно да зная кое е било първично – материята или съзнанието, има ли Бог майка и как го е родила, как Той е създал тази Всселена и т.н. Днес аз имам по-важни въпроси: С какво мога да помогна на близък човек? Как да извлека от днешния ден максимална полза, която ще разкрие моя потенциал и ще бъде инвестиция в бъдещето? Как, в края на краищата да изпия чая така, че да не се задавя и да умра? И всичко това става автоматично, не е нужно да правя нещо специално.

Най-важният бонус, който дава позицията на ученик е, че ученикът има право на грешка. Ако „учителят“ сгреши, за това го наказват, а ако ученикът сгреши – не го наказват.

Ученикът разбира ясно, че не знае как трябва и може да прави нещо, но насочва всичките си усилия към правене. Дори ако резултатът е нулев или погрешен, ученикът възприема това като опит.

На социално ниво постоянно се случват ситуации, от които можем да научим нещо ново. Нашата грешка е, че очакваме, че ще ни обучават с положителни примери, а в живота често става обратно.

Например, вървя по тесен тротоар, пред мен върви човек, пуши и на мен ми се налага да дишам цигарения дим. Мога да му се ядосам, да започна в себе си да сипя проклятия, а мога да помисля: „Колко е добре, че със своя пример той ме учи, ще го погледна и никога няма да пуша!“

Във входа, в който живея, някой постоянно се изхожда по малка нужда в асансьора, носи се специфична миризма. Преди, винаги когато трябваше да ползвам асансьора, се дразнех от неприятната миризма. Сред членовете на нашето семейство и сред приятелите, които често идваха на гости се създаде цял ритуал: преди влизане в асансьора трябваше да се задържи дишането.

След това разбрах кой прави това – оказа се човек със сериозни психически отклонения. Помислих си: „Слава Богу, имал съм достатъчно акъл да не бъркам асансьора с тоалетна!“ Сега, влизайки в асансьора, аз действително чувствам благодарност.

Или например, ако вашите родители не се държат както трябва от гледна точка на общочовешките и моралните качества, то мога да се науча да не повтарям техните грешки. Да не се опитвам да поправям грешките им, да не им чета нравоучения как е правилно да живеят, как да градят взаимоотношенията си, но благодарения на тях, аз да не правя така. Позицията на ученик подразбира, че аз се уча и от хубавите и от лошите неща. Ако видя нещо добро, което намира позитивен отклик в сърцето ми – ще правя така, ако не е добро, казвам си, че ще се постарая да не правя така, защото виждам до какъв плачевен резултат води това.

Какво дава успешното преминаване на социалното ниво?На първо място липсата на страх от безпаричие, страх от бедност. Може да си много богат човек и да не чувстваш своето богатство, да трупваш повече, отколкото е необходимо – като Кощей от руските народни приказки, който бил много богато приказно същество, но той линеел над златото си,то не му носело удовлетворение.

По-рано на индивидуални консултации при мен идваха много състоятелни хора, но и до сега те имат един единствен въпрос: „Дима, а къде е щастието?“ Социалното ниво не трябва просто да дава пари, то трябва да носи удовлетворение.

 

* * *

 

Ако разбирате, че на социално ниво при вас нещо не е наред – нямате приятели, не стигат парите, имате дългове, не разбирате своето предназначение и глобална цел, нямате имущество и увереност в утрешния ден, имате много страхове и т.н. – тогава не трябва да търсите отговорите на това ниво, а на по-долното.

В източната философия има красив образ. За да получите плодове от дървото, няма смисъл да поливате листата, трябва да поливате корените. Така работи и системата „матрьошка“. Ако при вас нещо не се получава на социално ниво, не търсете източника на проблемите на същото място, в социума, слезте едно ниво по-долу и търсете отговора там, търсете къде сте били неискрени, къде сте лъгали другите и себе си. На първо място прегледайте своите взаимоотношения с родителите си. Практиката показва, че 90% от отговорите се намират там.

И най-важното помнете, че първо, Творецът е отчел всичко в този живот – включително и падането на всеки косъм от главата ви, и, второ, че на всеки от нас е подготвено най-доброто, най-благоприятното място под слънцето, на което ще се чувстваме най-щастливите хора, необходимо е само да почувстваме това. А за да почувстваме това, е необходимо да изпълняваме дълговете си и да се научим да изживяваме своите, а не чуждите роли.

Превод Т. Темелков

Monday the 6th. Spiralata.net 2002-2019