Докато "аз" не съм "Аз"

05. Докато "аз" не съм "Аз" - Авторска система „Матрьошка или Какво да правя в понеделник?“

Печат

Авторска система „Матрьошка или Какво да правя в понеделник?“

 

Нашият живот прилича на компютърна игра, в която трябва преминем няколко нива и така да реализираме целта на човешкия живот – да еволюираме от животинския стадий до човешкия и след това до духовния. На всяко ниво всеки от нас има определени роли и от това колко добре ги играем, зависи нашето щастие и липсата му или, обратно, наличие на проблеми. Ролята винаги влече след себе си определена отговорност, някакъв дълг.

Само когато изживяваме пълноценно всяка роля, отдавайки своите дългове, ние се учим да бъдем в момента „тук и сега“, изпълваме своя живот със смисъл, чувстваме се щастливи и преминаваме по най-благоприятния от вариантите, които ни е подготвила съдбата.

Искам да ви запозная с нивата, които са включени в играта наречена „Живот“ и с ролите, които се появяват с преминаването на всяко следващо ниво. Ще разкажа как са свързани нивата помежду си, защо нито един проблем не може да се реши на нивото, на което се е създал, и какво да се прави тогава с него. Аз нарекох тази концепция „Матрьошка“, защото именно чрез примера с матрьошката става видно как постепенно растем, порастваме, как се разширява нашето съзнание, как се появяват все нови и нови роли и нови нива на отговорности.

„Матрьошка“ дава ясно виждане на целия път – от момента на раждане до момента на прехода в нова за нас реалност. Ще видите как сте се оказали там, където се намирате в момента и какво да правите, за да започнете да променяте тази ситуация още сега.

Второто наименование на системата се роди на нашите тренинги „Трансформация на съдбата“. Обикновено те се провеждат в два последователни дни – събота и неделя – и аз се старая да направя така, че участниците в тренинга да си тръгнат с ясно разбиране, какво могат да правят за трансформиране на живота си още от понеделник сутринта.

 

Матрьошка „Дълг към тялото“

И така, кога се появява първата роля и първия дълг в живота на човека? Около 16-та седмица от бременността жената усеща мърдане на детето, намиращо се в нейната утроба. На Изток смятат, че именно в този момент душата влиза в тялото. На всеки тренинг аз питам жените-майки какво се е променило в техните усещания след първото движение на детето и обикновено получавам отговор: „Всичко!“ Ако до този момент е имало усещане просто за напълняващо тяло и променящо се самочувствие, то сега се появява съвсем ново чувстване, възприятие.

До момента на първото мърдане тялото на детето се развива като някакъв биофизически скафандър, който след това ще му служи цял живот.  Душата влиза в тялото, започва да го изучава, премерва, включва се към централната нервна система, опитва се да движи крайниците, затова в този момент жената усеща удари и мърдане.

Именно тялото  позволява на душата да преживее този уникален опит, който е достъпен единствено в нашия материален свят, - това е опитът от чувстването, чувственото преживяване. Тялото може да се сравни с автомобил, на който душата пътува към своята цел, каквато и да е тя – ако щете купуване на жилище, ако щете просветление. Без тялото ние не можем да постигнем нищо в този материален свят.

Процесът на интегриране на душата с тялото продължава и след като се появим на белия свят. Бебетата и малките деца като че ли продължават да изучават своето тяло – постоянно проверяват здравината му, постепенно се научават да координират действията си, овладяват речевия апарат. Но дори когато вече могат да говорят, децата не асоциират себе си със своето тяло. Детето може да посочи към себе си с пръст и да каже: „Не се нааках аз,  Дима се наака“. Хората от близкото обкръжение постоянно ще повтарят на детето: „Дима – това си ти“ (което означава „тялото – това си ти“) и в някакъв момент настъпва пълно отъждествяване. Ние започваме да се осъзнаваме като тяло. И чрез тялото започваме да опознаваме света: когато  имаме настинка ни боли гърлото, когато е студено – мръзнем, когато искаме да ядем – чувстваме глада като неприятно усещане в стомаха, когато мама ни прегръща – изпитваме благодарност и ответна нежност.

Нашият първи дълг, който се появява в момента, когато душата влезе в тялото – това е дългът към тялото, необходимостта да се грижим за него.Тялото е проводник на всички енергии, които съществуват на планетата Земя. Ако го поддържаме в добра форма, имаме възможност да преживеем пълноценно този живот, чувствайки цялото му многообразие. Какви са дълговете ни към тялото? То трябва да се мие, да се разхожда, да му се осигурява физическо натоварване, да бъде обличано удобно и според времето, своевременно да бъде нахранено със здравословна храна, да не се употребяват вредни вещества, да не се тъпче с всякакви боклуци. И този дълг не може се изпълни, него можем само да го изпълняваме през цялия си живот, докато се намираме в това тяло.

Въпреки че дългът към тялото е най-простичкия, понякога се случва така, че не го изпълняваме – не даваме на тялото достатъчно физическо натоварване, храним се лошо, работим твърде много и не почиваме, употребяваме различни токсични вещества. В такъв случай трябва да започнем да решаваме всичките си проблеми именно от това ниво – да се върнем на ниво тяло и да му дадем дължимото.

Една от главните тайни да поддържаме тялото си здраво – сега, разбира се няма да открия Америка – това е режимът. Режимът на хранене, режимът на спане. В интернет могат да се намерят куп различни оздравителни технологии, но всички те се свеждат до една дума – режим.

Това е най-простият и достъпен начин да изпълним максимално ефективно дълга към тялото си, а то, в отговор, ще стане инструмент за постигане на всички наши цели.

Един много важен момент. Тялото е нашият най-добър приятел и първи подсказвач. Ако се случи дори леко неразположение, ако се появи заболяване, значи не сме направили нещо както трябва, някъде сме били неискрени, подвели сме някой човек или себе си. И най-незначителните, и най-тежките заболявания – онкологични, диабет, сърдечно-съдови – са вик на нашето тяло, че се заблуждаваме. Научвайки се да слушате своето тяло, вие ще можете да се сверявате с него като с компас: в правилната посока ли вървя?

В случаите, когато не знаете как да разплетете създалата се ситуация, препоръчвам да се върнете на това ниво и да видите как можете по-добре да се погрижите за своето тяло. Може би повече да се разхождате, да преразгледате менюто за хранене, да се заемете с йога, да престанете да се занимавате със секс с хора, които не обичате, да се откажете от пушенето. Поне да започнете да клякате сутрин.

Пространството, в което живеем, работим, също става част от нашето физическо тяло. Затова трябва да поддържаме чистота и порядък в жилището си и на работното място. В последно време се появиха много книги, в които се разказва как с помощта на грамотно почистване можем да променим живота си – и това действително работи! Има древни науки за хармонизиране на пространството – Фен Шуй (Китай) и Васта (Индия). Всичко това действително помага да се въведе порядък не само в пространството, но и в мислите, чувствата, да се намери някаква опорна точка за движение напред.

Един мъж дойде на лекция с въпрос как да помогне на жена си да намери работа по душа –тя по никакъв начин не успявала да направи това. На същата лекция една девойка зададе въпрос за кариера, а аз я попитах: «Ето,  ти мислиш за кариера, а какво се случва у дома ти? Подредени ли са чехлите ти, измит ли е пода?» И мъжът ме чу. Той разбра, че въпреки, че постоянно мърмори на жена си когато види някъде безпорядък, той самият изобщо не участва в домашната работа.

Той започнал да изучава този въпрос, дори четял женски форуми в интернет и в резултат се спрял на една от японските системи за поддържане на порядък в жилището. Той вдъхновил жена си да направят подборка на всички вещи и да променят системата си на хранене, в резултат на което само от ненужни дрехи изхвърлили 35 килограма! Оказало се също, че нямат нужда от долап, в който съхранявали различни вехтории,  и още от някои мебели.

И тук изведнъж жена му разбрала, че иска да направи свое основно занимание това, което по-рано било нейно хоби – маникюр и мехенди (индийска татуировка с къна – бел.пр.). С парите спечелени от продажбата на ненужните мебели купили оборудване, платили за курсовете за обучение, в освободеното пространство организирали работно място за приемане на клиенти у дома. И оттогава всичко се уредило – потокът от клиенти постоянно расте, жената се чувства реализирана, при това има възможност да се занимава със сина си у дома.

В днешно време с вас наблюдаваме интересно явление – появиха се твърде много хора, които като че ли се задържат на това ниво, нивото на тялото, и не могат да продължат напред. Те влагат всичките си сили и време за развитие и подобряване на своето тяло, постоянно го излагат на показ, гордеят се с него, хвалят се. Но това е все едно човек да си купи як автомобил, постоянно да се занимава с усъвършенстването му, да му поставя по-мощен двигател, да се грижи за него, но да не го кара. Тялото е нужно не да се хвалим с него, а за да можем с негова помощ да се движим към целта си.

Ще обясня защо се случва така. Нека да въведем две понятия: физиологическа възраст или възраст по паспорт т.е. фактическата възраст на тялото, и възраст на личността – зрялост или обратно, психологическа, емоционална, духовна незрялост. Когато гледам ръцете на тези, които сега са на 90 години, виждам че когато тяхната фактическа възраст е била 12 - 14 години, възрастта на личността е съответствала на 20 – 25 години. Ако гледам ръцете на хора от 1950 – 1960-те години, нашите майки и бащи, там външната и вътрешната възраст си съответстват една на друга. У родените през 70-те години вече се проследява изоставане: на 28 – 30 години възрастта на тяхната личност съответства на 18 – 20 години. При тези, които са родени през 90-те и по-късно, наблюдавам тотална инфантилност: гледаш, човекът е на 30 години, а фактически той е на 12 – 14 години! И увлеченията му са на 12 – 13 годишно момче. Само „аз-аз-аз-аз“ и „тялото-тялото-тялото“.

В тинейджерската възраст всички са загрижени за пъпките си, за бицепсите си, растат или не растат гърдите им. Най-общо, всички са интересуват от това кой как изглежда. А тук каква разлика има вече – модни джинси да носи или модна диета да спазва?

Навремето си бях купил джинси „малвина“, цената им беше като на мотопед. Можех да не ги пера с месеци, кой знае – ако изведнъж се скъсат при прането. Помня, веднъж някой се появи с маратонки Adidas, толкова много хора дойдоха да ги видят! По същество ние и сега сме като малки деца, които се перчат едно пред друго и безкрайно постват фотографии в Инстаграм: кой е по як. Това е нещо тинейджърско: имам големи устни, ресниците ми са по-дълги, а моята кола е скъпа, а на мен жена ми е модел.

Получава се така, че в обществото на възрастните в действителност всички са тинейджъри, за които няма нищо по-важно от собственото „аз“. Та с какво са по-различни увлеченията на тинейджърите от заниманията на зрялата личност? Тинейджърите мислят само за себе си, за удовлетворяването на някакви амбиции. У зрялата личност цялата дейност е насочена навън, към внасяне на нещо по-добро във външния свят. Грижата не е за своето тяло, а за цялото човечество.

Ако сте на 20 години и мислите само за това как изглежда тялото ви, за размера на устните си, това все още е в границите на нормалното, но ако сте на 50 и си играете на „игрички“  или безкрайно подрязвате и подобрявате нещо, това вече е проблем.

Изграждането на личността става на определени етапи, зациклеността върху себе си е свойствена за тинейджърския период, след него трябва да дойде порастването.

С какво се асоциира тинейджърската възраст? Страх. Това е страх за бъдещето, страх за личния живот, страх за своята успешност и състоятелност в социума, къде ще живея, къде ще постъпя. Тинейджърът живее в страх – и това е критерий. Нивото на инфантилност на личността се измерва с така наречените „линии на страха“. Както онкологичните маркери показват предразположеност към онкологично заболяване, така и линиите на страха показват, доколко е незряла личността.

Абсолютната зрелост се характеризира с един показател – липса на страх от смъртта. Когато последният страх – страхът от смъртта започне да отстъпва, това е заключителният етап на еволюцията, по принцип това е синоним на думата „духовност“.

Защо се е случило така? Защо живеем в общество на „възрастни тинейджъри“? Причината е в много високото ниво на техническия прогрес, в грижата от страна на обществото. Не е нужно да се бориш за оцеляване, болните не умират, слабаците не се отхвърлят. Дори не е нужно да ходиш в магазина – можеш да си поръчаш продукти направо от къщи. За да се запознаеш с някого е достатъчно да се регистрираш на сайт за запознанства и да си избереш 12-годишен или друг също 12-годишен, дори ако по паспорт е вече на 56. По-рано, ставаш, отиваш до телевизора, превключваш канала с клещите, сядаш отново и 10 пъти ще помислиш, дали трябва да станеш и пак да превключиш канала, а сега с пулта скачаш по стотици канали.

Какво трябва да направим, за да излезем от тинейджърската възраст и да станем по-зрял човек? Да поемем отговорност не само за своето тяло, но и за всички останали свои роли.

И сега преминаваме към може би най-важното ниво.

 

Превод Т.Темелков

 

Tuesday the 19th. Spiralata.net 2002-2019