Докато "аз" не съм "Аз"

04. Докато "аз" не съм "Аз" - Цел и смисъл на човешкия живот

Печат

Цел и смисъл на човешкия живот или Всички ние сме създадени от звезден прах

 

Практиката показва, че изходът от всяка проблемна ситуация се намира там, където е и входът, затова е важно да се знае защо се появяват различните неприятности. В резултат на моите изследвания стигнах до извода, че съществуват само две причини, заради които в живота ни се появяват проблеми:

- непознаване на смисъла и целта на своя живот.

- нарушаване на законите на Вселената.

Според научните данни нашата Вселена е на почти 14 милиарда години. Всичко е започнало, според една от версиите, с Големият Взрив, елементите на материята са се разлетели от центъра, възникнали някакви вихри наречени галактики, в галактиките се появили звездни системи, а след това и участъци, пригодни за живеене – такива, като нашата Слънчева система. Отначало се зародили едноклетъчни форми на живот, след това те се преобразували в многоклетъчни, развивали се, развивали се и накрая се появил човекът като краен, към днешно време, продукт на еволюцията. В нашата форма на живот са включени три начала – животинско, човешко и божествено.

Целта на човешкия живот се състои в това, да се научим да преживяваме тези три начала.

Животното в нас, това е зоната на инстинктите, те са нужни за оцеляване. Благодарение на тях ние се учим да се грижим за тялото си, за безопасността си, овладяваме навици, които ни позволяват максимално хармонично да съществуваме и да действаме в този свят. След това настъпва времето на социализацията – взаимодействието с другите хора, пробужда се човешкото в нас. Ние се учим да поемаме отговорност за хората, които ни съпътстват в живота – родители, съпруг/съпруга, приятели, колеги и началници, съседи, спътници в живота и т.н. На това ниво трябва да се научим да не поставяме своето „аз“ в центъра на мирозданието, да мислим за другите хора.

Защо е необходимо духовно или божествено ниво на развитието? С човешките представи е невъзможно да се отговори на милиони важни въпроси: „Кой съм аз?“, „Откъде съм?“, „За какво изобщо съм роден?“

Всеки човек, който вече е отиграл своите социални роли, започвайки от детската градина и свършвайки с нивото, когато той самият е вече родител, някога стига до разбирането, че всеки живот завършва със смърт. По един или друг начин ние стигаме до страха: и това е всичко, защо беше създадено всичко това? Милиарди години еволюция са привели до това, че сега аз ще умра – и край? Задавайки си тези въпроси ние пробуждаме в себе си духовното, божественото начало. Целта на човешкия живот е да се стигне до това ниво.

Само на това ниво идва разбирането, че ние не сме просто инстинкти, че не сме просто социални роли, които трябва да играем един пред друг цял живот, че ние сме нещо по-голямо, напъхано в скафандъра на тялото. И ето целта на човешкия живот – да познаем кой е все пак Бог, Твореца, кой съм все пак „АЗ“. На човешко ниво на съзнание тези въпроси са безкрайни и нерешими. Ние, все едно, ще се страхуваме да не изгубим всичко, включително живота, здравето, близките си. Но с приближаването към духовното, божественото ниво на развитие, страховете ще стават все по-слаби, ще има все по-малко въпроси.

Човешкият живот има не само цел да премине тези три стадия на еволюцията, но и смисъл – да чувства и да се намира в момента „тук и сега“. Дълго време на мен самият не ми беше ясна тази концепция и идея – та нали аз и така съм тук и сега, а не някъде там. В тази глава ще обясня понятието „роля“, защото смисълът на живота е да изиграеш своята роля точно сега, в настоящия момент. Например сега вие сте в ролята на читател, която подразбира, че вие се стараете да се концентрирате максимално върху черните букви на бял фон, да смелите и усвоите максимално информацията, само тогава тя ще намери отклик у вас и ще дойде разбирането, какво конкретно да правите с нея.

При мен самият се случва така, че започвам да чета книжка, а в главата си вече разсъждавам: а какво бих направил аз, какво бих казал. И вече не си читател, ти си философ. Като следствие, колкото повече изпадам от ролята на читател, когато чета книгата, толкова повече при повторно четене си казвам: „Ех и ти, ето това да, сякаш го виждам за първи път!“ И действително – всеки път, като за първи път, защото по-рано сме изпуснали тези думи.

Сега ще разкажа как да изживявате своите роли и да вървите към целта – в авторската система „Матрьошка“. А в следващата глава ще поговорим за законите на Вселената, спазването на които гарантира щастлив и хармоничен живот.


Превод  Т.Темелков

Tuesday the 19th. Spiralata.net 2002-2019