Докато "аз" не съм "Аз"

03. Докато "аз" не съм "Аз" - Език за изпълнение на желанията

Печат

Език за изпълнение на желанията

 

Много от вас, скъпи приятели, сте били подтикнати да вземете в ръка тази книга от някакво желание, което сте искали да реализирате – да станете здрав човек, да спечелите толкова пари, че да не се нуждаете от нищо, да намерите своята „втора половинка“, да помогнете на децата си да си уредят живота, да купите жилище, да отидете на Малдивите и т.н. Сега има много концепции, които говорят, че Вселената е безгранична и изобилна, че няма никакви ограничения за изпълнението на нашите „прищевки“.  Тогава защо желанията ни не се изпълняват и как да направим така, че те да се изпълняват? Ще се постарая в тази глава да отговоря на тези въпроси.

Ще започна с пример. Влизам в голям търговски център, в който се продава всичко. Колко стоки мога да купя? Точно толкова, за колкото ми стигнат парите. В нашата Вселена всичко е устроено по същия принцип – ще бъдат изпълнени само онези наши желания, за които ни стига „валутата“.  В предната глава обяснихме, че единствената „валута“, която се приема в нашия свят, са тези чувства-състояния, които се раждат вътре в нас при всяко външно въздействие.

Тялото рано или късно ще умре, дори менталното, енергийното и всички по-фини тела, които признават някои философски и религиозни концепции, също ще се разпаднат на първоелементи. Какво ще остане, какво е вечно и затова е абсолютна ценност? Всички религиозни концепции признават съществуването на душата, която се съхранява след смъртта, а според някои религии се въплъщава от живот в живот в различни тела. Душата – това е най-фин вид материя, изтъкана от милиарди нишки наречени „чувства“. Те са като нервни влакна на тялото на душата.

Чувствата се раждат в нас още в първия миг на живота – в отговор на грижата на нашите близки. Ние можем да изразяваме чувства чрез усмивка, думи, чрез някакви действия. С увеличаването на възрастта ние ставаме способни да чувстваме все повече и повече.

Какво е чувство?Да вземем чувството обида. Всеки от нас има някаква представа за света, например за това, как моята майка трябва да се държи с мен. Майка ми пък се държи така както тя смята за правилно. Някъде тези две представи – моята и на майка ми - съвпадат, някъде не,  и колкото повече реалното не съвпада с очакваното, толкова по-силна ответна реакция се ражда в мен. Мозъкът генерира ответна реакция, която се нарича „обида“. Обидата е енергия, която се отделя за това, да променим своите модели на мислене и/или действие по отношение на майката. Най-малко можем да кажем: „Мамо, прости ми, моля те, обидно ми е.

Всяка наша реакция, всяко състояние, чувство, в отговор на външен „дразнител“ – това е енергия, която ни се дава, за да направим нещо.Няма значение позитивно ли е това чувство или т.н. негативно, енергията не е нито положителна нито отрицателна. Но колкото по-силно е чувството – от обида, ненавист, ярост, гняв до благодарност, някаква божествена еуфория, - толкова повече енергия ни се дава. Именно тази енергия можем да обменяме за изпълнението на своите желания. Точно тук има едно важно „но“.

Няма начин да инвестираме пряко енергията на своите чувства, своите състояния, за достигане на желаното. Смисълът се състои в това, във всеки момент да трансформираме енергията, която се отделя чрез чувствата, в някакво действие не за себе си, а за другите.

Пресметнато е, че когато човек прави нещо за другите, в отговор получава също толкова и „процент“ отгоре, енергията постоянно се умножава. Мозъкът генерира все повече и повече енергии-чувства-състояния.

Какво ни дава това? Първо, това ни дава свръхсветлинни скорости на мисленето, ясно разбиране, откъде да вземем пари, къде да се учим, къде е моето място под слънцето, коя е моята втора половинка и т.н. Второ, това дава 100%-но изпълнение на всички желания и дори повече. При това не е нужно да се прави нищо специално за изпълнение на тези желания.

В тази книга ще разказвам за причинно-следствените връзки, които обясняват тази нелинейна, нелогична взаимовръзка. Засега е важно да разберем, че ние сме отговорни само за това, да преживеем своето чувство – да го разпознаем и да си зададем въпроса: „Какво чувствам и защо чувствам това? Какво правя, опирайки се на това чувство?“ Ние отговаряме единствено за действието, за резултата отговаря Творецът. Бедата започва, когато чувстваме, но не правим нищо.

Глупаво е да насочваме пряко своята енергия за достигане на желаното, защото често ние самите не знаем от какво имаме нужда и какво ще ни направи по-щастливи,

Навярно много от вас са се сблъсквали със ситуация, когато са прилагали твърде много усилия за да постигнат нещо – например да си купят жилище или кола, да бъда приети във ВУЗ, да отслабнат. Постигаш, чувстваш кратковременно удовлетворение, а след това настъпва разочарование. За да стане ясно защо се случва това, ще разкажа как се формират повечето от нашите желания.

 

Тази концепция се нарича „Кръстът на битието“.

 

 

Представете си, че сте взели кредит от банката и не го връщате. Или малко си поодкрадвате на работа. Какво ще чувствате постоянно? Вина и страх, че ще ви разобличат и накажат. По същия начин всеки от нас е длъжник в банката наречена „живот“. Ние от най-ранно детство получаваме от близките си грижа и внимание, получаваме материални блага, в нас постоянно се изработват все нови и нови чувства и състояния, изработва се нова енергия, която ние или не инвестираме никъде (бездействаме), или инвестираме в постигане на своите егоистични цели, не правим нищо за другите – от гледна точна на Вселената това също е бездействие.

Колкото по-голям е невърнатия дълг, толкова по-голямо е чувството за вина. Появява се чувството, че аз не съм добър човек. Но никой не иска да се чувства лош човек, трябва да докажа, че аз съм добър човек. И ние започваме да доказваме – постъпваме в престижен ВУЗ, уреждаме се на модерна високоплатена работа, отслабваме или придобиваме разни неща, избираме спътник в живота си, който не ни е по сърце, а „за да го одобри майка ми“ и т.д.

Колкото по-голямо е чувството за вина, толкова повече енергия се отделя, за да се върне дълга, но ние по-често разпиляваме тази енергия не за издължаване, а за постигане на желания, които ще ни помогнат да докажем: аз съм добър. И винаги има указатели, знаци, които подсказват, че желанието ни идва от ума, от чувството за вина, а не от сърцето.

Една моя добра позната разказа следната история. Тя дълго време се срещала с един мъж и било очевидно, че работата отива към свадба. Младият човек се уговорил със сестра й на свадбата си тя да се постарае да хвърли букета на младоженката към нея, а след това той да й направи предложение и т.н. Моята позната разказа, че когато букетът летял към нея тя изпитала такъв ужас и отвращение, че едва не повърнала. Това било за нея сигнал, че трябва да преразгледа решението си да свърже съдбата си с този мъж и буквално след една седмица те се разделили. Защо?

Защото девойката честно признала пред себе си, че желанието да се омъжи било продиктувано единствено от чувството за вина пред родителите й. Тя чувствала постоянно раздразнение от непрекъснатите въпроси кога най-после ще уреди личния си живот и ще се омъжи, кога ще се появят внуци, но се страхувала да каже това на майка си и на баща си.

Вместо искрен разговор за своите чувства тя хванала първия подходящ мъж и започнала да изгражда с него отношения, само за да докаже, че тя е добра дъщеря, която оправдава очакванията на родителите си, радва ги. Едва след раздялата с младия човек девойката задала на майка си и на баща си честният въпрос: „А вие ще ме обичате ли, ако никога не се омъжа и не ви родя внуци?“ Родителите били шокирани от този въпрос и отговорили, че за тях главното е щастието на дъщеря им, а как ще изглежда то конкретно не е толкова важно.

Ще приведа още един пример с една участничка в нашите тренинги. През последните няколко години тя активно се занимавала с доброволческа работа – ходила по детски домове, участвала в програма за адаптация на възпитаници на детски домове в социума след излизането им от там. И почти всичките й разговори били само за това - какво и как го прави, къде пътува, какви забележителни деца има и т.н. След тренинга тя видя в себе си огромна неискреност към майка си – и обида, и ненавист, и неизказана благодарност, доста много неща. След няколко беседи с майка си желанието й да посвещава времето си на ходене по детски домове изчезнало. Момичето осъзнало, че добролческата работа се появила в живота й само за да покаже на майка си колко добра дъщеря е тя. След като минало известно време, у нашата героиня се родила идея за съвсем нов проект за оказване на помощ на зрелостниците от детските домове.

Аз не ви призовавам да се отказвате от желанията си. В самите желания няма нищо лошо. Предлагам ви да опитате нов принцип за тяхната реализация – да не следвате желанието, като магаре, на което са провесили морков пред носа, а още сега, в момента, да се огледате и да намерите място, където можете да инвестирате своята енергия, внимание и сили не само в своя полза, но и в полза на хората, които са се оказали около вас. Тогава ще натрупвате енергоресурс, ще ставате все по-платежоспособни, всичките ви желания ще се изпълняват.

Често ние избираме друг път: когато нашите желания превъзхождат възможностите ни, но при това ние не искаме да израстваме, да се променяме, и не искаме да се откажем от желаното, настояваме на своето. Тогава Вселената си прави с нас лоша шега: необходимо е да се вземат отнякъде ресурси за изпълнението на желанията и често те се вземат от нашите близки, от тяхното здраве и дори живот.

Мои познати от Белорусия отишли при един Учител, когото смятали за вълшебник, изпълнител на желания. Майката в това семейство се начела на книги, нагледала се на лекции за просветлението и – без да разбира нищо за този феномен (че тялото трябва да бъде подготвено, че са необходими определени практики и т.н.) – поискала да „излезе от матрицата“, да види все пак какво е това в действителност. И поискала от този Учител нито повече, нито по-малко -  просветление. Той я попитал три пъти: „Ти разбираш ли какво искаш?“

На което тя, като капризно момиче, егоистично отговорила: „Дай ми го, дай го“. След пристигането й в Белорусия практически веднага умира мъжът й. След два месеца синът й катастрофира с кола. Скоро и поставят диагноза рак на мозъка, парализа почти на цялото тяло и тогава тя се примолила. „Прибери си просветлението, аз не исках това!“ Но програмата вече била пусната, тя умряла. Къде е тя сега, какво вижда – аз, уви, не зная.

Имаше още една такава жена, която също чела много книги за висши владици, за различни същности, и казва: „Искам сърцето ми да види светлина“. Желанието й се сбъднало по много интересен начин – направили й операция на сърцето. В прекия смисъл на думата, сърцето й видяло светлина.

Има една по-прозаична история. Едно момиче живеело с родителите си в центъра на Москва. То било маркетолог по образование и през цялото време търсело някаква идеална работа, но нищо не й подхождало. Майка й постоянно й говорела да не седи повече в къщи, че е време да започне някаква работа и т.н. Градусът на напрежението между тях постоянно растял, те често и яростно се карали. Момичето направо казвало на майка си, че не разбира защо заради нейния егоизъм трябва да ходи на работа, която не й харесва и продължавало да живее у родителите си за тяхна сметка. Нейното желание било майка й да престане да й „пили“, но при това да не й се налага да напуска родителите си. Желанието й било толкова силно, че накрая то се изпълнило: неочаквано на майката поставили сериозна диагноза (онкология), тя „изгоряла“ буквално за няколко месеца. Желанието се изпълнило.

Мъдрецитеказват: „Внимавайте с желания си, защото може и да се изпълнят“, защото тези неконтролирани желания, в които „искам“ превишава „мога“, води до това, че или ние самите, или близки за нас хора попадат в много лоши ситуации.

Сега стана модерно да се изпълняват желания с помощта на специални техники – дъски на желанията, визуализации, афирмации. Всички те работят като часовник, на 100%. Само че 999 човека от 1000, които практикуват такъв подход, ще вземат много повече, отколкото ще дадат. Всичко ще се сбъдне, но както се казва в една шега: „Искате бързо да се избавите от 20 и повече килограма? Носете трион! Ние ще ви отрежем крака!“

Защо се случва така? Творецът е като любяща майка. Ако тригодишното й дете иска да си поиграе с кибрит, мъдрата майка няма да му даде кибрит. Но понякога децата така капризничат, че в някакъв момент майката, не защото губи бдителността си, а за да млъкне детето, отстъпва и му дава кибрита. Отговорността за изпълнението на желанието винаги лежи на самия човек.

Затова, ако човек иска да си поиграе с кибрит след като обилно се е полял с бензин или в купата сено, това – рано или късно – ще доведе до тъжни последствия.

Повярвайте, за всеки от нас е подготвен най-благоприятния, най-щастливия вариант на съдбата, но за да го получим, е необходимо от принципа „искам, аз - на мен - моето“, да преминем към принципа „какво мога да направя за...“.

Какво мога да направя още сега за своето тяло, за родителите си, за жена ми/мъжа ми и децата, за колегите, за приятелите, за страната, за цялото човечество? И в замяна ще получим всичко, което ни е необходимо за щастие и за реализация на своето предназначение – жилище, кола, пари, щастлив личен живот, щастливи и здрави деца, пътешествия и т.н. Само че за получаването на всички тези блага не е нужно да се прави нещо специално.

За някои читатели тази глава ще стане ключ за трансформиране на съдбата им. Главното е да пренесеш фокуса на вниманието си от „аз искам“ на „какво мога да направя за...“ и да се научиш да разпознаваш своите чувства, да действаш като се опираш на тях, да бъдеш искрен човек.

В руския език има стотици, ако не хиляди думи за обозначаване на чувства. Опитайте още сега да назовете поне 20! Малцина са тези, които могат така отведнъж да назоват повече от десет. Ние живеем в общество, в което е прието да бъдем „добри“. „Момичетата не се държат така“. „Ти си мъж, защо плачеш“. Ние сме се научили да маскираме своята болка, обида, злост. Западната психология ни учи да се усмихваме широко и именно това – вечният позитив – се асоциира с „аз съм добър“. А в това време вътре всичко кипи, разрушава се, гори. Но никой не чува това.

Напомням, че всяко чувство е заряд от енергия. Ако подтискаме в себе си чувството, не го преживеем, то енергията отива напразно, а в живота ни се появяват някакви проблеми. Но ако преживяме чувството, тогава получаваме енергия за извършване на действия. Почувствал си глад – приготвяш си храна, нахранваш се, почувствал си страх – бягаш, чувстваш постоянно раздразнение от родителите си – спечелваш пари, наемаш квартира и се преместваш.

Опирайки се на своите чувства, разпознавайки дори най-малките им оттенъци, можеш да си построиш житейски маршрут с минимум препятствия, с най-малко страдания.

Искренният човек, ако се чувства обиден, ще каже: „Простете, но на мен ми е обидно, не искам да разговарям с вас сега!“ Но „приличните момичета“ и тези, които със сигурност знаят как може и как не може да се държат, сдържат всичко в себе си и страдат.

Ние станахме прилични. При-лични – при личине[1]. Надянали сме някаква маска, маската – това съм аз, а това, което чувствам в действителност остава на заден план. С възрастта ставаме безчувствени, дебелокожи, желанията ни угасват и остава само едно желание – по-скоро да умрем, защото се уморихме да боледуваме, уморихме се от дългове, кредити, конфликти с близките хора. Объркани сме.

Но има добра новина! Може ли да не боледуваме? Може! Можем ли да имаме точно толкова пари, колкото ни трябват? Може! Какво е необходимо за това? Ако сега наистина осъзнаете тази дума – искреност, може да не четете по-нататък. Необходимо е просто искрено да изразяваме своите чувства и да действаме като се опираме на тях.

Ако си приятел, изразявай на приятеля си приятелски чувства – хвали го, подкрепяй го, казвай му колко се гордееш с него, подари му чувство на увереност в себе си. Ако си мъж, погрижи се за своята втора половинка. Чувствата са единствената валута, действаща във Вселената. Можеш да обменяш своите чувства за брилянти, за барели нефт, за недвижимо имущество. Но има едно „но“! Трябва да се научиш да чувстваш и да изразяваш тези чувства.

Искаш да бъдеш богат? Инвестирай! Искаш да бъдеш щастлив в личния си живот? Инвестирай! Искаш да бъдеш здрав? Инвестирай! Инвестирай своите чувства. За никакви пари не можеш да купиш всичко това.

Ако желанията ви не се изпълняват, това означава само едно нещо: дори да имате много знания, дори да се занимавате с духовни практики, всичко това не е прочуствано с душата и не е преживяно. Случва се така, че практикуваме йога, молим се, пеем мантри, но нищо не се получава. Отговорът е прост: живейте със сърцето, а не с ума си, тогава целият ви живот ще се промени.

Ако още не сте разбрали какво да правите, за да се решат съществуващите проблеми и да не се появяват нови, значи е дошло време да поговорим за това, как те изобщо възникват.

Превод Т.Темелков

 



[1]Игра на думи: личина – на руски език „маска“.

Thursday the 5th. Spiralata.net 2002-2019