Докато "аз" не съм "Аз"

02. Докато "аз" не съм "Аз" - Предопределеност или свобода на избора?

Печат

Предопределеност или свобода на избора?

Еволюция на личността и съзнанието на човека

Като хиромант често ми задават въпрос за съотношението между предопределеността и свободата на избор в живота на човека.

Представете си ливада, в земята здраво е забит кол с въже дълго 25 метра, на въжето е завързан кон. Какво е предопределеността? Това е окръжност с радуис 25 метра, в която ходи конят. Конят навярно си мисли, че има свобода на избор: ако иска тръгва надясно, ако иска тръгва наляво, тук може да си похапне тревичка, там да полежи, на друго място да стои. Но човек отстрани вижда, че конят няма никаква свобода на избор и че той извършва предсказуеми действия в границите на очертаната окръжност. За да излезе от определеността, конят трябва да приложи гигантски усилия, за да изтръгне кола с въжето и да отиде там, където иска. Главното условие – това е напрежението, силата.

Същото е и при хората: първоначално ние се намираме в границите на някаква предопределеност с минимална възможност за избор (както коня – да тръгне наляво или надясно, но все в границите на очертаната територия). За да се излезе извън границите на тази предсказуемост, е необходимо да се приложи нечовешко усилие.Както показва моята статистика, в най-добрия случай един човек на хиляда прилага това усилие – по-малко от една десета от процента. Затова на практика предопределеността съществува за всички.

Какво е предопределеност?От ранна възраст детето попива определени шаблони – поведението на мама и татко, на всички роднини и близки хора, учи се да реагира на тях. И след това живее, опирайки се на тези шаблони, през целия си живот привлича партньори, които приличат на мама или на татко (или, ако родителите са давали отрицателен пример, привлича техните антиподи); боледува от болести, които са имали неговите роднини включително до седмо коляно, защото е наследил същите черти на характера, същите модели на мислене и поведение. По принцип целият му живот ще бъде повторение на това, което вече е било в неговия род - ето това е съдба, предопределеност.

Свободата на избор започва да се появява у човека, когато разбере, че той не е само това тяло и че животът не е ограничен в неговото семейство и представите си за „аз, на мен, мое“. Че има нещо по-голямо от този ограничен кръг, че животът не свършва със смъртта. Той започва да си задава въпроси: „Кой съм аз?“, „Откъде съм?“, „Какъв е моят път в тази Вселена?“, „Има ли Бог?“ и „С какво мога да бъда полезен на човечеството?“.

Когато човек излезе от егоистичната концепция, в която вниманието му е насочено към него самия, тогава започва да вижда много повече, да чувства, да знае, тялото му пропуска на порядък по-високи енергии, отколкото преди това. Той получава възможност да влияе върху това, което му е било предопределено – върху генетическата предопределеност, върху сценариите на съдбата.

Той престава да боледува от болестите, от които са боледували неговите роднини. Поставя точка на така нареченото „родово проклятие“, „венеца на безбрачието“...  Всички тези концепции за него вече не са интересни: това е като при ученика – понякога може да посети детската градина, но вижда, че там е скучно. В детската градина всичко е предопределено: има дневен режим, има възпитателка, която трябва да се слуша. За детето всичко е преопределено, но колкото по-зрял става човек, толкова по-отчетливо разбира, че той не е отделна единица, а частичка от огромна система под наименованието „мироздание“, вижда връзката между различните частички – ето точно от този момент започва свободата на избора.

Каквото и да прави човек за себе си, това му дава само предопределеност, преместване в строго определени граници. Каквото и да прави за другите (дори не е важно, дали това ще бъде добро или лошо), просто с течение на времето той ще стигне до извода, че доброто дава повече енергия и повече възвишени състояния и възможността му да избира става по-голяма.Може да избере дали да боледува или не, а ако се разболее, разбира защо се е случило това и колкото е възможно по-бързо да оздравее. Повече не е необходимо да мисли за оцеляване, за това как да заработи хляба насъщен. Той не мисли къде ще живее... Към такъв човек идва всичко – пари, жилище, успех, втора половинка – като че ли от само себе си. То просто го има.

За да преминете на това ниво, трябва да изтръгнете колчето, да направите сериозно усилие.

За да се разбере по-ясно, ще разкажа как се извършва еволюцията на личността.

Ние всички тръгваме от нивото на инстинктите.Инстинктите се дават от Бог, природата-майка, предават ни се от мама и татко или, както казват учените, от пра-пра-прародителите във вид на определен участък в мозъка, който отговаря за изпълнението на една задача – спасяване на всяка цена. Как се държи бебето? Иска да яде – плаче; наакало се, чувства дискомфорт – плаче. Всичко е насочено единствено към това тялото да оцелее и да бъде здраво.

След това настъпва втория стадий – логическият.На този стадий се формира и развива умът. Аз използвам източния подход в трактовката на понятието „ум“ и го определям като инструмент, който наблюдава за всичко, което се случва и филтрира постъпващата информация в съответствие с някои предварително зададени шаблони и принципи. Може да се каже, че умът филтрира всичко, като изхожда от парадигмите „добро – лошо“ и „правилно – неправилно“. Указанията за това, което да се смята за добро и правилно получаваме от роднините, приятелите, социума (учителя, телевизора, интернет, кръга на общуване и т.н.). Така ние започваме да гледаме на света като през филтър от принципи на другите хора и общоприетите стандарти.

На този стадий у всеки човек се формира някакво подобие на автопилот – набор от автоматизирани реакции на външно въздействие. Как се случва това? В отговор на всяко въздействие у нас отначало се ражда чувство, отклик на душата, което е съвсем краткотрайно, след това събитието преминава през филтъра на ума, той му дава някаква оценка (добро или лошо, правилно или неправилно) и се поражда емоция, която на свой ред ни подтиква към определено действие – реакция на събитието. Определен брой пъти ние реагираме на събития, които се разпознават като подобни, по един и същ начин и в резултат на това се формира навик да постъпваме така, а не по друг начин.

Ще приведа пример: Майка е казала нещо неприятно на дъщеря си, в отговор у нея моментално се е родило чувство на обида. Но умът подсказва, че е лошо да говори на майка си негативни неща, да изразява обида, защото „добрите момичета“ не постъпват така, не огорчават майките си. С повтарянето на такива ситуации постепенно у момичето се укрепва навик да преглъща своите обиди по адрес на майка си, след това този навик се пренася върху всички хора и момичето, станало вече девойка и жена, се обижда, но дори не осъзнава това, не умее да го изрази.

С годините такива закрепени автоматични реакции стават все повече, практически на всяко външно въздействие ние имаме готов отговор, какво да кажем и какво да правим – ние живеем на автопилот.

Веднага искам да кажа, че автопилотът не е добро или лошо нещо. Той ни е много нужен, за да не се отклонява човешкото съзнание към куп условности. На първо място автопилотът контролира определени процеси в тялото – дишането, работата на вътрешните органи, за това не е нужно специално да се мисли. Автопилотът ни помага да не губим енергия за необходими повтарящи се действия – не е нужно всеки път да си спомняме как да си мием зъбите, как да се храним правилно и т.н.

В социума автопилотът ни помага да общуваме с хората, да съответстваме на ситуацията. Например, влизаш в магазин, девойката-консултант вижда потенциален купувач, в нея се включва специална програма, която я кара да се приближи до тебе, да се усмихне вежливо и да попита: „С какво мога да ви помогна?“ В отговор се включва твоят автопилот и ти й отговаряш, без да се впускаш в размишления от рода на: „Какво иска тя от мен? Защо е дошла при мен?“ В нашата система за реагиране се задейства подходящият алгоритъм за общуване с консултанта.

Този етап -  когато се учим да прехвърляме отговорността за някои реакции и действия на вътрешния автопилот – е необходим етап от изграждането на личността. Но ако оставим всичко на автопилот, тогава ни очакват неприятности – ние обезценяваме това, което се случва с нас ежесекундно, 24 часа в денонощието. Може да се каже, че привикваме към божествените знаци, към красотата около нас, преставаме да ценим любовта и красотата в нашите близки, не ценим работата, не ценим дори своето първо и най-вече единствено жилище – а толкова се радвахме, когато се сдобихме със собствено жилище. Ние привикваме, започваме да смятаме всичко това за разбиращо се от само себе си.

Повечето хора се намират на втория стадий на развитието на личността – на стадия на ума, логиката, разделението на „добро“ и „лошо“. И това е нивото на абсолютната предопределеност, предсказуемост, защото целият ни живот на този стадий се определя от алгоритмите, по които работи ума, а умът на свой ред заимства алгоритми и шаблони от другите хора и обществото като цяло – „така е прието“, „така е правилно“.

Преминаването към третия стадий, където се открива достъп до разбирането на това как работи всичко в тази Вселена и до възможността да се влияе на хода на събитията, започва в момента, когато човек осъзнае, че светът е създаден не само да удовлетворява неговия егоизъм и че всеки от нас дължи нещо на този свят.

Рано или късно ние стигаме до въпроса: а какво изобщо тук в тоя свят е мое? За какво мога да нося пълна отговорност?Думите, които използваме сме заимствали от социума, от родителите, от интернет, от книгите – тук няма наши думи. Дори нашите мисли не са нови – това са нечии мисли, ние просто ги комбинираме, променяме местата им, правим умна физиономия, като че ли нещо сме измислили. А след това отваряме книгата и разбираме, че някой вече е мислил за това и го е измислил през 18-ти век. Стигаме до удивителния извод, че няма нито една част от тялото ни, която би могла да се образува сама по себе си – единствено в резултат на сливането на две предишни тела: на майката и на бащата.

Така че, какво тук, в този свят, е наше? За какво можем да носим отговорност още от детска възраст? Единствено за чувствата. Единственото, което ни принадлежи лично, това са нашите вътрешни реакции на външното, това са състояния, които се раждат в отговор на външен дразнител – мама, татко, всички приятели и всички събития – във вид на чувства.

Да направиш първата крачка към свободата на избора, към възможността да градиш своята щастлива съдба, означава да поемеш отговорност за своите чувства, да преживяваш всяка ситуация чрез своите чувства, а не чрез някаква програма, по която работи умът, да станеш осъзнат.

Да бъдеш осъзнат – това означава да чувстваш, мислиш, говориш и действаш едновременно.Например, когато си обиден вътрешно, трябва да направиш това и външно – като минимум да поемеш отговорност за това. Обидих се. Простете ми, аз съм такъв и сега не искам да говоря с вас, имам лошо настроение. Само така може да се избавиш от тази обида.

Знаете, сега твърде много пишат за това, че трябва да промените своето негативно отношение към някакви събития на позитивно и тогава всичко ще се нареди. Но осъзнатостта – това е да бъдеш в момента и да разбираш какво се случва с теб. Това състояние може да се нарече „тук и сега“, яснота. Ето например ям пица и не мисля за това какво да правя утре или какво лошо съм направил вчера, а забелязвам усещанията в устата си, получавам импулси от вкусовите рецептори.

Само такова състояние – състояние на осъзнатост – гарантира изпълнението на всички желания, здраве, хармонично семейство, кариера и благосъстояние.

Разглеждайки хиляди и хиляди ръце, аз стигнах до извода, че причината за всяко заболяване, самота, неразбиране, бедност е винаги една – недоизговаряне на чувствата, истинските чувства, които идват от сърцето. Важно е да разберем какви концепции, какви шаблони управляват нашия живот, за да ги преразгледаме, да премахнем ненужното и да станем щастлив и хармоничен човек!

За да се премине на това ниво – нивото на осъзнатостта – е необходимо да се положат много сериозни усилия. Как става това? Във всяка ситуация ориентирането трябва да става по това, което е вътре в нас, а не по външите обстоятелства.

По време на лекции и тренинги често ме питат: да се дава или да не се дава милостиня на бедните, как е правилно? Никак не е правилно. Всеки път трябва да се вслушвате в себе си – имам ли желание да дам пари на този човек конкретно или нямам. Аз понякога не давам. Или всички пушат – о, и аз също ще попуша, за компания. Дръпвам няколко пъти, чувствам отвращение и край – повече не пуша. Отказването от това, което е предназначено за всички е вече първата малка крачка към свободата.

С един приятел ходихме на баня, там срещнахме негови приятели, един от тях предложи някакъв много рядко срещан, донесен отдалече, самогон. И моят приятел, който вече няколко години не беше пил, пи, защото: „Той половин година го рекламира, така исках да го опитам, как да откажа“. Ето това е предопределеност.

Свободата на избора започва от момента, когато човек е способен да каже „не“.Не - на цигарата, на алкохола, „всички на 14 години вече са преспали с някого“, омъжване, защото „времето е дошло“, престижна работа и т.н. – без оправдаване, без доказване, без обяснения, че е лошо или добро. Малко са тези, които слушат гласа на сърцето си въпреки общия поток и мнение.

Стадият на осъзнатостта, както и двата предходни, е задължителен за човека. Въпросът е само как ще преминем към него – благодарение на собствените си усилия или благодарение на външно въздействие.

Кога се изключва автопилотът и се включва способността за осъзнаване на себе си в момента? Когато се случва нещо непредсказуемо. Разбито сърце, смърт на родителите, някаква катастофа. Условно казано, роботът-автопилот не знае какво да прави в такива моменти, защото непредсказуемите неща не са отчетени в неговите програми, нещо е станало не както трябва. Именно тогава у нас се появява възможност да погледнем трезво на себе си отстрани. Наистина, най-често след това всичко се връща в обичайното русло, както в анекдота: Мъж и жена правят секс. Изведнъж на вратата се звъни и жената казва: „Мъжът ми се е върнал!“ Любовникът скача през прозореца от десетия етаж, лети и си говори: „Господи, дай ми моля Те, още един шанс! Ако оживея, ще спра да пия, да пуша, няма да греша...“ И ето той пада на меко в леха с цветя, става, изтръска се и казва: „Няколко секунди летях, а колко много неща ми се привидяха!“

Каква е ролята на човека, скочил през прозореца? Ролята на човека, скочил през прозореца, е да лети надолу и след малко да се разбие. В този момент нищо не може да изиграе, да подправи, не може да се усмихва, не може да се храни или да сложи в Инстаграм снимка с надпис: „Вижте какви устни имам? Те са такива още от дете“. Той се изключва от всичко, освен от изпълнението на своята роля, отъждествява се с нея на 100%, след това неговият автопилот се включва и действително може да разговаря със самия Творец. Но след това се случва обратния процес.

Когато децата ни са болни, когато срещнем някой маниак и той опре нож в гърлото ни, когато гори къщата ни, когато катастрофираме с колата си, когато пада самолет, когато банката взема всичкото ни имущество за неплатени дългове – именно в такива моменти чувстваме, преживяваме всяка хилядна част от секундата. Намираме се в състояние „тук и сега“.

Не зная защо се случва така, но моята статистика говори, че при 99 от 100 човека изключването на автопилота става в трагични ситуации.Но можем да постъпим по друг начин – да се учим да преживяваме всеки момент, всяко чувство, да се учим на осъзнатост. В тази книга ви предлагам хармоничен начин за преход към нивото на осъзнатост, преход от предопределеност към свобода на избора. Ще ви разкажа по какви принципи работи цялата ни Вселена, как ние със своите мисли и постъпки определяме своята съдба, откъде да вземем сили и енергия за отскок и преминаване на нов етап на еволюция на личността и съзнанието.

Веднага ще предупредя, че когато човек научи законите, по които живее Вселената и как се изграждат причинно-следствените връзки (всичко онова, за което ще поговорим с вас в следващите глави), у него настъпва паника – нима за всичко, което се е случило и се случва, съм виновен аз? Дори въпросите, които идват по пощата и в групите в социалните мрежи, се задават например така: „Мъжът ми е алкохолик, какво не правя както трябва?“, „Всичко е лошо, каква е моята вина?“

Има три етапа на възприемане на всичко, което се случва. Ето вървя и се спъвам в стоящия на пътя ми диван, заболява ме. Кой е виновен? Първият вариант – диванът. Наблюдавайте малките деца: ако се ударят в нещо, то виновни са винаги масата, стола и т.н. При възрастните хора също често се среща навикът да се търсят виновните навън.

Втората реакция – аз съм си виновен, че не забелязах дивана на пътя си. Тази реакция е характерна за хората, които са започнали да слушат различни лекции, да четат духовна и езотерична литература, те постоянно си задават въпроса: „С кои свои действия създадох тази ситуация?“

Аз ви предлагам трети вариант – никой не е виновен, така се случило. По-добре да се попитате: „Какво мога да направя, за да променя тази ситуация? Как да не допусна тя да се повтори?“

До определен момент ние приличаме на бебетата, които имат нужда да спят 23 часа в денонощието просто за да живеят и да се развиват. Ако постоянно будим бебето, то ще се разболее и ще умре. Така и съзнанието на човека спи до определен момент, не е събудено, и до този момент ние живеем благодарение на същия този автопилот, повече или по-малко реагираме адекватно на събитията, взаимодействаме с хората и т.н.

Може също да се направи сравнение с човек, който се намира в кома.  Изглежда така, сякаш той ходи, работи, дори се жени и ражда деца, но не осъзнава това, не го чувства. Изведнъж излиза от комата. Има ли смисъл сега да преразглежда всичко, което е направил, докато е бил в кома, има ли смисъл толкова да се тревожи за това и да отглежда в себе си чувство за вина? Не, така се е случило, защото тогава човекът е спал. Но сега, когато има ново знание и разбиране как да живее осъзнато, може да промени хода на събитията.

Затова предлагам да не търсите виновните, а да приемете факта, че е станало каквото е станало и да се учите да живеете по новому.

 

Превод Т.Темелков

 

Saturday the 19th. Spiralata.net 2002-2019