Докато "аз" не съм "Аз"

01. Докато "аз" не съм "Аз" - Въведение

Печат

Докато аз не съм АЗ[1]

Практическо ръководство за

 трансформация на съдбата

Дмитрий Троцкий

 

Въведение

Тази книга се роди в резултат на многогодишен опит и изследвания, на които посветих голяма част от живота си.

Започнах да се увличам по хиромантията още като юноша, но тогава това любопитство не прерасна в нещо сериозно. След няколко години се влюбих в девойка, чиято длан не можех да „прочета“ по никакъв начин, не ми достигаха знания. Влюбеността ме подтикна да започна да изучавам по-сериозно хиромантия. Завърших училището по хиромантия в Санкт Петербург, а после отидох да се обучавам в Ришикеш (Индия) в Университета по хиромантия. След това започнах да пътувам из цяла Индия, запознавах се с майстори по хиромантия и хирология и се учех от техния опит.

Практиката на хиромант ми даде уникална възможност да се потопя в хиляди човешки съдби, да разгледам не винаги видимата им, скрита страна. С изучаването на все повече и повече длани, в мен възникваха множество въпроси, не - дори се роди някакъв протест. Защо боледуват хората? Защо дори лекари често умират от тези болести, от които лекуват другите? Защо някои хора през целия си живот са щастливи с един единствен партньор, а други така и не срещат своята втора „половинка“? Защо най-близките хора – родителите и децата – често се оказват в най-жесток конфликт? И накрая, някои хора на празно място правят главозамайваща кариера и заработват милиони с едно щракване на пръстите, а други през целия си живот не могат да си намерят мястото под слънцето и влачат жалко съществуване?

Търсех отговорите в различни книги, в психологията, в езотеричните дисциплини, философията и магията, навсякъде намирах работещи съвети, практики, техники... Но винаги нещо не достигаше, убягваше ми някакъв фин, невидим, но много важен детайл.

Тогава се заех сериозно със собствени изследвания. Към момента, когато пиша тези редове, съм изучил повече от 30000 чифта длани. Върху дланите, както върху твърдия диск на компютъра, се съхранява цялата информация за съдбата на човека, целият му път до днешния ден и варианти за развитие на събитията. Изучавах дланите на деца, жени, мъже, стари хора, на знаменитости и най-богати хора на планетата, на обикновени хора и бездомници. Посещавал съм свети места, затвори и морги. Дланите на хората ми помагаха да разбера защо човек се оказва на едно или друго място, защо му се случват едни или други събития.

Резултат от моите изследвания стана абсолютно потвърденият факт, че няма случайности. Всяко събитие, всяко явление в нашия живот има своята причина – било то абсолютно здраве или сериозно заболяване, щастливо семейство или самота, раждане на деца или безплодие, полети в кариерата или постоянно безпаричие. За всичко има причина. И ние самите създаваме тази причина.

А какво става със съдбата? Какво става с предопределеността? Та нали има програма заложена в нас още по време на раждането?

От собствен опит се убедих, че съдбата, преопределеността обича два типа хора. Първият тип са глупавите хора, вторият – мързеливите. Те са любимци на кармата, съдбата, фаталността – всички тези думи се отнасят за тях. Глупави са хората, които не искат да напредват, да се развиват, отсичат от корен всяко новаторство, седят си в раковината и се смятат за най-умните, уверени, че знаят всичко най-добре от всички. Ето такива хора съдбата „обича“ най-много, дори повече от мързеливите.

Мързеливи наричам хората, които знаят защо възникват трудности пред тях, защо боледуват, защо имат финансови проблеми, защо през цялото време се намират в някаква матрица от неуспехи, но въпреки това не правят нищо. Това са хора от типа „аз зная всичко, но няма да правя нищо“.

Точно на такива хора съдбата може да се предскаже с точност до 100%. Съдбата на хората, готови да се променят, се намира единствено в собствените им ръце.

До този извод стигнах постепенно. Дълго време се занимавах с хиромантия и смятам, че постигнах впечатляващи резултати. Бях уверен, че има някаква Вселенска матрица, има някакви предварително начертани пътища, звезди, цифри, линии на ръцете, които говорят, че щом един човек е тръгнал от точка А, той задължително трябва в съответното време да стигне в точка Б.

И дори разбирайки по каква логика се създават причинно-следствените връзки, аз все още бях уверен, че човек се движи по строго определен маршрут, който не може да промени.

Аз действително се занимавах с предсказване, както всеки начинаещ - още щом вземе в ръце картите Таро, започва да се занимава с номерология или да строи астрологични карти. И колкото по-добре е развита интуицията на предсказателя, толкова по-малко са грешките в прогнозата – тя може да бъде точна включително до месец, дори до ден.

Но изведнъж моят мироглед се обърна с главата надолу, изцяло се промени. Към това ме подтикнаха две ситуации в собствения ми живот.

Веднъж беседвахме с моя баща, погледът ми за кратко попадна върху ръката му и видях там лош знак. По-рано много практикувах в моргите, защото върху дланите на мъртъвците се вижда много добре причината, поради която е приключил житейският им път. И там съм виждал такива знаци, каквито имаше върху дланите на баща ми, - те означаваха, че на човека му остава да живее най-много една година. Това може да се случи утре или след няколко месеца, но една година – това е максимумът. В онзи момент внезапно преразгледах своето отношение към баща ми.

Трябва да кажа, че тогава практикувах много различни духовни и езотерични дисциплини, можех да излизам в астрала, да излизам от тялото си и по този начин доказвах на себе си, че тялото е само обвивка, нищо повече. Зад гърба си имах стотици часове медитации и общуване с духовни учители, стотици прочетени книги на различни религии и езотерични школи. И ето, изминавайки този духовен (сега бих казал – псевдодуховен) път, си зададох въпроса: как ще се чувствам, когато моят баща няма да го има? Отвътре дойде отговор: ти не само ще се чувстваш зле, ти ще се превърнеш в парцал, ще плачеш; независимо от всичките ти духовни практики и осъзнавания, ти ще страдаш и ще плачеш.

Този вътрешен диалог продължи няколко секунди, но аз го чувствах като на забавен кадър. Продължих да се питам. Откакто навърших 17 години, прекарвах цялото си време в пътувания по света, щях ли да страдам по тяло, което практически нямаше да виждам? Не, аз разбрах, че няма да страдам по тялото. Но тогава защо хората толкова се разстройват, ако има абсолютно разбиране, че смъртта не е край, а само преход? Тогава разбрах, че ще плача не за него, а за себе си, защото аз никога не съм бил син за него, не съм изразявал своите чувства.

До 28 годишната си възраст аз се обръщах към баща ми в неуважителна форма, рядко използвах думата „татко“, често му говорех в трето лице. По-рано баща ми обичаше да пие, а аз още от детската градина бях „най-умният“, казвах му как трябва и как не трябва да живее. Моето „аз“ тогава беше толкова голямо, че небето ми беше тясно и аз винаги ходех приведен, защото за мене, великият, пространството винаги не достигаше.

Но тогава, по време на разговора с баща ми, успях да прекрача през своето „аз“. Поговорих с него, поговорих от чисто сърце, помолих го за прошка за това, че постоянно съм му бил съдия, критик, каквото и да е друго – само не син. След нашия разговор ми стана тихо и спокойно. Разбрах, че сега действително няма да плача, защото му казах всичко, което исках да му кажа. Поисках прошка за всичко негативно, а думите на любов и благодарност изплуваха сами.

След този разговор изминаха около шест месеца и аз отново погледнах ръцете на баща ми. Видях, че основните линии се бяха преподредили по съвсем нов начин. От тогавашния разговор изминаха десет години, баща ми и досега е жив. Запазих фотографии на дланите му преди и след нашия разговор – те са съвсем различни. А професионалистите-хироманти, гледайки фотографиите на дланите му преди нашия разговор биха казали, че този човек вече не трябва да е между живите.

Втора повратна точка стана историята на мой познат, сега мой близък приятел. Линиите на живота върху дланите му бяха много криви и предвещаваха скорошна смърт. Тогава той беше наркоман и страдаше от туберколоза на костите. Аз споделих с него знанията си за причинно-следствените връзки, за законите, по които се изгражда поредицата от събития.

Нещо в нашия разговор го впечатли и той буквално за една нощ преразгледа целия си живот, но главното – той беше си отговорил на най-важния въпрос: „За какво изобщо живея? В какво е целта и смисълът на моя живот?“ След няколко дни се промениха не второстепенните, а главните линии върху дланите му. От гледна точка на класическата хиромантия това просто е невъзможно. За да се променят главните линии (това са линиите на живота, ума и сърцето), е необходимо, в прекия смисъл на тази дума, да се обърнеш наопаки, напълно да промениш своя мироглед.

Тези два примера станаха ключ към моя нов живот – преобърнаха мозъка ми, всички основни принципи, истини, доктрини, знания. Разбрах, че хиромантията, както и всяка друга подобна дисциплина е наука за двойственото възприятие, което допуска, че на човека някой и нещо може да му повлияе – звезди, обстоятелства, енергии, чуждо въздействие и т.н. Но сега вече знаех, че предопределеността може да се избегне и нашата съдба е в собствените ни ръце.

След това моите знания за причинно-следствените връзки, за това, как в живота ни се случват едни или други събития, станаха основа на проста и стопроцентно работеща система – система за трансформация на съдбата.

Аз определих основните моменти на нещата, които ни управляват, за които съдбата може да се захване, защо попадаме в едни или други негативни и позитивни ситуации – тези знания искам да споделя с вас в тази книга. Бяха необходими няколко години, докато тази система изкристализира и се изглади – с течение на времето аз се отказах от сложните практики и сведох всичко до няколко прости принципа, които управляват всичко, което се случва в живота ни. Престанах да се занимавам с предсказания и „гадания“. Моята задача сега е да споделя опита си, да покажа как човек може да управлява самостоятелно съдбата си.

Аз видях, че върху „мъртвите“ или „спящите“ хора, които не променят нищо в живота си, съдбата работи на 100%. Но щом човек включи някаква осъзнатост, приеме отговорност за съдбата си – ще разказвам много за това в тази книга – той се убеждава, не от чужди, а с примери от своя живот, че линиите на ръката се променят.

Често ми пишат специалисти от различни школи, че съдбата – това е някакъв замисъл, който на 100% е разписан предварително и който не можеш да промениш, а това означава, че аз съм измамник и шарлатанин. Но вече няколко години аз постоянно получавам потвърждения от хора, които са ми повярвали и са започнали да практикуват, че животът им се променя.

Отначало нарекох своята книга „Изповед на хироманта“ и в нея честно разказвам, че по-рано аз самият не вярвах искрено, че ние нямаме възможност да повлияем върху това, което се случва, че сме напълно зависими от обстоятелствата и шлифовах своето майсторство да предсказвам. Но сега имам зад гърба си огромен опит, който потвърждава, че ние сами определяме основната сюжетна линия на своята съдба.

Аз искрено смятам, че човекът има само едно задължение пред Бога – да бъде щастлив. И ако твърдо е решил да бъде щастлив, тогава може да реши всички проблеми.

Техниките и принципите, които давам в книгата, са достатъчни за да трансформира човек живота си. Не някой свише, не предопределеността определят да страдаме или да не страдаме, да боледуваме или да не боледуваме, да живеем в доволство или в нищета, това е наш избор, който най-често правим неосъзнато. В книгата споделям с вас знания, които ще ви помогнат да правите осъзнат избор.

По време на интервю или на срещи често ми задават такъв въпрос: а има ли все пак безизходни ситуации? Преди няколко години се обърнах с молитва към Бог и Го помолих да ми изпраща само такива хора, които не са в безизходна ситуация. Да ми дава случаи,  които не са безнадеждни или да ми даде знания как да помогна на хората, които идват при мен. Оттогава не съм срещал безизходни ситуации. Така че, ако четете тази книга, това означава, че и от вашата ситуация, която ви е подбудила да я вземете в ръце и да търсите отговори на въпроси, има изход.

Имам голяма молба към вас – не се доверявайте на това, което пиша, проверявайте! Препоръчвам първо да прочетете книгата отначало докрай, а след това да вземете писалка и бележник и да започенете да действате по методиката.

Аз често започвам своя тренинг „Трансформация на съдбата“ с думите: „Надявам се, че това е последният тренинг във вашия живот“, защото действително се надявам, че след участието в моя тренинг или след прочитането на тази книга повече няма да ви се наложи да ходите по тренинги и семинари. Аз не давам готови отговори, защото вие сами знаете отговора на всеки въпрос, който възниква у вас, вие сами знаете изхода от всяка ситуация, в която сте попаднали, нужно е само да си спомните основните правила на нашето мироздание и да се научите да слушате гласа на своето сърце, който ще ви подскаже вярната посока.

Започваме ли?

 

Превод Т. Темелков

 


[1]На руски език заглавието на книгата е изписано  “Пока-я-не-Я“, което се асоциира с думата покаяние.  Практиката на покаянието е един от основните инструменти за трансформация на съдбата по системата на автора.

Saturday the 19th. Spiralata.net 2002-2019