Духовни учители, пророци, магове, феномени

Гаутама Буда

Печат

 

 

 

 

Гаутама Буда

buda.jpg

Гаутама Буда (621 -543 г. пр.н.е.)

Великият мъдрец от Индия. Основател на будизма

Място и време на раждане. Семейство. Легенди. Място на раждане – северна Индия, Хималайското княжество Непал със столица Капилаваста. Време на раждане: намерена е урна с пепелта на Буда с дати върху нея: 621 – 543 г пр.н.е., според която Буда е живял 78 години. Устните предания говорят, че той е живял 100 години, а 78 е учителствал. Гаутама е роден в началото на май, при пълнолуние. Родителите му са от царския род Шакья: баща Шудохан и майка Майя. Пълното име на царския син е Гаутама(победоносен) Шакья-Муни (Шакья – родово име, муни – могъщ в милосърдието, уединението и безмълвието) принц Капилаваста Сидхарта (изпълняващ своето назначение)

Буда не е име. То означава състояние на съзнанието на онзи, който е постигнал Истината и е овладял върховната Мъдрост. „Буда в точен превод означава озарен” (Писма на Е. Рьорих. Т.1, с.447).

Името на Буда както и на другите Велики Мъдреци е обкръжено с легенди. Една от легендите говори, че Буда е избрал своята майка Майя като най-чистата от жените и влязъл в нейното тяло във вид на чудесен бял слон. Образът на белия слон в индийските предания е символ на раждането на божествения Аватар Вишну(Аватар – Божествено Въплъщение). Друга легенда разказва, че великият Риши Атиша, отшелник, живял в Хималаите, дошъл да приветства новороденият Бодхисатва (Син на Небесния Буда). Според обичате на онова време, на петия ден след раждането на Бодхисатва, 108 мъдреци-брамини се събрали в двореца на царя, за да дадат име на царския син и да предскажат съдбата му. Най-учените от тях предсказали, че царският син ще се отдръпне от света след като види четири знака – старец, болен, умрял и отшелник, че той с времето ще стане Буда.

Принц Сидхарта бил възпитаван като наследник на престола. Ползвал се е от всички радости, които дават красотата, здравето, властта, богатството. Достигайки зряла възраст, той се оженил за красива девойка. Гаутама по всякакъв начин бил опазван от беди и страдания. Четирите предсказани срещи му показали хорските страдания и го накарали да промени съдбата си. След като почувствал непреодолимо желание да открие причината за страданията на хората, той решил да напусне двореца, родителите си, любимата жена, новородения син.

Основни направления в живота. На 24 годишна възраст(по други данни – на 29 години) принцът напуснал двореца и тръгнал да броди по света. Той вървял по пътя на най-чистия живот, дълбокото размишление, колосалното напрежение на ума. В онези времена в Индия духовните търсения вълнували мнозина. Стотици хора, стари и млади, напускали своите домове заради духовните озарения и ставали отшелници в търсене на мъдреци, които биха им помогнали да намерят истината на живота. Сред наставниците царският син намерил опитни такива. Те го запознали с философски учения, с методи на съзерцание и управление на тялото, но той не намерил у никого висшата истина даряваща избавление от страданията. Няколко години живял, както обикновено живеели аскетите, скитайки по горите, ходил от село на село, хранейки се от милостиня. Това били години на суров аскетизъм. Той се подлагал на най-трудните изпитания, за да достигне просветление и да намери Висшата Истина. Не се криел от палещото слънце, от дъждовете, от насекомите. Отказвал се дори от малкото храна, докато не загубвал съзнание. Убеждавайки се от опит, че аскетизмът няма никаква ценност, Гаутама го определил като лъжлив път, с което предизвикал враждебността на аскетите.

Според преданията, подобно на други велики подвижници Буда бил подложен на страшни изкушения, с които князът на демоните, духът на злото Мира, се стараел да унищожи всички негови усилия. Легиони от зли гении нашепвали на Сидхарта думи на съмнения. Страшни чудовища обкръжавали аскета. Очарователната тълпа на Апсар, дъщеря на Мара, се опитвала да плени Гаутама със сладострастни движения и обещания. Сам главата на демоните обещал на Буда всички царства на земята и тяхната слава, ако се откаже от търсенето на мъдростта. Удържайки победа над изкушенията, Сакья Муни достигнал върховната мъдрост, постигнал озарението. В Бодхи-Гайя, в свещената гора на брега на реката, в мястото наречено Урувела, станало Висшето Озарение, към което толкова дълго се стремял. Мисълта станала чиста и се устремила към делата, който трябвало да върши.

В будистките предания се говори също за странстването на Учителя извън Индия – в Тибет, Хотан, в Алтай. Древните сказания говорят за великото съкровено странстване на Буда по пътищата на Азия, за посещението му в Бялата планина в Алтай. В съкровените книги има данни, че преди проповедите в Бенарес, Буда е постигал тайните на мъдростта в Хималайската Обител.

Своята първа знаменита проповед за първоосновите на своето учение Буда произнесъл в парк, недалеч от Бенарес. Скоро около него се образувала община, която бързо се разраснала. В общината се приемали всички без разлика на каста, пол и имуществено положение. Влизането и излизането ставало свободно. Идващият само изразявал готовност да служи на учението на Буда. Ако заминалият се връщал, задавали му само един въпрос: „Не отричаш ли?” Изгонвайки отрицанието, учението не заробвало никого. Правилата били малко и те били насочени към опазване самостоятелността на ученика. Буда се стремил животът в общината да бъде радостен. Обучението започвало с очистване на сърцето и съзнанието от предразсъдъци и лоши навици. От учениците се изисквала нравствена чистота и отказване от личната собственост. „Чувството за собственост се измерва не с вещите, а с мислите. Може да имаш вещи и да не бъдеш собственик”. Буда съветвал да се притежават малко вещи, за да не им се отделя много време.

В общината идвали и семейства. Непременно условие било мъжът да има една жена и да й бъде верен. Буда се стараел да избягва забраните. Нямало забрана за желаещите да употребяват месо. Алкохолът бил забранен.

Буда заповядвал въздържане от всичко отрицателно и способстване на всичко прекрасно. „Аз уча, Синха, да се вършат такива действия, които са праведни в постъпките, в думите и в мислите; аз уча да се проявяват всички онези състояния на душата, които са праведни и не носят зло”. Неговата цел била израстване и развитие на душата на учениците. Буда се стремил да сприятелява учениците, да създава най-добрите условия за постигането от тях на висшето знанието. Когато ученикът овладявал своите чувства, отказвайки се от всичко лично, Учителят му давал задача и го допускал до дълбините на знанието. Буда се стремял да възпитава работници на общото благо, творци на новото знание и глашатаи на общината, готови да носят Новото Учение. Той ги изпращал в живота като учители и основатели на нови общини.

В продължение на 45 години Буда учил и строил общини в долината на Ганг, недалеч от Бенарес. Преданието разказва за посещението на Гаутама в родния му град, за свиждането с баща му, с жена му, за обръщането на родния му брат и сина му към новото Учение, а също и за много нови обръщения на царе и обикновени смъртни, на богати и бедни.

На 80 годишна възраст Буда достигнал Нирвана [1]  и затова го смятали за умрял за света на живите. В действителност Буда живял 100 години. Той завършил своето учителстване в Кушингар. Останките му били изгорени.

Вътрешният облик на Буда. „Никога не е имало толкова голяма религиозна реформа, която да не е била чиста в началото. Първите последователи на Буда, също както и учениците на Иисус, всички били хора с най-висока нравственост”(Раз. Изида. Т.2, с.282).

„Без да се колебая казвам – на свой ред отбелязва Бартоломео Сент-Илер, - че единствено с изключение на Христос, няма сред основателите на религии фигура нито по-чиста, нито по трогателна от фигурата на Буда. Неговият живот е безупречен. Неговият постоянен героизъм е равен на неговата убеденост... Той е съвършен образец на всички добродетели, който проповядва; неговото самоотричане, неговото милосърдие, неговото неизменно благодушие не го предават нито за миг... и когато умира в ръцете на своите ученици, той  умира с безметежността на мъдрец, който е прилагал добродетелта през целия си живот” (Раз. Изида. Т.2, с.291).

Учението. Основната мисъл на Будизма е: всичко в Космоса се стреми към постоянно обновление. Няма неизменяема душа, тя непрекъснато се изменя. Всичко в Космоса е подчинено на Закона за Причинността: нито хората, нито Боговете са изключение от този универсален закон. Всяко същество, пораждащо причини, е длъжно да отговаря за тях в това или в новото раждане, което ще получи в съответствие със своята карма: добри или зли мисли и дела. „Аз не уча на нищо друго, освен на Закона за Карма”. Буда учеше, че няма самостоятелно „АЗ”, обособено от живота. А доколкото няма отделно „АЗ”, то не може да се каже, че нещо ми принадлежи. Осъзнаването на закона за единството в Космоса подрива понятието за собственост.

Гаутама даде на света Учението на Живота, което беше призвано да научи хората да използват Великите Истини във всекидневния живот. Той учеше на етиката на живота.

Буда утвърждаваше, че източник на страданията и всичките беди на човечеството, са омрачеността на съзнанието, желанията и въжделенията. Невежеството е най-голямото зло и престъпление. Той откри, че пътя за избавление от страданията се заключава в просветляване на съзнанието, в постепенното самоусъвършенстване. Откривайки пътя към тази Истина, Буда го раздели на осем правилни стъпала: разпознаване, основано на познаване на Закона за Причинността, мислене, реч, действие, живот, труд, бдителност и самодисциплина, съсредоточаване. Благородният път от осем стъпала – това е пътя на хармонизиране на чувствата и достигане на съвършенството на Архата: състрадание, нравственост, търпение, мъжество, съсредоточаване и мъдрост.

Десет препятствия или окови дебнат човека по пътя на самопознанието: илюзията на личността, съмнението, суеверието, телесните страсти, омразата, привързаността към Земята, желанието за наслаждения и успокоение, гордостта, самодоволството, невежеството. Само разкъсвайки всички тези окови, може да се получи висшето знание и да се достигне освобождението – Нирвана. Не е достатъчно само да се признава учението. То трябва да се следва в живота. Всичко се постига само с лични усилия, с ръцете и краката на човека. „Безсмъртие може да се постигне само с постоянни добри дела; и съвършенството се постига само чрез състрадание и милосърдие”.

Да се твори добро и да се търси познание заради целта да се постигне безсмъртие – това няма отношение към Благородния Път. Нирвана – това е символ на безкористие. „Животът трябва да премине без мисъл за каквито и да са възнаграждения и достижения и такъв живот е най-велик.” Основата на Благородния Път е в нравствената чистота. Да се достигне до висшата цел – Нирвана – може, следвайки пътя на добродетелите.

Буда учеше да се опознават Законите на Природата и на собствената душа без да оковаваме сами себе си във вериги, да виждаме причините за страданията и да умеем да ги изправяме с благотворно действие, самостоятелно да постигаме Истината, да почитаме своята вяра и да не хулим другите, да не отричаме, да споделяме знания с другите. Той учеше на безстрашие в мислите и действията. „Над всичко стои мисълта”. „Всичко се прави с мисълта”. Тя твори и доброто, и злото. Той учеше да се съвместяват противоположностите.

Буда учеше, че учението трябва да се излага на народен език, да се използват сравнения, познати истории и сказания. Неговата реч убеждаваше със силата на своята простота и находчивост.

Учението на Буда не съдържа никакво насилие. „Той води другите, без да прибягва до насилие”. „Наричат го благороден, ако не извършва насилие над нито едно живо същество”.

Буда отхвърля личното поклонение. „Учението спасява не защото го дава Буда, а защото то е освобождение”. Основният принцип на Учението е: търси истината сам. Не вярвай само защото другите вярват. Изследвай. Затова се приветствало задаването на въпроси, свободното обсъждане на това, което се преподава. Истината е свобода.

Буда устремявал своите ученици в бъдещето, заповядвайки им да почитат него по-малко, отколкото Учителя, който ще дойде в бъдеще. Историята не знае подобен пример на самоотричане. „Аз не съм първият Буда, дошъл на Земята, също така няма да бъда последния”. В подходящото време в света ще дойде друг Буда, Съкровен, с висше озарение, надарен с мъдрост, щастлив, вместващ цялата Вселена, несравним Вожд на народите...Той ще възвести праведния живот, съвършения и чистия, който проповядвам сега и аз... Неговото име ще бъде „Майтрейя”

Религиозните трактати на будизма („Пратимокша Сутра” и др.) съдържат „следните десет заповеди. 1. Ти не трябва да убиваш никакво живо същество. 2. Ти не трябва да крадеш. 3. Ти не трябва да нарушаваш своя обет за целомъдрие. 4. Ти не трябва да лъжеш. 6. Ти не трябва да предаваш тайните на другите. 6. Ти не трябва да желаеш смъртта на своите врагове. 7. Ти не трябва да желаеш богатството на другите. 8. Ти не трябва да произнасяш оскърбителни и ругателни думи. 9. Ти не трябва да се предаваш на разкоша( да спиш в меки постели или да бъдеш мързелив). 10.Ти не трябва да приемаш злато или сребро” (Раз. Изида. Т.2, с.136).

Мисия. Великият Учител синтезира Заветите на всички Учители на Общото благо, идвали преди него. Той отново откри на хората „Ведите”. Той посочи целта на Еволюцията като съзидателно сътрудничество с Космоса и Далечните Светове. Буда е първият общинник на Петата Раса. Той беше първият нáучен общинник. Той утвърди идеята за Световната Община като всемирно сътрудничество на народите: нищо не съществува извън сътрудничеството и взаимопомощта. Той пръв заговори за равенството на хората, изказваше се против кастите. Той беше първият в историята на религиите, който претвори проповедите в дело.

Жизнеността на Неговото Учение се потвърждава от убедителни факти. Будизмът не се опозори, налагайки вярата с огън и меч и по-малко от другите религии е бил подложен на изкривявания за 27 века.

„Около тайнствената Урувела[2] Буда стига до най-просто изразяване на всички натрупвания(на знания и опит). И на бреговете на Наирнагара се озарява от решимостта да каже слово за общината, за отричането от личната собственост, за значението на труда за общото благо и за смисъла на познанието. Да се установи научен подход към религията било истински подвиг. Да се разобличи користолюбието на жреците и брахманите било висше безстрашие. Да се покажат истинските лостове на човешките сили било нечувано трудно. Необикновено прекрасно било царят да дойде в облика на могъщ бедняк.

„Обликът на общинника Буда заема неоспоримо прекрасно място в осъзнаването на еволюцията на човечеството” (Н. Рьорих. Алтай – Хималаи, с,68).

„Великата Индивидуалност Буда, Неговото Огнено Его, облечено с материята на Люцида (най-финото, но все пак непрозрачно светещо вещество), пребивава сега в сферите, обкръжаващи нашата планета. В предвид грозния час на Армагедон могат да се срещнат много Огнени Обитатели в сферите, близки до Земята, тъй като приближаването на огнените енергии прави такова приближаване възможно. От това можете да разберете, доколко грозно е времето, което преживяваме и какви Сили вземат участие в спасението на нашата планета”( Письма Е. Рерих. Т. 1, с. 447)



[1] „Нирвана е състояние на съвършенство на всички елементи и енергии на индивидуалността, достигнали най-високата интензивност, достъпна в дадения космически цикъл”. Това едно от определенията на понятието Нирвана, взето от книгата „Основи на будизма”.

[2] Тук според преданието Буда постигнал просветление

 Превод Т. Темелков

Източник www.sirius1-bg.net

 

 

 

 

Tuesday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017