Духовни учители, пророци, магове, феномени

Ю. Дж. Кришнамурти

Печат

 

 

 

 

Ю. Дж. Кришнамурти

 

9 юли 1918 - 22 март 2007

 

 

 

”Моето учение, ако тази е думата, която вие искате да използвате, няма копирайт. Свободни сте да възпроизвеждате, копирате, разпространявате, тълкувате, изкривявате, изопачавате, фалшифицирате, да правите каквото си искате, дори да си присъждате авторство, без моето или на който и да било друг разрешение".

 

 

 

Ю Джи Кришнамурти е роден на 9 юли 1918 г в браминско семейство в Масулипатам, крайбрежен град в индийския щат Андра Прадеш. Загубва майка си едва на седем дни, и е отгледан от баба си - уважаван юрист и дългогодишен член на Теософското общество. Така Ю Джи израства в среда на теософски и ортодоксални хиндуистки вярвания и практики. Още като малко момче той се очертава като бунтовник и в същото време брутално честен във всичко, което прави.

 

Получава образованието си като бакалавър хонорис кауза по философия и психология в Мадраския университет. Но изучаването на западната психология и на различните философски системи оставя съвсем малък отпечатък върху него. „Къде е този ум, за който всички говорят?” – пита той веднъж професора си по психология. Този въпрос е необичаен, идвайки от едва двайсетгодишен студент, и в частност когато идеите на Фройд са смятани за последна инстанция относно човешкия ум.

 

Между 14 и 21 годишна възраст, Ю Джи прекарва седем години с прекъсвания около Свами Шивананда, практикувайки йога и медитация. Там получава различни мистични видения и преживявания, но поставя под съмнение валидността им, смятайки, че може да ги разпознае само на базата на предходните си знания.

 

През 1939 г., когато е 21 годишен, отива при Шри Рамана Махариши и го пита „Можеш ли да ми дадеш това нещо, наречено мокша?” Отговорът на Махариши: „Мога да ти го дам, но ти можеш ли да го вземеш?”, поразява Ю Джи като светкавица и го подтиква към неуморно търсене на истината, което свършва на 49 годишна възраст с неочакван резултат.

 

След като напуска университета, Ю Джи се присъединява към Теософското общество като лектор и обикаля страната, изнасяйки лекции по Теософия. Дори след брака си с Кусума Кумари през 1943 г., той продължава да работи като лектор-теософ, обикаляйки различни европейски страни. През 1953 г. обаче изведнъж осъзнава, че това занимание не отговаря на вътрешната му потребност и тогава прекратява дейността си. След това среща Джиду Кришнамурти, който по онова време вече е широко известен като нетрадиционен духовен учител. За следващите две години двамата се срещат много пъти и всеки път влизат в разпалени дискусии по духовните въпроси. По-късно Ю Джи отрича философията на Джиду Кришнамурти, наричайки я „лъжливо разчертано пътуване”.

 

През този период Ю Джи преминава през животопроменящо, мистично преживяване, което той самият нарича „преживяване на смъртта”. Но не му отдава твърде голямо внимание, и продължава напред, все така опитвайки и изследвайки всичко, докато не го преживее лично.

 

През 1955 г., Ю Джи заминава със семейството си за Америка в търсене на медицинско лечение за хроничното заболяване на сина си. Когато средствата му започват да се изчерпват, той подновява лекторските си занимания срещу заплащане. Говори за основните религии и философии на света и скоро става известен като учител от Индия. Но както се е случвало и преди, на края на втората година губи интереса си към тази работа. Тогава идва и края на седемнайсетгодишния му брак. Съпругата му се връща заедно с децата в Индия, а Ю Джи се прехвърля от едно занимание на друго. След безцелни бродения в Лондон и Париж, като сух лист, подмятан насам-натам от вятъра, той се установява в Женева, а малко по-късно заживява с Валентина Де Кервен на вилата й в Саанен. Тогава с него започват да се случват странни неща, и тялото му, по неговите собствени думи, е като „оризова слама, тлееща отвътре”. Случващото се е прелюдия към неговата физическа смърт на 49-тия му рожден ден (1967 г.), и началото на забележителни телесни промени и преживявания, които го катапултират в състояние, което е трудно да бъде разбрано и описано в рамката на познатите мистични и просветителски традиции. За седем дни, седем странни физически промени се случват с него, докато той не се озовава в състояние, наречено от него „Естественото състояние”. Може да се каже, че това е своего рода революция на клетъчно ниво, биологична мутация в пълния й диапазон.

 

Ю Джи отказва да излиза пред публика, но не спира никого да идва за срещи и разговори, отговаряйки на въпросите по начин, присъщ само нему. Обикновено живее с приятели в малки апартаменти под наем и не се задържа на едно място за повече от шест месеца. Не изнася лекции или беседи, няма организация, офис, секретарка, нито постоянен адрес. Въпреки постоянните му твърдения, че няма никакво „послание до човечеството”, за ирония хиляди хора от цял свят прииждат да го видят и да чуят неговите „анти-учения”.

 

Първата му книга, „Мистиката на просветлението – ирационалните идеи на човека, наречен Ю Джи”, издадена от Родни Армс, излиза през 1982 г. Ю Джи остава в историята на книгоиздаването, не позволявайки на никого да слага копирайт на книгите му: ” Моето учение, ако тази е думата, която вие искате да използвате, няма копирайт. Свободни сте да възпроизвеждате, копирате, разпространявате, тълкувате, изкривявате, изопачавате, фалшифицирате, да правите каквото си искате, дори да си присъждате авторство, без моето или на който и да било друг разрешение”.

 

През последните седем години от престоя си в Бангалор той рядко се включва в сериозни разговори; предпочита да се занимава с нещо друго, отколкото да отговаря на многочислените и изморителни въпроси, защото намира всички тях (с изключение на техническата сфера) за вариации на един и същ въпрос, въртящ се все около идеите на „да бъдеш” и „да станеш”. Редуват се и дълги периоди на пълно мълчание, каращи хората да се чувстват неудобно, но в същото време донасяйки им невероятно облекчение от товара на знаенето. След тях Ю Джи обича да играе различни енигматични игрички, или кани приятели да попеят, да потанцуват и да разкажат вицове, и публиката бързо се оживява. Най-накрая свободни от тиранията на знаенето, всички се смеят и се шегуват – с герои и любовници, с мислители и политици, учени и крадци, крале и светци, включително с Ю Джи и със самите себе си.

 

Какъв човек е Ю Джи? Енигматична личност – едновременно нежен и жесток, най-любящ и в същото време смразяващо строг, постоянно говорещ за пари, искащ пари от приятелите си, и в същото време най-щедър в раздаването им; привидно тормозещ и наказващ, и засипващ с обожание в следващия момент; напълно безгрижен, и в същото време тревожещ се какво може да се случи на човека пред него; насочвайки хората да действат по специфичен начин, и постоянно приемащ всеки възможен изход; демонстриращ най-фината логика, и правещ напълно противоречащи си изказвания. Постоянно оплакващ се, че хората са все окупирани с нещо друго, а не с това, което става в момента, в същото време той все говори за себе си и за своето минало. Никой не може да разгадае истинските намерения, криещи се зад неговите изказвания и действия.

 

Отговорите му на въпросите идват като стрели право в целта, обезпокоявайки умовете на слушателите. Той умее да разруши от раз не само вавилонските кули, издигнати в главите на хората, но и основите на човешкото мислене като цяло. Ю Джи е енигматичен, разрушителен, революционен, и напълно безстрашен. Около него има уникална енергия – в разговор или в мълчание, тя вибрира постоянно, и има дълбок ефект върху заобикалящите го.

 

Когато Ю Джи отрича становището за Духа и Атман, и декларира, че нашето търсене на постоянство е причината за цялото ни страдание, той звучи като Буда; когато разобличава духовните беседи и дискурси като глупости и „дрън-дрън”, и запраща на боклука всички духовни мастери като „заблудени смотаняци”, се сещаме за пламенните и оскърбителни слова на великия китайски мистик от 9 век Ринзай Гиген, който заявява „ Нямам никаква дхарма за даване... Няма Буда, няма Дхарма, няма подготовка и няма реализация...”. Радикалните му изявления се свързват с подобни такива в Авадхута Гита, Ащавакра Гита, Упанишадите и Зен коаните, или биват сравнявани с ученията на Джиду Кришнамурти, Нисаргадата Махарадж и даже с постомодерните деконструкционалисти. Може да се продължи с правенето на сравнения и връзки, но това не помага да се разгадае мистерията, която обгръща Ю Джи.

 

Тази мистерия, тая енигма не е вече сред нас. Веднъж преди няколко години, когато Махеш Бхат го запитва „Ю Джи, как би искал да бъдеш запомнен?”, той отговаря „След като съм умрял и ме няма вече, нищо от мен не бива да остава вътре или вън от вас. Докато съм жив, със сигурност мога да се грижа за това никакви институции или организации от какъвто и да било тип да не никнат като гъби около мене. Но кажете, как да ви спра да не ми издигате олтари в умовете си?”

 

 

 

Из казаното от Ю Джи Кришнамурти:

 

***

 

Аз нямам учение. Няма нищо за съхраняване. Учението внушава нещо, което може да бъде използвано, за да донесе промяна. Съжалявам, няма никакво учение тук, а само непоследователни, несвързани изречения. Това което е, е само вашата лична интерпретация, нищо повече. По тази причина няма и няма да има някога никакъв копирайт върху това, което казвам. Нямам никакви претенции.

 

***

 

Няма мое учение, и никога няма да има. „Учение” не е правилната дума. Учението насажда методи или система, техника или нов начин на мислене, който да се приложи с цел трансформация в начина на живот. Това, което казвам, не може да бъде учено и преподавано; то е просто описание на начина, по който съществувам, описание на естественото състояние на човека – начинът, по който също и вие, лишени от интригите на мислите, функционирате.

 

***

 

Моето учение, ако тази е думата, която искате да използвате, няма копирайт. Свободни сте да възпроизвеждате, копирате, разпространявате, тълкувате, изкривявате, изопачавате, фалшифицирате, да правите каквото си искате, дори да си присъждате авторство, без моето или на който и да било друг разрешение.

 

***

 

Моят интерес се състои в това да ви покажа, че можете да ходите, и - моля ви, изхвърлете всички тия патерици. Ако наистина сте инвалиди, не бих ви посъветвал да извършите подобно нещо. Но вие сте накарани, манипулирани от други хора да мислите, че сте инвалиди, за да могат да ви продадат същите тия патерици. Хвърлете ги и ще можете да ходите. Това е всичко, което мога да ви кажа. „Ако падна...” – това е вашият страх. Оставете патериците настрана, и няма да паднете.

 

***

 

Хората ме наричат „просветлен” – ненавиждам тази дума – защото не могат да намерят никаква друга дума, за да опишат начина, по който функционирам. В същото това време, аз заявявам, че просветление няма. Заявявам това, защото през целия си живот съм търсил и желал да бъда просветлен, и открих, че няма такова нещо като просветление въобще. И така въпросът дали някой е просветлен или не, не стои изобщо. Пет пари не давам за Буда от 5 век, и за останалите претенденти сред нас. Те са банда експлоататори, процъфтяващи благодарение на лековерието на хората. Няма никаква сила извън човека. Човек се кланя на Бог заради страха си. Така че проблемът е в страха, а не в Бог.

 

***

 

Естественото състояние не е състоянието на себереализирания човек, това не е нещо, което може да бъде направено или постигнато, не е нещо, което може да се пресътвори чрез воля в реалност; то е тук – то е живото състояние. Това състояние е просто функционално проявление на живота. Под „живот” нямам предвид нещо абстрактно; това е животът на сетивата, функциониращи нормално без намесата на мисълта. Мисълта е натрапник, който най-нахално се намесва в сетивата с цел облагодетелстване. Мисълта режисира сетивата с цел да получи нещо от тях, и ги използва, за да получи приемственост сама за себе си.

 

***

 

Бог е върховното удоволствие, непрекъсваното, постоянно щастие. Такова нещо не съществува. Искането на нещо, което не съществува, е коренът на проблемите. Трансформацията, мокша, освобождаването и всички тия неща са само вариации на една и съща тема: постоянното щастие.

 

***

 

Всички преживявания, всички медитации и молитви са егоцентрични. Това е засилване на егото, набиране на инерция, трупане на сила, което ви води точно в противоположната посока. Каквото и да правите, за да се освободите от егото, е все егоцентрично.

 

***

 

Няма нищо там - само вашите сравнителни експериментални данни, вашата истина. Не съществува такова нещо като обективна истина. Няма нищо, което да съществува извън или независимо от нашия ум.

 

***

 

Умът или мислите не са ваши или мои. Това е нашето общо наследство. Няма такова нещо като твой ум и мой ум (в този смисъл умът е само един мит). Има само един ум, тоталността от всичко, което е било познато, почувствано и преживяно от човека, предавано от генерация на генерация. Ние всички мислим и функционираме в тая мисловна сфера по същия начин, по който и дишаме в една и съща атмосфера.

 

***

 

Казвано ви е, че трябва да практикувате освобождаване от желанията, състояние без желания. Практикували сте го 30-40 години, но желанията все още ги има. Значи нещо някъде трябва да е грешно. Няма нищо грешно в желанията - нещо е грешно с този, който ви е казал да практикувате освобождаване от тях. Желанието е реалност; освобождаването от желания е фалшиво – то ви фалшифицира. Желанието е тук. Желанието като такова не може да бъде погрешно, не може да бъде фалшиво, защото е тук.

 

***  

 

Човек в природата си е насилник, защото мисълта е насилствена. Всичко, което е родено от мисълта, е разрушително. Можете да го покриете с всякакви чудесни и романтични фрази като „Обичай ближния си като себе си”. Не забравяйте, че в името на „Обичай ближния си като себе си” милиони и милиони хора са измрели, повече, отколкото във всички последни войни, взети заедно. Но сега сме стигнали до една точка, в която можем да разберем, че насилието не е отговор, че това не е начинът да се разрешат проблемите. Така терорът изглежда като да е единствения начин. Не говоря за терористите, които вдигат във въздуха църкви, храмове, и всички тия неща, но за терора, когато се опитвате да унищожите ближния си, и при който се оказва, че унищожавате самите себе си. Това осъзнаване трябва да стигне до обикновения човек.

 

***

 

Истинският проблем е в решението. Вашите проблеми продължават заради фалшивите решения, които сте изобретили. Ако отговорите ги няма, въпросите също ги няма. Те са взаимозависими; вашите проблеми и решения вървят заедно. Тъй като вие искате да използвате определени отговори за вашите проблеми, тези проблеми продължават. Многобройните решения, предлагани от всички духовници, психолози и политици, не са решения изобщо. Това е очевидно. Те могат само да ви призовават да опитвате още повече, да медитирате още повече, да развивате скромност и смирение, да стоите на главите си, и повече и повече от все същите неща. Това е всичко, което те могат да направят. Ако захвърлите настрани вашите надежди, страхове и наивност, и се отнесете към всички тия хора като към бизнесмени, бихте видели, че те не доставят „стоката” и никога няма да я доставят. Но вие продължавате и продължавате да купувате фалшивите стоки, предлагани от „експертите”.

 

***  

 

Никога не бих могъл да застана на платформа и да говоря. Това е твърде фалшиво. Загуба на време е да седя и да дискутирам нещата в хипотетични и абстрактни понятия. Един гневен човек не сяда да говори и обсъжда кротичко гнева си, той е прекалено ядосан. Така че не ми казвайте, че сте в криза, че сте гневни. Защо да говорим за гнева? Вие живеете и умирате с надеждата, че някой ден, някак си, няма повече да бъдете гневни. Претоварени сте с надежда, и ако този живот ви изглежда безнадежден, изобретявате следващия живот. Няма други животи след този.

 

***

 

Моят интерес не е да критикувам това, което другите са казвали (твърде лесно е), но да застана срещу това, което аз самия казвам. А по-точно - опитвам се да спра вашите интерпретации на нещата, които казвам. Затова моите изказвания звучат толкова противоречиво. Природата на вашето слушане ме принуждава винаги да отричам предходното си твърдение чрез следващото. Тогава следващото твърдение е отречено чрез третото и така нататък. Моята цел не е да достигна някаква удобна диалектична теза, а тотално отричане на всичко, което може да бъде изразено с думи.

 

***

 

Месията е някой, който оставя безпорядък след себе си (омесва нещата) в тоя свят.

 

Религиите обещават рози, но вие си оставате само с тръните.

 

Тялото няма независимо съществуване. Вие сте само наематели в него.

 

Всички преживявания, колкото и да са необичайни, са в сферата на чувствеността.

 

Човек не може да бъде нещо по-различно от това, което е. Какъвто и да е обаче, човек си създава общество, което е негово огледално отражение.

 

Гурутата играят социална роля; социална роля имат и проститутките.

 

Би било по-интересно ние да се учим от децата, отколкото да ги учим как да се държат, как да живеят и функционират.

 

Всичко, което мога да ви гарантирам е, че докато търсите щастието, ще си останете нещастни.

 

Ние не ядем храна, а идеи. Това, което носите, не са дрехи, а етикети и имена.

 

Простият факт е, че ако нямате проблем, си създавате такъв. Ако нямате проблем, не чувствате, че живеете.

 

Атмосферното замърсяване е най-безвредното, сравнено с духовното и религиозно замърсяване, което е заляло света.

Природата е заета със създаване на абсолютно уникални личности, докато културата е създала един универсален калъп, към който всички трябва да се нагодят. Това е гротескно.

 

 

 

 

Monday the 27th. Spiralata.net 2002-2017