Духовни учители, пророци, магове, феномени

Мевляна Джелаледдин Руми

Печат

Мевляна Джелаледдин Руми

 

 

     На 30 септември 1207 в гр. Балкх, намиращ се на земите на днешен Афганистан, в семейството на най-известния по онова време учен и мистик, Султан на теоложкото знание Бахаеддин Велед, се ражда момче. То получава името Мохамед Джелаледдин и израства в среда на учени и мистици на Исляма. Джелаледдин бързо печели възхищението на всички със своята интелигентност и винаги се радва на компания. Понякога той отивал в медресето на баща си, сядал в някой ъгъл и слушал с дълбока концентрация думите му. Внимателно анализирал всяка дума и понякога учудвал присъстващите със своите детски, но толкова мъдри въпроси. Близки приятели на Бахаеддин Велед обучавали Джелаледдин на науки и философия.

     По това време армиите на Чингиз Хан достигнали границите на Балкх, оставяйки зад себе си изгорелите развалини на местата, откъдето са преминали. Когато новините за това достигнали до Кхоросан хората започнали да мигрират в конвои към земите на запад към Иран и Анадола, тогава наричани Рум (знание). Бахаеддин Велед решил да напусне завинаги Балкх и един петък след молитвите събрал малкия си керван, взел книгите си и други необходимости и поел на път. Цялото му семейство заедно с най-близките му ученици били с него. По това време Джелаледдин бил на десет години, но вече бил млад учен със зрялост необикновена за дете на тази възраст. Поради известността на Бахаеддин керванът бил посрещан навсякъде с почит и грижа и не след дълго пристигнал в Багдад. Там семейството на Велед се установило в медресето и по време на престоя им в Багдад Султанът на знанието изнесъл беседи, проповеди и водел молитви.

     След кратък престой в града керванът на Бахаеддин Велед потеглил през Мека, Медина, Йерусалим, Дамаск, към Конйа. След дълги месеци на път през пустините керванът спрял в Ларанде, където Емирът на града бил построил медресе за идването на Бахаеддин Велед и го поканил да се установи там. Младият Мевляна присъствал на всички лекции на баща си и учел по цели дни и нощи.

 

     През пролетта на 1225 г. в скромна церемония Джелаледдин се оженил за Гевхер Хатун, дъщеря на най-близкия ученик на Бахаеддин Шерефеддин Лала. Не след дълго след сватбата единствената съпруга на Бахаеддин Велед починала последвана скоро след това от по-големия брат на Джелаледдин, Мохамед Аледдин. Но Бог, който ги взел, знае как да дава – родил се първия син на Мевляна, Султан Велед и след него втория син Аледдин Челеби. Тези деца дошли като успокоение на болката от смъртта на майката и брата на Мевляна. Той нарекъл първото с името на баща си, а второто с името на брат си.

     През 1228 г новината за установяването на Бахаеддин Велед в Ларенде стигнала до турския Султан Алаеддин Койкобад, който бил крайно недоволен от това, че емирът на Ларенде не го е уведомил по-рано за присъствието в града на личност като Велед. Той поканил семейството на Велед да дойде да живее в Конйа. Там на Бахаеддин Велед, Султанът на знанието на Исляма, било отредено да живее само две години. Той починал на 85 годишна възраст на 12 януари 1231 год. След смъртта му неговите ученици и последователи се събрали около Мевляна като единствен наследник на баща си.

     Мевляна все още не вярвал, че е готов да наследи мястото на човек като баща му. Той получавал знанието си за истината от баща си и сега жаждата му за още знание била неудовлетворена. Той бил неспособен да направи каквото и да е било без Баха Велед. По това време в Анадола пристигнало още едно слънце на просветлението Сейид Бурханедин от Тирмиз. Той Бил ученик на Баха Велед и щом научил за смъртта му, отпътувал за Конйа, за да се грижи за обучението на Мевляна. Той станал шейх на Мевляна и първото нещо, което направил било да го затвори в една стая за 40 дни изолация и тогава всеки ден го научавал на нещо, всеки ден той разкривал мистериите на божествената истина една след друга. След това Сейид изпратил Джелаледдин да учи в медресетата в Алепо и Дамаск, които тогава превъзхождали всички останали. Той останал първата година в Алепо, а втората прекарал в Дамаск. След завръщането му в Конйа Сеийд допълнил обучението му в мистицизма и така и неговата роля в живота на Мевляна приключила.

 

 

Филм - Rumi - the dance of love

 

Rumi - The dance of love from Megi on Vimeo.

     Един ноемврийски ден през 1244 г, връщайки се от медресето, където изнесъл лекция, на пазара в центъра на Града Мевляна срещнал странстващ дервиш, който изцяло променил живота му. Той бил известен като Шамс от Табриз. От този ден нататък Мевляна избухнал във възторг и изоставил всички норми и правила наложени от религиозния или обществения морал. Той се отдал на любовта, на духовното общуване, забравяйки за своите светски задължения.

 

 

      Той се срещнал със своя мюршид – духовен водач, който щял да запали огъня на просветлението в него. Шамс разкрил на Мевляна екстаза на сема - танцът на дервишите: „Да танцуваш сема е да избягаш от съществуването, да изпиташ вечна радост в преходното”. 

      Затваряйки се за дълги периоди, Шамс и Мевляна не допускали никого до себе си. Това породило ревност в учениците на Мевляна и в техните очи Мевляна се оформял като враг, лишаващ ги от присъствието на учителя им. С минаването на времето клюките и завистта на хората растели. През март 1246 това достигнало критична точка и Шамс напуснал незабелязан града. Когато Мевляна влязъл в напуснатата от Шамс стая, той почувствал дълбока празнота в сърцето си. За известно време той спрял неподвижен, без да пророни и дума. 

     Изчезването на Шамс наранило Мевляна до дълбините на душата му. Той се затворил в стаята си и изгарял в огъня на горчивината на тази раздяла. И от тези пламъци, които го обзели, потекла поезия, призоваваща завръщането на Шамс. Поеми, изпълнени с емоции и тъга изпълвали диван след диван. Така Мевляна станал Мевляна.

     Той многократно изпращал хора да търсят Шамс, да наблюдават дали не идва куриер с писмо от него, топял се като восък, кожата му избледняла до прозрачност. И тогава, благодарение на Бог, дошли новини от Шамс. Мевляна незабавно изпратил своя син Султан Велед да го открие и придружи отново до Конйа. Султан Велед отпътувал за Дамаск и там открил Шамс, който бил обект и на неговото възхищение. През месец май 1247 Шамс се завърнал при Мевляна. Радостта на Джелаледдин била неописуема, отново започнали сбирките за сема, посещавани от най-големите мистици на онова време. Сема се танцувало всеки ден на едно или друго място в греда. Сега Мевляна бил по-зрял и екстатичен от преди заминаването на Шамс. Те отново се затваряли в медресето за дълги периоди, танцувайки сема и общувайки помежду си.  

 

 

     Мевляна бил осиновил момиче, Кимйа Хатун, която израснала като негова ученичка и била дълбоко навлязла в мистицизма. Нея той предложил за съпруга на Шамс, надявайки се това да е причина Шамс да не напусне отново града. Шамс бил неспособен да му откаже и те се оженили през зимата на същата година. Скоро след това Кимйа Хатун починала и хората в града отново де настроили срещу Шамс, твърдейки, че смъртта й е в следствие на суровото поведение на Шамс към нея. Той се затворил от мъка в стаята си и единствената му утеха било присъствието на Мевляна, който отново ден и нощ не го напускал. Нова вълна на завист и омраза се надигнала в града и през една нощ на декември 1247 седем ученици на Мевляна устроили засада в двора на къщата му... Никой не знае със сигурност какво се е случило тази нощ.

     На сутринта седемте ученици лежали в безсъзнание, а на входната алея имало няколко капки кръв, вероятно от Шамс. Никой вече не го видял.

     Мевляна бил вече напълно съвършен. Той никога не усетил отново вкуса на раздялата, тъй като вътрешно се бил слял с Шамс. Той се превърнал в река от опияняващо вино на Божествената Любов. Сладостта на думите му омаяла всички търсещи души от онези времена до днес. Един вулкан избухнал и изпълнил сърцата на хората с любов и божествено пиянство.

     През 1258 нова светлина се появява на хоризонта в живота на Мевляна. Това е Челеби Хюсамеддин, който подобно на Шамс, не се отделял от Мевляна. Самият Джелаледдин казва, че в лицето на Челеби вижда стотици хиляди като Шамс.

     Един ден докато се разхождали през лозята на Мерам, покрай поток течащ през градините, Хюсамедин предложил на Мевляна да напише творба с духовно значение и наставления. Мевляна извадил лист хартия от гънките на тюрбана си и го подал на Челеби. „Прочети го”, казал му той. Челеби прочел първите редове:

 

Чуйте тръстиковата флейта

И историята, която тя разказва

Как пее за раздялата:

откакто отрязаха ме от стъблото

моят плач сълзи докара на жени и мъже.

Сега търся сърце

От копнеж отворено с разкъсване,

Болката да сподели на тази ми любов.

Всеки който бил е

Отделен от своя източник

Копнее да се завърне в тоз съюз...

 

 

     Това било началото на несравнимата „Месневии” или „куплети с духовно значение”, най-известната книга за Суфизъм, състоящ се от шест тома. Челеби записвал, а Мевляна диктувал. Това се случвало навсякъде, докато вървят или почиват, на пазара или в баните. Мевляна диктувал без почивка, понякога с дни, и Челеби бил винаги до него, записвайки тези думи на върховна мъдрост. В завършения си вид на персийски език Месневии съдържа 25618 куплета.

     По-късно и другите творби на Мевляна се появили, най-често записвани от неговите разговори, които се леели из устата му в поезия или проза. Фихи Ма Фих била записана от разговорите на Мевляна със Сюлейман Перване, емир на Селджукската Империя.

     На 7 юни 1272 Фатма Хатун, съпругата на Султан Велед, родила момченце, първият внук на Мевляна. Мевляна разпознал в него светлината на всички мъже на мъдростта и като подарък му дал името Джелаледдин Емир Ариф. Мевляна живял само година и половина след раждането му. Този негов внук е и основателят на дервишкия ред Мевлеви и става известен като Хазрети Ариф Челеби.

 

     През декември 1273 Мевляна се разболява и на 17 същия този месец оставя тялото си. Било по времето на вечерната молитва, когато новината за смъртта му се разпространила из града и се разнесли викове на плач. В деня на погребението в Конйа се събрали толкова хора, колкото градът не бил виждал преди: Султани, емири, учени, имами, свещеници, абари, турци, хора от всякаква класа и раса и всяка религия се събрали в този ден. Мюсюлмани, християни, евреи и зорастрийци чели своите молитви. Този божий лъч бил обичан от всички и признат от всички за божествен учител или Мевляна.

 

Малина Килова

Източник: http://ananda-bg.blogspot.bg/2014/09/30.html

 

Friday the 21st. Spiralata.net 2002-2018