Духовни учители, пророци, магове, феномени

Мъдрецът-поет от Балх

Печат

Мъдрецът-поет от Балх

 

По хилядолетния си път от Персия до Плиска древните ни предци са оставили бяла огърлица от величествени каменни градове, които, както и държавата си Балхара край планините Памир и Хинкудуш, са наричали на народностното си име: Балх. В един от тях, който сега е останал в днешен Афганистан, на 30 септември 1207 г. се е родил родоначалникът на ритуала сема („въртящите се дервиши”) Джалал ад-Дин Мухаммад Балх.

По това време градът е бил в Източна Персия, а баща му бил известен за времето си учен и мистик. Заради нашествията на Чингиз хан, семейството напуснало родния си град и поело през Багдад, Мека, Медина и Дамаск, докато след 10-годишно странстване се установило в Рум (сега Анадола). Навсякъде бащата бил посрещан от въодушевени свои последователи и след като се заселили в столицата на селджукските турци Кония, той създал там мюсюлманско духовно училище (медресе). Разбира се, най-даровитият му ученик бил самият Джалал ад-Дин Мохамед, а – когато самият той станал много известен, – „Балх” в името му заменили с името на областта Рум – Руми.

На 40 години Джалал ад-Дин Руми имал всичко – пари, голям дом, богатство и слава, а заради изключителния си авторитет го наричали Мевляна – водач, господар на своите ученици. Освен че в транса на магичния си танц той редял вълшебни стихове, на своите ученици, които ги записвали, преподавал философия, религия и право.

Най-важното произведение на Руми е „Маснауи-е Манауи“ („Духовни стихове“) - шесттомна поема, която много суфии изтъкват като втора по важност след Корана, затова често я наричат Куран-е фарси (Персийският Коран). Другите най-прочути негови произведения са поемата му „Диван на Шамс“, посветена на непрежалимия му духовен наставник Шамс от Табриз (Шамс-е Табриз-и), и прозаичната „Фихи ма фихи“ (Съдържащ това, което съдържа).

За тези, които тепърва ще се срещнат с неговото творчество, както и за въодушевените му поклонници, предлагам няколко великолепни образци на поетичната му мъдрост:

·Това, което търсиш, търси теб.

·Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?

·Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

·Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.

·Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

·Там, където има руини, има и надежда за съкровище.

·Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.

·Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.

·Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.

·Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.

·Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.

·Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.

·Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.

·За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.

·Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.

·Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.

·Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.

·Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.

·Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.

·Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.

·Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.

·Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

·Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.

·Когато себичността дойде, Бог си отива.

·Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.

·Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.

·Търси лекарството за болестта в привичките на болния.

·Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.

·Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното... Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.

·Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.

·Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.

·Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.

·Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.

·Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.

·Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.

·Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.

·Светът е планина и нашите действия са викове, които ехото връща към нас.

·Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.

·Бъди нащрек! Спри да изричаш "утре". Много "утре" са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.

·Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!

·Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.

·Не ще спечелиш сърцето на Възлюбления, ако не пожертваш главата си.

·Какво е любовта? Не ще научиш никога, докато не изгубиш себе си във Възлюбения.

·„Ела, ела, ела, който и да си, дали неверник, или на огъня се кланяш,

или езичник,

дори и да си престъпил своите обети стотици пъти.

Нашата врата не е вратата на отчаянието.

Ела такъв, какъвто си.“

·Бъди жив, бъди жив в Любовта!

Мъртвите не могат да направят нищо.

Кой е жив във този свят на призраци?

Този, чиято любов не спира да се ражда.

·Този, който не знае и не знае, че не знае,

е глупак – избягвай го!

Този, който не знае и знае, че не знае,

е дете – поучи го!

Този, който знае и не знае, че знае,

спи – събуди го!

Но този, който знае и знае, че знае,

той е мъдрец – последвай го.

------------

"Знание” означава непосредствен опит за огъня:

ти самият да почувстваш огъня,

а не да бърбориш за дима.

Христо Буковски

Източник: http://bukovski.blog.bg/history/2015/05/12/mydrecyt-poet-ot-balh.1360829

Monday the 27th. Spiralata.net 2002-2017