Духовни учители, пророци, магове, феномени

Рамана Махарши

Печат


Рамана Махарши

 

"Ние живеем в света, но светът не бива никога да контролира ума ни."

 

Раждане
Венкатараман (бъдещият Рамана Махарши) се ражда в 1 часа на 30 декември 1879 г. в село Тиручили. Неговият баща Сундарам Айяр е брамин и адвокат по професия. Името на майка му е Алагамма. Според една легенда предшественик на неговия баща веднъж отказал да даде подаяние на един аскет. Когато аскетът разбрал, че няма да получи нищо, той изрекъл клетва, според която семейството да бъде осъдено във всяко поколение да се ражда по един аскет, който да се скита и проси милостиня. Така и станало.

 

Образование
Основното си образованиe Венкатараман завършва в родното си село, а през 1891 г. отива в Диндигул, за да продължи в средните класове. Животът му течал гладко и безоблачно, но съдбата била решила друго. Баща му умира през 1882 г. и той заедно със своя брат Нагасвами отиват при своя вуйчо Субба Айяр в Мадурай (наричан още градът на храмовете). Майка му, по-малкият му брат Нагасундарам и сестра му Аламеу отиват да живеят при по-възрастния вуйчо.

Венкатараман записва средното училище Скот, а по късно това на Американската мисия. Той не бил старателен ученик, но имал забележителни способности да схваща и запомня всичко. Така минавал безпроблемно от клас на клас. Обичал математиката и тамилската литература, като не показвал ни най-малки признаци на влечение към духовното.

Бил слабо, сухо момче и се интересувал от атлетичните спортове, като най-много харесвал борбата и плуването. Бил затворен и нямал приятели, но това не го смущавало. Дълбокият сън била една от неговите особености. Един път, когато всички били отишли в храма и той останал сам в къщи и заключил отвътре, и като нямало какво да прави, заспал дълбоко. Когато роднините му се завърнали, не могли да го събудят нито с викове, нито с тропане, колкото и силно да се опитвали. Наложило се да влизат през прозореца.

Венкатараман бил будно и послушно дете. Той помагал в къщи, бил отговорен и никога не позволявал да му се карат.

През ноември 1885 г. Венкатараман случайно чул от минаващ поклонник името на място, наречено Аруначала. Разказът на пътника за величието на това място изпълнил сърцето на момчето с радост и вълнение. Изглеждало му сякаш името Аруначала му е познато отнякъде.

След като научил за мястото, той имал видения и сънища за планината Аруначала. Чувствал така, сякаш много близък човек го моли да се върне обратно. Това било твърде непознато изживяване за него. Копнежът да види това място нараствал от ден на ден.

 

Повратна точка

През юли 1886 г. се случил един инцидент, който преобърнал напълно живота на Венкатараман. Това било точно един лунен месец и половина, преди той завинаги да напусне Мадурай.

Този ден той седял сам на терасата в къщата на вуйчо си. Изведнъж се почувствал така, сякаш всеки момент ще умре. Тялото му било съвсем наред, но сякаш нещо му казвало, че е дошъл краят. Той се изплашил до смърт от тази мисъл. Неговата вродена сила и кураж му помогнали да се изправи лице в лице със ситуацията, без да търси помощ отвън.

Страхът от смъртта го накарал да потърси по-големи дълбочини в себе си. Той започнал да разсъждава и много мисли го споходили. Той си говорел и питал сам себе си: "Смъртта идва. Какво означава това? Кой умира? Той изпънал ръце и крака и спрял да диша, като мислел: "Ето, това тяло е мъртво. То ще бъде закарано в крематориума и изгорено. Но аз умирам ли с мъртвото тяло? Аз просто това тяло ли съм? Това тяло е неподвижно, но аз все още съм пълен със съзнание! Дори така мога да почувствам пълната сила на моята личност. Следователно е напълно ясно, че аз съм жив и това е нещо, което не е свързано с моето тяло. Да, аз съм безсмъртен дух." Това не било просто мисъл или чувство, а било себеосъзнаването, себереализирането."

След това той често минавал през такива изживявания и страхът от смъртта изчезнал. От този миг до края на живота си той живял като дух, напълно игнорирайки земните вълнения и привличания. Инцидентът не продължил и един час, но напълно променил момчето. Той загубил интерес към учебните занятия и спортовете. Светските неща се отдалечили и той започнал да изследва по-дълбоките области на съзнанието. Досега, макар и отгледан в религиозно семейство, отношението му към Бог било механично. След инцидента той се посветил на постигането на божественото. Отивал в храма и с часове седял пред статуите на Бог Шива, Богинята Минакши, Бог Натараджа и 63-мата светци. Той медитирал и се молел, а после замлъквал и божественото изживяване се стичало в сълзи по лицето му. Той не бил чел почти нищо за Брахман, за освобождението, за света и т.н., но сърцето му било изпълнено с любов към божественото.

Външно той променил държанието си и често получавал наказания от учителите. Един ден брат му Нагасвами, виждайки го как се отнася към уроците, ядосано го попитал: "Ако ще се държиш така, какъв е смисълът изобщо да учиш нещо? Това, което казал брат му, било истина. Венкатараман схванал посланието. Изведнъж той решил да отиде до Аруначала.

Взел три рупии от петте, които брат му го помолил да вземе и да му плати таксата в колежа. Той написал бележка: "Напускам тази къща, за да търся моя баща. Тъй като това е за доброто на всички, никой не трябва да тъжи за мен. Не харчете и една стотинка, за да ме търсите. Таксата за колежа ти не e платена. Оставям две рупии до тази бележка."

 

Пътуване към Аруначала

В обедната жега Венкатараман поел към гарата. Той не знаел, че има влак до по-близък пункт към Аруначала и си купил билет за Тиндиванам. След няколко премеждия и прехвърляния той достигнал до Мамбалапатти и тръгнал пеш. След 10 мили в непоносимата жега, крайно изтощен той достигнал до един храм, където веднага изпаднал в транс и видял чудни видения и светлини. По-късно свещеникът го изгонил, без да му даде храна, нито да му позволи да пренощува в храма. След около миля той достигнал друг храм, където свещеникът отначало също отказал храна, но вглеждайки се в прекрасното, изпълнено с достойнство лице на момчето, му дал част от своята. След като се нахранил, Венкатараман отишъл в съседната къща за вода, но от умора припаднал пред нея. Когато се свестил, край него имало тълпа любопитни. Той получил вода и пренощувал в селото. Оставали му 20 мили до Тируваннамалай, а бил отново гладен и слаб от умората. Тогава решил да заложи своите обици с вградени диаманти, които стрували поне 20 рупии, за да се нахрани и да си купи билет за влака. Той отишъл в къщата на един брамин, на когото момчето със светещо лице му се видяло изключително, а жена му си помислила, че в този празничен ден самият Бог Кришна е дошъл в къщата й и му дала вкусна храна. Момчето споделило идеята да заложи обиците си. Те искали да му помогнат, като му дадат пари, но той отказал. Накрая се съгласили да вземат обиците, дали му 4 рупии и бележка, с която да си ги получи обратно. С пакет сладки той се отправил към гарата, където скъсал бележката, тъй като нямал намерение да се връща за ценните си обици и си купил билет за Тируваннамалай. Било 1 септември 1896 г.

 

Аруначала
С наближаването на Тируваннамалай величествената гледка на планините изпълнила сърцето на момчето с непознато блаженство. Сякаш многовековна жажда била наситена. Огромният храм на Аруначала сложил край на неговите житейски търсения.

Като по чудо вратите на храма били отворени по-рано тази сутрин. Той влязъл внимателно в храма, сякаш се страхувал да не обиди Божеството. По-късно той разказвал, че в периода след инцидента до идването му до Бог Аруначала, усещал непрестанно сякаш нещо вътре в тялото му гори. Когато видял Божеството за първи път в храма, всичко в него се умиротворило и една вечна тишина го заобиколила.

 

Духовни усилия

Младият Венкатараман седял много седмици в храма, без да пророни и една дума. Той станал обект на любопитство и привличане за посетителите на храма. Странният му вид предизвиквал децата да го дразнят и закачат. Новината за него се разнесла и той станал популярен в областта. Интелектът и мъдростта, излъчвани от лицето му, впечатлявали всички. Галено те го нарекли Брахмана Свами. Един известен местен светец започнал да се грижи за него.

Децата обаче се превърнали в постоянна грижа, тъй като по цял ден го замеряли с камъни. За да избегне безпокойствата, той се преселил в един тунел. В тъмния, пълен с насекоми тунел, необезпокояван от хората той бил в мир и непрестанна медитация. Той живеел от подаяния и приемал храна колкото да оцелее. Той не харесвал просията, но в същото време вярвал, че е благородно нещо, ако се прави със смирение и духовна цел.

След време Палани Свами и негови ученици, които обитавали друга част на храма, го намерили и като видели лошото състояние на тялото му, кървящо от ухапванията, се опитали да го извадят от медитацията. След като не успели, го преместили на по-безопасно място. По-късно той отново се преместил - в храма Мангай Пиллайяр. Той общувал понякога, като пишел кратки бележки на тези, които му задавали въпроси. Неговото присъствие привличало все повече хора. През 1986 г. един брамин от най-висок ранг - Удданди Найянар, станал негов ученик и се грижел за него. Постепенно край него се събрали и други ученици, които не го оставяли без храна. Така той можел почти непрестанно да медитира. В търсенето на по-спокойни места той се местел в различни храмове. Шест месеца той прекарал в пещера, наречена Павала Кунру.

Неговите роднини и особено майка му го търсили. Случайно от един поклонник те научили къде е. Първо дошъл неговият вуйчо, за да го убеди да се прибере. По-късно дошла и майка му. Това било по време на пребиваването му в пещерата Павала Кунру и по това време хората вече му били дали ново име - Рамана Махарши. Майка му дошла заедно с брат му и те всячески се опитвали да го накарат да се върне вкъщи. Той оставал мълчалив. Един ученик, който бил свидетел на случващото се, не издържал да гледа сълзите на майката и помолил Рамана Махарши поне да й напише нещо. Той написал: "Всяко живо същество живее живот според постъпките си, извършени в миналото. То е направлявано от съдбата. Това, което не е предопределено да се случи, никога няма да се случи, независимо колко упорито опитваш. Това, което е предопределено да се случи, ще се случи, независими колко упорито се опитваш да го спреш. Затова, най-добре е да се запази тишина".

 

Пещерата Вирупакша

В търсене на спокойни места за медитация Рамана Махарши се изкачвал все по-високо в планината. Той сменял пещерите в зависимост от условията. През 1899 г. той за първи път се настанил в пещерата Вирупакша, наречена на името на един просветлен светец, който бил погребан там. В нея Рамана живял 17 години, преди Раманаашрам постепенно да бъде построен.

Много хора идвали да го посещават и по някое време манастирът, чиято собственост била пещерата, започнал да събира такса от поклонниците. Когато разбрал това, Рамана напуснал пещерата и се преселил да медитира под едно дърво. Дори и тогава манастирът продължил да събира такса. Тогава Рамана напуснал мястото, тъй като смятал, че парите не трябва да се намесват в духовните неща. Броят на посетителите станал нула, манастирската управа разбрала грешката си, извинила му се и го поканила отново да се върне в пещерата.

Въпреки че Рамана Махарши се бил отрекъл от света и притежанията, той бил изпълнен със състрадание и за разлика от други светци приемал и помагал на много хора. Той бил състрадателен не само към хората, а и към животните. Дори, докато се опитвал веднъж да помогне с аюрведично лекарство на една възрастна маймуна, тя забила ноктите си в гръдния му кош и до края на дните си той носил белезите им. Край пещерите имало тигри, змии, скорпиони, с които той съжителствал без проблеми. Много случаи, звучащи като чудеса, са разказани от неговите ученици за отношението му с животните.

Хората, които идвали при него, получавали неговата помощ и състрадание без значение на тяхното положение, богатство, възраст и т.н.

 

Ученици и последователи

Неговото отношение с учениците му било уникално. Отначало той ги оставял да медитират, както те искат. След време, ако имало грешка в практиката им, той се намесвал и ги коригирал. Например един от неговите ученици се интересувал от Ащанга Йога и пранаяма. Рамана не практикувал пранаяма, но понеже трябвало да напътства ученика, прочел книгата на Вивекенанда, написал някои кратки бележки и му ги дал. Уникалността на тези бележки била в това, че те въвеждали всеки човек все по-дълбоко в неговата същност.

Рамана никога не се въвличал в безполезни аргументи и диалози. Не се интересувал дори от духовни и интелектуални дебати. Не поддържал никаква секта или религия, а бил верен на постигането на божественото. С течение на времето, понеже трябвало да разяснява много текстове на своите последователи, той с лекота научил няколко езика, прочел и разтълкувал за тях много писания. Някои от учениците му събрали неговите бележки и много от тях са издадени в книги. Сред учениците му имало големи учени и съвсем обикновени хора.

Рамана Махарши имал ученици и от Запад. Той станал известен на Запад благодарение на своя ученик Пол Брантън, който го описал в своята книга "Едно търсене в тайните на Индия". Мейджър Чедуик и Паскулини Малет са други двама верни негови последователи. След смъртта на по-малкия му брат, дори майка му и по-големият му брат станали негови ученици. Постепенно той успял да освободи майка си Алагамма от нежелани мисли, ортодоксални разбирания и догми. Така тя напуснала този свят в ръцете му като просветлено същество. Неговият брат Нагасундарам променил името си на Ниранджнянананда Свами. Благодарение на неговите усилия дейността в ашрама, както и неговото разширяване, вървели гладко.

Във всекидневния живот в ашрама Рамана не е позволявал да му служат. Той работел като другите и винаги казвал, че неговото положение в ашрама не е по-различно от това, на всички останали.

Едва ли в няколко страници може да се опише животът на този забележителен мъдрец и просветлен човек. Той напуснал тяло на 14 април 1950 г. 8 часа и 47 минути вечерта. Точно в този час падаща звезда била наблюдавана в Южна Индия. Явлението било описано и във вестниците.

На церемонията Махасамадхи на Рамана Махарши присъствали повече от 4500 души. Приживе той казвал на учениците си, които дори не можели да си представят, че той ще ги напусне: "Аз не се каня да отивам никъде. Къде може да отиде това, което съм? Аз съм, а раждането и смъртта са само за тялото, докато животът обитава в Аза, което е Духът, който не е ограничен от времето и пространството. Духът не знае нищо такова като раздяла и нова среща. Аз съм безсмъртен Дух." Рамана бил погребан на мястото, където обичайно приемал храната си. Дори и днес хората, които посещават това място, могат да усетят присъствието му.

Saturday the 25th. Spiralata.net 2002-2017