Духовни учители, пророци, магове, феномени

Даниил Андреев

Печат

Даниил Андреев

Изследователят на ада

 

Наричат го "руският Данте". Смятат го за единствения в Русия "поет-визионер", за човека, който не само е предусетил, но и е видял и назовал и рая, и чистилището, и ада. Той самият определя смисъла на своя живот и на книгите си като "преодоляване на обкръжаващия мрак". В средата на ХХ век на руското пепелище изведнъж се появява голям религиозен поет, изненадващо и без предизвестие. Естествено, всичките си творби той написва в затвора. Името му е Даниил Андреев.

Роден през 1906 г., Даниил Андреев е син на големия руски писател и философ Леонид Андреев, смятан за идеен и естетически предшественик на Жан-Пол Сартър и Арбер Камю. Дамгосан още в началото на творческия си път със скандалната слава на автор-песимист, Леонид Андреев изпада в немилост и умира в забрава, недоживял до петдесет години, в самия разгар на революционните събития в Русия. Останал без баща, Даниил Андреев е отгледан в семейството на леля си в Москва. През 1920 година в градинката на храма "Христос Спасител" момчето е сполетяно от странно озарение. По-късно той си спомня, че това видение "откри пред мен, или по-точно, над мен такъв бушуващ, ослепителен, непостижим свят, обхващащ историческата действителност на Русия, в странно единство с нещо неизмеримо по-голямо над нея, че много години после аз вътрешно се подхранвах от тези образи и идеи, които постепенно се връщаха към мен. Разумът ми дълго не беше в състояние да се справи с тях... не можеше да се издигне на тяхното равнище, и ми бяха нужни повече от три десетилетия наситен и задълбочен духовен опит, за да може онова, което ми беше дадено да видя като момче, да се осмисли правилно и да бъде разбрано и обяснено."

Даниил Андреев се записва във Висшите литературни курсове към Литературния институт в Москва. И отново, седем години след първото озарение, го спохожда ново, този път по време на Великденска литургия в един от московските храмове. От тогава "пробивите в друг свят" му се случват от време на време, но без да играят особена роля в живота му.

След неуспешните си опити да се прехранва с литературен труд Даниил Андреев се посвещава на художествено оформление на изложби и музейни експозиции. Но продължава да пише стихове и проза с мистично съдържание и не губи надежда, че произведенията му някой ден ще видят бял свят. Понесъл тежкия кръст да бъде син на един отлъчен от съветската литература писател, Даниил Андреев знае, че всичко може да му се случи. И то се случва. Веднага след Втората световна война той е арестуван и обвинен в антисъветска дейност. Осъден е на двадесет и пет години затвор. Всичките му ръкописи и дори писмата му са унищожени - на писателя са му необходими няколко години, за да ги възстанови отчасти по памет.

В личната карта на Даниил Андреев от затворническата картотека лаконично е отбелязано: Осъден от особеното съвещание при МТБ на СССР на 30.Х.1948 г.; имуществото му - конфискувано; минал през Лефортовския затвор в Москва, през Владимирския, през Мордовския. На 23.VIII.1956 г. комисията при Президиума на Върховния съвет на СССР признава за неоснователна присъдата, препраща я на "доразследване" и я отменя. Сталин е мъртъв, оцелелите излизат на свобода.

Дванадесетте години, прекарани в затвора, помагат на Даниил Андреев да усъвършенства и разшири своя духовен и мистичен опит. Лишен от контакти с външния свят, той се научил да управлява съзнателно "трансфизическите странствания на душата". Самият той описва по следния начин това състояние: "На четиридесет и седем години аз си спомних и разбрах някои от своите трансфизически пътешествия, извършвани по-рано; до този момент спомените ми за тях бяха смътни, накъсани, техните хаотични полуобрази не образуваха едно цяло. Новите пътешествия често оставаха в паметта ми толкова отчетливо, толкова достоверно, тъй силно вълнувайки цялото ми същество с усещането за преоткрили се тайни, както не остава в паметта никой сън, даже най-яркият."

Вземайки за основа тези откровения, Даниил Андреев започва да пише "Розата на Света" - грандиозен трактат за съкровения строеж на Вселената, за мистичния подтекст на цялата история на земната цивилизация и за бъдещите съдбини на човечеството. Подчертавайки религиозния характер на своите озарения, Андреев набляга на религиозния начин да се опознае света. Според него съществуват три основни предмета на такова познание: метаистория, трансфизика и Вселената като цяло. Метафизическата космология, заложена в "Розата на Света", носи значимите следи на антропософското влияние - и наистина, съвременниците му си спомнят, че Даниил Андреев е бил запознат със съчиненията на Рудолф Щтайнер. Според писателя обаче човечеството не бива да изпада в отчаяние. След като изтърпи бедите на злите времена, в една бъдеща епоха за човечеството ще съществуват само любовта и творчеството и въплъщаването ни в земните, още неосветени слоеве на материята ще остане зад гърба ни.

Животът и творчеството на Даниил Андреев потвърждават, че той наистина е вярвал в онова, което е писал. Казват, че когато му прочели присъдата, той се разсмял, защото знаел, че сталинският режим няма да издържи още двадесет и пет години. Той не вярвал и в неизбежността на трета световна война, за която толкова много се говорело през петдесетте години. Когато излязъл на свобода през 1957 година, той се оказал бездомен и безработен, обаче не започнал да си устройва живота, а се заел изцяло с довършването и подреждането на произведенията си. От затвора писал на жена си Алла Александровна: "Не се тревожи за мен. Всичко ще свърши добре, сигурен съм."

Последните години от живота си Даниил Андреев посвещава най-вече на довършването на "Розата на Света". Той пише: "Завършвам ръкописа на "Розата на Света" на свобода, в златна есенна градина. Оня, под чието иго страната изнемогваше, вече отдавна събира в отвъдните светове плодовете на онова, което пося в този свят. И все пак последните страници на ръкописа аз крия по същия начин, по който криех и първите, и не смея да разкрия съдържанието им пред нито една жива душа. И както и по-рано не съм сигурен, че тази книга няма да бъде унищожена, че духовният опит, който е вложен в нея, ще може да бъде предаден поне на един човек." "Аз съм тежко болен, годините ми са преброени. Ако ръкописът бъде унищожен или изгубен, няма да мога да го възстановя. Но ако той някога достигне поне до няколко души, чиято духовна жажда ще ги накара да го прочетат докрай, преодолявайки всички трудности - идеите, заложени в него, не могат да не станат семена, които ще родят кълнове в чуждите сърца."

Даниил Андреев умира през 1959 година. Едва през 1975-а под названието "Ранна зора" издателство "Съветски писател" издава неговите стихове. Под редакцията на Михаил Дудин през 1989 г. излизат стихотворения и поеми в сборника "Руските богове", а една година по-късно се появява на бял свят и поемата му "Желязната мистерия". Едва през 1991 г. "Розата на Света" - трудът на неговия живот, излиза от печат с предисловието на Алла Андреева. Когато произведенията му виждат бял свят, реакциите, които предизвикват и поезията му, и философските му съчинения, не са еднозначни. Но са малко онези ортодоксални блюстители на православната вяра, които незабавно се провикват: "Еретик!" Но по-внимателното вглеждане в тези необикновени текстове с мощно духовно излъчване убеждава и най-строгите привърженици на вярата, че няма за какво да упрекват писателя. Ето какво пише за него протойерей Валентин Дронов: "Книгата е написана в затвора, където са се противопоставяли само две позиции: вярата в Спасителя и безбожието. Гигантската космическа картина на света, разгърната в книгата, е видяна от Андреев в килията, под камбанния звън на ключалките и подкованите ботуши. В такива затвори като съветските поетите не оживяват. Те полудяват. Но Андреев е оживял и е изнесъл от ада чистотата на разсъдъка и на сърцето си, принадлежащо на Христос. "Розата на Света" - това е дар от Бога, благодарение на който поетът е излязъл от ада невредим. Поетите, прехвърляйки мостове от земята към Небето, са си поделили различни роли: има поети - художници, поети - учители, поети - мъченици. Даниил Андреев е поет-пророк". А вдовицата на писателя допълва: "Той беше православен по рождение и до последния си дъх, но не притежаваше онова злобно сектантско тесногръдие. То не носи добро на никого, а най-малко на Православието."

Даниил Андреев доживя посмъртно времето, когато цяла Русия чете неговите книги. Няма да е пресилено да кажем, че сред руската духовна аристокрация "Розата на Света", както и религиозните стихове на писателя са настолно четиво. Най-после творчеството на този необикновен автор и духовното му наследство заемат своето особено място в руската култура. И в наследството на онова извисено човечество, в чието бъдеще той не престана да вярва и в най-тягостните и безнадеждни мигове от краткия си живот.

"Аз принадлежа към онези, които са смъртно ранени от две велики бедствия: световните войни и едноличната тирания. Такива като мен не вярват, че корените на войните и тиранията са изживени, или ще се изживеят в кратък срок... Тези две бедствия бяха за нас като апокалипсиси - откровения за могъществото на световното Зло и неговата извечна борба със силите на Светлината. Хората от други епохи може би не биха ни разбрали - тревогата ни би им се видяла преувеличена, а светоусещането ни - болезнено..."

Даниил Андреев

Из "Розата на Света"

 

Валентина Радинска

Източник: http://www.euro2001.net/issues/2_1999/2BR99F11.htm

 

 

 

Sunday the 17th. Spiralata.net 2002-2017