Споделено от вас, читателите

Благодарна съм, че преживях всичко това

Печат

Благодарна съм, че преживях всичко това

 

Знам, че трябва да го напиша. Знам, че докато не го напиша няма да го проумея. Не ми се пише и сигурно ще е дълго, но знам, че е единственият начин.

 

Усетих, че се влюбвам още в автобуса от Габрово към София. Не можех да повярвам, че се случва, защото в редките случаи, когато съм изпитвала нещо като влюбеност съм познавала мъжа от дълго време, характера му, интересите му и на тази база съм изпитвала чувства към него. Но каквито и чувства да имах те не бяха съпроводени с това остро усещане за липса, което изпитвах в момента. Пътувах към София и виждах как сме свързани с нишка, която с всеки изминат километър се разтегля все повече и накрая ще се скъса. Той ми липсваше. Не знаех защо тялото прави тези неща, защо възникват тези чувства. Вярно е, че още докато танцувах с него започнах да усещам как пропадам, но все пак правихме най-тривиален тъп секс в кола, в който дори не достигнах до оргазъм. Но дори и да бях това не можеше да е причина, защото съм имала купища оргазми с купища мъже и това не е предизвиквало нещо като това остро, непоносимо усещане, че мъжът ми липсва.

На другия ден вече със сигурност знаех, че съм влюбена. Нямах никакви мисли в главата, нито представи, нито фантазии и дори не можех да си спомня как изглежда. Но не се и опитвах да си спомня, защото това не ме тревожеше. Усещах го като присъствие в тялото си, но не и в ума си. Всъщност нищо не ме нито тревожеше, нито вълнуваше. Чувствах една особена отвореност в тялото, отвореност към всичко и във всеки момент. С нея ставах и с нея си лягах.

След сигурно десетина дена отидох във Варна. Може би трябваше да му се хвърля на врата, да го прегърна, целуна и да изразя радост от срещата. Но аз чувствах само особени потоци да текат през мен и звънтящо блаженство от това, че съм близо до неговото тяло. Тези усещания така поглъщаха вниманието ми, че не можех нито да говоря, нито да изразявам чувства. Високо в корема изпитвах тази отвореност и ума ми беше като изключен. Той също мълчеше и не правеше нищо, за да ме предразположи. Беше ми много трудно да групирам някакви думи в някакви изречения, но задрънках някакви глупости, колкото да запълвам тишината. Докато се разхождахме на плажа тези телесни вълни се усилиха и като че ли започнах да излизам от реалността. От този момент всичко започна да тече като насън, като леко изменено състояние и така продължи три месеца. През целия този период само в редки моменти успявах да се свържа с ума си и то само ако нещо ме провокираше да го правя.

Секса, който се случи трудно може да се опише с думи, но ще пробвам. Няма никакъв оргазъм от типа на всички познати,  нито каквито и да било усещания в областта на половите органи. От мига на проникването единственото, което усетих е как се отварям цялата отдолу до главата и как изчезвам. Разтворих се в цялото пространство, нямах връзка с ума си и макар че се опитвах да се събера в тялото си, защото отдалече чувах, че ми казва да не викам, това беше неосъществимо. Нямах представа за време, за движенията, които извършвам и за тези, които той извършва, не усещах нито моето тяло, нито неговото, а само едно пълно сливане с него и с всичко. Груба забележка, че ми идва цикъла ме върна и някак си довърших акта. След това отново се върнах в предишното си състояние и не помня нищо до сутринта. На сутринта се опитвах да говоря някакви неща и да го впечатля с нещо, защото виждах, че не ме харесва и не изглежда щастлив от това, че е с мен. Задаваше ми някакви въпроси, на които механично отговарях и през цялото време мен ме нямаше. Някакви навици движеха тялото, говореха през устата, гледаха през очите, реагираха, докато аз бях пропаднала в корема си и никакви усилия на волята не можеха да ме извадят от там.

Пътувах към София и не усещах нищо, аз бях нищо, хората в автобуса бяха нищо, пътя и природата също, знаех само, че присъствам, но не съм някой. Вечерта си легнах с това усещане за нищност.

На другия ден трябваше да работя. Стоях права и почиствах веждите на жената, когато го усетих. Много силно. Ниско в корема, под пъпа нещо като пъпка все едно се спука или отвори и нещо като струя, поток, вълна мощно изпълни тялото ми чак до гърлото, след което падна като заря надолу. Изведнъж седнах на стола. Дишах учестено. Главата ми беше празна и хладна. Жената попита – „Роди, какво ти е?“ – Ами какво ли ми е? Не знаех какво ми е. Всъщност нищо ми нямаше, бях си добре. Не чувствах страх или безпокойство /след месеци, когато си възвърнах способността за анализ, нарекох тези неща вулканчета;когато започнаха да ми се случват не бях в състояние да ги опиша/. Изчаках две три минути. Вулканчето отмина. Продължих да си работя. Тук ще кажа, че през цялото това лято чак до есента нито веднъж не изпитах страх, тревога, безпокойство, желание да правя нещо по въпроса, желание да мисля за миналото или бъдещето, също нито веднъж не почувствах гняв или недоволство и не можех да се ядосам на човешки прояви, които иначе биха ме вбесили.

Вулканчетата продължиха да изригват. Понякога усещах първото още в леглото при събуждане. Понякога някое беше много силно и дълго, толкова, че трябваше да спра и да седна, а след това следваха няколко по-кратки и леки, при които можех да продължа да си вървя по улицата или да работя. Понякога бяха много по 10 и повече на ден. Понякога за целия ден имах само 2-3. Не забелязах да имат ред или цикличност. Нямаше и значение какво правя. Случваха ми се безразборно – докато работя, танцувам или лежа в леглото.

Мъжът ми липсваше. Имах нужда от близост с него. Обаждах му се по телефона, но беше студен и резервиран. С една настойчивост всеки път ми казваше, че той ще ми се обади. Разбрах, че не му е приятно да го безпокоя. Въпреки това не винаги успявах. Обикновено не се обаждаше, когато беше казал, че ще го направи и не спазваше уговорките ни. Би следвало да класифицирам това поведение като обидно за мен и да прекратя контакта, но за добро или зло нямах преценки в главата. Не окачествявах нищо като такова или онакова. До определен момент от този период нямах образ в ума си за външния му вид. Знам го, защото много отчетливо си спомням момента, в който нахлу в главата ми. Отново ме беше излъгал и беше забравил за мен. Пак работех, когато в ума ми се появи мисъл за поредната му некоректна постъпка от предишната вечер. Тогава си спомних как изглежда и изведнъж усетих нещо като вътрешно ликуване. Започнах бурно да фантазирам, защото вече можех да го видя. Клиентката ми говореше, но аз следвах само фантазиите си и почти два часа не можех да правя нищо друго. Имам голям късмет, защото заради високия ми професионализъм клиентките ми са склонни да ми прощават настроенията, а и през това лято наистина разбрах какво значи да бъдеш подкрепен. Забравях им часовете и им обърквах процедурите и въпреки това всички тези жени застанаха зад мен и всячески ми показваха подкрепата си, макар че не знаеха какво ми се случва, защото аз и не можех да го обясня, нито пък имах потребност или желание да говоря за това. Опитвах сeда изкрънкам някаква информация от Мария, но тя само казваше – „Стой си в това състояние“. Освен всичко бях и в повече от отлична кондиция. Спях малко, работех много и преливах от жизненост. Разболях се от грип, който премина в пиелонефрит и цяла седмица работех от сутрин до вечер с 39 градуса температура за ужас на всички, които недоумяваха как го постигам. И аз не знаех, а не се и питах.

Така в края на август дойде време за втората ни среща. В мен зрееше идея, че трябва да го впечатля, но нито знаех как, нито можех да изляза от състоянията си, за да го анализирам и да изградя някаква стратегия на поведение. Този път бяхме заедно цели два дни и две нощи. Сблъсках се с нещо, с което нямах никакъв опит – абсолютно неджентълменско поведение. Била съм с всякакви мъже, във всякакви ситуации и с различни характери, но винаги бяха джентълмени. Затова приемам джентълменството за даденост и не съм свикнала да го изисквам. Отново обаче не можах да се ядосам или да изпитам чувства по отношение на това. Отчетох го и забелязах разликата, но само толкова.

Първата вечер правихме секс, при който не се случи нищо, може би защото очаквах да се случи и бях леко изплашена от това, че пак ще преживея тази отвореност. Той заспа, а аз бях толкова щастлива от свободата си, че излязох на терасата и танцувах зумба. Втората вечер не го очаквах и то се случи. Не беше толкова продължително като първия път, но беше същото. Сега отново бях щастлива, защото се случи. Дори плаках от щастие. Не знаех защо съм щастлива и в двата случая и защо съм в това състояние на перманентно щастие, но и не чувствах нужда да си отговарям. Сутринта течаха обичайни приготовления, когато аз излязох на терасата за нещо и изведнъж едно от моите вулканчета се появи, но беше толкова силно и всепоглъщащо, че седнах на един стол и единственото, което усещах беше някаква вътрешна турбуленция. Вибрирах цялата, трепереха ми коленете и ръцете. Този път усещах и някаква особена отвореност в гръдния кош. Като че ли въздуха влизаше в мен през кожата ми и цялата се чувствах пълна с чудесен въздух. Полагах усилия да се събера в себе си и вече започна да отминава, когато той излезе на терасата, но ръцете ми все още трепереха и аз му казах. Не прояви особен интерес, нито съчувствие. В колата се опитах да го ангажирам и може би сгреших. Казах му, че само с него ми се случват тези неща. Изглежда очаквах, че може да ми каже нещо успокояващо. Погледна ме хладно и ми отвърна – „Ех, тези женски мераци“. Не знам какво имаше предвид, какво искаше да каже, какво мислеше и чувстваше, но изпитах остър удар в гърдите и абсолютно физически усетих как сърцето ми се разцепва на две. Хванах се за дръжката на вратата с неистово желание да сляза и да избягам. Съжалих, че не съм в София, защото ако бях точно това щях да направя. Положих най-зверските усилия, които можах да изтръгна от себе си за да запазя самообладание. И в този момент физически почувствах как ума ми се надига и хваща цялото ми тяло в нещо като капсула и си го прибира. Буквално видях как ума взе тялото в свои ръце. Мисля, че той усети, че е сгафил, защото до изпращането ми на автобуса се държа доста мило. Но аз не можех нито да мисля, нито да говоря, нито да го забележа, защото единственото, което ме държеше беше някаква вътрешна парализа. Видях лицето му пред моето чак на автобусната спирка и направих някакви артистични физиономии, за да не се издам. Някакъв глас говореше в главата ми: „Ти не си мацката на този мъж. Той не те иска“.

Отново пътувах в автобуса без мисли в главата. Не бях разочарована, не изпитвах съжаление, нито гняв или обида, дори болката от нараняването не се надигна отнякъде. Вулканчетата ме съпътстваха през целия път. Отдадох се на тях и започнах да опитвам да ги следя и да усещам какво точно се случва. Вечерта ми се обади. Беше в добро настроение. Обикновено по телефона звучеше като човек, на който току що са му потънали гемиите и сега тази радост в гласа му ме изненада. Благодари ми за нещо, беше мил, каза ми нещо в смисъл, че това между нас е стойностно за него и прочие дрън, дрън. Каза ми, че като се върне от Русия ще ми се обади. Направихме някакви съвместни планове. Всичко това ми даде надежда. Реших, че съм се объркала. Може да има чувства, но да не може да ги изрази. Вулканчетата се появяваха всеки ден. Започнах чак да свиквам с тях.

След три седмици в събота трябваше да се върне. И той се беше върнал. Но на мен никой не ми се обаждаше. В четвъртък започнах да се безпокоя, но тъй като не знаех дали е в България, звъннах на негова асистентка, която ме информира, че разбира се, че той си е тук. Успокоих се. Всичко беше наред. Точно 10 минути след разговора ми с нея той звънеше. Седях и гледах екрана с изумление и не знаех какво да правя. Чувствах, че не мога да говоря, а и не знаех дали искам да го правя. Мислех, че няма да звънне повече през този ден и ще имам време да реша дали изобщо да му отговоря някога или да не вдигам докато се откаже. Вечерта обаче усетих как се задушавам от гняв и преди да размисля бях натиснала зелената слушалка. Последваха такива скалъпени тинейджърски обяснения, че ми беше трудно да повярвам, че говоря със зрял мъж. Избухнах. Направих нещо, което по принцип не правя – развиках се. След кресчендиращата ми словесна тирада, която не помня, но при която най-вероятно съм казала: „като не искаш да си с мен просто кажи“, единственото, което чух беше – „знаеш, че не е така“, казано с равен, безстрастен, без капчица вълнение глас. Знам, че затворих. Знам също, че ако се беше обадил веднага след това за да ме успокои или да се опита да ми каже истината за това как се чувства, ако ми беше дал някакво внимание или честно отношение, знам, че нямаше да направя нещата, които направих. Но той не се обади. Обади се след 3, или 7, или 10 дни, кой ли помни. Но аз вече се държах мъжки и още като видех името му на екрана вътрешно се мобилизирах.

На другият ден – петък почувствах, че се сривам. Обадих се на Мария. Тя ме умоляваше да не правя нищо и просто да остана в усещанията си в тялото и да се погрижа за себе си. Реших да я послушам. Но в събота сутринта станах и разбрах, че нито знам как да се погрижа за себе си, нито знам как да остана в усещанията си. Ненавиждам предателството. А почувствах постъпката му като предателство, защото можеше да не ме подвежда, не го бях молила да е с мен, не бях настоявала, не бях просила.

Знам, че мъжете ме желаят. А тези, които не ме желаят открито, ако им предложа няма да ми откажат. Но знам също, че не ме интересуват нито мъжете, нито безвкусното им чукане. Знам, че ако обичам мъжа,  какъвто и да е секса, той е най-добрия и знам, че ако не го обичам и най-виртуозният секс е просто някаква боза от безсмислено махане на ръце и крака. В тази топла и красива съботна сутрин аз знаех, че няма да ме задоволи нещо като просто секс, нито ми е нужно мъжко внимание или мило отношение. Бурята в тялото ми се нуждаеше от нещо много устойчиво и безкомпромисно. Затова се обадих на най-добрия. Бяха ми нужни наистина силни усещания. Всичко беше чудесно, но не ми стигаше. Вечерта се обадих на друг. Той беше в състояние да го прави с часове и като че ли след това малко се върнах на земята.

На другият ден, в неделя си работех най-безгрижно, когато по телефона се обади мъж да си запише час за кола-маска. Бил взел номера ми от витрината. Защо беше решил да идва при мен, като нито ме знае, нито ме познава и до сега не мога да си обясня. Записах го последен, защото графика ми беше пълен. След последната ми клиентка и преди него имах 10 минути пауза и седнах навън със заслужена цигара в ръка. Почти я бях допушила, когато отдалече видях по улицата да върви най-мъжественото и сексуално ходещо на два крака, което бях виждала в последните години и странно защо веднага усетих, че с този мъж ще се чукам. Беше облечен в черен панталон и бяла разгърдена риза и не беше красив или със стройно тяло, но походката и излъчването му бяха на диво животно. Така, както не откъсвах очи от него той изведнъж зави и……..ти да видиш, това бил клиента ми за последния час. Трудно ми беше да повярвам, че този груб мъжкар ще си прави кола-маска, но факт, направи си. Оказа се интелигентен, въпреки външния си вид. Оказа се също, че сме били в общи театрални компании като млади и открихме, че имаме сходни интереси и дори общи познати. Излизал от тежка, трудна любов на повече от десет години и това му личеше. Беше гладен и безумен. Все пак аз всячески се опитах да прикрия за какво наистина мисля, но той имаше толкова силни инстинкти, че без каквито и да е заобикалки започна да ме засипва с електрически импулси още от самото начало и така правих най-умопомрачаващо-откачения и най-перверзно-извратения секс, такъв, какъвто и в най-бурните си младежки години не бях правила…… Всичко, което се случи беше почти нереално, като че ли някой режисьор нарочно подреди тези два дни, в които всички си бяха по местата, сякаш бяха предварително подготвени за това и просто ме чакаха да си изиграя ролята.

През следващата седмица вече си бях възвърнала обичайната пълна телесна безчувственост. Вулканчетата изчезнаха, но аз дори не го забелязах веднага, защото ме погълна вълна от нови впечатления. Моят любим мъж ми се обаждаше от време на време, но аз се стягах още щом го чуех и не можех да почувствам нито себе си, нито него. Така в края на октомври той дойде на някакво обучение в София за три дни и правихме някакъв глупав секс, но аз нямах връзка с него, вулканчетата отдавна си бяха отишли. Почувствах ги отново едва в деня, в който си тръгваше, може би защото усетих, че безвъзвратно го губя и губя и себе си. Появиха се обаче само за ден, два и пак изчезнаха.

Междувременно всички мъже, които бях заразила с апетита си ми се обаждаха. Аз умея да бъда страстна, освен, че имам и таланта да бъда такава, каквато мъжа ме иска. Никога не съм практикувала безразборен секс, но сега го правех без никакво неудобство или свян. Имах огромно количество енергия, с която не знаех какво да правя, в тялото ми протичаха процеси, които не разбирах, всичко, което ми се случваше и всичко, което правех беше напълно непонятно за ума ми и не се вместваше в нищо познато. И в цялата тази ситуация на преден план излязоха всичките ми неосъзнати автопилотни програми, защото просто не знаех как да се погрижа за себе си, как да остана в себе си.

През декември моят любим отново беше в София, но аз не знаех защо излизам с него и макар, че го уверявах, че винаги ще остане най-значимия мъж в живота ми, всъщност не знаех какво говоря и защо го говоря, а и нямаше как да знам, защото нямах връзка с вътрешната си същност.

Така дойде Коледа и аз отидох на купон със съвсем друг мъж – художник, готин пич, познат от миналото. Не бях правила секс с него, но още същата вечер коригирах този пропуск. Този мъж направо издевателстваше над тялото ми. При всеки опит да стана и да си тръгна със замах ме връщаше в леглото и искаше още и още.  Хората на изкуството винаги са прекомерни. На сутринта слязох в кабинета си, погледнах се в огледалото и не можах да се позная. Устните ми бяха накъдрени като зелена салата и цялото ми тяло беше в синини. Болката в секса винаги ми е харесвала, така че това не ме смути, но за пръв път си зададох въпроса – защо са им на мъжете тези количества женски оргазъм, защо не им стига само един, защо не им стига само общуването с жената, защо е тази лакомия? Това доведе и следващия ми въпрос – защо ми е на мен всичко това, за какво го правя, защо възбудих тези мъже, след като не ме интересуват? Разбрах, че спирам, слагам край. И макар и постфактум реших да послушам Мария и да остана в усещанията си без да правя нищо. Лошото беше, че в тялото ми нямаше никакви усещания, беше замлъкнало и не ми говореше и единственото нещо, което чувствах беше, че извърших престъпление спрямо него. Така дойде Новата година. Аз се научих да работя със скайп и един ден моят любим мъж ми изпрати емотиконче.

Започнахме непринудена, закачлива кореспонденция със сексуален привкус и без ангажименти. Отново нямах усещането, че иска да има връзка с мен и, че съм от значение за него, не ми беше ясна и мотивацията му да ме държи. Въпреки това пак се хванах на кукичката, макар, че не се усещах влюбена, нито имах вулканчета и като че ли по скоро някакво любопитство да го разбера и проумея ме държеше в мрежата. Така неясно и неангажиращо продължихме до следващото му идване през март. Излизахме вечер и си водехме празнодумски разговори, докато в последната вечер той не пожела да правим секс. Отидох като не знаех какво ще правя и дали ще го правя. И точно това и се случи. Изведнъж усетих как всичко в мен се прибира и затваря и разбрах, че не мога да накарам тялото си да извърши и най-елементарно движение. Почувствах се много безпомощна и се разплаках. Беше достатъчно търпелив да ме изчака и предразположи и накрая все пак правихме секс, но аз бях напълно пасивна. Освен това не успях да изключа ума си, защото не се чувствах в безопасност и така и не изпитах разтварянето от първите ни срещи. На другия ден имах някакво усещане за вътрешна отвореност, особено в корема и леки трептения, но вулканчетата от лятото ги нямаше. За сметка на това започнах да имам прозрения и осъзнавания за миналото си, родителите си, взаимоотношенията ни и за всички неразрешени конфликти в мен. Събуждах се сутрин и тези осъзнавания започваха да постъпват  в главата ми и аз ги записвах и записвах, докато напълних цял годишен тефтер с тях. Започнах да се променям. Ставах сутрин и веднага разбирах, че вече не съм тази от вчера. Станах толкова изменчива, че едва смогвах да се следвам. Започнах да виждам в хората разликата между човека и урока. Съжалих, че не знам нищо за този мъж, за съкровените му желания, мечтите му, копнежите на сърцето, какво го радва и какво ядосва. Изпитах желание да направя нещо за него, но не знаех какво, защото той не ме допускаше до себе си. Вече знаех, че е много важен за мен, но не можех да определя чувствата, които изпитвам към него.

Така си минаваха дните, докато един ден имах процедура с моя клиентка, скромна и невзрачна на външност жена, с която никога не би ми хрумнало да говоря за секс, но не знам как разговора захапа тази тема и ние смеейки се си говорехме за пози и изживявания и тогава аз неволно изтърсих:

-             Да, но има едно особено изживяване в секса, което не е точно оргазъм. А най-интересното е, че след това започват едни усещания, не ти е работа.

-             А, да – каза тя – знам ги тези усещания. Те са като А-а-а-а-а-а – възкликна тя с вдишване и извиси глас нагоре – и после А-а-а-а-а-а – издиша и пусна гласа си надолу.

-             Да, вярно – казах – точно така е. Все едно фоерверк се пръска и се разлита нагоре в цялото тяло и после пада надолу.

Тъкмо си мислех как благородно ще почна да и завиждам, когато тя каза:

-             Да, но аз ги прекъснах.

-             Защо-о-о? – искрено се удивих.

-             Защото – каза тя – на мъжа ми не му беше комфортно, когато аз бях в това състояние.

-             Стига бе-е-е! – не можех да повярвам.

-             Ами да-а-а – продължи тя – гледаше ме много странно и ставаше студен и далечен. Разбрах, че това го смущава и ги прекъснах.

 

Даааааа, жената беше предана на мъжа си и гледаше на него да му е добре. А на мен любопитството ми беше вече разпалено и започнах да разследвам. Открих, че много жени са го изпитвали и не съм някакъв изолиран случай. Картинката беше еднаква при всички. На мъжа не му харесва и се дистанцира. И или мъжа го прекъсва с поведението си или жената го прекъсва за да не загуби любовта на мъжа. С някои от клиентките ми, с които бях по-близка задълбочих темата. Стела, която беше въодушевена, че може да говори с мен за това ми го описа така.

-             Разбираш ли Роди, все едно в мен не влиза член, а някакъв жезъл, който стига до гърлото ми и ме отваря цялата и губя съзнание. Но след това имах голяма нужда от близост и гушкане, а той ме отблъскваше и аз се вбесих и го прекъснах, вече не го чувствам. Но сега – продължи разказа си тя – ми се струва, че той го търси отново, защото като правим секс само ме следи с поглед и ми говори, че иска да стана каквато бях преди, но вече не става.

И при други жени открих, че мъжете търсят загубеното състояние и започнах съвсем да недоумявам. Защо като го имат не го искат, а като си отиде го търсят. И всички тези жени бяха омъжени за тези мъже и живееха с тях. Бяха заедно всеки ден. Трябваше да има начин да се поправят нещата.

-             Добре де, ти обичаш ли си мъжа – тормозех Стела при следващото и посещение.

-             Обичам го.

-             По какво съдиш, че го обичаш – настоявах аз.

-             По това, че не се оглеждам за друг мъж, не търся друг.

-             А тогава обичаше ли го – продължавах.

-             И тогава го обичах

-             Добре, но трябва да има някаква разлика в начина по-който си го обичала тогава и сега, иначе и сега щеше да бъдеш в състоянието от тогава – не спирах да чопля аз.

Стела много мисли и наистина се постара. След дългото си мислене каза:

-             Разбираш ли, тогава той изпълваше цялото пространство, все едно света беше той.

Вкамених се. Изведнъж ми се проясни цялата картинка. Все едно някой дръпна перде от пред очите ми. Усетих познати вибрации в корема и ми стана непоносимо горещо.  Появиха се, макар и съвсем слабо и веднага разбрах. Никъде не са ходили. Аз бях тази, която си беше отишла. Боже, Стела, колко съм ти благодарна, че го каза!

-             Стела – попитах бавно аз – може ли да се каже, че тогава той е бил като Бог за теб.

-             Да, бе Роди, как се сети, точно така е. Точно така го чувствах, все едно беше постоянно в тялото ми, точно като Бог.

Ами да, как не се сетих по-рано. Светна ми като бял ден. Но веднага започнах да осъзнавам и куп други неща. Постъпваха в главата ми като факсове.

Първо, веднага ми стана ясно, че не съществува човешко чувство, което  може да отвори това място. Любов, дълбока обич, нежност, признателност, благодарност, обожание, благоговение, уважение – все чудесни чувства, но не стават. Струва ми се, че не съществува и сексуална практика или друг вид техника, защото практиките и техниките изискват правене на нещо, а правенето включва ума. Изглежда може да се случи само и единствено, когато мъжа е Бог за жената. И жената веднага ще го разбере по това, че в нея няма да има никакви чувства. Няма нито едно от прекрасните гореизброени, така както няма и страх, безпокойство, тревожност, гняв, недоволство и други от така наречените негативни.

Сега разбрах защо дълго време нямах образа му в главата си и не чувствах друго, освен това което се случваше в моето тяло. Бог не се вижда, той само се усеща като присъствие. И присъствието на Бог е толкова всепоглъщащо, че ума спира да работи и всичко в тялото се подчинява на това присъствие. И не се изпитват никакви чувства от цялата гама познати, а само това усещане за присъствие. А като си спомня какви усилия полагах за да говоря и да се държа адекватно…… Нещо в мен ми казваше, че това състояние по право принадлежи на мъжете, а не на църквите.

Следващото, което се случи е, че изведнъж прозрях смисъла на фрази, които Мария ми казваше и които уж разбирах. Кристално осъзнах какво значи: „Погрижи се за себе си“, какво значи: „Тези мъже не могат да те получат“, или „Дай правото на мъжа в себе си“, или „Нещата ще се променят, когато поемеш отговорност за собствените си преживявания“. Преди време я бях питала как може да се запази това състояние за дълго време, а тя ми отвърна – „Само в грижа, и това е единственият начин“.

На другият ден се събудих и отново бях в хаоса. Но вече имах опит с това и не се изплаших. Чудех се дали ще мога да се науча да преминавам от хаос в структура и от структура в хаос по желание. Защото в този ден с пълен график ми беше трудно да се структурирам. Хаоса ме дърпаше много силно и комуникацията ми никаква я нямаше. В този ден започнах да усещам центъра и периферията. Знам, че ако някой ме попита как да влезе в центъра си ще му отговоря, че не знам, защото наистина не знам как стана, но знам със сигурност, че когато влязох, веднага разбрах, че съм там. Видях как падането надолу ми позволи да се кача нагоре. Почувствах какво е отговорност. И най-странното нещо, което се случи е, че в края на деня се почувствах религиозно.

Аз съм Стрелец, а се знае, че опърничавата на Шекспир е била Стрелец. Обичам каузи и предизвикателства и често се чудя  дали да измия чиниите или да спася света. Бях много добра в играта наречена секс, макар че я усвоих само за да радвам мъжете, а не защото чувствам потребност да я правя. За мен секса беше като хубавата храна. Ако я има на масата е чудесно, ако я няма не е трагедия. Благодарна съм, че в зрялата си възраст разбрах, че правенето на секс и сексуалното изживяване са две съвсем различни неща. Благодарна съм, че разбрах, че тялото е храм и отговорността за този храм е изцяло моя. Благодарна съм, че открих как функционира ума и видях точно начина, по който нямам вяра. Благодарна съм, че бях с Бог. И съм благодарна, че преживях всичко това през собственото си тяло.

Изпратено от Родена

Thursday the 27th. Spiralata.net 2002-2017