Споделено от вас, читателите

Кой си ти?

Печат

 

Кой си ти?

 

Страхуваш се от смъртта. Изпитваш несигурност. Мислиш, че не струваш. Купуваш придобивка за хиляда лева и вече струваш хиляда лева повече. Искаш някой да те цени. Жадуваш за внимание. Очите ти търсят да срещнат други очи.

Искаш да си щастлив. Но кой си ти? Кой иска да е щастлив?

Щастието е осъзнаване на истината, край на заблудите.

Искаш да си щастлив, но ще имаш тази възможност само, когато опознаеш първо себе си.

Въпросът не е защо търсиш щастието. Въпросът е защо не си щастлив, какво е то?

Ти просто искаш да се чувстваш жив. Искаш да оправдаеш съществуването си. И все пак, кой си ти?

Чувстваш голям глад, който трябва да засищаш отново и отново. Ти си зависим с голяма жажда за адреналин. Постоянно се опитваш да си припомняш, че си жив. Първата стъпка към преодоляването на една зависимост е да разбереш защо я имаш. Ти се страхуваш от тишината. Ти се страхуваш от самотата. Когато си сам и в тишина, ти имаш чувството, че не съществуваш. Страх те е от смъртта. Защо, кой го е страх, кой си ти?

Когато търсиш около себе си за очилата, които са на собствената ти глава, ти никога не ги намираш. Истината е, че освен тялото има още нещо. Обаче от всичко на този свят, което ти би нарекъл себе си, това би било последното, което ти ще избереш. Това нещо е твоят живот, а това си ти. Твоята истинска същност е самият живот.

Имаш тяло, само по себе си перфектно и неповторимо. Уважавай го. То наистина е храм. То е портал между два свята. Обаче умът ти е шизофреничен. Тази скалъпена измислена личност, за която се имаш, не съществува, но ти не спираш да хвърляш масло в огъня. Твоята маска, твоето фалшиво „аз“ иска да бъде признато, утвърдено. Всеки иска това. Всички са като теб. Ти се нуждаеш от тях да те признаят и те от теб да ги признаеш. Така се утвърждавате взаимно. Всеки е просяк и проси други просяци за внимание. Всяко общество има своите ценности, които до известна степен привидно биха могли да се различават, но в крайна сметка са еднакви. Искаш слава, власт и пари, за да получаваш внимание и обич. Искаш да бъдеш искан, търсен, почитан, уважаван. Искаш да ти доказват, че те има.

Когато отидеш в чужбина, никой не познава личността ти, маската ти там е непозната. Там не знаят името, което са ти дали твоите родители. Там говорят на различен език и не се разбирате. Храната е различна. Твоето обкръжение, семейството и приятелите ти ги няма там. Никой не знае на чий футболен отбор си фен и там такъв отбор няма. Къщите, улиците и бита на хората там е различен. Всичко е непознато, чуждо за теб. Къде в тази картина е мястото на твоята личност? Изпитваш носталгия. Маската е паднала. Твоето фалшиво аз умира. Трябва да намериш нещо да подхранва егото ти. Трябва да създадеш нова маска и да намериш нови приятели или да се върнеш обратно, откъдето си дошъл, където са запознати с историята на твоята личност.

Личността, която наричаш „аз“ е въображаема. Нещо измислено и нереално не е живо, то не може да умре, но може да изчезне ако спреш да си го въобразяваш или ако никой не го отразява. Затова изпитваш страх да останеш дори и за малко сам, защото тази твоя измислена същност започва да се разпада, тя вече е мъртва, тя никога не е била жива. Това е хубава новина. От това научаваш, че цял живот това, което наричаш себе си не е живо, а ти все още си жив. Кой си ти тогава?

Цял живот ти си лепиш етикети - един след друг, един върху друг, слой след слой. Ти си една нестабилна, клатеща се купчина етикети. Приписваш си качества и предпочитания, лепиш си етикети и така изграждаш с времето образ. Харесваш това, не харесваш онова, обичаш това, мразиш онова, подкрепяш този, противопоставяш се на онзи. Правиш избор, вземаш позиция, съдиш. Когато си съвсем сам и в тишина, ти губиш тези етикети. Няма пред кого да ги отстояваш, няма кой да те отрази и да ги затвърди. Когато белиш една лукова глава, накрая нищо не остава. 

Хората в обществото имат нужда един от друг, за да си подкрепят илюзиите. Когато срещнеш приятелите си, ти правиш това, защото те служат като огледала, които те отразяват, в което ти се оглеждаш, за да се чувства личността ти жива. Ти правиш същото за тях. Ти вярваш на техните лъжи и те на твоите. Измисляте си игра, измисляте правила и играете. Накрая играта свършва и всички са разочаровани. Затова цял живот се страхуваш от смъртта и гледаш набързо да се наживееш. На личността не й остава време и е готова на всичко, за да се наживее пълноценно, както тя си е измислила, с цената на всичко. Когато изгубиш приятел ти скърбиш не за приятеля си, защото реално той го няма, за да кажеш, че не му е добре. Ти скърбиш, защото той го няма и не може да ти прави компания да ти помага на теб и да затвърждава твоето его. Твоето его губи едно от огледалата си. Това е невежество. Това е липса на елементарно разбиране за живота. Всичко, което има начало, задължително има и край. Ти обаче нямаш начало, затова нямаш и край. Ти си част от живота. Само измислената ти личност има начало и затова ще има и край. Всеки ден можеш да поставяш ново начало, но края няма да го пропуснеш. Трябва да останеш гол (без етикетите) и сам (без огледала) и в тишина, за да видиш себе си, вечния живот. Страшно е да видиш себе си, защото е през трупа на личността.

Толкова много си се отъждествил с илюзиите си, че когато се погледнеш в огледалото и мислиш, че виждаш себе си. Виждаш певец, политик, войник, свещеник. Днес заставаш пред огледалото и виждаш едно, утре друго. Това е заблуда. Сляп си за истинската си природа. Живота не може да се отрази в огледалото, ти не можеш да се видиш там. Виждаш тяло, но това не си ти. Ти си само наблюдател. Когато се храни тялото, не се храниш ти. Ти само гледаш как тялото се храни. Ти никога не си ходил никъде. Ти винаги си бил център и си наблюдавал, случващото се около теб. Тялото ти е ключалка, през която надничаш. Бог няма да видиш, но може да допуснеш Бог да вижда през очите ти. Те ще станат негови, на живота. Божествено око вижда, но не гледа. Само твоето фалшиво „аз“ може да бъде щастливо или нещастно. То избира дали да е щастливо. Щастието е избор на маската. Ако разбираш живота (себе си), не можеш да бъдеш щастлив, но не можеш да бъдеш и нещастен. Можеш да наречеш маската си с много различни имена; можеш да живееш, където пожелаеш; можеш да работиш и постигнеш всичко. Можеш да пишеш различни роли за твоята личност, но всички ще имат край, освен теб, вечния живот.

Иди, че разбери

 

Автор: С любов роден щастлив, тук и сега

 

Tuesday the 21st. Spiralata.net 2002-2017