Споделено от вас, читателите

Пътуване до Йерусалим и Светите Земи

Печат

 

 

 

 

Пътуване до Йерусалим и Светите Земи

 

Пътепис

 

 

 

Екскурзията ми до Светите Земи през февруари 2012 година бе реализация на  едно мое дълбоко желание да посетя всички онези места, които са свързани с живота на Исус Христос и за които се говори в  Библията. Не го бях планувала, но зная, че когато заявим желанието си, съдбата подрежда нещата по чуден начин и то в най-благоприятния за нас момент .

 

От опит зная, че поклоническите пътувания е добре да бъдат организирани или придружавани от духовни лица. Освен организатора, с нашата  група  пътуваха още двама свещеници. Програмата бе пълна и точно изпълнена, както в предварителния план, затова няма да се придържам към него, а ще споделя личните си впечатления.

 

На летище Бен Гурион в Тел Авив ни чакаше луксозен автобус, с който обикаляхме Светите Земи през тези седем дни. От брега на Средиземно море до  планината Тавор и Галилейското езеро, след това по протежение на река Йордан, стигнахме до Мъртво море и Юдейската пустиня. Видяхме един от най-древните градове в света Йерихон и се опитахме да уловим магнетизма на град Йерусалим, привличащ хора от цял свят и от всички религии.

 

Истинските неща се усещат със сърцето, затова докосването до всички кътчета, които са съхранили  първичния си вид бе много по-силно и истинско.

 

Едно от тях е родното място на Дева Мария в град Йерусалим, намиращо се в подземна пещера с две каменни ниши. Докато се спусках по тесните каменни стълби си мислех, че животът на святото семейство Йоаким и Анна и света Богородица, контрастира с живота на съвремените хората .

 

 Следва храмът Благовещение в град Назарет. Там усетих невероятна благодат и сила да се разлива от изворчето, където Арахангел Гавраил донесъл благата вест на Дева Мария. Това е и градът, в който е живял Исус като юноша, след завръщането на святото семейство от Египет. В храма свещениците служиха литургия , купихме си Пътеводител на български език и бели роби за река Йордан. Разходихме се из града, който е изцяло арабски и дали защото бе обяд, тук видях най-много деца и ученици. Бяха шумни и весели.

 

С автобус отидохме до град Витлеем, родния град на Исус. Минахме покрай високи бетонни стени, ограждащи палестинските територии от еврейските. Витлеем се намира в палестинска земя. В храмът Рождество Христово се поклонихме на Витлеемската звезда, мястото където се е родил Спасителят. В тази пещера света Елена открива яслата, в която е бил положен Младенецът. Вълнението беше силно, когато запяхме молитвата Отче наш и свещениците прочетоха имената на близките ни. В тази базилика има българска следа. В предната част на храма на пода се вижда римска мозайка от времето на кръстоносците, а на стената е изобразен храм, над който се чете надпис Сердика .

 

От Витлеем в далечината се белееше пустинята и ние се отправихме надолу към поредното свято място. Манастирът свети Сава се намира в сърцето на Июдейската пустиня . Пътят се вие през пустини и пясъци, никъде не се виждаше вода. Чудехме се как живеят тези хора  и какво пасат стадата овце, които видяхме. Обясниха ни, че бедуин означава мъж на  пустинята и там те се чувстват щастливи, а овцете  са специална порода и могат да издържат една седмица без вода .

 

 

 

Манастирът свети Сава бе поредното доказателство за силата на човешкия дух, за невероятната вяра, сила и мощ, които са  получавали монасите при общуването си с Бог. Това е еднин много красив скален манастир, който е основан от свети Сава Освещени през пети век, а през осми век тук е пребивавал свети Йоан Дамаскин. В далечината се виждаше пещерата, в която е живял свети Сава, а под нея течеше водата от потока Кедрон. Сега за манастира се грижат православни гръцки монаси.

 

 

 

Навсякъде в Израел срещахме рускоговорящи хора, така че нямахме проблем с комуникацията.

 

На 22.02.2012 г. нашата група от 22 поклоници се отправи към река Йордан, реката, в която е кръстен Исус Христос. Тримата свещеници прочетоха съответния текст от Библията. Облечени в бели роби се потопихме в реката за здраве. Над нас прелитаха птици, утринно слънце блестеше, сякаш ни галеше. Усещане за безвремие и умиротворение. Не ни се тръгваше.

 

В Кана Галилейска посетихме храма, където е извършено едно от първите чудеса- превръщането на водата във вино на  сватбата на Симон Зилот. Видяхме големите каменни делви, в които някога  са съхранявали вода.

 

 

 

Град Иерихон е един от най-древните градове в света. Запазени са много разкопки.С кабинков лифт стигнахме до скалния православен  манастир, посветен на Христовите изкушения. В храма е запазена молитвената скала на Исус и видяхме дървена икона, рисувана от Захари Зограф. Тук растат  най-сладките и едри фурми.

 

Видяхме Кумранските скални възвишения с пещери, където бяха открити древни свитъци. Потопихме се и в Мъртво море, което ни изпрати с красива небесна дъга.

 

Изкачихме се на планината Тавор, свързана с преображението на Христос. Тук, за пръв път, Спасителят разкрива своето небесно естество пред своите ученици Петър, Йоан и Яков. Минахме покрай подредени зелени кибуци с бананови и мандаринови дръвчета. По зеленеещите се склонове пасяха крави и овце.

 

Стигнахме и до Галилейското езеро и всички важни места, вързани с апостолското служение- Капернаум, Табха, планината на блаженствата. Минахме покрай селцето Магдала, родното място на св. Мария Магдалена. Живяхме два дни в гр. Тиберий в хубав хотел на брега на езерото. Съзерцавайки водната повърхност на ту спокойното, ту развълнувано Галилейско море се пренесох 2000 години назад във времето. Представях си как Исус среща тук първите си ученици и ги приканва от ловци на риба да станат негови последователи и разпространители на новите нравствени идеи. Мислех си,  защо и до ден днешен на нас хората ни е трудно да приемем закона за прошката и любовта, а непрекъснато разпъваме на кръст себе си или другите край нас.

 

 

 

Вия Долороза се нарича Пътят на Христовите Страдания. Всеки от нас изминава ежедневно своя път и усещането за това е много лично. Молим се за здраве, щастие, за изцерения, но най-малко се сещаме да се молим за спасение на душите си.

 

Вярвам, че ако разберем това, ще можем да възприемем и осъзнаем по-пълно символа на Христовото Възкресение!

 

 

 

Пенка Славова

 

 

 

 

Wednesday the 18th. Spiralata.net 2002-2017