Споделено от вас, читателите

Етюди за размисъл

Печат

 

 

 

 

ЕТЮДИ ЗА РАЗМИСЪЛ

 

ВЪРХУ БОЖЕСТВЕНОТО

 

 

 

С много любов и признателност към Учителя за безценните беседи,  които ме вдъхновиха за тези етюди. Благодаря  също за осиянията, дадени чрез Григорий Ватан и за Словото в книгите на Елеазар Хараш.

 

Алхимик 

 

 

 

Предговор

 

Прочетох етюдите за размисъл върху Божественото на един дъх. Чувството беше прекрасно. Почувствах  се на трапезата на Боговете. Толкова близко, толкова познато звучи всичко.  Храна и вдъхновение за духа – това е най-краткото определение за Словото, извиращо от душата на този светящ човек, трептяща в резонанс с Христовия Дух. Прочел съм много неща през живота си – писания, осияния, холизации от различни източници и какво ли още не, но такова проникновение и дълбочина на мисълта, каквато усетих тук, рядко съм срещал. Думите ваят пред окото на душата ориентири по Пътя, водещи към мига, отразен от автора като “Срещата на срещите”. За тази среща именно живее човекът, станал сам на себе си път, а не за себичните си желания да стане по-мъдър, по-духовен, по-знаещ,  да стане съвършен, което са все заблуди за непросветления човешки ум.

 

Вибрациите на Словото акордират душата и тя затрептява в синхрон със сърцето на Абсолютния Дух. Някои думи са звукови пароли, отварящи портали към по-високите вибрационни нива, или сфери, казано условно, защото знаем че всичко е Едно, няма нива и йерархии, както е дадено от някои Учители за улеснение на търсещите. Истината е, че всички части на Цялото са еднакво ценни, като всяка монада е уникална и неповторима.  Различията са в техните функции и отговорности. Добре е да се знае също, че частите на Цялото са взаимозаменяеми, защото въз основа на взаимния обмен, всяка от тях знае това което знаят и другите.

 

 Музиката на словата в етюдите пренася душата далеч от  ритъма на забързаното ежедневие  в лоното на Неизразимото,  където човекът вече не е човек,  а Дух безграничен, едно с изначалната Светлина. След досега със Словото търсещият с копнеж неземен не може да остане същият. Усетът му за божественост се  променя.  Мъдростта озарява ума и понятия от ежедневния ни език, в които влагаме  човешки разбирания, се възприемат по нов начин в светлината на космичната мъдрост. Духовният взор се прояснява, усеща се полъхът на Незримия в дълбините на душата.

 

Нашата човешка представа за мъдростта често е облечена в одеждите на беловласия мъдрец, на Учителя. Но Духът не гледа формата, а търси проводникът, който да изяви импулса.  Прекланям се пред Духа на този млад човек - лъч от великото централно Слънце. Чрез алхимията на Любовта  той вае божествени етюди от слова, превръщайки неблагородните метали в чисто духовно злато. Затова  смятам, че псевдонимът “Алхимик”, който си е избрал този достоен ученик на своя Учител, е  съвсем на място.

 

В заключение ще кажа следното: Истинно е това  Слово, защото окриля душата, внася мир в нея,  повдига духа  и просветлява ума за нови духовни хоризонти. Бог в мен приема това което Той е казал чрез някой друг от своите синове.

 

Николай Николов

 

 

 

ГОТОВНОСТТА

 

Готовността, Абсолютната готовност на каквато и да е цена, отваря всички порти. Абсолютната готовност се нарича "Преданост". Предаността към Бога във всичко, към всеки и към себе си, разтваря света.

 

Предаността към Бога подчинява света - света на нещата. Тя е висша магическа практика, тя е особено състояние. И най-упоритата трудност отстъпва пред Предаността. Трудностите са същества с едно предимство пред човека - виждат го отвътре. Предаността или е искрена, истинна, или не е Преданост, а те виждат и ако усетят фалш, не се помръдват. Видят ли тоталната Преданост, се отместват. Не се ли отместят, те се разграждат. Те знаят, че няма какво да направят на човек с такава Преданост, който е отдаден напълно и няма какво да губи. Човек, когото не го интересува друго, освен Бога и Пътят към Него. Такъв човек е снаряд - ако не се отдръпнат, ще ги завлече.

 

Чудна сила е Предаността. Като сила в едного, тя се равнява на безброй пречки. Предаността е тотален отстранител на нещата. Предаността се превръща в Отдаденост – осъществена Преданост.

 

Отдадеността към Бога руши илюзорните светове в теб. Съвършено отдаденият не може да бъде спрян и от всички армии във Вселената. Съвършено отдаденият въобще не се интересува от цената.

 

 

 

ЦЯЛОТО ВИНАГИ Е ЦЯЛО

 

Като клетки в общия Организъм, ние хората трябва да се стремим да намаляваме дисонансите в живота Му - Неговият Живот и нашият живот са един живот. Дисонанси се получават, например, от непроявяване на Любовта.

 

Импулсите на Любовта, Мъдростта и Истината оправят всички дисонанси. Тези импулси се изпращат от Цялото към клетките. Свободната воля дава възможност за спиране или проявяване на импулсите. При възпиране на първичен импулс се появява вторичен, който вместо да намали дисонансите в живота на клетките, ги увеличава, но на Цялостно ниво компенсира сътресенията и загубите на енергия от първичния импулс. Казано е, че Любовта не може да бъде възпряна и ако ние затворим крана за Нея, Тя просто ще премине със все крана. Това е вторичния импулс, който разрушава клетките, за да освободи Любовта.

 

Най-много дисонанси, страдания и печални лица има не от неполучена Любов, както си мислят много клетки, а от непроявена Любов. Всички престъпници, каквито и да са те, са такива защото не са проявили първичния импулс и са подчинени на вторичния, докато не се компенсират загубите на енергия. Значи, ако някой прави престъпление, той не е проявил Любовта.

 

Престъпленията, това е натрупаната Любов, която разбива бента и си проправя път. Ако осъдим това освобождение на Любовта, и ние се включваме към вторичния импулс. Казано е, че ако знаем истинската причина за престъпленията на хората, никога не бихме посмели да ги осъдим. Тройният Ритъм осигурява проявление на Любовта на всички полета така, че да не се получава натрупване и да няма нужда от разбиване на стени.

 

Любовта, така или иначе, преминава през Целия Организъм, Нея нищо не може да я спре. От избора на всяка клетка зависи в какво състояние ще е тя самата. Затова е нужен Високият Идеал, както казва Учителят. Имаме ли го, ние избираме първичният импулс.

 

Да изпълним Волята на Бога, това е да се поставим в максимално, ефективно за Цялото положение. Най-ефективно е смирението и спокойствието. Тогава Цялото работи в теб с минимални усилия, следователно най-бързо. Тревожиш ли се, мъчиш ли се - в дисонанс си. При всички положения по-добре не се тревожи и не се мъчи. Намалявай своите и дисонансите. на другите. Колкото по-спокойни са клетките, толкова Цялото изразходва по-малко енергия, за да ги подреди оптимално.

 

 Значи Троен Ритъм. Той позволява на Любовта да се лее на всички полета. После спокойствие, което ще рече тотално Доверие в Цялото. Един план за кариера и трупане на блага, например, е проява на недоверие към Цялото. Грижата на клетките е да проявяват цялостно Любовта, а другите неща са грижа на Цялото, което конфигурира клетките така, че всички проводници на Любовта Му да имат всичко необходимо. Това е порядъкът на Новата Вселена. Това е План номер едно, той е за тези, които разпръскват Любовта във всички посоки.

 

Естествено, Цялото си има Планове за всичко. Както проявлението на първичния импулс те изстрелва в Новата Вселена, така вторичният те връща в Старата. Те и Двете са си на едно място. Нали има място за всички в Цялото, независимо какви са те -  така повелява Любовта. И нека тези във вторичния порядък да не се сковават, като разберат къде се намират – една крачка ги дели от това, да излязат от там. А тези в първичния порядък да не се възгордяват и да не забравят братята си от другата страна, защото и те са на една крачка от тях.

 

Голямата част от клетките всекидневно посещават и Двете Вселени. При наличието на все още блуждаещи клетки са нужни Двете Вселени, Двете Същества, Които са Едно. Така Цялото остава Цяло. Според осъзнаването, клетките виждат Едно или Две. Както когато някой е зле, казват че "две не види"... А той просто се е отърсил от заблужденията.

 

Според осъзнаването, клетките творят Вселените. Според осъзнаването, творят в себе си Бог или божества. За всички има място в Бога, каквито и да са те. Всяка клетка има място в себе си за всички други клетки – Бог всичко събира в Себе Си, дори когато се прави на житно зърно.

 

Вземете най-после и поставете вашите братя и сестри във вашата Нова Вселена! А тези, които я искат само за себе си и я рушат, поставете в Старата си Вселена, докато се опомнят. Бог не е безразличен към никое същество. Или си в Новата Му Вселена, или в Старата Му. Но винаги намира място за теб и никога не те забравя. А клетките си позволяват да забравят своите братя. Казано е за безразличието…

 

Където и да си, каквото и да си, както и да се проявяваш, няма място за тревога! Цялото винаги, ама винаги те съчетава да си Му максимално полезен.

 

Какво е Волята Божия? - Тя е това, Което никога не може да не бъде изпълнено! Каквото и да правиш, каквото и да не правиш, Волята Божия Е! Казано е, че ако човек се отпусне и просто живее, Словото е изпълнило мисията си. Казано е още: ‘‘Моят Мир ви давам.‘‘ Основното е намаляването на дисонансите в живота. Това може да стане или по Пътя на Великото Малко, или по Пътя на Великото Голямо. Или проявяване на желанията на Любовта, или тотално Самоотречение.

 

И двете са Любов, и двете се допират на Върха.

 

 

 

АЗБУКАТА

 

Изначалната азбука е Ватан. Всичките азбуки са диференциран Ватан, различно проектиран в различните народи. Народите са диференциран Първичен народ. От тук са и особеностите при всеки език, разликата в броя на символите и т.н.

 

Във Ватанския език има 61 букви, има среда – 2 по 30, и в средата единица. В сегашната българска азбука все още няма среда. Буквата ‘‘А‘‘, с която започват почти всички езици, е съставена от един и същи символ, повторен два пъти в две различни проекции. Първият символ от Ватан ‘‘–‘‘ (хоризонтална линия) и преходната буква ‘‘Л‘‘(огъната линия). Огънатата линия е проекция в по-ниски октави, защото ъгълът на ‘‘Л‘‘ е ъгъл на Любовта, който в случая е с малък градус. При първия символ на Ватан ъгъл няма – там Любовта се лее изобилно.

 

Началото на човешките азбуки е сбор от Божествена и човешка Любов. Значи, в Божествения Свят се започва с Божествената Любов, в човешкия със смесена, а по-надолу и толкова няма. Следователно, Божественото и човешкото не са полюси – човешкото е някъде в средата, преходът - буквата ‘‘Л‘‘.

 

Ако Любовта извира от центъра на Ватанската буква, а самата буква е границата между висшето и нисшето, виждаме, че потокът Любов е ориентиран еднакво и надолу, и нагоре. При буквата ‘‘Л‘‘, потокът надолу е стеснен. Това показва, че човешкото не е склонно да дава от изобилието си на тези, които са под него. Също, ако поставим човешкото под хоризонталната линия в “А‘‘, се вижда, че то е стеснило възприятията си за Любовта и самò е ограничило потокът към себе си. Има много проекции на ‘‘–‘‘ според отношението. В един от случаите, човешкото е взело връх над Божественото (то така си мисли) и счита само Бог в себе си за Бог. Това е, когато човешкото е на върха на ‘‘А‘‘. То не дава нито във висшите сфери, нито в низшите; по-скоро дава, но ограничено, под ъгъл. В друг смисъл, ако Божественото е на върха на ‘‘А‘‘, То дава повече на тези, които се жертват. Всъщност, то дава на всички, но ние знаем, че сами се ограничаваме за даденото.

 

В този случай, ако си над чертата и си светъл и чист, но не се жертваш за Бога извън теб, получаваш по-малко (ъгълът е по-тесен). Ако си под чертата и не си толкова светъл и чист, но се жертваш за Бога извън теб - възприемаш повече. И тъй, като продължим мислено ‘‘А‘‘-то надолу, ъгълът става все по-голям и възприятията за Любовта - по-големи. От степента на саможертвеност зависи. Ето как ‘‘А‘‘-то може да има диаметрално противоположни значения. От отношението зависи.

 

Няма значение къде си, отношението ти е важно. Пентаграмът е образуван от ‘‘А‘‘-та, най-долните части на които образуват най-вътрешния кръг. Там, където са най-великите:  смирение и саможертва.

 

 

 

РЕЛИГИЯТА НА НЕЩАТА - И ИСТИННОСТТА

 

Само Бог в мен определя кое какво е! Нещата нямат шанс. Независимо какво са външно, аз определям какви са в същина. Вътрешно нямам нужда от нищо външно. На първо време се минава през нещата, но те трябва да се обожествяват.

 

Всичко е Божествено, разцепление няма! Не борба с нещата, а обожествяване. Ако достигнем Благоговението като принцип, неща вече няма! Докато се възприемаме като отделни хора, ние сме още неща. Нещата са тези, които са се отделили от Бога. Оттам и думите "нещастник" и "нещастие". Нещастието е религията на хората-неща. Религията на отделеността и егоизма. Нещастният е егоист, нищо повече. Той е фокусиран върху себе си, той изповядва религията на нещата.

 

В БОГА НЕЩА НЯМА! Хората превръщат Бога в неща, поради което и те стават неща. Неща, от които са доволни или недоволни, които харесват или не харесват. Нещата виждат само други неща. Ако ти харесваш или не харесваш нещо, защото изпълнява или не изпълнява твоите критерии, нещо си. И всички се борят да са нещо.

 

Бог превръща нещата в… Бог. Има ли [за тебе] още неща в твоя свят, нещо си; няма ли неща - ... Бог си, или така ужасяващото за нещата "Нищо"...

 

Нещата си мислят, че имат право на безкрайно съществувание. Нещата си мислят, че мислят. Да ограбиш нещата, значи да си тотално искрен към тях, да виждаш Бог в тях. Тогава те нямат избор и АЗчезват, и само Бог Е. Въобще, остави нещата без избор! Нещата нямат избор! Бъди крадец, ограби ги! Когато подходиш искрено, този срещу теб не може да те излъже, просто няма избор - Бог започва да работи в него.

 

Казват, че искреността била слабост, че искреният винаги бил нараняван и мамен. Това го казват нещата, които нямат и понятие от искреност. Та те не са искрени дори към себе си. Искреността е такава сила, че все повече те доближава до пряко общение с Бога - не с нещата, а с Бога в тях.

 

Искреният и да не е чист, Бог ще го изчисти. Искреният и да трябва да умре, това е в негова полза – той ще бъде изчистен. По този начин черният адепт става Велик черен адепт. Има сходство между "искрен" и "истинен". За неискрения  и смъртта и страданията, на които истинското наименование е "изчиствувания", са опасност. Не лошото намерение, не нечистите мисли, чувства и дела, а неискреността - това е опасността. Защото лошото намерение ще те срещне със смъртта, но какво ще се случи при срещата, зависи от истинността.

 

Ако си искрен, смъртта ще те убие, но ще те изчисти; ако си неискрен, ако си нещо, ако си фалшив, смъртта просто ще те убие. Това значи, че ти ще се затвърдиш още повече в собствените си заблуждения, което е по-лошо от това да имаше истинска смърт. Лошото намерение, събрано с тотална истинност, това е много бърз Път към Срещата на срещите. Но малцина могат да го извървят. Този Път или се извървява, или не. Малцина могат да издържат Края на този Път. За неподготвения този Път е гибел и по-добре е първо да се подготви, за да не спре еволюцията си. За подготвения този път е Краят на нещата.

 

  Казва се „да обичаш себе си и ближния”. Но хората-неща под думата ‘‘обùчай‘‘ разбират харесване. А харесването е много далече от Любовта. За да проявиш Любовта, първо трябва да бъдеш Себе Си. Под ‘‘Себе Си‘‘, нещата разбират да бъдеш нещо, което е нещо на всяка цена. Нещо, което е повече от другите неща. Но нещата нямат понятие дори за Себе Си.

 

Когато ти си Себе Си, не се възприемаш като нещо, което има нужда от други неща. Когато ти си Себе Си, не се възприемаш като нещо. Когато ти си Себе Си, не се възприемаш… Когато ти си Себе Си, не можеш да се погледнеш отстрани - толкова си дълбоко.

 

Бог не може да бъде погледнат отстрани. Ето защо въпросът ‘‘Кой съм аз?‘‘ задават същества, които още са неща, но не и Себе Си. Това е тайната на липсата на самомнение, защото ти си това, което е зад мненията, самомненията, понятията, нещата.

 

Посвещенията са преоткриване на нашето отношение към Бога.

 

 

 

СВЕЩЕНИ  ОТНОШЕНИЯ

 

В българската азбука буквата ‘‘Л‘‘(12) е преходът между Непроявеното и Проявеното. Буквите преди нея са непроявени, а след нея – проявени. В повечето думи има и от двете категории букви. Всичко има своята непроявена и проявена част, като всяко нещо се образува от уникална комбинация между двете. Проявяването на Непроявеното е велика жертва, така че степента на проявеност може да се разглежда и като степен на саможертва.

 

Съществата Елохими, Алохими и Илухими представляват Велики Свещени отношения към Абсолютния. Хол е Абсолютното отношение към Единия Цялостен - това показва, че и най-Великите Същества, със съвършено отношение, имат какво да учат. Пътят е безкраен.

 

  В българският език има възклицания ‘‘Хо‘‘, ‘‘Хе“, ‘‘Ха‘‘, ‘‘Ху‘‘. Според Учителя те са благоприятни, радостни, защото вървят от вътре навън. Възклицанията ‘‘Ох‘‘, ‘‘Ех“, ‘‘Ах‘‘, ‘‘Ух‘‘  вървят от вън на вътре и са израз на страдание, което, разбира се, не е лошо, то е възвръщане. И двете посоки са път, който извървяваме.

 

   Сричките ‘‘Ол‘‘, ‘‘Ел‘‘, ‘‘Ал‘‘, ‘‘Ил‘‘ са израз на отношение. Например, в името на Звездата АЛфиОЛа виждаме отношение към всички души, както и отношение на и към Цялостния Бог.

 

   Като съединим възклицанията, които съдържат част от Хол, и отношенията, съдържащи гласните букви в българския език, получаваме “Хол‘‘,‘‘Хел‘‘,‘‘Хал‘‘,‘‘Хил‘‘. В английския език думата ‘‘Цял‘‘ има звученето Хол. Думата ‘‘Ад‘‘ има звученето "Хел", което още веднъж показва, че и тази област се управлява от Разумни Същества и то Елохими. Думата ‘‘зала‘‘ има звученето "Хал", както и българската ‘‘хале‘‘ - отношение към широка гама души. Думата ‘‘връх‘‘ има звученето "Хил". Това е Илухимен връх - едно същество като център, чрез което подобен род висши Същества влизат във връзка с Цялото.

 

Логично е (ако можем да говорим за логика изобщо) да има още две свещени отношения, изразени от останалите две гласни букви ‘‘У‘‘ и ‘‘Ъ‘‘. Те би трябвало да са ‘‘Ул‘‘, което е близко до албанската дума за звезда, и ‘‘Ъл‘‘. В английския думата ‘‘обвивка‘‘ звучи като "Хул" - отношение към външните неща. В митологията има много Същества, в името на които се съдържат Свещените отношения. Така може да се разбере кое Същество по линия на кои Същества е работило и също това дали сричката -отношение, гласната е пред или зад преходното ‘‘Л‘‘, дали Съществото е работило навън или навътре. Може да има повече ‘‘Л‘‘-та - няколко прехода от комбинации на Непроявеното и Проявеното, формиращи уникалността на пътя на конкретното Същество.

 

Може би шестте гласни, като шест Свещени Отношения, изразяват шест вида Същества от Серафимите нагоре...

 

 

 

ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ

 

Хората често казват: "По-добре да не съм бил създаван, да не съм бил". Само че няма такъв филм, няма нещо, което в дълбочината си  някога да не е било.

 

Бог всякога е бил! Няма време, в което да не си бил. Времето не е било, когато ти си бил.

 

Какво е всъщност желанието да не си бил създаван? В дълбочината си то е израз на ‘‘потребността‘‘ да се освободиш от себе си, да се разлееш в Абсолюта и просто да не си…

 

Ние тежим на самите себе си и искаме да се освободим от тежестта, която сме ние самите. Някой път искаме да избягаме от отговорност, но дори да поемем отговорността си и отговорността на други, и да изнесем света на гърба си, не се ли освободим от себе си, всичко е безполезно.

 

Искаме никога да не сме били… - Та ние никога не сме били… нищо никога не е било… никой, никога, нищо…

 

 

 

ЗА МИНАЛОТО, НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО

 

Човекът няма минало. Чрез човека се изявяват безброй същества. Когато човек приема в себе си постъпките на съществата от Дървото за познаване на доброто и злото, тези същества стават негово минало, настояще и бъдеще. Тогава човекът става все по-определен, прави си хороскопи, които казват: "това е било така", "това е така" и "това ще бъде така". Приемането на тези същества втвърдява все повече човека, правещо го същество, живеещо по шаблони. Това е така наречената негативна съдба или карма.

 

Поглед в реалността ни разкрива, че кармата не е на човека, той се е сдобил с нея чрез привързаността си към постъпките на тези същества. Всички хороскопи, които се правят с точност, не се отнасят до човека, но до съществата, които той приема в себе си. След като е приел да е техен проводник, той носи и техните последствия. Така се развиват определеност или сътвореност и привързаност - качества, които ни вкореняват в Дървото на познанието. В този случай човекът има минало, настояще и бъдеще, но и трите не са негови.

 

   Ако човек стане проводник на Съществата от Дървото на Живота, там се развиват други качества, които водят до не-качества, до несътвореност. Съществуванието му става полуопределено и ако някой тръгне да му прави хороскоп, ще види, че на всяка точка краят е отворен. Тук се развива непривързаността, отречеността и всичко върви от определеност към неопределеност. Любов заради самата Любов, Божията Любов. Тук се развива така наречената благоприятна съдба или дхарма. Човекът все повече се приближава до чЕЛОвека и има все по-малко минало и бъдеще, а живее в настоящето. Той знае, че в миналото не е бил той, а притежава чужди спомени. Знае, че в бъдеще няма да е той, а притежава чужди цели. Той знае, че не е нито в старото, нито в новото…

 

Къде е човекът? – В избора! Той вече е в Пътя, завърнал се е от падналото Дърво, живеещ в Дървото на Живота. Остава само една стъпка - да загуби и настоящето…

 

   ЧЕЛОвекът няма минало и бъдеще, няма и настояще – той е по-дълбоко, него го няма…

 

Има едно Дърво, което е Мистерия. Не че е забранено, то е Недосегаемо и Абсолютно Неизречено. Мистерията не е забранена или оградена и скрита. Мистерията е Неизречена и Несътворена. Има само един вход към Мистерията и той не е вход.

 

Мистерията се слива само с Мистерия. Това е краят на Пътя на чЕЛОвека, тук той губи и своето настояще. Тук той вече не е той.

 

Един от Древното минало на Древното Неуловено чЕЛОвечество, един, който не беше там… :

 

Казваха ми, че страданията ще дойдат. Казваха ми, че все не съм тук и живеейки така, страданията щели да дойдат. Казваха ми: "Живей тук и сега!" Но тук и сега ми беше толкова тясно…

 

И случи се, че те дойдоха, така наречените сенки на живота. И обградиха ме, но какво точно обградиха, не знам, аз не бях там… И гледах ги, и гледах се през тях. Понеже не бях там, можех да пожелая в тях да си тръгнат завинаги, но аз пожелах да се слея със себе си. И случи се така наречената Голгота. И събрах се в Целостта си.

 

Това се е случило някога или поне така мисля, все пак аз не бях там…

 

 

 

МЕТОДЪТ  НА  УДАРА

 

Някога бях демон. Нападах всичко. Един чуден ден Го видях.  Естеството ми беше такова, че вътрешно Му се нахвърлих. Той дори не ме погледна, само ме погали с Мисълта Си…и усетих Могъща сила върху себе си. Сринах се и си казах: Той ме унищожи завинаги! Разбрах, че съм се срещнал с Могъщия и Той положи моя край. Когато съзнанието ми се възвърна, Той стоеше с ръка на главата ми, погали ме пак с Мисълта Си и се възродих за миг, както се бях сринал.

 

И каза ми Той: "Когато удряш, трябва да можеш и да излекуваш  удареното - само тогава Ударът е на място. Можеш да сразиш само това, на което си готов да се отдадеш и да повдигнеш". Тогава разбрах: Той е знаел какво ще направя като Го видя, затова е дошъл.

 

И каза ми още: "Аз и Ти - Едно сме. От днес нататък не ще се освободиш от Мене, докле не видя, че си Ден". И радост безпределна ме обзе! И прекратиха се отношенията ми със света, и бяхме само аз и Той. И предаде ми Той Методът на Удара, но и до днес не съм се осмелил да го използвам. Не че не съм го употребявал, но разбрах, че само Той в мен има право да го употребява.

 

И каза ми Той: "Давам ти правото да използваш Метода на Удара веднъж, избери върху какво!" Знаех аз, че това е повеля и трябва да я изпълня. Дълго мислих, не исках да употребя Метода върху нищо, защото всичко е Той.

 

И взех решение от Огън, и насочих Удара към себе си, и настана нощ… Потърсих Го навсякъде, но Него Го нямаше. Седях в собствената си нощ сам… и чух от собственото си Ядро: "Никога вече няма да Ме видиш, нито да Ме пипнеш, не Ме търси, защото няма да Ме намериш!"… Но защо не чувствах тъга, защо не се съкруших от тези Думи, а имах Пълнота в себе си повече от всякога?

 

 – "Не ти Удари себе си, защото само Аз имам право да употребявам Метода на Удара. От днес нататък няма да си говорим и няма да се срещаме, и нищо не може да ни срещне, както и да ни раздели, защото сме Едно!"

 

И прекратиха се отношенията ми със себе си, а беше само Той. И настана Ден! Рекох!

 

 

 

ЛУХИМЪТ

 

Лухими: Шести свят от световете на Абсолютния. Шестте свята в българския език са изразени с шестте гласни букви.

 

Лухимът – това е процесът на завръщане, процесът на възстановяване на загубената сричка ‘‘ИЛ‘‘. Нищо човешко не е чуждо на  лухима. Той знае какво е падение. Познава омразата, завистта, страстта и прочие. Но той е познал и Страха от Бога в дълбочина, нещо което не всички познават.

 

Лухимът няма още Око, но има очи – едното черно, а другото - плачещо. В него се сблъскват болезнено нисшата природа и един древен спомен за чистотата. Чистите ангели не могат да го разберат, но той  разбира нечистите същества. Това, с което той е скъсал завинаги, е осъждането.  Не може  да осъди и най-падналите, защото знае, знае какво е, той го живее.

 

Лухимът може да прониква страданието на съществата, и вътре в себе си той ги приема и оправдава. Но той трудно приема себе си, освен в редки мигове – това са неговите мигове на радост и покой. Той не е чист и така е предпазен от онази чистота, която не приема нищо друго, освен себе си.

 

И казал Господа на лухима: "Нищо, че ти не си чист, Аз Съм Чист. Благодаря ти, приятелю, че Ме допълваш. Ти, пак Съм Аз. Аз ще бъда твоята Чистота.

 

Лухимът се завръща към ХУЛ – Божественото знание за разпознаване на Бога в повърхностните неща, защото Бог е и в дълбочината, и в плитчината. Плитчина няма, всичко е Божествено.

 

 

 

ИСТИНATA

 

Що е Истина? - Истината представлява Абсолютната Реалност. Тя е неизменна. Истината Е! Тя няма минало и бъдеще. Тя е по-дълбока от мига и вечността. В дуалистичния начин на мислене има истина, но няма Истина. Там, където реалността се разглежда от гледните точки на истина и лъжа, там не се вижда Абсолютната Реалност. ‘‘Всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа  е наполовина лъжа‘‘. Дуалистичната истина е в определено съотношение спрямо дуалистичната ú лъжа.

 

Ако искаме да кажем, че Истината е нещо или не е нещо, ние се опитваме да поляризираме Истината. Но полярностите са само нейни части. Дори самата дума, с която назоваваме Абсолютната реалност - “Истина“ - е неподходяща, поради влачещата се дуалистична сянка подире ú. Прочутата фраза: ‘‘В спора се ражда истината‘‘ е абсолютно безсмислена. По отношение на Абсолютната Реалност, противоречия и спорове не съществуват. Истината не е верен факт, не трябва да се ограничаваме с фактите. Трудно е дори да се говори за Абсолютната реалност, поради свойството на нашите думи да  поляризират нещата. Когато кажем, че нещо ‘‘е‘‘ така, се подразбира, че противоположното му ‘‘не е‘‘ така. Но всяко ‘‘е‘‘ носи със себе си своето ‘‘не е‘‘. Всяко тяло има сянка. Затова в определението ‘‘е‘‘ трябва да се влага и ‘‘е‘‘,  и ‘‘не е‘‘.

 

Когато имаме предвид Абсолютната реалност, трябва да обхващаме всички гледни точки. Разбира се, трябва да ги познаваме. Прекомерното получаване на информация-факти, за която не се знае дали е вярна, може да доведе човек до състояние да приема всичко за чиста монета или да отрича всичко. При наличието на противоположности, човек непременно се обърква.

 

След преминаването на определена граница, съзнанието приема особено състояние. Воден от мисълта, че там, където има сблъсък не се вижда Абсолютното, човек се стреми към баланс. Той нито отрича, нито потвърждава, но спира да се изказва по противоречивите и дори очевидно ясните въпроси. Той наблюдава и се стреми към тишина вътре в себе си. Той не придава никакви образи на Истината, а в съзерцание и тишина я гледа право в ‘‘лицето‘‘.

 

 

 

ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО

 

Бог е всичко. Всяко нещо е изява на Бога. Световете са Негова “дреха“, а съществата - Негови проекции. И “аз“,  и “ти“,  и “той“,  и “ние“,  и “вие“,  и “те“ са Бог, но диференциран. Диференцирането е Дървото за познаване на добро и зло, а интегрирането – Дървото на живота. Личностите не са реални, а относителни. Реален е само Бог.

 

   Всички светове нищо не струват сами по себе си, но и те добиват цена, ако се използват за портали към Бога. Световете са само намек, Бог просто Се преструва на светове...

 

   Живей за Цялото. Забрави себе си. Изгуби се, изчезни. Само Цялото съществува в неразривна свързаност и нищо отделно от Него няма. То се проявява през всичко. Когато ти си,… Бог не е; когато ти не си,… Бог Е.

 

Изгубиш ли се в Цялото, ще се намериш. Тогава твоето “Аз“ ще има стойност. Мисли, чувствай и действай чрез Цялото и за Него. То е и вътре, и вън от теб. Само егото Го дели на “аз“ и “ти“. Само Цялото Е: ‘‘Аз Съм Този, Който Съм‘‘.

 

Не убеждавай външните същества, не спори с тях, не им се обяснявай. Те не те чуват, те външно са отражения на твоята личност, както и твоята - на тях. Нито ти си личността, нито те. Никой друг не се проявява към теб и няма отношение към теб, освен Бога. Просто няма други.

 

Целта е самопознание и Богопознание до момента, в който двете добият едно значение. Да търсиш отвън някой да те разбере е от егото, то иска да го разбират.

 

Всичко, случващо се вътре и вън от теб, е Божия Любов, дори злото. Злото отвън атакува злото отвътре, за да го трансформира. Ако го няма вътре, няма го и отвън.

 

Всичко е израз и Лице на Единия: виждай Го, съзнавай Го, ‘‘изтръгни Бога от мрака‘‘. Да Го изтръгнеш от мрака, значи да Го познаеш в най-големия си кошмар. Но кошмар няма, има Бог. Това, което те ‘‘отклонява‘‘ от Бога, е Той Самият. За Него не можеш да не мислиш, защото си потопен в Него. Не можеш и да мислиш за Него, защото Е Непознаваем.

 

Всяко отношение, което имаш към каквото и да е - живо или неживо - е към Бога. В Него мисълта няма за какво да се хване, просто няма опора в Неопределеността и Нищото. Нима има отклоняване, отделяне? Не! 

 

Кой гледа през очите ти?

 

 

 

ЕДИН ОТ АТЛАНТИДА

 

Ние удавихме потопа, ние пронизахме копията  и мечовете, които бяха на пътя ни. 

 

Няма гордост в това да го изрека, както няма и потоп, и копия, и мечове. Всеки трябва да затъмни собствения си мрак. Казват „да осветим Мрака”, но ето друга гледна точка: ако Мракът е концентрирана светлина, ние трябва концентрирано да светим в Него.

 

Изобщо нещата, включително и думите, не са от първо значение – Същността е единствено важна.

 

Всеки някога ще СВЕТне СВЕТа.

 

 

 

ЕДИН СУФИ

 

Аз служа на Бога, просто защото няма какво друго да се прави.

 

Има предостатъчно Бог, за да се ограничаваме в една малка част.

 

Едно дете веднъж ме попита, какво имат предвид църковниците под думата "Бог"? Казах му: "Сине, дори Бог не знае какво имат те пред вид"...

 

Питат ме: "Какво толкова се занимаваш с Този твой Бог?" Казвам им: "Аз си живеех също като вас. Правех си планове и имах копнежи. Но Бог все се занимаваше с мен, разваляше всичките ми планове. Един ден реших  и аз да се занимая с Него и да видя какво толкоз иска от мен. И разбрах!

 

Той не иска нищо от мен – Той иска мен!”

 

Седях веднъж над едно езеро и се гледах. Гледах се и си казах: "Ей, голяма работа съм – от цяла вселена, мога да се огранича в туй невзрачно същество!”

 

Питат ме: "Ти кой си?" Казвам им: "Не знам кой съм, но като гледам как слънцето изгрява за мен, как вятърът духа за мен, как плодовете зреят, за да се нахраня с тях, си мисля: "Някой Големец ще да съм..."

 

Казват ми: "Бъди сериозен в живота и към проблемите". Но аз ги гледам тези проблеми, те са много сериозни и начумерени, и се попитах: "Трябва ли и аз да се превърна в проблем?"

 

Казват ми: "Погрижи се за проблемите, иначе ще загазиш!" Но аз виждам, че проблемите са толкова работливи и постоянни – възхитително! Защо да им развалям работата?...

 

Казват ми: "Дай да работим, да изменим човешкия порядък, не ти ли дотегна от него?" Мисля си: много напрягащо ми звучи тази работа. Я по-добре да си седя мирен - на човешкия порядък така и така ще му писне от мен и ще ме изхвърли сам от себе си.

 

Един ли, Два ли, Три ли:

 

Той не е Той, Той са Те.  Те на са Те, Те сме Ние. Ние не сме Ние, Ние Съм Аз.

 

 

 

БОЖИИТЕ РАБОТИ

 

 Когато Велико Същество преодолее Мрака, тогава То преодолява  част от Себе Си, убива част от Себе Си. Една Велика Еволюция завършва, а от убитото се ражда Нова. Завършените Еволюции могат, ако искат, да правят проекции в Новата Еволюция и да ú помагат, да я ускоряват.

 

Убитото е Хаос, от който се раждат две Същности; същества като хората са Техни клетки. Двете Същности Са Една Същност. Частта, в която е започнало организирането на Хаоса е положителната полярност, а неорганизираната – отрицателната. Тази Същност е Цялостна и може да прави каквото си посиска за своето развитие, това не е развитие в обикновения смисъл на думата. Може да преражда и убива своите клетки – тук кармически задължения няма. Защо?

 

За да разберат хората така нареченото грехопадение, трябва да разберат, че Бог може да прави каквото Си поиска, и то без условия и обяснения. Защо? Когато съзнанието е Съзнание, То изпитва всичко в себе си. Ако убие своя клетка с някаква висша цел, То изпитва унищожението мигновено. Ето защо, каквото прави в Себе Си, и на Себе Си го прави. Защо децата казват: "Който си говори, на себе си говори"?

 

За малкото съзнание има много съзнания около него, то уж си говори с тях, общува си. За Голямото Съзнание няма никой… няма никой друг… Голямото Съзнание Е  ‘‘Единствения Истински Човек‘‘. То живее в Безпределна самота. На коя своя клетка да обясни, че нея я няма? И изобщо защо да говори на Себе Си? Но и това се случва…

 

Малките съзнания са Голямото в миниатюр. Ето защо То наблюдава всички Свои гледни точки, като им е дало свобода. Казва се, че Христос е гласувал ЗА свободата на хората – клетките. Ако ограничи свободата им, То всъщност ограничава Себе Си, Своята свобода. Ако помете някои клетки, То осъществява своего рода Велико Самоотречение. Това е всъщност преминаването през Мрака – Велико Самоотречение, преминаване през Себе Си. Злото е Велико Самоотречение на Бога. Ето защо, клетките трябва да преодолеят егото си.

 

Егото е мракът на всяка клетка. Новата Еволюция преминава през Мрака, когато всички Нейни клетки са се самоотрекли – затова във Вселената една част е преминала Мрака, а друга не е. Отречените хора, преминали през себе си – това е Съзнанието в тази Негова част, Която вече е преминала през Мрака. Потопът, бедствията изобщо, това са Велики Самоотречения на Голямото Съзнание. Малкото съзнание си мисли, че Нещо се опитва да го унищожи – не, това е Велико Самоотречение… 

 

Казано е да не се съди. И това е право, но понякога и това е гледна точка на Съзнанието, която То изпитва в Себе Си. Ето защо се казва, че реално грешки не съществуват, не съществуват за Голямото Съзнание. Казано е, че единственото нещо, което Бог не може, е да греши… Тук, на това равнище е в пълна сила принципът, че всичко е отвътре. Но клетките не се замислят за това – ако тяхното ВЪНКА е Неговото ВЪТРЕ, тогава какво е Неговото ВЪНКА?… Тъй като всички хора са гледни точки на Бога, не е хубаво да се ограничават едни-други и да навлизат в чужди периметри… освен ако и това не е Негова гледна точка.

 

Човекът е Бог, Който по някаква причина засега е забравил Кой Е… Гледна точка...

 

Бог като човек постоянно преоткрива Себе Си. Сега всичко което се прави със Съзнание, е  на място.  Например съденето – ако посочиш с пръст, но знаейки че сочиш себе си. В един момент и Себе Си не сочиш, не осъждаш импулсите си, каквито и да са, защото знаеш на Кого са гледна точка.

 

Цялото те поставя там, където ще си най-ефективен за Него и ти дава най-ефективните за тази среда импулси, след което ги ограничава външно и гледа Себе Си – как ще Се надскочи.

 

Световете са програми, Негови програми, с цел да бъдат разбити. Предпочитанията, мненията – всички са програми, създадени, за да им се разбие кода… Отвън всичко е пластмасово… Например: потопът е просто много пластмаса, играчка за Съзнанието. Пластмасата отвън иска да ти каже как да мислиш, чувстваш и действаш – програмира те! Но кой може да каже на Съзнанието какво да прави?

 

Бог може да прави каквото си иска, без да се обяснява на пластмасата... Казано е, че Бог като се ограничил, създал другото. Човекът е Бог, Който се е ограничил. Казано е също, че различните нива на съзнание, различните тайни се разкриват на човека само когато Бог пожелае. Е, тогава не трябва ли човекът да пожелае? И къде е разликата? Ако чака, има да почака… точно до момента в който му писне да чака…

 

Сега, като се знаят тези неща, не се ли обезсмислят всички идеи на разцепление и човешки житейски цели и планове? И да, и не. Ако нещата се правят със Съзнание, всичко е на място. Ако се правят с малкото съзнание… пак са намясто! Съзнанието работи на всички равнища!

 

 

 

ВСИЧКО СИ ТИ, БОЖЕ!

 

   Ако мислиш за себе си, не мисли като за себе си, а мисли като за Бога. Това е ручей благодатен.

 

Ти си на Бога. Твоят живот е живот на Бога. Той живее. Мислите ти са на Бога, чувствата ти са на Бога, постъпките ти са на Бога. Любовта е на Бога, Мъдростта е на Бога и Истината е на Бога.

 

Какво си ти? - Бог, Който се е отдръпнал навътре в Себе Си, за да живее уж отделно и свободно от Себе Си, уж забравил Кой Е всъщност. Как можеш да помолиш Бог да ти помогне? Каква е молитвата, на която Той не отказва? Молитвата е да се отдръпнеш навътре в себе си… Да оставиш Бога да живее в теб, Той да се проявява, а ти да си навътре, навътре…

 

Как се прави това? Предостави Му всичко, което имаш - дух, душа, ум, сърце, воля. Мисли, чувства, желания, постъпки, трудности, блаженства - всичко туй Му предостави, нищо не стискай. Дай Му всичко! Казано е да любим Бога с всичко, което имаме. Казано е да Му отдадем сърцето си. Това е магическата пръчица на Древните Маги. Дай Му всичко и остави Той да мисли, чувства, желае, постига и постъпва – Той да ДЕЙства. Той знае какво да направи за собствения Си живот. Знае какво да Си отнеме и какво да Си даде.

 

Не упорствай на трудностите и не изкоренявай лошите мисли, не се бори с тях. Казано е да не се противим на злото, да не го засилваме. Отдай го в Неговите Ръце, Той знае какво да прави с него. Не подтискай страха, но кажи: „Всичко е Твое, Боже, и това чувство е Твое!‘‘ И Той ще го вземе с Могъщата Си Ръка. Когато си гладен, кажи така: „Боже, Това желание е Твое.” - и Бог ще се нахрани с най-хубавата гозба.

 

Докато си мислиш, че гладът е твой, гладен ще стоиш.

 

С недостатъците постъпи по същия начин, кажи: „Твое е това нещо, Боже.‘‘ Не че Бог има недостатъци, разбира се, но Негова е тази енергия, която те е притиснала до стената, за да се смириш и да не съдиш нито себе си, нито другите. Недостатъкът е замисъл на Бога, както и всичко друго. Постоянно предавайки нещата в Негови Ръце, Той ще ги нахрани по най-правилния начин. Ето какво значи да се отпуснеш и просто да заживееш, да не Му пречиш да живее, чрез чувството си за собственост. Лошото е дотогава, докато мислиш нещо в теб или извън теб за свое или на някой друг, освен на Бога.

 

  Магическа формула: „Всичко е Твое, Боже!“ или „Това е Твое, Боже!‘‘

 

  Магическо движение при формулата: Ръцете събрани при слънчевия сплит, вдигаме ги, все едно пускаме и се отказваме от нещо и след това ги разперваме встрани, като статуята на Христос в Рио.

 

  В Бога, В Бога, Всичко в Бога!

 

 

 

АЗ СЪМ

 

 Аз Съм Любов! Аз Съм Мъдрост! Аз Съм Истина! Което Аз проявявам, е Любов! Което Аз проявявам, е Мъдрост! Което Аз проявявам, е Истина! Не ме интересува, че не разбирате това… Но вие го разбирате, само се правите на неразбиращи… Все пак и вие сте "Аз Съм"!

 

Защо си говоря сам, защо?… – Защото мога, защото Съм Свободен!

 

 Това не са думи, изказани от някой. Това са думи, изказани от Сърцевината на Всичко, Което Е и Всичко, Което не е.

 

Това са думи, изказани от Сърцевината на всеки едного от нас…

 

 

 

САМ БОГ Е КЛЮЧЪТ

 

 Едно желание се осъществява според степента на два импулса: да го пожелаеш достатъчно силно и да се отречеш достатъчно силно след това. Макар да се знае механизмът на Магията, Тя е жива Божествена наука и може да се практикува, само ако Бог в теб пожелае и Бог в теб се отрече.

 

Само Той дава импулсите, само Той е Ключът на Магията.

 

 Разумните желания и стремежи са велико благословение. Те са Сам Бог, Който работи в нас.

 

Как да се справим с желанията в нас? – Когато се яви силен стремеж в теб, веднага осъзнай, че той е на Бога. Това е отреченост, която води не до проявяване, а до осъществяване. Осъзнавайки, че това е на Бога, ако желанието е разумно, то ще остане и ще се осъществи; ако е неразумно, ще се стопи или трансформира. Да проектираме Божествената Любов във всичко и да няма и помен от колебание и от надежда, а да остане само Правата мисъл.

 

А да проектираме Божествената Любов, значи да Му отдаваме мигновено всичко. Човешкият самоконтрол се заключва в подтискане на себе си, на личността, или поддаване само на личността. Това води или до пръсване, или до разкапване. Ангелският самоконтрол е стремежът към добро и подтискане на лошото. Тук обаче все още има подпушване и, следователно, пак пръсване или падане. Божественият самоконтрол се заключва само в едно – мигновено отдаване на Бога!

 

Преди да кажеш: “Не съм аз, а Бог е“, никакво добро не съществува. А след като го кажеш, никакво зло не съществува. Правилният самоконтрол, правилното въздържание е следствие от отдаването в Божиите Ръце. Това е единственото реално приложение на човешката воля – да бъде воля от Неговата Воля. Това е единственото ценно усилие. Ако искаш да направиш или да получиш нещо, нека е за провеждане на Божията Воля – Бог да получи или направи, не ти - но чрез теб.

 

Щом е за Бога, за теб няма значение дали Той ще прави и получава през теб или някой друг.

 

 

 

ОКОТО НА БОГА

 

   Бог работи едновременно и в Своите външни пластове – материалните светове и в Своите вътрешни пластове – духовните светове  и в Своето Велико Свещено Ядро.

 

Всичко се възвръща към свещенното Ядро на Бога. Материалните и духовните светове, както и абсолютно всичко в тях, служат за това възвръщане. Всичко добро и всичко лошо – това са относителни човешки разбирания, те не са важни. Добро е  всичко това, което те възвръща към Бога. А лошо няма, защото всичко служи на тази цел.

 

Съществата се привързват и вкореняват в своите гледни точки, а те са им дадени да послужат в Пътя на Завръщането. Гледните точки на пазителя на реда и престъпника имат една и съща цел. Ред, който не е координиран с Организма на Бога е анархия, ако ще и да е най-моралният. Престъпникът, терористът нямаше да съществува, ако не съществуваше анархистът - полицай. Бог работи и в двамата и за двамата. Никой да не си мисли, че Бог иска да унищожи престъпника, защото ако искаше, то просто щеше да го направи. Чрез престъпника се работи върху стражаря и обратно – рушат се частичните им визии.

 

Кое е най-голямото Благо, което може да придобие човек? Окото на Бога. И какво ще стане когато го придобие?  Стражарят ще вижда през своите очи, но ще вижда и през очите на престъпника и обратното. Тогава ще има ли изобщо стражар и апаш?

 

 Прекрасно е състраданието, но още по-прекрасно е Окото на Бога, което понякога минава за коравосърдечие, но То знае защо стават нещата. Окото на Бога дава най-висшата форма на Любовта – Отречеността. Отреченост извън Това Око е просто фалш, безлюбие. Същото важи и за любовта без Окото.

 

Само Божията Любов е Любов, другото е в процес на развитие. Като се казва да действаш с Любов, се има предвид "с Окото". Милване без Окото е удар по Бога, привързване, търсене на удоволствие. Бой чрез Окото е милване на Бога – освобождение от старото, възвръщане към Същността. Ако Бог държи някой беден и иска да го освободи от привързаността му, това не е ли Любов? А ако ти му даваш пари и увеличаваш привързаността му и така отлагаш развитието му - това Любов ли е?

 

Първо отвори Окото на Бога в себе си, Той знае кому да даде и кому да не даде. Във външните Си пластове – материалните светове, Бог внушава на политически ориентираните същества да изграждат държави, редове и строеве, а на анархистите - да им се опълчват. Внушава и на църковниците да правят църкви, а на атеистите - да им се опълчват. Едните се молят да се запазят своите структури, другите по своему се молят да надделеят. Ако една структура се е разраснала прекалено, дава се сила на опозицията. Всички блянове на държавния тип същества са нереални. Ако опозицията стане държава и тя се срива.

 

Целта не е човешки ред и порядък, целта е придобиване на Окото. Диктаторът с Око е изява на Любовта, хуманистът без Око е безбожник.  Първото нещо е очистването – Придобиване на Божието Око! 

 

 

 

ЗА  ИСТИНАТА

 

 За да навлезе Истината в някое същество, Тя не трябва да среща прегради. Истината никога не се нагажда към убежденията на съществата. Ако Тя срещне убеждение или представа някъде в дълбините на съществата, от които те не се отказват, отдръпва се. Истината налива само в празни чаши. Когато тотално се изчистим от представи и убеждения, били те и позитивни, ние сме готови Истината да се влее в нас. Само когато се откажем от себе си, от убежденията си, от представите си, можем да имаме досег с Нея. Дори да сме прави, тук не правотата е важна, а отречеността. Така или иначе, има само Един, Който е Прав, а ние сме винаги частично прави. Това значи да се освободим и от най-съкровените си представи.

 

За да е в Истината, човек трябва да се научи да живее извън себе си, но да не забравя способността да живее и в себе си. Защо?  След като приеме това което Истината му даде, той трябва да го въплъти, да се вживее силно в него, да бъде негово убеждение. Докога? - Докато изпълни вложеното от Истината в него. Изпълни ли го, нека пак прочисти убежденията си, за да му се влее ново съдържание.

 

Истината е винаги една, но винаги идва по нов начин. Това е ритъм. Това е ритъм от Бог към Христос и от Христос към Бог. От непроявеност към проявеност, и от проявеност към непроявеност.

 

Дръж непреходното, а преходното употребявай за полза Богу. На теб не са ти нужни убеждения, нужен ти е Бог!

 

 

 

ЛЮБОВТА

 

 Всичко в Любовта е лудост! Любовта наистина е Древна, Мощна Сила, Която помита всичко…

 

 Живей до болка, до припадък! Всичко извън Любовта е наистина, наистина жалко, бледо копие на Живота.

 

В Любовта няма думи, няма имена, няма нищо, освен Огън и Избухване. И наистина, нищо няма значение, освен Този Огън. Всичко казано за Любовта е така, но трябва да се преживее извън казаното, за да се разбере - и пак нищо няма да бъде разбрано.

 

В Любовта дори не разбираш… Просто Огън, Екстаз, Перманентно Избухване. 

 

“Истина, истина ви казвам!“...

 

 

 

ЗА  НЯМАНЕТО

 

 Да нямаш е да имаш. Имаш самото нямане, самото изживяване на нямането. Това е нещо, което изобилието не може да ти даде. Тези, които имат – нямат. Нямат самото нямане. А то е ценно, то е условие за привличане на Божествен импулс. Ти сега може да си недоволен от това, че нямаш, но на друго ниво си радостен от имането си, което е нямане. Когато оцениш истински нямането, ще се слееш с разбирането на Същността си.

 

Оценявай истински изживяванията на Бога чрез теб – нямането е такова изживяване. За хората безценни изживявания са имането, силата, организираността, успехът, но за Него всички опитности са ценни, дори безценни. Замисли се! Ако можеш всичко да правиш само с намерение  и от Безкрайността досега каквото си намислил, е ставало, няма ли да ти е по-интересно да се поставиш в условия на не-можене? Ако все си прокарвал пътища и си реализирал мигновено целите си, няма ли да ти е интересно да опознаеш безизходицата? Не че има безизходица, но тя е временен опит.

 

За да се преоткриеш, трябва да си забравил кой си. Само така разбираш, че си универсална “субстанция“. Ако си всесилен ти е интересна немощта. Ако си немощен ти е интересна мощта. И в Двете положения имаш “имане“ и “нямане“. И двете се определят от това кого питаш, от равнището на съзнанието.

 

Реално, в каквото и положение да си, Бог има чрез теб уникална опитност. Ти си уникална, единствена по рода си, Божия опитност! Ако дълбоко осъзнаеш това, Той ще направи със Себе Си каквото е нужно, за да Се завърне. При осъзнаване на това, завръщането в Същността е започнало.

 

 Осъзнавай се, работи и остави Бог да има каквато Той иска опитност през теб!

 

 

 

ЗА РАВНОВЕСИЕТО

 

Тайната на равновесието е в основата на съществуването. Всяка форма на съществуване и осъществяване е плод на динамичното равновесие. Силата не е воля – волите и Волята са на Бога.

 

Да постигаш с воля е временен резултат – Силата е в равновесието. Когато тръгваш на нож със своята воля, ти тръгваш срещу друга воля, а всички воли са на Бога. Това не значи да се подчиняваш на всичко, а да намериш точката на равновесие – равновесие в самия теб, равновесие между желание и воля, мисли и чувства  и така нататък.

 

Колкото и силна да е една воля, тя се изморява, изхарчва се, ако няма равновесие.

 

 

 

ЗА САМОУПОВАНИЕТО

 

 Да имаш самоупование, значи да разчиташ на Бога в теб. Щом Бог може всичко и е в теб, значи и ти всичко можеш. Щом Бог е Любов, Мъдрост и Истина, значи и ти си Любов,  Мъдрост и Истина.

 

Бог в теб се проявява, когато започнеш да разчиташ само на Него! За да се прояви отвътре, нужно е налягане отвън. Но ако ти търсиш външна помощ и я получиш, налягането се намалява и Проявата се отлага. Казано е, че помощта отвън е рухване отвътре. Когато решаваш проблемите си с външна помощ, всъщност има половинчати решения.

 

Бог иска да работи сам в тебе. Не търсù помощ отвън. Ако дойде – дойде, ако не -още по-добре! Силно се уповавай само на Него вътре в теб.  Знаеш ли кое е любимо на Бога? – Да се проявява чрез нищите, слабите, които уж са жалки – тези, за които другите си мислят, че нищо няма да излезе от тях. А защо Бог обича да прави така? – За ужас и паника на така наречените "силни"!... Ако не познаят слабостта и Бога, няма да познаят нищо.

 

Помни: по-добре сам с Бога и Истината, отколкото с всички в лъжа! Всичката слабост е почва за Бога да се прояви, но се иска пълно упование само и единствено в Него.

 

Човекът е сам Бог  и като осъзнае това, игричките приключват. Никакви молби към хората - Бог разполага с Изобилието! Той е Този, Който дава и не Му е потребно да притежава!

 

Бог не се обяснява. Той гори, но не изгаря!

 

 

 

ЗА ХРИСТОС

 

 Христос, Това е Бог в Проявеното Битие. Христос е Тоталният синтез между Непроявеността и Проявеността.

 

Всички същества в Проявеното Битие са Неговото физическо тяло. На всички Свои клетки Той е дал свобода. Кой би имал търпението да е в пълен покой, докато тялото му се движи както си иска, освен Той? Той е Цялостният Живот на Битието, условно разделен на полярности, но всъщност е само Той. Един ден всички микросъзнания ще се обединят съзнателно с Него.  Всички ние сме Той.

 

От Мощното си Ядро Христос праща импулси до всичките си клетки - това е своего рода самовнушение. Той е освободил Себе Си – ние сме Неговата свобода. За Него няма една клетка, която да е по-важна от друга, но се дава предимство на определени клетки в определени епохи да се развиват – това развитие се подготвя от далечно минало.

 

Както ние сме Неговата свобода, така Христос иска Той да бъде нашата свобода. Той иска да ни даде най-ценното – Себе Си. Затова ни учи на Троен Ритъм – качествена циркулация в Космическия Организъм, под ръководството на Неговите импулси. Това ръководство е освобождение и Любов. Неговият Троен Ритъм е постоянен и се събира в един Миг… Той е сам, защото в Целокупният Живот е само Той със сродните – работи с конкретни души в конкретни епохи и с всички, защото е навсякъде и във всички. Това иска да ни даде един ден – избухналият в един Миг Ритъм! Той работи постоянно и почива постоянно в различните Си части. Въпросът е да няма постоянно правещи едно и също части, да няма съпротива на импулсите Му. Ние сме Неговият Живот – материален, духовен и Божествен. Ние сме Неговият опит. Той има най-богатият опит, заемал е всички позиции в Битието, минал е през всичко и продължава да минава.

 

   Няма значение кой си, няма значение какъв си, няма значение какво си. Единственото важно нещо е да осъзнаеш, че си живот на Бога. Отделяне никога не е имало и няма да има! Всеки един от нас е част от Посвещението на Христа. Във всяко същество Той постига осъзнаване при различни монадни, вътрешни и външни условия. Той е Същество с безброй монади. След като всяка монада е Сам Бог, Христос оставя Бога в Себе Си свободен. И на това ни учи.

 

 

 

ЗА СЪЗНАНИЯТА И СЪЗНАНИЕТО

 

Съществата, от микроорганизмите до най-развитите, са подсъзнания на Бога. Подсъзнанието се характеризира с висока или ниска инертност, със склонност към повтаряне и създаване на цикли. Подсъзнанието е отделена част от Свръхсъзнанието, а преходът между тях е съзнанието – осъзнаването на процесите в Битието. Така отделната частица съзнание, която се намира на ниво подсъзнание, бива моделирана от Бога с цел развитие.

 

Единственото развитие е в това, съзнанието да стане Съзнание. Човекът е сам Бог, но Бог в развитие – подсъзнанието или съзнанието на Божествения Организъм. Затова е казано, че всяко същество е таен, особен живот на Бога. Колкото по-съзнателно е съществото, толкова по-явен е Божият живот през него. Само Бог или Същество, достигнало до Свръхсъзнанието на Бога, може да моделира други съзнания и подсъзнания правилно и с право. На това ниво, разлика между Това Същество и Бога няма. Разликата е в дълбочината, и тя е само в подсъзнанието и съзнанието.

 

   Казано е, че състоянието на Недостатъчност е свещено. Има закон, според който по-богатата на енергия система се стреми да отдава на по-бедната, за да се осъществи баланс между тях. Това прави Божественото Съзнание – отдава непреривно. На физически план по-богатата система обеднява като дава и така, до точката на равновесие, в която системите са равни.

 

На Божествен план, нещата не седят така. При физическия обмен има наличие на “мисъл за себе си“, това е източникът на беднотия. На Божествен план, Бог отдава, с цел изравняване на всичко със Себе Си. Но когато Абсолютното Изобилие отдава, То иска да повдигне всичко на Своето Ниво – Бог иска всичко да е Бог в Абсолютния смисъл на думата. Затова тоталното отдаване без “мисъл за себе си“, без привързаност и очаквания, запазва даващия и даже го обогатява допълнително, ако той е все още на ниво подсъзнание или съзнание. Божието Съзнание няма как да бъде обогатено.

 

   Когато си сред хора и силно и дълбоко осъзнаеш, че това е Бог, но на ниво подсъзнание или съзнание, ти ще отвориш в тях коридори, чрез които Свръхсъзнанието да се прояви към теб. Ако ти нямаш осъзнаване и играеш игри, носиш маски, то и Бог срещу теб ще носи маска и ще ти играе игрички. Подсъзнанията стават съзнания, когато контактуват със съзнания. Съзнанията стават Свръхсъзнания, когато контактуват със Свръхсъзнания. От нивото на нашите съзнания зависи как другите съзнания ще се проявяват към нас. Има изключения, когато Бог е определил как някой да се отнесе към нас. Тогава пак трябва да сме наясно, че това е Той.

 

   Спрямо Голямото Съзнание, ние, като подсъзнания, подлежим на моделиране. Спрямо нашата Същност, нашите мисли, чувства и постъпки са подсъзнания, които подлежат на моделиране от нас самите. Нашите подсъзнания също имат свои подсъзнания – събитията в живота ни. Подсъзнанията са функция на Бога, на Същността. Това важи за всички нива. Значи Определеното Битие е подсъзнание на Бога. Неопределеното, Непознаваемото върви към съзнанието и Свръхсъзнанието на Бога. Човекът със своето тяло, качества, характеристики и определености е подсъзнание на самия Себе Си, на Бога в себе си.

 

Ние се самосътворяваме чрез Бога в нас. Всичко, което си мислим че сме, и отвътре и отвън е само нашата периферия. Затова всички положения външно и всички състояния вътрешно са променими. Същността е непроменима и неопределена! Когато кажем със Същността си “Аз съм здрав“, здравето се влива в периферията, в телата ни, в душите ни, но на Същността нищо не може да ú се влее.

 

Не отвън и не отвътре, но в Дълбочина всичко е “Аз Съм Този, Който Съм.“ Всеки един от нас е неоткриваем. Защо? Защото всеки от нас е това, за което никога няма да може да помисли или да почувства. Същността никога няма да може да бъде възприета изцяло. При опитите ни да я опознаем, ние творим периферията си, битието си. Вечно ще я изявяваме, но никога няма да я изявим. Красота!

 

Възможностите на Безпределността са вътре в нас ! Да мислиш със Същността си, означава да се осъзнаеш като неосъзнаем !  Тогава твоето битие ще се разпадне. Но ти пак ще потърсиш себе си и ще го съградиш – една Нова Вселена.

 

   Запомни: Това, за което не можеш да помислиш, не можеш да си го представиш и да го възприемеш по никакъв начин – това си ти. Следващия път, когато кажеш че си щастлив или нещастен си спомни това. Спомняй си го и го забравяй, за да имаш истински изживявания в своята периферия. Ти си необятен потенциал, който ще се проявява вечно. Когато имаш едно тягостно състояние, то е една неорганизирана материя в периферията. Проектирай Същността си в него. Когато Духът попадне в неорганизирана среда, започва да я организира и одухотворява.

 

Няма толкова дълбок ад, който да може да погълне Бога в теб и да не се задави и преобрази.

 

 

 

НЕ-ЗАКОНЪТ

 

Има закони, които управляват Битието: закони за полярности, закони за Единство, за мисли, чувства и постъпки. С тях магът оперира – управлява хода на събитията, химическия състав на елементите - и така нататък.

 

Но над всичко е Не-законът. Това е Любовта. Докато при приложението на другите закони магът, въпреки че е непривързан към резултатите, все още мисли, че той е, който мисли чувства и постъпва, то Не-законът е пълно отсъствие, отреченост от себе си и самомнението си.

 

Не-законът е неопределеност, а законите – определеност. При Не-закона, който е Любовта, магът се явява като сила от Силата на Единия – магът го няма, а е останал само Единият.

 

Единият Е, дори когато не е! Това, което Той прави, не подлежи на определеност, на мнения и понятия, но условно може да се нарече "Абсолютно Добро".

 

 

 

МАГИЯ

 

   Магията е осъзнат начин на живот. Всеки човек може да бъде маг в пълния смисъл на думата и всеки е маг малко или много, независимо дали иска или не иска. Човекът (микрокосмосът) е неразделно свързан с Цялото (Макрокосмоса).

 

Същността на човека е Божествена, поради това в него е вложена свободата. Той не е създаден да бъде роб на материалните условия, а техен господар. За тази цел, трябва да се възстанови връзката с Първопричината, чрез прави мисли, чувства и постъпки. Тези три ключа никой не може да ограничи в човека. Постъпка може да бъде дори леко помръдване на някоя част на тялото.

 

Човек постоянно мисли, чувства и се движи, с което постоянно извършва магически действия, но несъзнателни, а несъзнаването ги прави по-слаби и от друга страна, по-лесно манипулируеми от света. С трите ключа ние постоянно градим условията, в които живеем. Външните условия, като материално положение или отношенията с хората, винаги могат да бъдат променени според законите на Реалността, която е непроменима. Реалността се заключва в принципите и законите, чрез които може да се направи всичко.

 

   Човекът е магическо същество, което непреривно оперира със своите мисли, чувства и постъпки пред космическо ‘‘огледало‘‘. А това ‘‘огледало‘‘ е той самият, защото всичко е едно Цяло и няма нищо извън Цялото. Каквото излъчим навън, през трите ключа, това и получаваме по простата причина, че сме част от Цялото. Човек е част от Бога, Първопричината и нищо не може да го отлъчи, а като се казва да направим връзка с Него, се има пред вид да направим вече съществуващата връзка съзнателна.

 

Всичко е Дух! Материята е Дух с ниски вибрации. Когато се осъзнае дълбоко, че човекът е Дух и всичко останало е Дух, свързан във вечна цялостност, се явява възможността да се управлява външната обстановка посредством вътрешната. Свързването съзнателно с Духа прави всичко възможно. Нужно е да се съзнаваме и като единично съзнание, и като свръхсъзнание. При вглъбяване в себе си, като единично съзнание с мисли, чувства и действия, влияем директно на света или на съществата, с които сме в съприкосновение в дадения момент.  Например ако се смирим, ще предизвикаме смирение в съществото срещу нас. Именно заради това отстъпчивостта е по-силна от настоятелността. Тук е много важно какво правим в личния си живот, защото го предаваме на цялата система. Ако се фокусираме в другия полюс, да погледнем нещо извън нас, забравяйки своята личност, ние пряко го проектираме върху себе си. Тук действа силата на самоотричането, отказването от личните желания и представянето им като нелични. Нужно е абсолютно освобождаване от привързаност към каквото и да е. Това значи права мисъл: тя върви по права линия и се фокусира в крайна точка, забравяйки себе си.

 

Безкористните действия са най-мощните действия, на които човекът е способен. За безкористният няма прегради. Един от атрибутите на Любовта е именно безкористието. Ако то не е приложено, изобщо не можем да говорим за Любов. При приложението на Любовта от даден човек,  той става неуязвим за ударите срещу него. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, насочено срещу човек на Любовта, мигновено рефлектира върху източника им. Ако са добри, източникът се благославя от собствените си деяния; ако са лоши, си носи последствията. Степента на отразяване зависи от това  до колко живеем по закона на Любовта. Егоизмът и користта ни правят уязвими и там, където те присъстват е подходяща почва да бъдем ударени и сразени.

 

Любовта на Бога е Абсолютна. Каквото излъчим към Него, идва при нас веднага.

 

 Трите най-важни закона са дадени от Христа и те са:

 

1. ‘‘Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство.‘‘

 

2. ‘‘Люби ближния си, като себе си – в него ще намериш основите на своето повдигане.‘‘

 

3. ‘‘Бъди съвършен, както е Отец твой Съвършен – в Него ще намериш връзките на вечния Живот, Извора на всичките блага.‘‘

 

Тези закони са взаимно свързани и човек, живеещ според тях, става маг и за него става реален стиха: ‘‘Все що попросите в Мое Име, Аз ще го сторя. Не бой се мало стадо, Отец ваш е благоволил да ви даде Царството‘‘.

 

Царството Божие е целта на мага, то е Висшата Истина, в която човекът е господар на условията и съдбата си, истински свободен.

 

Важно условие за мага е да не обявява своите намерения, своята магия и цели пред света и хората. В този контекст тъмнината е благословена. Добре е лошите си намерения да изваждаме на светло, а добрите да пазим в тъмнина - да дадат плод. Още по-добре е лошите да трансформираме в добри.

 

Христа казва: ‘‘Аз и Отец ми едно сме’’. Това важи за всички души, излъчени от Бога. Във Великата Любов няма обекти и посоки. Любов към Бога, към ближния, към себе си е все към Единия. Любов е обаче, когато служим на Бога в себе си и ближния, а не на егото си или егото на хората.

 

   Друго важно условие е да се справим с пороците и слабостите си, за да не сме контролирани от тъмни същности и да не пилеем енергия. Всяко живо същество е проводник на енергията на Бога. Енергията е универсална, оттенък ú придава само начинът на приложение. Добродетелта и порокът се захранват от един и същ ток, канализиран различно. След като е канализиран различно, той извървява различен път и стига до различни резултати.

 

 Нашите слабости са нашият нереализиран потенциал. По-точно казано, неправилно реализиран.

 

В света Бог всичко е дал, ние само избираме как да насочим даденото.

 

 

 

ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО – САМИ

 

Не можеш да познаеш Бога извън себе си. Бог е в дълбочината на твоята Тишина. Свещената Тишина е неразбрана от повечето хора. Да седиш неподвижно часове наред, мъчейки се да не мислиш за нищо – това не е Свещената Тишина. Тишината е динамична Същност, а не нещо в застой. Тихото действие, това е чистото действие, т.нар. недеяние. Не да си в застой, а просто всеки Миг да осъзнаваш, че е Той, а не ти.

 

Тишината е сливането. Ти и Бог в теб гледате в една посока – ти искаш да Го видиш някъде напред, а Той е, Който гледа и вижда. Той е тук и гледа в теб, гледа през теб. Ти искаш да Го видиш, а Той е Този, Който гледа. Ти искаш да Го чуеш, а Той е Това, Което чува. Искаш да Го докоснеш, а Той е Това, Което докосва. В Мига вие сте едно, когато действаш  и знаеш, че не действаш ти… там се срещате и се разговаряте, докато работите заедно. Ти искаш да се насочиш към Него, а Той е Това, Което се насочва. Искаш да се слееш с Него, а Той е Това, Което се слива постоянно. Ако искаш да се слееш с Него, закъснял си… Аз, Ти, Той, Тя, Ние, Вие, Те никога не Сме се разделяли. Лъжата е в следното: да искаш това, което вечно е било и е – по този път се затъва.

 

Истината разбра какво е… Ти Си Истината!

 

 Ах, как летяхме двамата свободно, сега сме тук, пред огледалото сами…

 

 

 

ДАО ПО-ДЪЛБОКО ОТ СЕБЕ СИ

 

 Всяка натрупана енергия в една посока е сила, която работи и осъществява. За да се освободим от минали натрупвания в погрешна насока е нужно само едно - да осъзнаем, че ние винаги сме живели Бога и в Бога. Никога не е било да не сме живели Бога. И когато не сме го осъзнавали, ние пак сме живели Него, защото неосъзнаването е част от Него, погрешките са част от Него, от Неговия Замисъл. С това осъзнаване миналото се изменя и сме способни правилно да преминем през предишните си натрупвания, защото натрупвания няма – това е Той и ние не преминаваме, преминава Той. Не осъждай миналото си, за да не те осъжда и то. Зарадвай се на Бога, за да видиш, че и Той ти се радва.

 

Казано е, че с Любов се побеждава миналото, а Любовта е да е Той, а не ти. Той е по-дълбок дори от осъзнаването. Защото дори да не осъзнаваш, ти си Него, ти си Любов. Ето защо не е нужно да правиш това или онова. Ето защо няма нищо за побеждаване. Той е победил всичко, още преди то да е било. Това е Дао, по-дълбоко дори от Себе Си.

 

 

 

ВИЖДАЙ МЕ!

 

Ако можеш да видиш мислите, чувствата и постъпките си, отстрани, и ако можеш да се погледнеш отстрани и да кажеш: ‘‘Това съм аз‘‘, тогава това ти ли си изобщо или нещо, което оживяваш и наблюдаваш?

 

Виждаш ли се, не си ти. А какво си ти? Нещото, което вижда нещата? Не можеш да се обхванеш, можеш само вечно да навлизаш в себе си… Знай, че ти не си нещата, но единствения начин да се освободиш от тях е по Пътя на Любовта.

 

Виждай Ме във всичко, за да се отразя в теб. Но знай, виждайки Ме, че това Не Съм Аз… Но виждай Ме!

 

 

 

ВЛОЖИХ В НЕГО ДЪЛБОКОТО

 

Имаше някога един ангел. Не помня как се казваше, това беше много отдавна. Този ангел беше част от ангелското общество, в което всеки изпълняваше своята длъжност. Всички там бяха перфекционисти – те познаваха само положителната страна на живота, а дисциплината им беше върховна. Знае се, че за една отрицателна мисъл ангелите изчезват от своя свят. Те дори не знаеха, че съществуват такива мисли.

 

Но случи се, че този ангел го застигна именно такава мисъл. И почуди се той, и прие я, и полетя като комета надолу… Другите ангели, като видяха това зрелище възмутиха се и отрекоха се от него. В мига на възмущение се чу Глас, но не от високо или далеко, а от Дълбоко… И каза им: “Вложих в него Дълбокото…“ От земята се видя дъжд от падащи звезди – това бяха бъдещите човеци, които не разбраха, че чрез своя брат бяха получили част от Дълбокото…

 

 Някои казват: “Еди кой си е лош.“ Казвам: “Не, но той има дълбочина. За да познаеш себе си, трябва да преминеш през дълбочината си.“

 

 

 

В БИТКАТА

 

   Имаше един древен войн. От неговите мечове бяха загинали мнозина. Тогавашните свещеници и благодетели не харесваха война и се страхуваха от силата му. Те недоумяваха защо след толкова убийства Бог не го е сразил. Даже го наричаха дявол и други такива неща.

 

   Един ден свещениците го наобиколиха и макар да ги беше страх, желанието да разберат неговата тайна надделя. Казаха му: ‘‘Силний, нямаш ли страх от Бога? Не знаеш ли, че трябва да правим добро и благотворителност, а убийството е забранено със закон? Защо Бог не те сразява при всичките ти прегрешения, да не би да имаш договор с Богобореца? Ела, покай се и нека те изповядаме!”

 

   Усмихна се древният войн и макар скоро да не беше говорил с никой, продума: ‘‘Човеци, аз нямам страх от Бога, а Любов към Бога. Вашето добро е мъртво, а благотворителността ви жалка. Във вашето добро присъствате вие, а в моите мечове е само Той, Единният. Вашите закони са дадени за да съживят мъртвите, на живите закони не им трябват. Моите мечове удрят само там, където Той повели, а вашето добро е безразборно и разваля и вас, и тези на които го давате. Вие се чудите защо Бог не ме е сразил, но аз виждам, че засега е сразил вас… Помислете вашият договор с кой е и го скъсайте навреме.”

 

   Преди последната си битка войнът промълви: “В света сме, за да потанцуваме за Бога…‘‘

 

 

 

ТАКА  ЗАПОЧНА ВСИЧКО

 

 Мощен бе той, най-мощният от сътворените. Никога не бе срещал равен опонент. Който се изправяше срещу него, нямаше шанс – свършваше или поробен, или унищожен. Тайна сила бе той – сила непобедима чрез сила.

 

 Тялото му беше обсипано с кратери, сякаш някога е бил покрит със скъпоценни камъни. Най-големия кратер беше на гърдите му – там, където би трябвало да има сърце. Нямаше кой да го победи, но все пак нещо го притесняваше. Нещо смътно – усещане, спомен от загуба в толкова древни времена, че дори той не си спомняше. Победа след победа, той се опитваше да потуши този древен шепот, но това само увеличаваше празнината…

 

   Дойде ден, в който странен Младенец се яви пред него. Младенецът усилваше споменът, а това не се хареса. За пръв път усещаше спомена толкова силно, безумно силно. Дори изпита страх, нещото, което най-много мразеше. Реши, че трябва да приключи с това – понечи да унищожи Младенеца и силна болка го свали – болка в най-големия кратер. Това, което забеляза, щеше да го промени завинаги – кратерът в гърдите му бе с формата на Младенеца. Провидението го бе срещнало със собственото му Сърце.

 

   И каза Сърцето: “Аз ще вляза в теб, макар и да боли. И другите ще ме последват, но Аз трябва да прокарам пътя. Ние трябва да се съберем, друг път няма.“

 

“Ето стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой Гласа Ми и Ми отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене‘‘ (Откровение 3, 20)

 

 

 

В ОРЕХА

 

  Здрава бе черупката на ореха, много здрава. За крехката ядка тя бе непробиваем и непрогледен мрак. Огромни, но безплодни бяха усилията за освобождаване на ядката.

 

На ръба на отчаянието тя чу тихичък глас, много нежен, много благ: “Ти, ядчице, си едно цяло с твоята черупка, затова не се опитвай със сила да се освободиш от себе си. Аз, Който ти говоря, те обичам, но не забравяй, че обичам без изключения. Това значи, че обичам и черупчицата ти – обичам те цялата. Тя си мисли, че нещо живее в нея. Ти си мислиш, че живееш в нещо, а всъщност Аз Съм, Който живея.

 

Сега, ако искаш да се отвори черупката за теб, насочи Мен, Любовта, към нея. Не мисли, че само ти си в утеснение, защото черупката се опитва да се освободи от теб, както ти от нея… Но и на нея казах същото:  Насочи Любовта си, за да се освободиш.

 

Вие една за друга сте Любов, вие една за друга сте свобода… само го осъзнайте, мили мои деца!”

 

 

 

Алхимик

 

 За контакти:  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

 

 

 

Wednesday the 28th. Spiralata.net 2002-2017