Споделено от вас, читателите

Моля те, не ме питай!

Печат

 

 

 

 

Моля те, не ме питай!

 

 

 

Преди милиони години, още преди да се появят хората на земята Скалата и Водата се влюбили. Те били щастливи на земята, но искали да са заедно и да се обичат без граници.

 

Скалата била твърда, решителна и в постmartin_p.jpgоянен вътрешен баланс. Тя умеела да се радва на живота и на света, съзерцавайки го и преживявайки го през себе си. Светът се променял, но тя била винаги в баланс.

 

От друга страна, Водата била винаги в движение и се радвала на всичко, до което се допре, но не обичала да спира на едно място и да си почива. Тя губела баланса си с всяка промяна на света, често замръзвала и се изпарявала, но никога не губела себе си.

 

Скалата и Водата разбирали, че са много различни, но любовта им била безгранична и не се спирала пред нищо. Те знаели, че ще намерят начин да са заедно и да се обичат.

 

В началото опитали Скалата да се разтваря във Водата за да са заедно. Водата, както знаете е свикнала да взима всичко в себе си – въздуха, живота и движението. Логично било, че за да са заедно, Скалата може да разтвори себе си във Водата. Опитали и били много щастливи за кратко, но после Скалата започвала да се чувства зле. Цялото това движение я побърквало и не можела да намери баланса си! Тя не издържала и започвала да се превръща в кал. Реките от кал не й позволявали да съществува като себе си и да е щастлива. Тъй като много се обичали, се отказали от този вариант и решили да пробват друго.

 

Тогава Водата се изляла в дупките и отворите на Скалата, спряла там и те отново били заедно. Разбира се в началото били много щастливи! Радвали се на щастието и любовта си! Но с времето Водата се почувствала много зле. Тя губела себе си, когато е на едно място. Нейната същност била движението – тя не можела да бъде спокойна. Започнала да се заблатява. И това не било добър вариант.

 

Двете толкова се обичали, а били толкова различни. В продължение на милиони години те търсят начин да са заедно, да се обичат пълноценно такива каквито са. Скалата – красива, сигурна в себе си и много стабилна, а водата – винаги динамична и никога в покой. Разбрали, че никоя от двете не трябва да се променя. Всяка има своята уникалност и красота. Видели, че заедно се допълват и опитите да започнат да си приличат били безсмислени.

 

Може би ще ме попиташ, дали са намерили начина да са заедно? Може би мислиш, че мога да ти отговоря? Може би ти се иска?

 

Моля те, не ме питай! Не знам! Попитай себе си, когато застанеш пред някой водопад със стаен дъх, когато си седнал безгрижен на ръба на някой каньон или ждрело, когато мечтаеш на скалистия бряг, когато мъглата пълзи по скалистия връх, вдъхвайки ти щастие или откриваш в светлината на фенерчето си ледената красота в някоя пещера.

 

 

 

Мартин Пепелджийски

 

Източник: http://usmivka.org/2011/04/%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D1%8F-%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9/

 

 

 

 

Tuesday the 28th. Spiralata.net 2002-2017