Споделено от вас, читателите

Имам мнение по въпроса!

Печат

 

 

 

 

Откъс от главата

 

Поведенчески матрици

 

Имам мнение по въпроса!

 

 

 

... Вярата е абсолютно безсмислено, емоционално убеждение, неподатливо на корекция или резонно обяснение. Всеки има своите дребнави, жалки вярвания относно почти всяка абсурдност и това е, защото човек е неспособен  да знае каквото и да било истински, освен установените факти във видимия свят край него. Презумпцията е предварителна и валидна само докато някой е разбрал, установил нещо; тя е податлива на рационални аргументи и се нуждае от поправка. Във всеки домейн на живота има авторитети, но техните спекулации и предположения не са достатъчни за някакъв окончателен пример за логичност. Логиката, колкото и различна да е за конкретния индивид, е все пак едно от най-висшите качества, което всеки трябва да се стреми да развие. То е синтетичната, индивидуална интуиция на живота, придобита в множеството неговите инкарнации. Онази, която аз наричам  вътрешен радар.

 

Неграмотността относно съществуванието е толкова огромна, че догматичните системи на теологията, спекулативните системи на философията и примитивните, хипотетични теории на науката са масово приети като задоволителни обяснения. Ако това не е достатъчно, можем да прибавим и така популярните напоследък ню-ейдж култове и конспирации, които се взимат от масите твърде сериозно. Всяко невъздържание от спекулации води до недоразумения, понякога дори непоправими недоразумения и ненужни отклонения от пътя ни. Когато спекулираме, предполагаме и си въобразяваме, че можем да направим извод, основан на доминиращата възможност, ние  правим  фатална грешка. Има безкрайно много идеи, които изглеждат вероятни, но това не ги прави автоматично верни. Ако се опитваме да правим твърди изводи на базата дори на 99% вероятност, ние правим грешка, защото този 1% в крайна сметка може да се окаже верният. Само помислете, колко научни, философски, религиозни, конспиративни и ню-ейдж теории сляпо биват възприемани и доминират в настоящия момент като факти, само защото ни е внушено, че „по всяка вероятност“ нещо е така. Разбира се, ние спекулираме ежедневно и това е естествен начин да търсим отговори, но когато се установим в твърда позиция, с помощта само на спекулации, това води до кристализиране на съзнанието в дадена система или вяра, която е по-всяка вероятност невалидна. И тогава спекулацията става по-скоро препятствие, отколкото инструмент за развиване на интелекта. В този ред на думи, трябва да си позволяваме да спекулираме, но да не разчитаме само на спекулациите като основен източник на информация. И най-вече, винаги да допускаме в сферата на нашето спекулиране нови идеи и теории.

 

Огромно количество научни „факти“ са основани на теории, които не са проверени лично и няма как да бъдат проверени лично. Квантовата физика например се крепи на крехките рамене на теории за вероятности. Или учените „знаят“, че нещо се случва на квантово ниво, но не могат да отговорят нито КАК точно, а най-вече, ЗАЩО се случва и над тези въпроси – „как“ и „защо“, могат само да теоретизират (разбирай – спекулират).  Предположенията и теориите са базирани на някакви основни научни познания, но това не ги прави факт! Теорията е теория, не – факт, колкото и вероятна да ни се струва. Но човек развява теориите като знамената на истината, въобразявайки си, че ако знае дадена теория, той знае фактите. Това е фундаментална грешка, от която индивидът (шофьорът) трябва да се отърве. Опитът да надскочиш собствените си възможности не е възможен. А най-малкото полезен, ако искаш да знаеш факти и да разбулваш нещата, които умишлено са забулени.

 

Питагор например е забранявал на учениците си дори да задават въпроси по време на първите две години от обучението им в неговата школа. Опитът показва, че много интелигентни хора напълно се провалят да внедрят инак невероятно смелите си идеи в реалния свят. Теории, презумпции, спекулации, това са много хлъзгави пързалки, по които не един академичен и интелектуален ум се е изпързалял.

 

Вярата е като навика на някои деца да си смучат палеца. Подсъзнателно те винаги страдат от някаква несигурност и комплекс. В мига, в който си налапат пръста, всичко е наред. Ако вярваме в нещо, се чувстваме сигурни, ако нямаме вяра, губим почва под краката си. Но вярата не е знание, ако не е продукт на личен експеримент. Вяра без опит е просто бягство от реалността. Хората вярват за свое успокоение. Защото това им дава покой за нещата, за които изпитват отчаяна нужда да знаят. Например за смъртта и дали има „нещо“ след нея. Мисълта е толкова обезпокоителна, че повечето хора напълно я игнорират. Да вярват в някакво съществуване post mortem, им дава временен покой от тревожните мисли. Предполагам, това е естественото вътрешно убеждение, наследено от космическия ни произход, че животът не може да свършва със смъртта (никой не си дава сметка обаче, че по тази логика животът не може и да започва с раждането). Затова е много лесно хората да бъдат манипулирани и програмирани с религиозни и ню-ейдж доктрини. Заради болезнената им нужда да вярват в нещо. Вярват в зелените човечета, в политиците, в дядо Мраз, в Библията, в какво ли още не... Четенето на книги не е познаване на реалността. То е информация за експеримента на други хора или  90%  фантазия. Дори и книгата да съдържа коректна информация, тя е валидна само за автора ѝ. Това не значи, че книгите не са прекрасен инструмент за развиване на интелекта, но просто не са магазин, от който можеш да си купиш факти. След четенето следва трудната част – личният експеримент.

 

 

 

Ако вярваме в нещо написано, то е защото нашите възприятия могат да си го представят, обяснят и сравнят с това, което вече знаем. Или четенето не е нищо друго, освен отражение на нашите собствени способности за възприятие. То не е личен опит и не води до никакви валидни заключения. Можем да повярваме в нещо, само ако можем да си го представим. А представата ни е неимоверно ограничена в сравнение с огромния  свят, който не можем да видим и за който нямаме сетива. И затова вярата ни зависи изцяло от това, как възприемаме света. Ако описваме на един слепец зелена поляна с диви цветя и прехвърчащи разноцветни пеперуди, той не би могъл да има никаква реална представа, какво имаме предвид като кажем синя пеперуда например. Как той знае, наистина знае, какво е синьо или какво е пеперуда? Дори най-големият литературен гений да описва с цветущи подробности, слепецът все пак не би могъл да прибави  към описанието реален образ, а трябва да се задоволи само с измисления от неговия ограничен ум. Слепецът има свой начин на възприятие, разбира се, но той пък е чужд за нас......

 

 

 

Следва...

Откъс от новата книга на Юлиана Дончева "Вътрешен Космос"

 

 

 

 

Monday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017