Споделено от вас, читателите

Писмо за Деня на детето!

Печат

 

 

 

 

Прочитайки книгата “Отровни родители” от Сюзън Форуърд и Крейг Бъг, се опитах да направя едно “пътуване” в детството си. Изплуваха много болезнени ситуации – ситуации, които смятах за нормални и естествени. Четейки книгата, очите ми се пълнеха непрестанно със сълзи... Наложи се да направя ревизия в поведението си на майка и открих как и аз съм нанасяла (на свой ред) болка в душата на децата си. Имаше нещо, което “спъваше” децата и мен; бяхме се “зациклили” в отношенията си. Реших, че трябва да има някакъв край и написах тази честитка за Деня на детето. Никога не е късно...

 

 

 

Писмо за Деня на детето!

 

 

 

Мили, мои деца!

 

В този ден искам да ви кажа не само колко ви обичам и колко сте ми скъпи...

 

Всеки човек в себе си има тъмни и недостъпни места, където е натъпкал болезнените спомени, които носи със себе си от най-ранни детски години. Разтворете широко вратите на душата си и пуснете слънцето да огрее болезнените житейски ситуации. Ще видите там намръщеното ми лице, ще чуете гневния ми глас... И душата ви ще ридае от болка.

 

Милички мои, с протегнати ръце ви моля да ми дадете тези спомени. Приемам ги и поемам цялата отговорност за всички рани по вашите души – за обидните думи, за незаслужените иронични забележки, за наказанията, за неразбирането, за неизслушването, за крясъците; за това, че в трудни моменти не бях до вас; за това, че си позволявах да мълча в ситуациите, когато трябваше да ви кажа: “Мили деца, вие не сте виновни, нямате никаква вина, че мама има проблеми с които не може да се справи!”

 

Сега, когато наближавам 60 години, и  се връщам назад към своето детство, разбирам как травмата дава отпечатък върху живота на вече порасналото дете. Не искам тази безкрайна верига да продължава и при вас. Поемам отговорността си и вие, освободени от тежкия товар, продължете напред и нагоре в живота си, захвърляйки тежките вериги на спомените. Нека спре до тук болката и вие осъзнаете, че нямате вина, и не сте отговорни за всичката горчилка, която носите от детството си. Поемам товара си, взимам си всичко обратно и с много любов почиствам душевните ви рани.

 

Животът ме научи, че най-трудно заздравяват раните не по тялото, а в душата. Осъзнавайки моите болки от  детството, “прогледнах” и за вашите. Ставайки майка съм продължила поведенческия модел на рода.

 

Но казвам: стоп, до тук!

 

Нека поемайки отговорността си за болките, които съм ви причинила, сложа край на този порочен кръг!

 

Оценявам, че съм пропуснала много мигове от живота си, в които е трябвало да ви  казвам колко прекрасни души сте; колко радост и щастие ми дадохте и продължавате да ми давате и колко много ми помогнахте да осъзная смисъла и оценя същността, съдържаща се в думичката „мама”.

 

Мили деца, пожелавам ви да сте прекрасни майки и да давате на децата си най-доброто от себе си!

 

Честит Ден на детето!

 

Мама

 

 


 

Авторката пожела да бъде анонимна, но ако някой изявява желание може да се свърже с нея, чрез сайта

 

 

 

 

Monday the 23rd. Spiralata.net 2002-2017