Споделено от вас, читателите

Автора на автора

Печат

 

 

 

 

Автора на автора

 

 

 

Джеймс се клатеше върху любимия си стол и гледаше замислено  светлините на града. Зад всяка светлинка се криеха хора с техните желания, терзания, болки и борби. Сега, когато приключи напрегнатата работа по сериала и издаване на книгата му, имаше повече време за себе си. Толкова копнееше за почивка, а сега нещо му липсваше. Имаше семейство, приятели и толкова хора около него, а често се чувстваше самотен. Имаше някаква празнота, която не разбираше откъде идва и с какво да я запълни.

 

Нима му липсваха разговорите с JJ?

 

Така наричаше той за кратко главния си герой от сериала Джеймс Джуниър.

 

Спомни си как в началото никак не вървеше с писането на този сценарий. Беше започнал да става скучен, както неговия собствен живот всъщност. Но всичко се промени, когато започна да сънува Джуниър. JJ молеше за всякакви неща; искаше промени в живота си, но това не влизаше в сценария на Джеймс. Още повече, че автора не вярваше в „ясновидски” сънища, за да им обръща внимание. Но в едно случайно попаднало му списание прочете, че често сънищата са плод на нашето подсъзнание.

 

- Я чакай - рече си Джеймс – затова ли JJ иска неща, които всъщност и аз винаги съм искал, но не съм посмял да ги сторя? Не обричам ли аз JJ на същия праволинеен и „смислен” живот, какъвто е моя?

 

И Джеймс реши да експериментира. Следващите серии бяха плод на сънищата му и мислените разговори с JJ. Джуниър беше жаден за живот и приключения, искаше от всичко и сега. Разговаряха и спореха кое е добро за JJ и кое не.

 

Така в следващите серии Джуниър стана богат, ожени се за най-красивата героиня от сериала, стана щастлив баща, имаше проспериращ бизнес, хубава къща и куп приятели.

 

До тук Джеймс нямаше особени проблеми с продуцента и режисьора. Сериала беше семеен и този сюжет се вписваше в предварителния план, макар и да не беше по първоначалния замисъл. Но богатството и семейния живот бързо омръзнаха на JJ. Той искаше с шепи да черпи от света и да го опознава. Реши, че иска да е изследовател като Харисън Форд и се впусна да търси доказателства за древни легенди и цивилизации. После си купи яхта и стана гмуркач на бариерения риф като Кусто, където се любуваше на подводната красота и на гостоприемството на местните. Известно време прекара в руска база на Антарктида, изучаваща ледени „ядки” от сондите на хиляди години.

 

Джеймс знаеше, че такъв сценарий е рискован и лесно може да пропилее дадения му шанс да бъде сценарист на този сериал. Продуцентът след всяка серия му звънеше и го питаше какво става, това семеен сериал ли е или поредица на Нешънал Джеографик. Режисьорът също мърмореше всеки ден, че нещата не вървят на добре и накрая и двамата ще се отзоват на улицата. Но едно признаваше на Джеймс, че сега пише по-гладко и по-интересно от всякога.

 

И как няма да е така, след като Джеймс сънуваше всяка серия предварително и изреченията на сутринта сами излизаха изпод пръстите му върху клавиатурата. Той все повече осъзнаваше, че JJ е това, което Джеймс е мечтал да бъде.

 

Зрителският интерес за всеобща изненада започна да се покачва. Всеки намираше в JJ по нещо от себе си. JJ беше обикновения човек, който има смелостта да следва мечтите си.

 

Рейтингът на сериала и на телевизията растеше с всяка серия, продуцента потриваше влажни ръце, предвкусвайки печалбите. Вечно мърморещия режисьор работеше с неподозиран ентусиазъм и целия колектив снимаше с хъс и се забавляваше.

 

Джеймс продължаваше да сънува JJ и да обсъждат следващите му желания и идеи.

 

След експедицията в Антарктида и кратката почивка в дома, Джуниър му се прииска да учи и да стане добър в науката поне колкото Ръсел Кроу в „Блестящ ум”. След разплитане на загадъчен извънземен код с блестящият си ум, JJ бива привлечен от Ми 6 и става JJ Bond въвлечен в опасни ситуации и още по-опасни красавици. След като и това му омръзва и се оказва недостатъчно, за да е щастлив, реши че иска да изследва себе си и Бога.

 

„Какво съм тръгнал да изследвам света, като не познавам себе си” – каза една вечер JJ.

 

И стана монах в Тибет. След няколкогодишни медитации стига до прозрението, че щастието е в малките неща – да обичаш, да бъдеш обичан и да почиташ Бог. Връща се и заживява при семейството си, изпълнен с вътрешен мир...

 

Сериала се оказа повече от успешен. След успешното му излъчване, заваляха предложения от чуждестранни телевизии за закупуване на правата му. Издателство му предложи да напише книга по сценария и Джеймс прие.

 

Сега „старши” също имаше завидно финансово състояние, хубава къща и красива жена (същата актриса). Трябваше да е щастлив, но нещо все не му достигаше. Все тази неясна празнота, която не знаеше с какво да запълни. Не беше сънувал JJ почти от края на сериала. След приключването му, се мярна още 2 пъти в съня му да благодари, че му е дал възможност да разбере себе си и сега да е щастлив.

 

За момент Джеймс му завидя. Какво да направи, за да достигне неговото щастие. Не чувстваше нужда да се впуска в приключения.  Чрез JJ той изживя всичките си мечти, макар и виртуално. Тогава какво?

 

Джеймс хвърли последен поглед на заспалия град и се мушна в леглото.

 

Тази вечер сънува JJ.

 

- Здравей, Авторе – винаги се обръщаше така към него. - Искам още веднъж да ти благодаря за възможността да преживея всичко това и да намеря себе си!

 

- Донякъде ти завиждам – отвърна му в съня си Джеймс. – Как постигна това щастие, JJ? Това ли е рецептата - семейството, приятелите, дребните неща, изследването на себе си?

 

- Хахаха – засмя се JJ, - това е важно, но не е достатъчно!

 

- Тогава какво те направи толкова уверен, толкова наясно със себе си?

 

- Не се ли досещаш? – усмихна му се благо Джуниър. – Ти си този, който ми дава тази сила и увереност. След като осъзнах, че имам теб и чрез теб мога да променя всичко в живота си, аз престанах да се притеснявам, че ще пропусна нещо. Престанах да преследвам хищно целите си и да се опитвам да греба с шепи от живота. Знаейки, че имам теб, сега просто му се наслаждавам!

 

Хм, толкова ли е просто всичко? От това ли идват всичките ни проблеми? От страха, че ще изтървем нещо в живота си, че няма да има втори шанс, че можем да останем неразбрани или да бъдем „прекарани” и на друг да се случи нашето щастие. Това ли поражда конкуренцията между хората и вгорчава отношенията ни?

 

 -  Искам да ти призная нещо, JJ – тихо каза Джеймс. – Имам почти всичко, за което съм мечтал, а не мога да кажа, че съм щастлив. Какво да направя, за да постигна твоя мир!

 

 -  Търси, автора си, Авторе! Опитай да се свържеш с него и постигнеш ли го, няма да има нищо, което да ти се изпречи на пътя – засмя се JJ и изчезна.

 

Джеймс се събуди и разтърка чело. Още чуваше смеха на JJ. Нима наистина е толкова просто? Нима това е разковничето на всичко? Никога не беше се замислял над този „авторски” въпрос. Реши да опита все пак. В крайна сметка нищо не губеше.

 

Настани се удобно в леглото, приглади коса назад, затвори очи и се отпусна.

 

Устните тихо започнаха да шептят:

 

Отче наш, ти който си на небесата...

 

 

Николай Колев

 

 

 

 

Sunday the 8th. Spiralata.net 2002-2019