Споделено от вас, читателите

Импресии от Благуна Господинова

Печат

 

 

 

 

Птиците - Души

 

Осъзнах, че душата на човек е птица, която се е отучила да лети. Но понякога смътно си спомня за синевата и простора. Започва плахо да опитва. Началото е трудно. Изисква се упоритост и постоянство. Силният стремеж я тласка. Ако тя преодолее страха от височината и се труди неуморно, след време полита. Рее се в небето, в душата й звучат радостни трели. Иска й се да отлети към далечни и непознати страни. Копнежът по тях става неустоим, но .....

 

В един миг поглежда към земята. Там има също такива птици като нея. Има и такива, които са се отказали вече да летят, те са останали на земята. А има и други, в които спомена за висините и свободата е жив. Смътен и недоловим понякога, но все още го има. Те поглеждат към небето, където се реят птиците..... Как им се иска и те да полетят.

 

Тогава летящата птица остава да показва пътя към небето, към свободата. Любовта и милостта към тези, стремящите се, я задържа. Тя остава до тогава до когато всички не политнат  и заедно се отправят към новите неизследвани простори. Да бъдат благословени оставащите и изчакващи птици.

 

 

Ретроспекция - минало в сегашно време

 

Внезапно светът ми се срина. Вървя по брега на реката. Не зная къде съм, не зная коя съм. В мен се отвори огромна тишина. Вървя по самия ръб на брега. Не мисля, не усещам. Аз и реката. Тя си тече, аз си вървя. Тя знае своя път, знае своята цел - морета, а аз? Пътят ми ме отведе до нея и до тази пространствена тишина. Вървя ли по брега на реката, стъпвам ли по земята или се рея изгубена в тази празнота. Не искам никой да ме намира, не искам никой човек да ме спасява, аз ... мога и сама. Все пак там дълбоко в мен има една запалена, неугасваща светлинка - нея ще разгоря. Тя ще ме топли и спасява и тя надежда и сила ще ми дава. А все пак, дали наистина съм сама?!

 

 

Благуна Господинова

 

 

 

 

Thursday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019