Споделено от вас, читателите

Истории с Дими

Печат

 

 

 

 

Истории с Дими

 

 

Каката

 

 

 

В детската стая е тихо и спокойно. Ще помислите, че вътре няма никой, но не е така. Да надникнем, а ето го малкият Дими. Седи на килима с подвити крака и  тегли дълга, предълга композиция от конструкторни блокчета. Когато някое от тях се откачи или обърне, Дими с опитна ръка и без инструменти , веднага оправя аварията. Той движи композицията по външния бордюр на килима като по релси и  това занимание продължава с часове.

 

Влиза каката и ритва нарочно композицията. Двамата се сборичкват, вдига се олелия и майка им влиза в детската стая, привлечена от виковете на децата.

 

- Какво става?

 

- Тя , ми развали композицията, нарочно го направи!-обяснява Дими с гневен глас.

 

- Но, защо?-недоумява майката.

 

- Той, трябва да знае, че има и лоши неща в живота. Има и лоши хора и трябва да свиква от малък. Кой, друг ако не кака му, трябва да го научи на това.- дълбокомислено и философски обяснява седемгодишната кака.

 

Майката се опитва да успокои Дими и се замисля дълбоко върху думите на малката си дъщеря.

 

 

 

* * *

 

 

 

Обичат ли  майките

 

 

 

Празник е - денят на детето. Майката реши да изведе двете си деца,  да се разходят из парка и да се почерпят след това в сладкарница. Докато вървят от двете й страни, децата  разказват свои неща едновременно, без да се изчакват и всеки пита: „Слушаш ли, мамо?” Тя се обръща към единия, след това към другия и кима с глава за потвърждение или отговаря на въпросите им когато настойчиво я питат.

 

По време на разходката в парка срещат,  една приятелка на майка им, която е учителка и заедно отиват в сладкарницата. Сядайки на масата, не след дълго, жената изважда кутия цигари и запалва една. Дими я поглежда от време на време и казва:

 

- Знаеш ли, мамо, майките, които пушат пред децата си, всъщност не ги обичат. Те само ги заблуждават, защото ако ги обичат, няма да ги тровят с цигари!

 

Майката, поглежда сина си с удивление. А учителката сконфузено въздъхва и казва:

 

- Прав си , Дими – тя гаси цигарата си  и до края, не запалва друга.

 

 

 

* * *

 

 

 

Хубаво ли е в детската градина

 

 

 

Всяка сутрин, Дими отива с нежелание в детската градина. А тя е близо, оградата и е през пътя, срещу блока, в който живеят. Детето още няма три годинки, но житейските обстоятелства налагат тази трудна действителност. Сутрин облича синя престилчица, майка му слага винаги две изпрани и изгладени носни кърпи по една във всяко джобче. Едната с жълто пате, а другата с Том и Джери. Дими не бърза, бавно се облича и обува и не забравя да вземе една специална възглавничка за детската градина. Там се провежда експеримент - без възглавнички за обедната почивка, нареждане от ХЕИ. Тъй като той бе най-малкия за него направиха изключение. Възглавничката  е направена от един копринен шал на майката и когато Дими я гушка, усеща уханието на мама. Всяка сутрин я носят, а след обяд си я прибират.

 

Когато са готови тръгват, майка и син, всеки понесъл цялата тъга на света в сърцето си. На пейката в детската градина, пред входа на групата, тъгата с вече се излива в сълзи. Те се прегръщат и целуват отново и отново, раздялата е мъчителна

 

- Нали ще ме вземеш първи, щом се събудя и си изям закуската?- всяка сутрин пита детето

 

- Да, щом се събудиш, веднага съм при теб- отговаря  майката му.

 

След  известно време, му изтрива сълзичките и му казва, че трябва да се държи мъжки, за да не му се смеят другите деца и отново го прегръща толкова дълго, колкото трябва , за да се успокои. Учителките и лелките и предлагат неведнъж да го „залъжат” и тя да тръгне по-бързо. Но майката, не желае да лъже детето си, иска то да приема истината от най-ранна възраст.. Когато Дими се успокоява и преодолява раздялата, тя го изчаква на прозореца и не тръгва дотогава докато той не и помаха отвътре за раздяла и не си разменят въздушни целувки. Минава повече от година докато тези сбогувания престават да бъдат толкова мъчителни.

 

Понякога майката наблюдава тайничко, от прозореца на кухнята, скрита зад пердето, играта на децата в градината. Нейният син обикновено не играе, а седи на пейката и гледа тъжно към  прозореца на техният апартамент. Веднъж учителката попита Дими: ”Хубаво ли е в детската градина?”, а той отговори тъжно: „Ако мама е тука тогава ще е хубаво.”

 

 

 

Феята Олинка

 

 

 

На една полянка ,сред гората, изпъстрена с красиви цветя, живееше малката фея Олинка. Тя спеше в чашките на синята камбанка. Всяка сутрин се събуждаше с изгрева на Слънцето. Посрещаше го с радостни песни, пиеше росата от цветето и се залавяше за работа. На гръбчето и растяха прекрасни изумрудено-розови крилца и с тях прелиташе от цвят на цвят. Освен за цветята, тя се грижеше за всички обитатели на горската полянка - мравките, щурчетата, бръмбарчетата, калинките. Феята се стараеше да помага на всички, наместваше  счупени крачета и крилца, лекуваше рани, отстраняваше изсъхнали цветчета. Тя имаше вълшебни ръце и добро сърце. Всички я обичаха, като родна майчица и живееха в мир и хармония.

 

Но ето, че на полянката долетя от някъде един бръмбар, той не приличаше на останалите. На вид беше дребен и много пъргав, изглеждаше добронамерен и учтив, но имаше нещо скрито и враждебно в него. По-опитните обитатели на полянката бяха подозрителни, но повечето го приемаха с открити сърца. Феята също, тя му съчувстваше, че е самотен и тъжен и започна да го навестява често и да го ободрява.

 

Младият бръмбар бе опитен, умееше да говори мило и знаеше много тънкости в изкуството на оплитането. Знаеше как да привлича вниманието и как да накара простодушните да му вярват. Тези, които го слушаха забравяха себе си, своите задължения, своите отговорности. Той беше популярен, поучаваше, даваше съвети, но започваше и да недоволства и да капризничи, когато не го слушаха с внимание. Около него се образува група от мушици и наперени бръмбарчета, поощрявани от новия бръмбар, които започнаха да си вирят носовете и да смятат себе си за по-умни и знаещи. Мъдрите пчели неодобрително клатеха глави и казваха, че това няма да излезе на добре.

 

Феята Олинка, беше млада и неопитна, тя не познаваше хитростта, лукавството и користта. Слушайки думите на бръмбара, тя му вярваше. А когато нещо я смущаваше в думите му, той така извърташе нещата, че тя се извиняваше, че не е разбрала. Миличката , в своя кратък живот, тя беше срещала само доброта, искреност и красота. На полянката всички живееха задружно, разбираха се и си помагаха. Но сега настъпи разединение и неразбиране. Цветята повяхнаха, оклюмаха, щурчетата едва се обаждаха. Настъпи униние и безнадеждност. Олинка ненавиждаше какво става, отровата на външно милите, но неискрени думи, беше проникнала, дълбоко в нея. Разбира се, тя си изпълняваше задълженията, но механично, без радост. Харесваше и да слуша само омайните думи и беше като замаяна. Пчелите се опитаха да я предупредят: „Миличка, не се подавай, не се погубвай! Не усещаш ли коварството в думите му, не разбираш ли какво става, опомни се, дете!”

 

Но, малката феичка, бе изпаднала напълно в неговата власт. Ушите и бяха затворени, за истината. Тя се промени, от сияеща и весела, постепенно стана тъжна, замислена, искрящите  и очи помръкнаха, загубиха жизнеността си. Тя си поплакваше често и тъгата стана постоянна нейна спътница. Нямаше как да се спаси от измамата, защото бе омагьосана. Когато съвсем изгуби сили, една нощ, бръмбара отвори камбанката, в която феята спеше уморена и откъсна крилцата и. Те се събуди от болката и разбра за измамата. Заплака горчиво и безутешно, разбрала своята грешка и своята наивност. Остана дълго безпомощна и вцепенена, искаше да умре, знаеше че вече е непотребна на никого и е изгубила най-ценния си дар- крилцата.

 

Но, феята- майка, която се грижеше за хармонията и равновесието, дочу риданията на своето дете. Тя видя безутешната и почти безжизнена Олинка, спусна се от своето Небе и нежно я пое в прегръдките си. Бедното дете, хлипаше и едва успяваше да изговаря думите: „Прости ми, майчице, много сгреших, загубих си крилцата, погубих се, прости ми.”

 

Майката Хармония я люлееше и тихо я утешаваше: „ е тъгувай, дете, аз виждам, че ти осъзнаваш грешката си и се разкайваш искрено за твоята заблуда и падение, аз ще измоля за тебе нов живот, нови крилца от Създателят на живота.”

 

Хармония отнесе малката фея в селенията на изцелението, а тя отлетя  при Сътворителят. Той вече знаеше всичко. И тъй като бе благ, милостив и всепрощаващ даде за Олинка нови още по-грациозни и блестящи крилца. Майката ги отнесе на феята, а тя като ги видя, се събуди за нов живот и литна към своята полянка. Радостната и щастлива песен огласяше всичко: „Благодаря ти, майчице, благодаря ти Създателю, аз съм по-силна и по-радостна и по-щастлива от преди!”

 

Всички и се радваха и я гледаха смаяни Тя не знаеше милата, че около нейната главица сияеше златна диадема, която бе получила в знак на това, че бе преминала успешно през изпитанието...

 

Поуката каква е: „Не вярвайте на красивите думи, а слушайте мъдрите и най-вече собствените си сърца.

 

 

Изпрати МариАнт

 

 

 

 

Sunday the 8th. Spiralata.net 2002-2019