Споделено от вас, читателите

Стихове на Дешка Петрова

Печат

 

 

 

 

Ако поискаш

 

 

 

Съмнението дай на вятъра,

 

нека го разсее,

 

подобно утринна мъгла.

 

 

 

Надеждата дели с приятели –

 

посегнали към нея,

 

протягат и към теб ръка.

 

 

 

Дано свободен като вятъра

 

света широк ветрееш,

 

с човешката си доброта!

 

 

 

Посей от доверие навсякъде,

 

Любов ще те полее,

 

подобно Божия роса!

 

 

 

Денят започва без да пита

 

 

 

Денят започва без да пита,

 

поредният –

 

обикновен, специален,

 

жадуван или пък банален,

 

цветист или безвкусно гол.

 

Нощта от тъмното прикрита,

 

дарява с щедрия си чар.

 

С едната си ръка поглажда устни и коси

 

така, че тялото да спи,

 

а с другата ме води сякаш без посока,

 

в различни светове, в различни времена,

 

при други нощи и вълшебни дни,

 

разкрива тайни и нашепва “гледай, запомни...”

 

И на разсъмване,

 

когато нощ и ден се разминават в полутонов здрач,

 

съвсем се смесват сънища с действителност.

 

Аз съзерцавам,

 

осмислям себе си и свойте мисли,

 

а немислимото опитвам да усетя –

 

във този кратък миг, преди нощта да избледнее.

 

    

 

Какъв ще бъде този ден да разбера опитвам,

 

прошумоляват думи в мен, улавям ги, записвам.

 

„В деня ще дойде онова, което пожелаеш,

 

по твоя воля е деня – да искаш, да мечтаеш”.

 

 

 

Особен, специален ден предчувстват сетивата,

 

трептят в очакване у мен познато с непознато...

 

 

 

А после – хора, много хора

 

и знайни, и незнайно близки.

 

Пробудена кръвта говори –

 

и древна и безкрайно млада

 

дошла от много времена,

 

безплътна и реална, силна

 

събирам се отново

 

във моето човешко “Аз”,

 

събуждам се готова,

 

спокойна и пречистващо добра

 

с душа благословена,

 

окъпана в любов и светлина

 

към този ден поемам!

 

 

 

Дешка Петрова

 

 

 

 

Wednesday the 16th. Spiralata.net 2002-2019