Споделено от вас, читателите

Смисълът на живота

Печат

 

 

 

 

Смисълът на живота

 

 

 

Какво сме се вкопчили в живота? Той наш ли е? Получили сме привилегията да се родим, да живеем (да чувстваме радостта от живота) и накрая да умрем. Но - обърнете внимание – всичко, което ни съпътства по време на това изключително изживяване, каквото е живота, не е наше – дадено ни е назаем (може би от Създателя). Дадено ни е също така да властваме над природата и да се възползваме от нея или по-точно да се възползваме от нея, но стопанисвайки я смислено. Така ли е в действителност? Знаете отговора. А децата ни наша собственост ли са? Защо ги приемаме за даденост? Защо им налагаме какъв живот да живеят? Запомнете: не са ни собственост. Наша е единствено радостта, която ни носят. Вкопчили сме се да придобиваме вещи и собствености. Подобни планове ни изморяват и изсмукват енергията ни и когато трябва да трупаме положителни преживявания не ни е останала капчица енергия. Имаме си всичко, от което се нуждаем за това изключително приключение – Живота. Познанието витае около нас и трябва само да можем да го видим и почувстваме. Там ще намерим отговорите, които търсим.

 

Да поговорим за вибрациите, но и да се дистанцираме от смахнатите лелки от телевизионните предавания, които разбират или не се превъзнасят с думи като: вибрации, лечителство, енергии, ясновидство и т.н. Те всъщност по евтин начин търсят внимание, изгода и публичност. Едно от най – важните неща във всемира е информацията. Тя се предава по всевъзможни начини, но по своята същност е просто вид трептене. Такива са говора, радиовълните, всеки цвят е с определена дължина на вълната, а това е вибрация, различните сигнали, светлината и  т.н.  Говорейки, чувствайки, мислейки ние вибрираме. Какво е следствието на това? Следствието е, че  НИЕ ВЪЗДЕЙСТВАМЕ. Защо е така? Защото  основния   закон на вселената е ХАРМОНИЯТА. Тя е трептене, вибрация и всичко й се подчинява. Ние сме част от космоса и също сме подвластни. Смисълът на живота е ние, които сме се родили и сме като един бял лист (празен), да се огледаме, да откриваме Хармонията, да я опознаем и почувстваме и да  я допуснем да стане наша същност като подчиним действията си на нейните закони. Отклонявайки се от нейните закони, замърсявайки, консумирайки безогледно, мислейки първосигнално ние се обричаме на самоунищожаване и Тя няма да направи компромис и ще ни сдъвче и изплюе в нищото. Няма друг път, друг начин да заобиколим, да се измъкнем или излъжем. Няма. Щом имаме привилегията да ВЪЗДЕЙСТВАМЕ ще имаме и задължението да самоосъществяваме Хармонията. Тя не ни е оставила избор. Ние просто сме част от това.

 

Хората сме различни, имаме различни способности, успехи, интереси, мисли. Повече или по – малко сме добри или лоши. Имаме различни добродетели. И така се възприемаме. Така възприемаме другите. Фройд отбелязва, че света се движи от желанието за големство и от нагона. Така е – за нас е важно да се възпроизвеждаме и да се състезаваме. То е и заложено в нас. И няма нищо лошо в това, но само при условие, че съревнованието е подчинено на законите на хармонията. Нашето надбягване, обаче, не признава нищо. Горките ние. Какво ли ни чака? Най – важният критерий, по който хората се различават е доколко всеки един е нагазил в Хармонията. Каква е степента (нивото) на хармоничност, което притежава, доколко осъзнава (усеща) Хармонията и доколко подчинява мислите и действията си на Нейните закони. Отгатнеш ли нивото на хармоничност на един човек имаш цялата информация за него. Ще ти е ясно какво да очакваш от него и как ще реагира във всяка една ситуация. По – високото ниво съответно по – силно ще въздейства. Също така и човека с такова ниво ще е по – уравновесен, благороден, ефективен, умопомрачаващо добър и праведен. Няма да се стреми към лъскавото, покварата, пошлостта, трупането, разврата, големството, властта, манипулациите, контрола върху другите и т.н. Във всеки един момент и ситуация той ще улавя хармоничните вибрации, които дадените момент и ситуация излъчват и ще корегира вътрешния си мир в синхрон с тях. Така ще може да оползотвори най – пълно и ефективно благодатта, който Хармонията ни изпраща. Ще изпита удоволствието когато вътрешния ти свят вибрира с вибрациите на Хармонията в заобикалящата го действителност. Той ще въздейства хармонично. Хармонията ражда Хармония.

 

Тези закони са съществували още преди Земята да се зароди, преди хората да установят неписани и писани правила, преди римското и преди сега действащото право. Духовността по своята същност е Хармония. Библията е така написана, че и овчаря в планината и инженера по атомна физика да я разберат и тя да им въздейства. Простичко съветва с 10-те Божи заповеди и със седемте смъртни гряха за посоката на пътя към Хармонията. А описаното в нея показва как.

 

Хармония в главата и сърцето – хармония в тялото. А това значи здраве. Хора сме и понякога се гневим. Гневът ни изяжда и разгражда. Нека го разсеем в мислите си и да го издухаме навън. Не ни трябва, а и нищо хубаво не ни донася. Вътрешните противоречия генерират напрежение, а то е корозия и лош съветник. От тук се зараждат болестите ни.

 

Какво е щастието? Когато вътрешните ни стремления, потребности и очаквания се осъществяват в реалността. Нещастни сме когато те се разминават. Сигурно всеки от нас познава някой, който има претенции и амбиции, надвишаващи възможностите му, а и в неправилната посока  и  докато гони вятъра се чувства нещастен, а живота си тече. С човек, тръгнал по стъпалата на Хармонията това се случва все по – рядко или започва въобще да не се случва.

 

Напоследък моралните ценности и принципи претърпяха нечувано поражение и се развихриха простотията, страха, невежеството и глупостта. В близкото минало, ако си простак, крадеш, мамиш и т.н., те сочеха с пръст и ти се чувстваше неудобно. Сега, ако поздравиш, помогнеш, отстъпиш или простиш  те имат за мухльо и некадърник, който не може да се оправя в живота. Да бъдеш Човек сега е срамно и безперспективно. Представете си, че живота на всеки от нас е капка и така всички капки образуват реката на днешния живот. Ако простаците са повече те ще определят и посоката на течението в такава насока. Консуматорското, първосигналното, перчещото се и лъскавото (силиконовото) ще са на мода. Ето как се задушава цивилизованото у един човек. Стои си той на автобусната спирка и си чака рейса. Обаче, когато автобусът спира, чакащите се натрупват пред вратата и започват битка, кой да влезе. Цивилизованият човек стои цивилизовано отстрани и не се бута. Който се качил – качил рейса  тръгва. Идва следващ, но същото се повтаря. Човекът се изправя пред дилема да е цивилизован и да се прибере в полунощ или да се държи като останалите и да се пребори за място под слънцето. Течението влече със себе си всички капки и ако искаш да съхраниш полезното, човешкото и божественото т.е. правилната посока ще трябва да излезеш от реката, но това е невъзможно. Тогава нямаш избор и ще ти се наложи да положиш усилия да въздействаш на повече капки и други като теб трябва  да въздействат за да се промени посоката. Първата стъпка е създаването на Хармонията вътре в теб, втората е умножаването на личната ти сила (дух) и трето създаването на Хармонията около теб. Значи търсиш и усещаш Хармонията и я оставяш да те докосне. Правиш своеобразен мост между това, което искаш и целиш и това, което реално успяваш да постигаш. После се научаваш, стъпка по стъпка, да отстояваш тази позиция. И накрая съвсем съзнателно търсиш начини винаги да утвърждаваш Хармонията около теб.   

 

Човек като човекоподобно съществува от около 400 000 години. Динозаврите от преди 400 милиона до преди 65 мил. години когато изненадващо изчезват. Да допуснем, че живота е еволюирал от ниши форми до наши дни за  1 мил. години. Земята се е образувала преди 4,5 милиарда години. Допуска се, че 1,5 милиарда години не е била благоприятно място за живот. Ако не я унищожим Земята ще просъществува още 4 милиарда години. Така, ако 1 милион години са необходими да се развие живота до форма като нашата (цивилизация) – човек, мислещ, но и способен да унищожи планетата, то до тук трябва да са съществували стотици цивилизации. И най – вероятно, щом ги няма вече, е те да са се самоунищожили. Може да са били и много повече, тъй като едва от 60 000 години насам има признаци за мисловна дейност и за да се развие една цивилизация трябват много по – малко години, но да допуснем, че ние сме, да кажем 22-рата поред. По всичко личи, че сме поредната, която ще се самоунищожи. От глупостта си.

 

Откакто човекът е оформил общества винаги една малка група хора от тези общества е успявала да контролира останалата част и да се възползва повече от произведените блага, а и от съществуващите природни такива. Къде чрез сила (надзиратели), къде чрез идеология групата на тарикатите се е облагодетелствала и е търсила нови начини да запази положението такова. Това е търпяло развитие и за момента не са необходими надзиратели. Тъй като ценностите са стъпкани ние сме лесна плячка за тарикатите. В общество, в което на мода е лъскавото (силикона), консуматорското, несправедливостта, разврата и т.н., много е лесно хората да се манипулират. Създадени са нови (фалшиви) ценности и преследвайки ги ние играем по свирката на господарите. Сега като теглим кредити, нужни ни за да задоволим фалшивите си консуматорски ценности, се заробваме и сами си ставаме надзиратели. Произвеждаме блага, но оставяме тарикатите да се разпореждат с тях и естествено те разпределят трохите за робите (колкото да не умрат от глад та да могат да работят), а всичко останало задоволява прищевките на „богоизбраните”. Тези  „богоизбрани„ са жертва на собствената си лакомия и водейки течението на реката на живота в такава посока ни водят към самоунищожението ни. Самоунищожението има много лица: козметичните и фармацевтичните гиганти ни внушават, че без да използваме техните фалшиви и вредни химически продукти няма да сме здрави и няма да се чувстваме добре; създавайки изкуствени удобства се изнежваме и губим връзката си с природата, а какво е по-естествено и хармонично от тази връзка; откакто човека е започнал да действа планетата е загубила 80 % от горите (какво ще дишаме когато унищожим и останалите ни 20 %?); телевизията ни е хипнотизирала, а насилието е най – вече в детските филмчета; а войните? те са изкуствено създадени (за да печати пари Федералния резерв на Щатите се нуждае Държавата да му ги поиска и най – лесно е като създадат някъде военен конфликт, жертви на който са хора като вас, читателю. Утре ти ще си жертвата.). Има една арабска поговорка: когато справедливостта се потъпква, сабята се развилнява. Ето например паркираш си колата на улица в града където няма забрана по закона за движение по пътищата, но собственика на къщата, пред която е спряна колата ти заявява, че това е неговото място и ако не я преместиш ще я намериш после я одраскана, я със спукани гуми. И ти знаейки това предпочиташ да изместиш колата. Това, че правото ти е нарушено си е за твоя сметка и твоите нерви се късат. Ако си потърсиш правото по законен начин просто няма да стане и ако не отстъпиш става скандал понякога с кървави последици. Друг пример: разхождаш бебето си с количката в парка. Там има табелка, изрично забраняваща разхождането на кучета. В парка редовно някой си разхожда кучето, а понякога дори го е пуснал да побяга. Правиш забележка и ти отвръщат, че кучето не хапе. Да ама това хич не те успокоява. Щеше да си спокоен, ако животното е на повод и с намордник и най – вече ако го разхождат където трябва (е разрешено). Ако си потърсиш правото, него просто го няма, защото други хора с кучета са солидарни с колегата си и справедливостта се изкривява. Не е ли детето по – важно от кучето? Не отстъпваш и се стига до познатият край от предишния пример. Държавата я няма в лицето на съответните институции – няма го и правото. Но Държавата е такава, защото ние я правим такава. И съответно ние страдаме, защото сабята се разбеснява. Промяната трябва да започне вътре в нас и после в цялото общество.  

 

Смисъла на живота е да се противопоставиш на това равнодушно съществуване и ако е трудно или невъзможно да намираш начини да го правиш възможно. Това прилича все едно да пътуваш с кола от Пловдив за София през нощта. Фаровете не могат да осветят целта – София. Те осветяват 100 метра пред нас. Ние изминаваме стоте осветени метра, после следващите сто осветени и така накрая стигаме. Нека и ние започнем така от малкото и с постоянство да се доберем до целта.

 

Със сетивата си улавяме заобикалящата ни среда и  регистрираме всичко на подсъзнателно ниво, но мозъка отчита само това, от което се интересуваме (което е важно за нас). Благодарение на способността ни да се концентрираме ние можем да насочваме вниманието си и да се фокусираме върху конкретни неща. А защо да не изберем във всяка ситуация да се фокусираме върху Хармонията на същата ситуация и да извличаме максимална полза от това. Не е ли и това  смисъла на живота?

 

Ето имаше един човек, който през целия си живот трупаше собствености и наистина имаше много собствености. Притежаваше доста жилища за себе си и семейството си, много предприятия и фирми, които му носеха много печалби, много коли и джипове. Новите придобивки  обаче, му носеха все по – малко щастие и той търсеше постоянно нови начини да получи задоволство и все по – трудно го намираше. Какъв парадокс – имаше всичко, а му беше празно и не можеше по никой начин да постигне заветната пълнота, която носи щастието. Много хора работеха за него и той се разпореждаше какво да се прави. Например имаше много шофьори за многото си луксозни возила и от време на време ги изпращаше до някой град да му свършат нещо. Шофьорите не бяха собственици на скъпите автомобили, но точно те изпитваха радостта от шофирането и не им беше необходимо да ги притежават. Навярно си мислите, че на богаташът му е било блажено хубаво. Нищо подобно. Неговото положение беше неговият товар. Пак парадокс – твоя собственост да носи радост на друг, а не на теб. Собствеността, парите и златото нямат никаква стойност, ако не могат да се превърнат в човешко щастие. На неговите рамене лежеше всичко и понеже беше свикнал с това положение или по – точно се беше сраснал с него никак не можеше да си представи да допусне да го загуби. През неговия поглед живота му беше хубав и смисълът му беше да трупа, да трупа, да трупа... Радост му носеше трупането и мисълта колко високо се издига в собствените си и в очите на другите. Но от всичко това не му оставаше време да се порадва на семейството си и на дребните радости на живота. Замислете се и ще установите, че най – сладките неща в живота са безплатни: усмивката, любовта, прегръдката, съня, секса, вкуса, слуха, взора, спомените, радостта от семейството и децата и т.н.  Но не сте забравили, че живота ни се дава назаем и, че във всеки един момент Ангелът на смъртта може да си го поиска. Ами тогава какво можем да вземем с нас в гроба? Собственостите, колите, златото и положението се превръщат в прах за душата. Единственото ни богатство, което можем да вземем със себе си е радостта от безплатните неща от живота, спомените и топлината от смисленото, оставено след нас.  Тук сме за да научим уроците на Хармонията и дали това ще стане по лесния или по трудния начин зависи само от нас. Ето ви смисъла на живота и тъй като животът ни е кратък (назаем) нека грабим от богатството на Хармонията колкото можем повече. И както казва един мой приятел, да не забравяме, че върхът е само един, просто пътищата към него са много. Това, че докато го изкатерим ще се ожулим, ще си загубим пръст, крак, ръка и т.н.  няма никакво значение (нали животът и тялото са назаем, а чуждата булка няма кокали. не жалете нищо) важно е да го постигнем. И не е задължително пътя да е скучен, изпълнен със страдания и болка или тежък. Живота е едно невероятно приключение и ако не го цапаме и усложняваме можем и да си учим уроците и да си изживеем удоволствията. Ние сами си избираме върху какво да се фокусираме във всяка една ситуация. Често висим по опашки и висейки избираме да си говорим за това колко страдаме като висим по опашки колко калпава е държавата ни  и какво лошо ни е застигнало, а накрая като се приберем в къщи се чувстваме смазани. А защо не изберем да се фокусираме върху смешното в живота и защо да не започнем разговора със смешното у нас самите? Ето в  ситуацията има и лошо и смешно. Ние само трябва да се концентрираме върху това, което носи удоволствието.

 

А каква е същността на човека? Истината е, че ние сме съвкупност от същности. Казваме: Аз съм... Това Аз всъщност е личността ни, а тя е съвкупност от малки аз-чета, с които се охарактеризираме когато се поглеждаме от различни ъгли и казваме за себе си, че сме такива или онакива. Личността ни си има име – нашето име и ЕГН. Например: лицето Божилов с ЕГН....... по отношение на пол е мъж, по отношение на шаха е любител, по отношение на храната е естет, по отношение на страната е патриот и много т.н. Вярвате ли ми, че можем да изпишем 5 кг. листове формат А4 какъв е г-н Божилов. Всички тези негови аз-чета правят неговият Аз, който е всъщност личността Божилов. Тази личност се е настанила в едно тяло – тялото на г-н Божилов и личност и тяло са една същност (едно цяло). Всички малки аз-чета са като зрънца жито и тъй като се намират в огромен хамбар за да не се разпръснат трябва да има нещо, което да ги споява. Тази спойка е Живота. Животът има две същности – физическо тяло и психика. Но спойката Живот като психика е безкрайно крехка и се нуждае от нещо, което да я съхранява и прави преминаването й по тази земя по – лесно. Това е рамката. Рамката е като шиника (кофа, ведро) в хамбара. Рамката ограничава зрънцата да не се разпилеят в хамбара. Бебето се ражда без тази рамка, но много скоро света около него започва да я изгражда посредством символите, думите, религията, принципите, морала, правилата и т.н. От една страна рамката ни запазва, но от друга ни заробва. Ставаме роби на обществото и неговите представи. То ни налага (внушава) как да живеем и към какво да се стремим. И ако преобладават простаците ставаме заложници на простотията. Ето защо трябва да се обърнем към себе си, да се опознаем и да видим какво искаме от живота си и да го изживеем както е най – добре. И най – добрият съветник в този случай не е обществото, а Хармонията. Вмъквам, че мозъка има способността да разговаря сам със себе си. Вмъквам и, че по време на сън рамката се пропуква и позволява на част от нашите зрънца да се поразходят, а на другите (от хамбара) да надникнат в рамката. Ние сънуваме. Събуждайки се, обаче всичко си идва по местата. Разходките и надникването ни обогатяват. Психиката и тялото са свързани и ако мислите ни не са в хармония тялото рано или късно се разболява. Обратно, мозъка може да поиска неща, свръх възможностите на тялото. Дали тялото ще издържи? Тялото винаги издържа просто мозъка трябва да си повярва. Спомнете си прословутите „тюлени”. В тяхната подготовка е заложено инструкторът да издевателства над телата и психиката на спецвойниците. Това има една единствена цел – да повярват на какво са способни телата им. След като телата ни имат такива възможности, защо ги използваме за банални неща, а не да постигаме целите, които сърцата ни диктуват? Освен това нали не са наши, а са назаем само за този живот, за преминаването ни по тази земя. Да ги впрегнем в натрупването на положителни емоции, различни опитности и спомени. Ето ви пак смисълът на живота.

 

Нека да изясним какво е самоувереността. Искаме или не тя означава да знаеш нещо със сигурност, да си вярваш, да постъпваш безупречно и да не ти е нужно да търсиш потвърждение в очите на другите за това. Как? Изобщо не е трудно. Хармонията трябва да ни води. Разберете, повечето хора, правейки нещо търсят потвърждението за това  в очите на другите, наричат това самоувереност и така стават зависими от чуждото одобрение, а това е робство. Излезте от илюзията, която фалшиво ви подвежда. Силата ще струи от вас, ако винаги се държите така сякаш владеете ситуацията, дори и когато ви трепери под лъжичката. Такова поведение прогонва лошите мисли. Обясненията стават излишни, защото действията казват всичко и будят възхищението. Започнете да действате без да търсите обяснения и без да чакате награда, заради удоволствието от  самото действие. Отношението на другите към вас си е тяхна работа и може да не си правите труда да го отразявате. Вниманието ви трябва да е насочено към изворът – правилата на Хармонията.

 

Непрестанно преодолявайте собствените си граници. Замислете се, че вече правите неща, които преди  и в най – смелите си мечти не сте допускали, че ще направите (шофирането, писането, четенето, танцуването). Самите неща са си същите и не са се променили. Променили сте се вие и вашата представа за вас самите. Постигнали сте това, защото сте се огънали (преодолели сте собствените си граници). Това обясняваше тибетското дете на Нео във филма „Матрицата”, когато огъваше лъжицата, че той ще успее да я огъне едва тогава, когато осъзнае, че не лъжицата се огъва, а той самият.

 

Често хората говорят за миналото, а още по – често за бъдещето. За това, което са преживели (спомняйки си пак го изживяват) и за това, какво ще направят за в бъдеще та тогава да могат да изживеят нещо хубаво. Обаче то я стане, я не стане и очакванията им не се оправдават. Следва ново напъване за бъдещето, а вероятно и ново разминаване. Живеейки в миналото или в бъдещето ние изпускаме настоящият момент, а именно той е от най – голямо значение за нас, защото крие огромна сила. Точно тук и сега ние можем да преживяваме, да въздействаме, да изпитаме удоволствия, да изразим себе си и изобщо да се възползваме от тялото и живота, които са ни дадени (но не знаем за колко още време). Най – важният индикатор за това доколко си непогрешим е усещането дали имаш или нямаш време. Златно правило е, че когато чувстваш и действаш като безсмъртно същество, което разполага с цялото време на света не си непогрешим. В такива моменти трябва да се осъзнае, че е идиотско усещането, че разполагаме с време. На тази земя никой не е безсмъртен. Непогрешимост е да правиш най – доброто от това, на което си способен във всяка една ситуация. Всичко друго изсмуква енергията ти, а непогрешимостта  те зарежда с енергия. За глупости няма никакво време. Най – доброто от нас се проявява, когато сме изправени пред стената, когато ножът е опрял в кокала. Чудесно състояние. Да не се отказваме от такива състояния. Нека да имаме готовност сега. Нямаме ли готовност сега значи, че нямаме никаква готовност изобщо. Да приемаме предизвикателствата. Ето отново смисълът на живота.

 

В живота си хората получават блага. И тъй като парите са част от благата ще се спра на тях за да обясня нещо за разпределението им, но това важи за всяко едно благо. Парите идват при нас по две причини защото сме ги заслужили или  за да бъдем изпитани. Илюзия е, че някой е богат и от него зависи дали работещият за него човек ще получи повече или по – малко пари. Дали някой е богат на пари, защото е заслужил или за да бъде изпитан е въпрос, чийто отговор знае само Творецът. Ако да кажем богатият се провали на изпита и даде по – малко от колкото трябва  пари на работника, това в никакъв случай не означава, че последния ще получи по – малко от колкото Господ му е отредил. По един или друг начин компенсацията ще застигне и работникът в положителен смисъл и богатия в отрицателен. Всичко е една фасада (матрица) за да имаме възможност да правим изборите си. На човек винаги е дадена възможност да направи един или друг избор. Изборът е наша собственост. Изборът се прави тук и сега. Изборът притежава огромна сила. Ние сме съвкупност от нашите избори. Човекът е неговите избори във всяка една ситуация. За един  човек може да се каже, че е смел, ако в последната ситуация, в която е трябвало да прояви смелост той е проявил нужната смелост. Тази негова характеристика ще важи до следващата подобна ситуация и в зависимост как ще реагира човека това ще бъде той после. Ние сме това, което сме направили последно във всяка една определена ситуация. Сборът на всички последни определени ситуации е нашето АЗ.

 

Благотворителността. Тя трябва да е анонимна. Няма такава благотворителност с показност. Мотивацията за благотворителност не може да е, защото съм такъв (добричък) ; да помагам на хората  и т.н. Не може и да е акт на съжаление. Мотивацията трябва да е единствено радостта и топлината в сърцето в резултат на щастието на получилият подкрепа. Гледай отстрани и му се радвай, но без той да знае кой е направил това за него. Трябва да отбележим и какво е щастието в случая. Повечето пъти като минаваме покрай просяк даваме стотинки и отминаваме. Не се замисляме, че даваме риба, а би трябвало да даваме въдица. Давайки рибата не правим услуга, напротив за просяка ситуацията е утре пак да проси. Така той ще си остане в това положение завинаги. Ще чака рибата цял живот. Благотворителността не е само пари. Тя е и подкрепа, насърчаване и т.н.  Един мъдър човек забелязал на една автогара група, която по всичко личало, че са хора, пристигнали в града да си търсят щастието (работа, квартира, нов живот). За мъдрецът било ясно, че ще им отнеме време докато нещата потръгнат за тях и, че те знаейки това изпитват известна несигурност и страх за бъдещето. Той се приближил до тях и им казал, че е отгатнал, че са дошли да си търсят щастието и им пожелава успех. Че вижда потенциала им и не се съмнява, че ще успеят и иска да им даде малко пари за късмет, нещо като талисман. В случая чувството, което им е създал е истинската благотворителност, от която са се нуждаели. Чувството, че са посрещнати с добре дошли и вярата, че вратите, на които ще почукат ще се отворят. Ние трябва да раздаваме такива талисмани (да създаваме подобни чувства у другите). Защо и това да не бъде смисълът на живота?

 

Огромните небесни тела са подчинени на гравитацията. Гравитацията е привличане. Ние като част от космоса също сме подчинени на привличането. Запомнете: това, което чувстваме и за което мислим, ТОВА ПРИВЛИЧАМЕ. Ако мислим за сметки, скоро ще ни затрупат сметки. Ако мислим, че нещо лошо може да се случи, то скоро ще се случи. Защо тогава да не се настроим да мислим само за хубавите неща, които могат да ни се случат? Скоро ще се убедите, че това действа. Важно е чувството в сърцето и мислите в главата. Не е ли и това смисълът на живота?

 

Всеки намира това, което търси. Това е закон. Важното е да търсим истинските неща. Те ще ни донесат задоволството и пълнотата. Ако си въобразим, че лъскавото, успеха с цената на лъжа и несправедливост, егоизма и т.н. са важни за нас, не бива после да се чудим, че имаме това, към което сме се стремили, а нямаме пълнотата и щастието. Внимавайте какво си пожелавате, защото то се сбъдва. Това е закон. Пожелавайте си, обаче неща, които са ценни за сърцата ви и са вашата същност, а не тези, които обществото е заложило във вас още от раждането ви за да изгради рамката на живота ви.

 

Опитах се да ви фокусирам върху неща,  които обикновено остават на заден план и все не са на дневен ред. Иска ми се да погледнем на тях с други очи и от други ъгли и да бъдем себе си. „Само когато осъзнаете, че самите вие сте творци на собствения си свят и обкръжение и като голяма общност носите отговорност едни за други, ще имате шанс да живеете като индивидуални същности в света на нашия пра-създател, в светлината на истината, освободени от материята.” Нека Хармонията бъде с вас.

   Riwer7 Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

 

 

 

Monday the 24th. Spiralata.net 2002-2019